През 2025 г. съотношението между цените на жилищата и доходите в ЕС е било с 6,8% по-високо, отколкото през 2015 г., което означава, че през това десетилетие цените на жилищата са нараснали спрямо доходите на домакинствата. Зад този ръст на равнище ЕС стоят значителни различия между отделните държави членки: съотношението се е увеличило в 17 държави от ЕС и е намаляло в останалите 10, сочат данните на Евростат.
Статистическата агенция уточнява, че съотношението между цените на жилищата и доходите съпоставя промените в цените на жилищата с промените в доходите на домакинствата (на глава от населението) спрямо определена базова година. То нараства, когато цените на жилищата се покачват по-бързо (или спадат по-бавно), отколкото доходите; намалява, когато цените се покачват по-бавно от доходите; и остава непроменено, когато и двата показателя се променят с еднакъв темп.
В периода между 2015 и 2025 г. най-голямо увеличение на съотношението между цените на жилищата и доходите е отчетено в Португалия (+60,8%), следвана от Нидерландия (+34,3%), Унгария (+26,5%), Чехия (+25,8%) и Испания (+24,5%).
В другия край на спектъра е Румъния, където е регистриран най-голям спад (-42,8%), следвана от Финландия (-25,2%) и България (-16,2%).
Тези данни отразяват промените в цените спрямо промените в доходите във времето; следователно те не класират държавите според това доколко скъпи са жилищата спрямо нивата на доходите в абсолютни стойности.
Друг начин за оценка на достъпността на жилищата е чрез стандартизираното съотношение между цените на жилищата и доходите. То показва дали съотношението между индекса на цените на жилищата и доходите на домакинствата е над или под дългосрочната си средна стойност, изчислена от 2000 г. насам.
Данните очертават два ясни пика: през 2007 г. – непосредствено преди световната финансова криза – и през 2022 г. През тези години съотношението между цените на жилищата и доходите е било съответно със 7,9% и 7,4% над дългосрочната си средна стойност. В интервала между тези два пика, през 2014 г., съотношението е спаднало до 6,4% под дългосрочната си средна стойност, след което отново е започнало да расте. След 2022 г. показателят отбеляза спад през 2023 и 2024 г., а през 2025 г. се повиши леко, надхвърляйки дългосрочното си средно равнище (+0,03%).
Стандартизираното съотношение между цените на жилищата и доходите помага да се установи натрупването на потенциални дисбаланси на жилищния пазар с течение на времето и поради това се използва като спомагателен показател в системата за мониторинг по Процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД).
Евростат изтъква също така, че съотношението между цените на жилищата и доходите, както и неговата стандартизирана версия, описват един от аспектите на достъпността на жилищата. Други допълващи аспекти включват броя години, необходими за придобиване на жилище въз основа на размера на доходите, както и разходите за финансиране на покупката чрез ипотечен кредит. Текущите разходи за жилище се обхващат от други показатели на Евростат, като например делът на разходите за жилище в разполагаемия доход на домакинствата.
