С един остър и особено критичен текст в-к „Икономически живот“ поставя на дневен ред големия проблем с недостигащите количества сладкарски изделия, прeдлагани на пазара през 1967 година.
Търсенето на баклави, кексове и други сладкарски изделия е винаги голямо. А какво е предлагането, пита още в началото си статията. Стига се до там, че често в предпразнични дни сладкиши не достигат и в онези сладкарници, които се намират на централните улици и площади в София.
Проблемни са не само количествата, а и еднообразието. Поставят се на съмнение твърденията на ръководството на фабрика „Лиляна Димитрова“, че приготвят над 50 вида пасти.
Липсват вафлени и желирани пасти. Не се използват захаросани плодове, а употребата на много и неподходящи бои придава на изделията грозен, панаирджийски вид, разбираме още от материала.
Критиките обаче не свършват – липсват малки пасти, икономисва се масло, а в шоколадовите плънки и глазури се влага повече олио. А орехите и фъстъците не се почистват добре.
Разбира се, посочва се и виновникът – управление „Обществено хранене“ при Министерството на вътрешната търговия. Както и това, че богатото разнообразие от сладкарски изделия е изискване на населението и многобройните чуждестранни туристи.
Статията е озаглавена „Защото… липса инициатива“, което навежда на мисълта, че това е основната причина за проблема с пастите.
