Системата на общественото хранене в България е подложена на честна и градивна критика в статия на „Икономически живот“ от 1966 година.
Авторът с гордост изтъква в началото, че заведенията за обществено хранене у нас през 1965 година са разполагали с 846 600 места за сядане, което прави по 103 места на хиляда души. А по този показател България заема едно от първите места между другите социалистически страни.
Разбира се, редица въпроси трябва да намерят своето решение, се подчертава в статията и се дава пример с един то тях – новият сборник от рецепти за приготвяне на ястията. Предприятията за обществено хранене ще са задължение да приготвят кухненската продукция по въпросния сборник с рецепти, който е одобрен от Министерството на вътрешната търговия. Важен елемент от това нововъведение е, че въз основа на този сборник окръжните народни съвети одобряват единни за окръга цени в заведенията за обществено хранене. Отбелязва се, че на отделните заведения е разрешено да „приготовляват ястия и по свои рецепти, но това право не може да се използува, понеже и за тези ястия трябва да се дават цени от окръжния народен съвет“.
Статията засяга и проблема за икономическата необоснованост в търговските отстъпки и надценки в заведенията за обществено хранене, като дава следния пример:
В заведение от I категория с продажбата на 100 г сливова ракия се реализира 0,56 лв. стокооборот и 0,12 лева бруто печалба. За да се реализира същият стокооборот, трябва да се сервират 11 бутилки лимонада, а бруто доходът ще бъде само 0,07 лв.
Затова, изтъква авторът, системата на търговските отстъпки и надценки при гостилниците трябва да бъде такава, че колкото е по-голям относителният дял на оборота от ястия, толкова по-голяма да бъде и рентабилността!
В края си статията засяга и един сериозен проблем – за правилното съотношение между броя на местата за сядане в заведенията от различен вид – ресторанти, гостилници, закусвални и др. Става ясно, че общо за страната това съотношение е крайно неправилно, което се доказва от статистиката.
Според последното преброяване на търговската мрежа 30 на сто от общия брой на места за сядане в заведенията за обществено хранене са били в пивниците, 27.3 на сто – в ресторантите от първа и екстра категория, 13.9 % – в гостилниците и само 1.8 на сто – в закусвалните (включително кебапчийници и шкембеджийници).
Тук авторът обобщава – „цифрите най-добре показват, че най-масово посещаваните заведение за хранене – гостилници и закусвални, са разполагали само с 15.7 на сто от всички места за сядане в страната. В резултат на тази неправилна структура на мрежата не са създадени условия за добро обслужване на консуматорите, особено за обед. Те са принудени да чакат, да недоволствуват и да се хранят бързо, докато в същия момент голяма част от ресторантите имат съвсем малко посетители.“
