Пазарите отдавна залагаха на сценарий за „синя вълна“ (убедителна победа на Демократическата партия) на междинните избори в САЩ, но реалността се оказа истински потоп – демократите си върнаха контрола както над Камарата на представителите, така и над Сената, при това по категоричен начин. Това доведе до няколко дни на висока волатилност: в сряда цените на петрола се сринаха, а в четвъртък последва масов разпродажбен натиск върху технологичните акции, отбелязва обзор на Ройтерс.
В сряда цената на петрола сорт „Брент“ падна под 100 долара за барел, а към петък се очертаваше най-големият седмичен спад от 2020 г. насам. Инвеститорите изглежда приеха, че тежкото поражение на Републиканската партия на президента Тръмп значително намалява вероятността от нов кръг военни действия, свързани с Иран.
Но дори тази рязка промяна в настроенията остана на заден план пред срива на пазарите в четвъртък. Опасенията, че окуражените демократи може да забавят изграждането на центрове за данни, нанесоха тежък удар върху технологичните акции, заличавайки около 3 трилиона долара от пазарната капитализация на компаниите в индекса S&P 500.
Пред пазарите вероятно предстои бурен ноември.
Демократите постигнаха напредък във всички части на страната, включително в традиционни републикански крепости като Тексас и Канзас, печелейки поне 40 нови места в Камарата на представителите и поне седем в Сената – резултати, които надхвърлиха очакванията. Наред с войната в Иран, най-големият проблем за избирателите се оказа високата цена на живота – ярко напомняне за това колко „токсична“ в политически план може да бъде високата инфлация.
Петролът сорт „Брент“, чиято цена спадна в дните преди изборите на фона на надежди за дипломатическо решение между Вашингтон и Техеран, се срина с 9% в сряда до около 94 долара за барел.
В четвъртък обаче цените скочиха с близо 4% след нови атаки срещу танкери в Персийския залив – сигнал, че инвеститорите може би твърде прибързано са изключили възможността за подновяване на активните военни действия.
Все пак е разбираемо защо пазарите залагат на деескалация. В остър коментар в социалните мрежи вицепрезидентът Джей Ди Ванс посочи конфликта в Близкия изток като основна причина за загубите на републиканците. По-късно Тръмп призна, че това вероятно е вярно, макар и да добави, че войната все пак е била оправдана, за да се попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Във вторник президентът също така заяви, че САЩ ще прекратят годишната си военна помощ за Израел в размер на 4 милиарда долара в края на тази година – по-рано от първоначално предвиденото. Това подсказва, че той може би се е опитвал да дистанцира САЩ от своя партньор във войната. Възможно е обаче просто да е искал да премахне тема, използвана от редица демократи в предизборните им кампании.
Както и да е, дори Белият дом да иска бързо да се оттегли от региона на Персийския залив, всички налични варианти за това крият сериозни недостатъци, които може дори да са се задълбочили след изборите; следователно не може да се изключи възобновяване на активните бойни действия.
Спадът в цените на енергийните ресурси доведе до повишаване на цените на държавните облигации, отразявайки очакванията за по-умерена инфлация в бъдеще и по-малко агресивна политика на Федералния резерв по отношение на лихвените проценти. В четвъртък доходността по базовите 10-годишни държавни ценни книжа спадна до 4,82% – най-ниското ниво от септември насам.
Ниските цени на петрола обаче не бяха единствената причина за засиления интерес към облигациите. Инвеститорите потърсиха „сигурно убежище“ на фона на масовото разпродаване на технологични акции в четвъртък. Индексът Nasdaq отбеляза най-големия си еднодневен спад след обявените от Тръмп през април 2025 г. мита (в рамките на т.нар. „Ден на освобождението“), навлизайки в територия на корекция. Азиатските пазари също пострадаха сериозно: южнокорейският индекс KOSPI загуби над една десета от стойността си през тази седмица, а тайванският индекс отчете най-големия си седмичен спад от 1991 г. насам.
Основната причина за това бяха опасенията, че демократите ще забавят бума на капиталовите инвестиции в сферата на изкуствения интелект (ИИ), тъй като мнозина от тях превърнаха налагането на мораториум върху изграждането на центрове за данни в ключов елемент от своите успешни предизборни кампании.
Дали обаче движението на пазарите не е просто прекомерна реакция на „синьото цунами“ от вторник? Възможно е, тъй като фючърсите подсказват, че американските акции може да се възстановят частично.
Нещо повече – на практика няма почти никакви признаци, че инвестиционният бум в областта на изкуствения интелект губи инерция. В понеделник Marvell Technology обяви, че придобива производителя на оптични компоненти Lumentum в сделка на стойност 115 милиарда долара, която ще бъде изцяло платена чрез акции (включително поемането на дълг) – една от най-големите сделки за 2026 г. Във вторник Meta също заяви, че ще набере допълнителни 15 милиарда долара чрез емитиране на облигации в долари, разделени в пет транша, за да финансира разширяването си в сферата на изкуствения интелект (ИИ).
От друга страна, добре е да се има предвид, че секторът, свързан с изкуствения интелект, е нестабилен от седмици насам – а мащабното набиране на капитал, на което сме свидетели, може да е опит на компаниите да се възползват от възможността, преди „вратата да се затвори“. Ако случаят е такъв, то лидерите в САЩ и по света би трябвало да бъдат загрижени. През последните две години изкуственият интелект допринесе за поддържането на растежа както в САЩ, така и в световен мащаб, въпреки всички макроикономически пречки; следователно, евентуална по-нататъшна разпродажба на технологични акции би могла да предизвика верижна реакция, която да се усети далеч извън границите на фондовите пазари.
И така, какво друго се случи тази седмица, извън драмата около междинните избори? В понеделник най-ценната компания в света – Apple – представи финансовите си резултати. Въпреки че производителят на iPhone надмина очакванията за приходите, цената на акциите му спадна поради опасения, че маржовете на печалба се свиват вследствие на по-високите разходи за чипове.
Междувременно Английската централна банка повиши лихвените проценти с 25 базисни пункта – първото подобно действие от три години насам, въпреки че някои от вземащите решения изразиха мнение, че пазарите може би залагат на прекомерно затягане на паричната политика.
Не на последно място, тревожната вълна от кибератаки продължава. Примери за това са обирът от платформата Binance миналата седмица – най-голямата киберкражба в историята, – както и хакерската атака срещу системите за предупреждение на украинската противовъздушна отбрана и спирането на работата на фризери в супермаркети из цяла Европа тази седмица. Всичко това подчертава новите икономически уязвимости, появяващи се в ерата на изкуствения интелект (ИИ) – риск, чиято цена никой не знае как да определи.
Какво предстои в календара с данни? Очакваме данните за заетостта извън селскостопанския сектор в САЩ за октомври (очаква се ръст от 65 000 работни места), а следващата седмица ще излязат и нови данни за инфлацията в САЩ. Събитията от миналия месец обаче вероятно ще имат много по-малка тежест за пазарите в сравнение с онова, което се случи във вторник, и последиците от него за следващите две години.
