Пореден проблем на българския 20 век, коментиран от стопанския историк Румен Аврамов
Когато в края на 20 век бяхме осъзнали повърхностните корени на пазарния манталитет на институциите в България, инстинктивно вината бе хвърлена върху непосредствената и неоспорима причина – промиването на „пазарното съзнание“ на три поколения.
Днес осмисляйки панорамата на столетието, става все по ясно, че нишката трябва да бъде изтеглена по-назад и свързана с периодичните вълни на демонетизиране на българската икономика.
Нека разгледаме събитията.
Началото на века заварва икономическа система, в която националната парична единица току-що е наложена след мъчителен процес на изваждане от обръщение на многобройните чужди монети в циркулация. Банкнотите на емисионната банка трудно си пробиват път сред скептично настроеното население. Монетизирането на икономиката засяга само тесни стопански и политически слоеве на фона на ширещ се натурализиран стопански оборот.
Напредъкът в постепенната монетизация до 1912 година не може да бъде отречен. На пръв поглед парадоксално неговата основа бе финансовата криза на последните години на 19 век. Тя предизвика натрупване на значителен държавен дълг, покрит чрез масова банкнотна емисия на БНБ. Емитираните банкноти обаче бяха със сребърно покритие, тъй като конвертируемостта на банкнотите в злато бе преустановена през 1899-1902. По този начин бе даден тласък на банкнотното обръщение, но в условията на сребърен стандарт. БНБ отново не успя да се доближи до златния стандарт – цел, която тя преследваше от 1891 година и която постоянно оставаше недостижима, поради състоянието на държавните финанси и начина на покриване на дефицита.
Едва след стабилизацията, опираща се на външни заеми, процесът на монетизиране продължи въз основата на активизиращия се стопански оборот и стабилизираното парично обръщение. Към средата на десетилетието – 1906 година, условията за въвеждане на златен стандарт бяха вече подготвени.
В България обаче той просъществува в почти пълноценен вид едва до началото на балканските войни.
Финансирането на войните доведе до друг вид демонетизиране на икономиката – чрез инфлацията. В края на Първата световна война обезценката на лева и декапитализацията на банковата система предизвикаха класическото за подобно състояние учредяване на акционерни дружества и масово инвестиране в недвижими имоти и стоки. Ситуация, близка до хиперинфлацията, подхранвана от неопределеността на надвисналия репарационен дълг над страната, не можеше да създаде условия за развитие на финансовото посредничество.
Кратката пауза от стабилизацията през втората половина на двайсетте години бе последвана от Голямата депресия с нейното тотално прекъсване на дълговите вериги (в и извън страната) и с натурализирането на външния обмен чрез повсеместния клиринг.
Независимо от възстановяването на икономиката през втората половина на 30-те години, не бива да се забравя, че дори и при най-добрата конюнктура степента на монетизиране на българското стопанство остава крайно ниско. И при двата „върха“ – 1929 и 1939 година, икономиката не е преставала да бъде двусекторна слабо съчленена структура, в която натуралното парче е имало съществена тежест. През цялото десетилетие на 30-те години паричният доход се е движил в рамките на 65-71 % от общия произведен национален доход, опазаряването на основния отрасъл – селското стопанство, е достигало едва 42 процента от доходите.
Налагането на централизирано планираната икономика за близо половин столетие доведе „натурализирането“ й до възможния предел. Социалистическата икономика е демонетизирана по дефиниция. На практика това става с ликвидирането на независимата парична власт, премахването на финансовото посредничество, изместването на рационализирането чрез парите чрез рационализиране чрез дефицитите, изкривяването на цените и изолацията от външните пазари чрез херметичната бариера на множеството изкуствени валутни курсове, обезличаването и тоталното обезценяване на статута на капитала. Макар че (особено след поредицата опити за реформи) степента на този процес бе различна за различните конюнктури и сектори на икономиката, редица от дисбалансите започнаха да намират парично изражение, като стопанските субекти продължаваха да оперират в един виртуален монетарен свят.
По темата: Тревоги от 1924-та – скъпотията – “проблема”, изискваща научно обяснение
С отварянето на икономиката и освобождаването на цените в началото на 90те години, светът на натрупаните неравновесия стана изведнъж видим и реално монетарен. В общи линии това описание следва интерпретацията на демонетизираната българска икономика, дадена в самия край на 80-те години от Венци Антонов (вж. „Теоретични основи на инфлацията през социализма“, сп. Икономика, 1990 г, месец юни). Отхвърляйки обвивката на схоластичния марксистки теоретичен език, говорейки с термините на съвременната наука, той описва механиката на макроикономическите неравенства през късния социализъм. Потънали в бурните политически събития от края на 80 и началото на 90-те години, малцина оцениха, че бе създаден теоретичен модел, който обясняваше и предричаше „големия взрив“ от 1990-91 година.
Икономически, днешният преход следва да се мисли именно като процес на постепенно, на окончателно и тотално монетизиране на българската икономика. Той включва преодоляването на наследството както на социализма, така и на довоенното полунатурализирано стопанство.
Преходът следователно има да реши задача, завещана от цяло столетие, което обяснява много от трудностите и препятствията през последните години. Проблемът е толкова мащабен за българската икономическа памет и историческо време, че на практита се наложиха два старта на ремонетизирането. Първият бе даден от формалното въвеждане на двузвенна банкова система и създаване на примитивните търговски банки. Той не успя, като се „удави“ във финансовия крах през 1996-97 и последвалата хиперинфлация, довела до поредната демонетизация на икономиката.
Наложи се нов старт при нови изходни позиции и при други институционални рамки. Въвеждането на Паричния съвет може да се разглежда като този повторен опит за ремонетизиране на българската икономика. Той ще бъде успешен, ако заложените в новата парична система прости и стройни правила на ремонетизиране, бъдат подкрепени от съпътстващи безкомпромисни институционални промени.
