Ядреното възпиране отслабва, войните на изтощение се завръщат, конфликтите стават асиметрични: военната автономия няма да бъде постигната само в генералните щабове. Тя ще се решава в заводите, работилниците, лабораториите и гражданските производствени вериги, изтъква Алексис Шевалие* в коментар за latribune.fr...
Франция няма да възстанови военната си автономия само с приказки, програмни закони или спешни покупки. Тя ще я възстанови, ако гръбнакът на гражданската ѝ промишленост (автомобилостроене, производство на гуми, електроника, химическа промишленост, софтуер, роботика, енергетика, материали) стане способен да поддържа продължителни военни усилия. Следователно Renault и Michelin не показват целия проблем, а първите видими признаци за него. Истинският проблем е много по-голям: в свят, в който ядреното оръжие вече не възпира войните на изтощение, масираните атаки, използването на дронове, използването на други държави и удари под пояса, една свободна държава трябва да може сама да произвежда онова, от което се нуждае, за да воюва, да устоява и да попълва загубите си.
Бруталното завръщане на реалността
Ние си бяхме помислили, че сме навлезли в една чиста епоха: кратки войни, прецизни удари, минимални запаси, малко на брой, но превъзхождащи противника бойни платформи. Украйна разби тази илюзия на парчета. Съвременната война не замени масовото производство с технологиите, а прибави едното към другото. Тя използва артилерийски снаряди, дронове, превозни средства, гуми, батерии, сензори, кабели, софтуер и изисква заводи, които могат да възстановяват загубите на тези скредства по-бързо, отколкото противникът ги унищожава.
Украйна се превърна в трагичната лаборатория на тази реалност. Тя е произвела около 4 милиона дрона през 2025 г., а през 2026 г. гони 10 милиона. Нейните дронове вече нанасят удари на повече от 2000 километра, като някои системи дори имат обсег от над 3000 километра1. Това вече не е просто тактическо допълнение, а цялостен компонент на войната: разузнаване, поразяване на цели, насищане на противниковата отбрана и дезорганизация на логистиката. Който произвежда много, бързо и на разумна цена и успява да се учи и усъвършенства в кратки срокове, налага собственото си темпо. Който чака съвършената програма, пристига след края на битката.
Възпирането вече не е достатъчно
Трябва да си го кажем направо: ядреното възпиране остава последната гаранция, но то вече не е достатъчно. То не защитава склад за боеприпаси. Не произвежда експлозиви. Не поправя бронирани машини. Не пречи на противника да действа от чуждо име, да използва масово дронове, да извършва саботажи, да разпространява дезинформация, да проверява границите на допустимото или да изчерпва конвенционалните запаси. Атомната бомба може да предотврати апокалипсиса, но не и войната на изтощение2.
Това е клопката на нашето време. Ядрените държави се възпират взаимно от достигането на най-високата степен на ескалация, но не премахват войната – те я преместват в сферата на изтощението, кибератаките, подводните кабели, спътниците, пристанищата, рафинериите и веригите за доставки. Една ядрена сила без достатъчно конвенционални средства се превръща в колос на глинени крака: тя запазва ключа към крайното средство за защита, но няма достатъчно сили, за да удържи позициите си на терен. Възпирането не е заместител на промишлеността, а нейният таван. Подът обаче се намира в заводите.
Сътрудничеството не означава зависимост
Следователно зависимостта от други страни се превръща в стратегическа уязвимост. Не става дума за автаркия – Франция трябва да си сътрудничи със съюзниците. Но да си сътрудничи не означава да зависи от тях. В отбраната зависимостта започва незабележимо: компонент, за който се изисква разрешение, вносен експлозив, недостъпен микрочип, сензор, доставен твърде късно, софтуер, контролиран от друга държава. Според SIPRI европейският внос на основни оръжейни системи се е увеличил с 210% между периодите 2016–2020 г. и 2021–2025 г., като 48% от доставките идват от САЩ3. Това не е само търговски въпрос. Той е политически, времеви и оперативен.
Примерът с експлозивите е още по-показателен. В Бержерак компанията Eurenco възобновява производството във Франция с инвестиция от 100 милиона евро: първоначално 1200 тона годишно, а след това 1800 тона, което прави около 100 000 артилерийски снаряда калибър 155 мм. Reuters обаче припомня, че Русия произвежда приблизително тридесет пъти повече4. Автономията започва с възстановяването на изгубения производствен капацитет, но не спира дотук.
Тежката гражданска промишленост като гръбнак
Именно тук Renault и Michelin придобиват истинското си значение. Не като медийни изключения, а като доказателство, че подобен модел е възможен. Традиционната отбранителна промишленост умее да проектира, сертифицира, интегрира, осигурява и поддържа сложни системи. Тя остава незаменима. Но войните на изтощение изискват и нещо повече: производство в големи количества, намаляване на разходите, опростяване на конструкциите, организиране на доставките, ремонт, адаптиране и възможност за въпроизвеждане на целия процес. Това са силните страни на голямата гражданска промишленост.
Renault дава такъв пример с проекта Chorus, осъществяван съвместно с Turgis Gaillard под егидата на Главната дирекция по въоръженията (DGA). Заводът в Льо Ман трябва да може да изгради за по-малко от година производствен капацитет до 600 дрона месечно5. Самата цифра е по-маловажна от това, което демонстрира: един автомобилен завод може да осигури производствен ритъм, методология, индустриализация и постоянен стремеж към намаляване на единичната себестойност. Michelin пък напомня, че основният компонент във войната си остава мобилността. Един сухопътен робот, който затъва, умира. Конвой, който е обездвижен, забавя военните усилия. Гума, която издържа на разбит терен, тежък товар или движение при влошени условия, се превръща в оборудване от стратегическо значение за суверенитета6.
Но индустриалният отбор на Франция не може да се ограничи само до това. MBDA (европейска отбранителна компания, специализирана в разработването и производството на ракетни системи и управляеми боеприпаси) показва, че и високотехнологичното производство трябва да се развива с по-бързи темпове. Тя обяви, че е удвоила производството на ракети между 2023 г. и края на 2025 г., а за 2026 г. планира нов ръст с 40%7. Thales, Safran, Dassault Aviation, Airbus, Naval Group, KNDS, Arquus, Exail, Delair, Parrot, STMicroelectronics, Valeo и компаниите, работещи в областта на сензорите и батериите, изграждат промишлена база, с каквато малко държави разполагат. Остава тя да бъде разглеждана като потенциален боен ред.
Масово производство или високи технологии: трябва да отхвърлим този фалшив избор
Трябва да отхвърлим фалшивия избор между високотехнологичното и масовото производство. Rafale не може да замени дрона за еднократна употреба. Дронът за еднократна употреба не може да замени Rafale. Ракетата не може да замени артилерийския снаряд. Снарядът не може да замени системата за заглушаване. Необходими са както единични, така и масови системи, както изключително скъпи, така и евтини средства, както такива, които имат дълготрайно използване, така и такива, които са предназначени за бързо изразходване. Въпросът не е да избираме между високотехнологичното и масовото производство, а да произвеждаме с подходящото равнище на сложност, на подходящата цена, с подходящото темпо и с осигуряване на необходимите запаси.
Превръщане на бюджета в реална сила
Финансовата рамка вече съществува: Законът за военното програмиране за периода 2024–2030 г. (LPM) предвижда 413 милиарда евро, актуализацията му добавя още 36 милиарда евро за периода 2026–2030 г., а проектобюджетът за отбраната за 2026 г. определя плащанията по обхвата на LPM на 57,15 милиарда евро8. Но един бюджет може да стане реална сила едва когато се превърне в поръчки, производствени мощности, запаси, квалифицирани кадри и вериги за доставки. Необходимо е да се картографират критичните граждански производствени капацитети, да се правят поръчки с цел натрупване на опит, да се финансират малките и средните предприятия, както и да се създадат запаси от експлозиви, сензори, двигатели, батерии, електронни платки и резервни части. Необходимо е и морално да се поеме отговорност за отбраната: една демокрация не става милитаристична, защото произвежда средства за своята защита; тя става уязвима, когато забрави съотношението на силите.
Франция все още разполага с изключителни козове: ядрено възпиране, цялостна отбранителна и технологична промишлена база, около 4500 стартиращи коппании, малки и средни предприятия в отбранителния сектор, близо 220 000 души заети пряко и косвено в сферата на отбраната, значителен граждански контингент от инженери и квалифицирани работници, традиция в защитата на националния суверенитет9. Но тези козове имат стойност само ако бъдат свързани помежду си. Те показват какво трябва да се разшири: голямата гражданска промишленост да бъде включена в отбранителните усилия не за да се милитаризира икономиката, а за да се възстанови стратегическата дълбочина, необходима за националната свобода.
Заключение: свободата се произвежда
Силата не е колекция от стратегически скъпоценности. Тя е жива система, способна да произвежда, ремонтира, заменя, финансира, опростява и издържа във времето. Свободата не се провъзгласява. Тя се произвежда. А в деня, когато вече не я произвеждаме у дома, ще трябва да я договаряме с другите.
Източници:
[1] Reuters, The Guardian и Business Insider, юни 2026 г.: украински удари с дронове на разстояние над 2000 км; оценка за украинското производство от 4 милиона дрона през 2025 г. и цел до 10 милиона през 2026 г.
[2] Revue Défense Nationale; Fondation pour la recherche stratégique: анализи за връзката между ядреното възпиране, конвенционалните въоръжени сили, войната на изтощение и действията под прага на откритата война.
[3] SIPRI, Global arms flows, 2026 г.: увеличение с 210% на европейския внос на основни оръжейни системи между периодите 2016–2020 г. и 2021–2025 г.; 48% от доставките са от САЩ.
[4] Reuters, 21 март 2025 г.: възобновяване на производството на барут от Eurenco в Бержерак; инвестиция от 100 милиона евро; 1200, а впоследствие 1800 тона годишно.
[5] Renault Group, 10 февруари 2026 г.: проект Chorus с Turgis Gaillard; обявен капацитет до 600 дрона месечно в завода в Льо Ман.
[6] Le Figaro; GIFAS, 11 юни 2026 г.: Michelin и военните наземни дронове; изключителна мобилност и военни гуми.
[7] MBDA, 26 март 2026 г.: удвояване на производството на ракети между 2023 г. и края на 2025 г.; планирано увеличение с 40% през 2026 г.; европейски инвестиции за периода 2026–2030 г.
[8] Министерство на въоръжените сили; Vie publique; Сенат: Закон за военното програмиране за периода 2024–2030 г., неговата актуализация и проектобюджетът за отбраната за 2026 г.
[9] Френско правителство, Финансиране на отбранителната и технологична промишлена база (BITD), 2025 г.: 4500 стартиращи предприятия, малки, средни и междинни по големина компании в отбранителния сектор, от които 800 са стратегически или критични; 220 000 преки и косвени работни места.
*Алексис Шевалие е експерт по трансформация на предприятия. Ръководи сложни проекти в областта на сливанията и придобиванията (M&A), интеграцията след сливане и регулаторното съответствие в Швейцария, ЕС и Близкия изток/Северна Африка. Бивш вицепрезидент в JPMorgan Chase, днес той работи като старши изпълнителен съветник (Global PMI Partners) и управляващ партньор (Blue Reef Investment Advisors).
