Кризата с държавния дълг доведе до значително нарастване на неравенството в богатството в еврозоната. Оттогава насам неравенството бавно се връща към нивата отпреди кризата. Въпреки това, последиците от нея все още се усещат и са видими и днес в страните, които бяха най-тежко засегнати от кризата.
За сравнително краткия период на своето съществуване еврозоната вече премина през редица макроикономически сътресения – от кризата с държавния дълг до пандемията от COVID-19 и рязкото покачване на инфлацията. Тези сътресения засегнаха гражданите на еврозоната по различен начин в отделните държави и социални групи, което се отрази и върху разпределението на богатството. За да разбере как се е променяло разпределението на богатството, екип на Европейската централна банка използва уникален набор от данни – „Проучване на финансите и потреблението на домакинствата“ (HFCS), изготвяно от Евросистемата. То се основава на около 90 000 интервюта с домакинства, представителни за населението в 22 държави, и се провежда приблизително на всеки три години. Заключенията са публикувани в блога на банката…
Как измерваме неравенството
Неравенството в богатството описва доколко богати или бедни са определени домакинства в сравнение с всички останали, а не в абсолютни стойности. Една икономика може едновременно да бъде силно егалитарна (с висока степен на равенство) и същевременно бедна, ако всички домакинства са еднакво лишени от средства. Оценката на динамиката на неравенството в богатството невинаги е проста задача. Човек лесно би могъл да заключи, че неравенството се е увеличило, ако (относително) богатите са станали още по-богати, а (относително) бедните – още по-бедни. Но какво би станало, ако например бедните са станали още по-бедни, но същевременно средната класа се е доближила до най-богатите домакинства в икономиката?
Съществуват множество показатели, които дават обобщена представа за неравенството. Екипът разглежда четири от тях, за да оцени как се променя неравенството по отношение на нетното богатство в еврозоната. Най-известният показател е коефициентът на Джини. Той варира от 0 – в напълно егалитарно общество (пълно равенство) – до 100, когато едно домакинство притежава цялото богатство, а всички останали нямат нищо (максимално неравенство). По-високата стойност на коефициента е сигнал за по-голямо неравенство.
Но дали това се дължи на нарастваща концентрация на богатството в ръцете на богатите? Или на по-ниско благосъстояние на средната класа? А може би става въпрос за комбинация от двете? Коефициентът на Джини не дава отговор на тези въпроси.
Затова са използвани други три показателя, които са по-информативни. Те подреждат всички домакинства според нарастващото равнище на тяхното нетно богатство и се фокусират върху групите, попадащи в определен персентил от така подреденото разпределение.
Като цяло четирите показателя показват, че неравенството значително се е увеличило в началото, между 2010 г. и 2014 г. Оттогава разпределението на богатството постепенно се връща към първоначалното си ниво за еврозоната.
По-специално, коефициентът на Джини, след като се повиши от 68,2 през 2010 г. на 69,7 през 2014 г., бавно се понижи след това. През 2023 г. той падна до 68,5, стойност, близка до регистрираната през 2010 г. Това ни казва, че неравенството наистина се е увеличило, но напоследък е намаляло.
Въз основа на това общо наблюдение другите индикатори показват, че нарастването на неравенството между 2010 г. и 2014 г. е резултат от конгруентни движения във всички части на разпределението на богатството. Това означава, че увеличаването на неравенството не се дължи нито на бедните, които стават по-бедни, нито на богатите по-богати. По-скоро и двете са се подобрили, но на различни нива. По-точно, делът на нетното богатство, притежавано от най-богатите домакинства (топ 10%), се е увеличил от 50,8% на 52,6%, докато делът на по-бедната половина е намалял от 6,0% на 5,4%. Нещо повече, домакинство, класирано в средата на 90-ия персентил на разпределението на богатството – с 90% от останалите по-бедни и 10% по-богати – премина от притежаване на 4,7 пъти богатството на средното домакинство през 2010 г. до 5 пъти през 2014 г.
Намаляването на неравенството, регистрирано от Джини от 2014 г. насам, е по-неравномерно разпределено между домакинствата. След кризата с държавния дълг по-бедната половина от участниците в проучването възстанови относителната си загуба и притежаваше 6,2% от цялото богатство през 2023 г. спрямо 6% през 2010 г.
Въпреки това относителните печалби в долната част на разпределението на нетното богатство не са придружени от загуби в горната част: делът на нетното богатство, притежаван от най-добрите 10% от домакинствата, макар и да намалява спрямо пика през 2014 г., през 2023 г. е с цял процентен пункт над нивото от 2010 г., при 51,8%. В същото време домакинство, класирано в 90-ия персентил на разпределението на богатството, продължава да притежава пет пъти по-голямо богатство от средното домакинство през 2023 г., без промяна спрямо 2014 г.
Неравенството нараства – особено в страните, които са най-засегнати от кризата с държавния дълг
Какво движи тези развития? Увеличаването на неравенството, регистрирано между 2010 г. и 2014 г., обхваща годините на кризата с държавния дълг. Пазарните опасения относно устойчивостта на гръцкия публичен дълг се засилиха в началото на 2010 г. и след това се разпространиха в Ирландия, Португалия, а по-късно и в Испания, Кипър и Италия. Доходността на държавните облигации се увеличи, особено за тези страни. Те нарушиха трансмисията на паричната политика и доведоха до рецесия в еврозоната, включително спад в цените на жилищата.
Падащите цени на жилищата бяха най-важната причина за увеличаването на неравенството в нетното богатство. Те удариха най-тежко семействата, които са взели заем, за да купят къщата си, защото стойността на имотите им падна, но дългът им остана непроменен. Ликвидните спестявания също бяха засегнати от кризата, особено за домакинствата в дъното на разпределението на богатството.
От друга страна, цената на акциите, които се държат предимно от по-богатите домакинства, се възстанови доста бързо. Всички тези ефекти допринесоха за увеличаването на неравенството.
Въпреки че рецесията обхвана цялата еврозона, тя се усети особено силно в държавите, които бяха най-силно засегнати от кризата с държавния дълг. Тъй като тези страни, Кипър, Испания, Гърция, Ирландия, Италия, Португалия, са изправени пред по-постоянен спад на цените на жилищата и доходите, едва ли е изненадващо, че те също са преживели по-голямо увеличение на неравенството между 2010 г. и 2014 г. в сравнение с други страни от еврозоната.
Нещо повече, това нарастване се оказа много по-трайно в страните, които бяха най-силно засегнати от кризата. Там коефициентът на Джини продължи да расте до 2021 г., а през 2023 г. все още беше над нивата от 2010 и 2014 г. За разлика от това, в останалите държави коефициентът на Джини бързо започна да се връща към предкризисните си стойности, като през 2023 г. беше с 2,1 процентни пункта под нивото си от 2010 г.
Една от причините за тези различни тенденции е неспособността на най-бедните домакинства в най-тежко засегнатите от кризата страни бързо да възстановят своите спестявания (финансови буфери). Допълнителен фактор, разкрит от данните на HFCS, е спадът в дела на собствениците на жилища в най-силно засегнатите държави – тенденция, която се наблюдава най-ясно сред по-младите домакинства. Цените на жилищата постепенно се възстановиха, което по принцип би трябвало да доведе до намаляване на неравенството. Въпреки това, поради по-ниския дял на собствениците на жилища, по-малко домакинства успяха да се възползват от повишаването на цените на имотите след кризата. Това оказа траен натиск в посока на увеличаване на неравенството в богатството. Като цяло, в най-силно засегнатите страни неравенството остана стабилно след 2014 г.
Накратко, данните от HFCS потвърждават тезата, че кризата с държавния дълг е оказала значително въздействие върху неравенството в еврозоната, като това важи в особена степен за страните, които са били най-тежко засегнати от кризата.
Неравенството постепенно намалява от 2014 г. насам – но не във всяка държава
В периода между 2014 и 2017 г. икономическото възстановяване неутрализира някои от факторите, които са влияели неблагоприятно върху нетното богатство преди 2014 г. В рамките на еврозоната показателите за неравенство започнаха да се приближават към предкризисните си нива. По време на пандемията от COVID-19 през 2020 г. неравенството в богатството остана стабилно. Една от причините за това е държавната подкрепа за уязвимите домакинства.
Развитието на ситуацията между 2021 и 2023 г. е силно повлияно от временния скок на инфлацията. Това се отрази на богатството на домакинствата по три основни канала. Първо, повишиха се разходите за живот, което принуди домакинствата – и особено по-бедните сред тях – да използват част от спестяванията си. По-бедните домакинства обикновено харчат по-голям дял от доходите си за стоки от първа необходимост, като например енергия, а именно енергийните продукти поскъпнаха най-значително.
Второ, рязкото покачване на инфлацията доведе до намаляване на реалната стойност на активите. Този ефект беше особено силно изразен при банковите депозити. Въпреки че тяхната номинална стойност остана непроменена, поради инфлацията със същата сума пари можеха да се закупят по-малко стоки и услуги. Следователно реалната им стойност трайно намаля. Спадът в реалната стойност засегна също така акциите и жилищата. Така домакинствата, притежаващи значителни активи, се оказаха най-силно засегнати чрез този механизъм.
Трето, инфлацията намали реалната стойност на дълговете. Този механизъм се оказа благоприятен за домакинствата с по-голяма задлъжнялост. Като се вземат предвид и целенасочените фискални мерки, приложени в много държави, именно последните два механизма изиграха водеща роля. Домакинствата с по-високо съотношение на дълга към активите – които обикновено разполагат с по-малко нетно богатство – претърпяха по-малки загуби или дори отчетоха незначителни печалби, което до известна степен смекчи неравенството.
Заключение
В настоящия анализ се посочва, че кризата с държавния дълг от периода 2010–2013 г. е довела до значително нарастване на неравенството. Това увеличение е било особено силно и трайно в държавите, засегнати най-тежко от кризата. Оттогава насам неравенството в еврозоната се е върнало към нивата, наблюдавани преди кризата с държавния дълг. Тази низходяща тенденция се запази и по време на пандемията от COVID-19, както и по време на рязкото покачване на инфлацията. Ако обаче разгледаме отделно държавите, които пострадаха най-тежко от кризата с държавния дълг, картината е различна. Там нивото на неравенството остава високо – значително над стойностите отпреди кризата.
