„Интернетът на нещата“ се превърна в риск за сигурността на Европа. Може би сега, след като замразени храни на стойност стотици милиони евро са станали негодни за консумация, предупрежденията за прекомерното разчитане на технологиите най-накрая ще бъдат чути, изтъква коментар, публикуван в изданието The Conservative…
Мащабният саботаж на хладилни инсталации в целия Европейски съюз привлече сериозно медийно внимание през последните седмици, като първата целенасочена атака беше извършена във Франция на 12 октомври. На 2 ноември вълна от подобни манипулации засегна търговски хладилни съоръжения в няколко различни държави. Температурите, които е трябвало да бъдат далеч под точката на замръзване, са били повишени до 50 градуса или повече. Загубите от милионите тонове развалени хранителни продукти остават на заден план пред опасенията, които бързо обхванаха Европа: доколко уязвим е съвременният ни начин на живот пред хакерите?
Всъщност, тук не става въпрос за поредица от обири в магазини и супермаркети, а за координирана дигитална атака, която се е възползвала от това, че хладилните системи са свързани с интернет. Не става дума дори за класическо хакерство в традиционния смисъл, а по-скоро за достъп през страница за вход в система за управление – вероятно чрез данни за вход, които са били лесни за отгатване. Впоследствие извършителите са получили дистанционен достъп до охладителните системи на стотици фризери. Отговорността пое група, описвана като проруска, поради което инцидентът се разглежда като акт на хибридна война, целящ да подкопае общественото доверие и да всее тревога в Западна Европа.
Именно предполагаемата руска връзка привлече вниманието към случая и стана причина правителствата и разузнавателните служби да се ангажират сериозно с него. Но самият инцидент е изключително показателен – независимо кой стои зад него или каква е била целта му – тъй като разкри критична уязвимост в съвременния (и вероятно най-вече в западния) начин на живот. Защо изобщо един фризер трябва да бъде свързан с интернет?
Стремежът към дигитализация отиде твърде далеч
Вероятно от десетилетия насам правителствата и организациите в Европа насърчават дигитализацията, а безброй проекти са посветени на повишаването на дигиталната грамотност на населението и изграждането на дигитална инфраструктура. Аналоговите решения бяха обявени за остарели, ръкохватките и бутоните бяха заменени от сензорни екрани, а дори нещо толкова банално като ключалката на вратата се превърна в софтуер. Известно време това беше практично развитие с ясни икономически, технически и дори социални ползи.
Но в един момент този компютърен ентусиазъм вероятно загуби своя чар. Днес в някои страни, които са стигнали особено далеч – като Швеция – се води дебат относно недостатъците от замяната на химикалките, хартията и книгите с таблети в училищата. По време на пандемията целият свят се сблъска с минусите от замяната на срещите на живо – включително училищните уроци – с конферентни разговори през Zoom. Достатъчно е да кажем, че съществуват основателни причини за ограничаване на тази тенденция, тъй като както публичният, така и частният сектор започват да осъзнават, че изолацията от връстници и постоянното взиране в екран са пагубни за човешката психика и дългосрочната продуктивност (достатъчно е да погледнем глобалния спад в резултатите от изследванията PISA).
Този проблем е тясно свързан с явлението прекомерно излагане на децата на интернет – следствие от факта, че смартфоните са се превърнали в нещо напълно нормално за съвременното общество. Никога не е имало сериозна съпротива срещу тази нарастваща зависимост от свързаността и екраните; напротив – движенията, които се появяваха през първото десетилетие на XXI век, бяха осмивани като реакционни и антитехнологични. Вместо това, свързаността и достъпността бяха безкритично възхвалявани като универсални добродетели в сферата на иновациите – както по отношение на хардуера, така и на софтуера. Тук влиза и т.нар. „интернет на нещата“ (Internet of Things), при който най-обикновени предмети от бита постоянно комуникират със сървър, някъде там, като обменят потребителски данни срещу софтуерни поправки и актуализации.
Вероятно мнозина са се подсмихвали на идеята хладилникът да бъде свързан с интернет, когато преди години се появиха първите подобни продукти. Днес вече знаем колко нелепа е била тази идея. Всичко, което беше необходимо, за да се постави под въпрос почтеността на милиони хора и хиляди предприятия, бе влошаването на отношенията между Европа и други части на света – места, където действат крайно безскрупулни и технически грамотни субекти, готови да се възползват от тези уязвимости.
Мащабната атака срещу европейските хладилни системи през 2026 г. беше ад, създаден от самия съвременен свят. Тя е ярък пример за последствията, когато предпазливият консерватизъм бъде отхвърлен в полза на безкритичен и наивен технологичен оптимизъм. Очевидно е, че философията за сигурност, залегнала в основата на много от тези свръхсвързани системи – използвани днес в бита, търговията и индустрията – не е отчела какви щети биха могли да нанесат злонамерени субекти, решени да преодолеят защитата за достъп.
Преди няколко години, когато системите за управление на превозни средства чрез софтуер тепърва навлизаха на пазара, някои скептици предупреждаваха за свързаните с това опасности. Днес рискът автомобилите да станат обект на хакерски атаки от страна на престъпни групировки, терористи или враждебно настроени държави трябва да бъде основен приоритет за автомобилната индустрия.
Време е да погледнем в огледалото за задно виждане
В днешния свят идеята за „дедигитализация“ може да звучи невъзможно. Но вероятно именно това е стъпката, която трябва да се предприеме, за да се защитят не само обикновените хора и бизнеса, но дори и правителствата, от надвисналите заплахи, породени от шпионски софтуер, вируси и други зловредни програми.
Като контрааргумент може да се изтъкне, че обществото просто трябва да бъде по-добре подготвено за инциденти като атаката срещу европейските хладилни системи. Поне това е официалната препоръка, която правителствата отправят към гражданите. Някои експерти, тясно свързани с дигиталната сфера, побързаха да посочат остарелите софтуерни версии като същинския проблем – сякаш за да прикрият абсурдната и напълно излишна свързаност на хладилните уреди с интернет.
Аргументът, че е необходима по-висока дигитална грамотност и компетентност, губи тежест, ако се замислим как възникват киберзаплахите. Новите методи за пробив в системите за сигурност се появяват по-бързо, отколкото се внедряват съответните защитни актуализации – особено в гражданския сектор, където по принцип няма нужда от високо ниво на защита. Такъв е случаят с търговията с хранителни стоки и заведенията, както показва и последният пример. Защо от един собственик на магазин трябва да се очаква да поддържа софтуера на хладилните си системи актуален? Или да бъде длъжен сам да открива уязвимостите в конкретните системи, които е закупил за своя бизнес? Броят на висококвалифицираните ИТ експерти сред населението на една страна винаги ще бъде значително по-малък от броя на хората, които в професионалния и личния си живот са напълно зависими от постоянната свързаност. Не е реалистично да се изисква от гражданите да бъдат постоянно нащрек за неочаквани хакерски атаки и да поддържат ИТ сигурността си на безупречно ниво, само за да не станат жертва на най-новите потенциални заплахи.
Правителствата и експертите трябва да съветват хората да не разчитат на устройства – било то домакински уреди, ключалки за врати или превозни средства, – които са свързани с интернет, освен ако не са напълно наясно какво правят и какво се изисква от тях. Не бива просто да се поучава обществото, че трябва „да се образова“ по темата, при положение че нивото на познания, необходимо за противодействие на професионална хакерска атака, е практически непостижимо за 99% от населението.
Не предлагам пълно отказване от дигитализацията на обществото. Но е необходимо да съществуват резервни планове – особено за жизненоважни сектори като здравеопазването, службите за спешна помощ и търговията. Би било разумно правителствата да насърчават гражданите към по-голяма бдителност спрямо навлизането на технологии, чиито последици те не разбират напълно. Може би, когато в културата ни се утвърди едно по-здравословно отношение към свързаността, ще успеем да избегнем необходимостта от законодателни забрани за продажба на продукти, които имат необоснован достъп до интернет.
