Анализът на Лъчезар Богданов е от бюлетина на Института за пазарна икономика (заглавието е на редакцията)…
В последната седмица преди изборите управляващите решиха да отклонят обществената енергия от политическите дела като я насочат към вече нееднократно нарочваните за врагове на народа „търговски вериги“. Главно действащо лице в медиите – очаквано – е поелата преди месец поста председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова. Независимо от предизборния контекст на цялото начинание, действията на КЗП не трябва да се подценяват, защото те са начало на опасен процес на влошаване на средата за бизнес и инвестиции чрез избирателно прилагане на вредни и антипазарни регулации.
Няколко пъти вече коментирахме (виж тук и тук и тук и тук), че новото управление разширява твърде много и необмислено обхвата на държавна намеса в стопанските решения чрез поредица от нормативни промени. То сътвори цяла палитра от инструменти за тормоз и санкциониране на бизнеса, при това по подразбиране светлия и прозрачен бизнес – от добавянето на 20 забранени (нелоялни) търговски практики в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) до методиката за определяне на „справедлива цена“ и продължаването с година на изискването всеки бизнес да доказва „обоснованост“ на повишаване на цените на всяка отделна стока и услуга.
Доколкото е публично известно, КЗП са предприели две стъпки – започнали са производства за необосновано повишаване на цени и са пратили сигнал до Комисията за защита на конкуренцията за разлика от повече от 10 процента в надценката за една категория стоки, което с промените в законодателството се разглежда като нелоялна търговска практика. Първото се случва буквално в деня, в който в Държавен вестник е обнародваната методиката за реда и начина за извършване на преценка за икономическа обоснованост на увеличението на цените. Второто е всъщност реалната заплаха „голямата бухалка“, защото с промените в ЗЗК глобите за нелоялна търговска практика могат да достигнат до 10% от общия оборот.
Данните сочат, че противно на опитите да се наложи паника и гняв, цените на храните почти не се променят за последната година – за последните 12 месеца те са поскъпнали средно с 1,6%; в някои категории като месо и млечни продукти поскъпването е до 1%, има и поевтинели храни като варивата и зърнените храни. По-важно е, че самата методика, меко казано, противоречи на икономическата логика, а в действителност предлага граничещи с абсурда изисквания (както подробно описахме в становището на ИПИ по проекта).
Откритата война срещу бизнеса се разпознава и в това, че председателят на Комисията коментира размера на т.нар. надценки за отделни продукти. Първо, понятието „надценка“ няма смислена правна дефиниция, макар често да се използва в разговорния език като означение на разликата между цена на доставка и крайна цена за клиент. Второ, няма (и слава богу) регулация за размера на надценките, и следователно цялото обсъждане, инициирано от КЗП изглежда като опит да се създаде „стена на срама“.
Всъщност, различният размер на брутния марж при отделните стоки е напълно рационална и очаквана бизнес стратегия в търговията. Обратното – стремежът държавата да наложи еднакъв процент брутен марж за всички – ще доведе до изключване на най-ефективните участници и най-евтините продукти на пазара. Да се забрани това като нелоялна търговска практика в закона е, както и преди коментирахме, вредно за потребителите и ограничаващо конкуренцията.
Вместо да прилагат избирателно закона към няколко пазарни участника, управляващите трябва да започнат да решават структурни проблеми на пазара с дългосрочно въздействие – като започнат от бариерите пред навлизане на пазара на производство и търговия с различни хранителни продукти и стигнат до начините за насочване и разпределяне на субсидиите за земеделие.
