Един особено важен въпрос надвисва над обществото ни през 1967 година. За съдбата на разносната търговия. Или както пише в голям свой критичен материал в-к „Икономически живот“ – основна задача на социалистическата търговия е все по-гъвкаво, по-настойчиво и по-широко да прилага прогресивните форми на работа, да може по-пълно да задоволява потребностите на клиентите.
И една от тези доказали предимствата си форми е подвижната разносна търговия, при която търговският работник преследва купувача.
Плюс е фактът, изтъква изданието, че при нея могат да се използват най-различни превозни средства – електрокари, малки товарни автомобили, ръчни колички, мотоциклети и др.
Цифрите все пак са оптимистични – близо 2 пъти ръст на обектите през 1965 спрямо 63-та. Същият скок се наблюдава и при стокооборота.
Дава се за пример Варна, където градът е разделен на 4 района по отношение на разносната търговия. Има си районни отговорници, които се ръководят от началник-отдели и снабдители към сдружението „Здрава храна“. Така на 800 жители се пада по един обект, а 48 процента от стокооборота на „Здрава храна“ е от разносна търговия.
Особено важно според статията е подбирането на постоянни кадри, като за пласьори трябва да се използват повече жени-домакини, студенти, пенсионери, инвалиди в по-лека форма и при изгодни за тях условия – работно време, заплащане и др.
Препоръчва се за съдействие да се привлекат и комисиите по търговия и народен контрол към ОФ (Отечествен фронт, б.р.) квартални организации.
Карикатурата към статията допълва критичното заглавие и недвусмислено показва отговорното редакционно отношение към проблема.
