Казват, настъпи ли предизборно време (май сме в такова вече), отговорните политици (у нас, знаем, има само такива) започват да информират хората какви прекрасни неща ги очакват. С годините степента на доверчивост сред избирателите рязко намалява, което кара партиите да бъдат все по-изобретателни в своите послания и обещания, начинание трудно и изискващо сериозно въображение.
Затова „Архивни страници“ споделят опит от 1972 година чрез една пламенна статия на в-к „Икономически живот“. Иконографиките не се нуждаят от коментар, затова няма да има такъв.
Все пак от илюстрацията се вижда, че приоритетите са били други – липсват пътищата и магистралите, за сметка на заводите и интензифицирането на селското стопанство. В един от ъглите обаче можем да разпознаем поне една АЕЦ, което осигурява приемствеността.
Но да напомним, че в онези години – поради естеството на политическата ни система – властта не е имала никакъв проблем с електората и изборните резултати. Въпреки това пропагандата на оптимизма е била ежедневна, а не с 4-годишен цикъл. Тъй че ще си позволим да приканим отговорните ни политици към по-голяма активност и постоянство.