За остър недостиг от таксита в София алармира сигнал до в-к „Икономически живот“ през 1968 година. Въпреки постановлението на Министерски съвет за увеличаване броя на таксиметровите автомобили в столицата, те отново са недостатъчни, тъй като с намаляването на цената на услугата се увеличили рязко желаещите да се возят на такси, се казва в сигнала.
Изброяват се много причини, довели до въпросния проблем – неизползваната скъпа апаратура от диспечерите, недостиг на гуми, както и опитни шофьорски и монтьорски кадри и прочие.
Но дописката акцентира върху нещо друго – с основна заслуга София да се изпразни от таксита. Автомобилите, вместо да се движат в чертите на София, са пътували на далечни разстояния, дори и извън границите на окръга. И това не било учудващо, защото за една компания наемането на такси до Рилския манастир би струвало по-евтино или с няколко стотинки по-скъпо от цената на билет за автобус.
Подчертава се обаче, че и за държавата, и за заплатите на шофьорите дългите рейсове са икономически неизгодни.
Авторът на сигнала иска забрана за пътуване на такситата до дурги населени места или за специална тарифа, включваща и част от обратния нулев курс. Препоръчва се и опитът на други социалистически столици – Москва, Будапеща, Варшава.