В пореден остър и критичен текст, озаглавен „Скъпи на триците, евтини на брашното“, в-к „Икономически живот“ поставя през 1967 година един проблем, особено близък ни и в момента. А именно – поддържане на изградената пътна инфраструктура.
Или както авторът на текста отбелязва – „Човек остава с впечатление, че по-лесно се строи, че по-лесно се намират средства за извършване на строителството, отколкото да се поддържа в изряден вид вече изграденото. Знае се колко скъпо струва шосейното строителство. Но поддържането на асфалтните настилки, на павираните пътища, на отводнителните канавки, на укрепителните стени и т.н. почти повсеместно изостава“.
Това – се изтъква в статията – ни пречи да бъдeм образцова туристическа страна.
Посочени са няколко примера за лоши пътища, актуални за 67-ма – шосето от Бояна до Златни мостове, пътят в Боровец и този от Пирдоп до Копривщица – който е занемарен години наред.
Текстът завършва с един естетически призив – „Окото не бива да свиква с повредите, с порутеността, с несъвършенствата, с грозното.“
Иначе оптимизмът също е намерил място в критичния материал – в констатацията, че „едва ли някой ще отрече, че най-главното, най-трудното в задоволяване нуждите на международния туризъм у нас вече е направено“.
50 години по-късно и ние се присъединяваме към всичко гореказано
