След неотдавнашните междинни избори изглежда, че новият състав на Конгреса ще подходи с подновена амбиция към приемането на законодателство, касаещо изкуствения интелект (ИИ). Както отбелязаха мои колеги, някои членове на Конгреса призовават за строга регулация на сектора, като дори предлагат временно спиране на разработките. Политическата реалност обаче е такава, че всяко предложение от новия Конгрес ще трябва да преодолее евентуално президентско вето от страна на администрация, която е заявила намерението си да запази по-либерален подход към регулирането на ИИ. За щастие, това равновесие ще възпрепятства въвеждането на прекомерно рестриктивни регулации – което създава уникална възможност да се отговори на опасенията, свързани с индустрията за ИИ, без да се възпрепятства развитието на една от най-обещаващите технологии през последните десетилетия, отбелязва *Хуан Лондоньо в коментар за блога на Cato Institute…

Съсредоточаването върху тясно насочено и умерено законодателство е най-добрият подход за Конгреса, ако иска да адресира притесненията на част от избирателите относно ИИ. Вниманието на Конгреса обаче трябва да бъде насочено не само към регулирането на индустрията за ИИ, но и към ограничаването на изпълнителната власт. Често срещаното превишаване на правомощията от страна на изпълнителната власт подчертава необходимостта от създаване на по-добре структурирана система за управление на ИИ, основана на ясни правила. Законодателите трябва да бъдат предпазливи и да избягват приемането на закони, които биха могли да предоставят на изпълнителната власт още по-голям контрол върху ИИ.

Относно безопасността на авангардните системи за ИИ

Нека разгледаме например евентуален законопроект, насочен към безопасността на най-модерните (авангардни) системи за ИИ. Всеки опит за приемане на такъв закон е изправен пред сериозно, почти парадоксално, предизвикателство: той трябва адекватно да адресира рисковете, свързани с разработването и внедряването на тези системи, без същевременно да дава на правителството възможност произволно да използва властта си, за да спре модел, собственост на (или разработен от) компания, която не се ползва с неговото одобрение.

Както показва опитът с прилагането на рамката за оценка от страна на Белия дом, предоставянето на прекомерна свобода на действие на изпълнителната власт вероятно ще доведе до произволно и несправедливо упражняване на тази власт. Всяко предложение трябва да постигне баланс между непосредствените рискове за безопасността и необходимостта от въвеждане на надеждни механизми срещу неограничената изпълнителна власт. Тези предпазни механизми не бива да се подценяват; те са необходими, за да се предотврати превръщането на изпълнителната власт в оръжие – независимо кой заема Овалния кабинет.

Предоставянето на широки правомощия на правителството да спира работата на даден модел може и да е ефективен начин за предотвратяване на инцидент, свързан с безопасността. Това обаче крие риск правителството да използва тези правомощия за цензуриране на компании, чиито модели генерират съдържание, което не е по вкуса на управляващите. От друга страна, стриктното гарантиране на правото на свобода на словото за компаниите в сферата на изкуствения интелект (ИИ) и техните потребители вероятно ще създаде пречки, забавяйки способността на правителството да реагира при инциденти, застрашаващи сигурността.

Този компромис произтича от същността на изкуствения интелект като технология с двойна употреба. Така както той може да бъде използван за по-рискови, военни цели – например при кибератаки или разработване на биологични оръжия – така може да бъде използван от граждани за научни изследвания или провеждане на политически кампании. Ако регулациите не успеят да очертаят ясна граница и да се насочат конкретно към най-рисковите приложения на технологията, всяка регулация в областта на ИИ неизбежно ще трябва да търси баланс между свободата на словото и сигурността.

Един от начините да се стесни обхватът на подобен законопроект е да се установи праг на „катастрофален риск“, който да задейства действия от страна на изпълнителната власт – праг, който е разбираем, до голяма степен обективен и недвусмислен. Именно такъв подход беше предложен в скорошен работен документ на компанията Anthropic, представен на законодателите. В него „катастрофален риск“ се дефинира като риск, който „допринася съществено за смъртта или сериозното нараняване на повече от 50 души, или за щети върху имущество (или загуба на такова) на стойност над 1 000 000 000 долара“. Къде точно да бъде поставен този праг е въпрос, който може да изисква допълнително обсъждане, но същината на разпоредбата е, че критерият, задействащ намесата на държавата, трябва да бъде възможно най-ясен и категоричен. „Сивите зони“ създават възможност изпълнителната власт да упражнява правомощията си произволно и несправедливо.

По същия начин, опитите за спиране на даден модел трябва да бъдат обосновани и защитени пред съдия. Когато държавата засяга конституционно защитени права – например чрез претърсвания и изземвания или чрез ограничаване на свободата на словото – обикновено се изисква съдебен контрол и разрешение, преди да се предприемат каквито и да е действия; това важи дори когато е заложена националната сигурност. В ситуации на непосредствен риск, при които бързата реакция е от първостепенно значение, обикновено се предвиждат механизми за ускорено разглеждане, но изискването за съдебен контрол не се премахва – а и не бива да се премахва. Съдиите са най-подготвени да намерят баланса между сигурността и правото на свобода на изразяване. Изпълнителната власт, напротив, няма особен стимул да прави това – както показва и неотдавнашното отношение към Anthropic.

Никой представител на изпълнителната власт не бива да има правото еднолично да взема решение за спиране на даден модел, без да се налага да защити позицията си пред съдия, който може обективно да прецени основателността на това решение. Органът, натоварен с вземането на подобно решение, трябва да бъде изрично посочен, за да се избегнат неясноти или конфликти между отделните държавни институции. Критериите, които държавата трябва да изпълни, за да докаже правотата си, трябва да бъдат изрични и недвусмислени – така ще се предотврати появата на неясноти, които биха могли да бъдат използвани за разширяване на властовите правомощия отвъд първоначално предвидения им обхват.

Освен това, тежестта на доказване трябва да пада върху държавата, а не върху разработчика, от когото не бива да се изисква да доказва отсъствието на риск (т.нар. „доказване на отрицателен факт“). Друга алтернатива на политиката, насочена конкретно към вредното поведение, би могла да бъде премахването на несигурността относно прилагането на деликтното право (правото на непозволено увреждане) спрямо AI агентите – особено докато те все още са в процес на разработка. Както някои отбелязват, настоящата правна уредба в тази област вероятно не е пригодена да адресира вреди, произтичащи от „неконтролирани“ (rogue) агенти, които не са пуснати на пазара – подобно на вътрешните агенти, замесени в инцидента с OpenAI и Hugging Face. Според действащото право, отговорността, която компаниите носят за вреди, причинени от техни служители (хора) при изпълнение на служебните им задължения, не се прилага, когато същите вреди са причинени от AI агент. В крайна сметка, целта трябва да бъде компаниите да поемат разходите, произтичащи от неправилното поведение на такива агенти – разходи, които към момента остават ненаказани в рамките на правната ни система. Това би ги стимулирало да засилят мерките си за безопасност и контрол. Други предлагат въвеждането на стандарт за „дължима грижа“ (duty of care) при разработването на изкуствен интелект, което би могло да послужи като още един механизъм за „вътрешно поемане“ (интернализиране) на тези разходи.

Няма нужда от мораториум върху центровете за данни, но е необходима по-добра информираност

Един от основните спорни въпроси по време на настоящия изборен цикъл беше нарастващото негативно отношение към центровете за данни. Както посочват мои колеги, тази враждебност доведе и до призиви за налагане на национален мораториум върху изграждането на нови центрове за данни. Те също така отбелязват, че това негативно отношение се подхранва до голяма степен от твърдения за прекомерно потребление на електроенергия или вода – твърдения, които не отговарят на реалността.

Вместо да налага мораториуми и да отменя решения, които самите местни общности трябва да вземат, Конгресът може да осигури по-голяма прозрачност в тези процеси на обсъждане. Още по-важно е, че той може да създаде условия за честни и информирани дискусии, които да позволят на гражданите и на лицата, вземащи политически решения, да преценят дали изграждането на център за данни е изгодно за техните общности.

Един от начините за постигане на това е чрез политика, която възлага на правителството създаването на национална база данни и установяването на единен национален стандарт за отчитане на потреблението на енергия и вода, както и на статистически данни за нивата на шум и замърсяване. Това би предоставило на политиците и заинтересованите страни ресурс, чрез който да направят адекватна оценка на местното въздействие от изграждането на центрове за данни и да го сравнят коректно с други видове промишлено използване на земята и ресурсите. Някои организации, като OpenAI, вече предложиха подобна мярка на щатско ниво, но въвеждането на федерален стандарт за отчитане може да се окаже най-ефективният начин за структуриране на този дебат.

Заключение

Убедителната победа на Демократическата партия на междинните избори изглежда е окуражила някои групи, настояващи за агресивно регулиране на индустрията за изкуствен интелект. Въпреки това, настоящият баланс на силите между Конгреса и изпълнителната власт подсказва, че най-голям шанс да се превърне в закон има един по-умерен и тясно насочен подход. Удобното в случая е, че именно този подход има най-голям потенциал да успокои част от настоящите опасения, свързани с технологията, без при това неоправдано да възпрепятства нейното развитие.

*Хуан Лондоньо е политически анализатор в Института Катон. Преди да се присъедини към Катон, Хуан е бил главен регулаторен анализатор в Алианса за защита на данъкоплатците, където работата му е била фокусирана върху изкуствения интелект, антитръстовото законодателство, модерирането на съдържание, енергийната политика и политиката за разрешителни




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"