През 1924 година списание „Икономически живот“ продължава да анализира някои от членовете на Ньойския договор и да доказва, че са нелогични и неточни, като несправедливо ощетяват българската хазна с милиони левове.
В конкретния случай се визира член 133, по силата на който общият разход по поддържане на всички съюзни и сдружени войски в окупираните територии на България ще бъдат в тежест на страната ни.
Редакцията визира едно кратко словосъчетание – „до влизането в сила на настоящия договор“, като доказателство, че този текст е преписан от Версайския договор за мир с Германия, която е имала окупирани територии дълго след влизане в сила на договора.
България обаче, подчертава авторът на статията, „в никой момент не се е считала окупирана“, а този член 133 е в пълно противоречие не само с духа, а и с текста на Солунското примирие.
Въпреки всичко победителите налагат на България задължението за 10 години „да брой 31,476,663 зл. фр. все за така наречените окупационни разноски“. А на 9 май 1924 година Народното събрание е одобрило този протокол.
