Сега някои търговци на дребно се сблъскват с обратния проблем: планини от стока, която никой не иска да купи. Най-големите от тях в Съединените щати имат излишни запаси за близо 45 милиарда долара, според Bloomberg, което е с 26 процента повече спрямо предходната година. Това е резултат от стремежа на тези търговци да избегнат недостига, който беляза началото на пандемията, а след това не успяха да предвидят забавянето на разходите за потребителски стоки, когато светът се отвори. Сега, в опит да намалят обемите и да минимизират загубите, компании като Target, Gap и Walmart ще разчитат на силно намаляване на цените.

Много търговци на дребно се справят с проблема, с който се сблъска Amazon в първото тримесечие: заварени с недостатъчни наличности, когато удари Covid, те планираха повишено търсене, което просто не се случи. За Amazon това означава празно складово пространство. За други това е обратният проблем: твърде много неща и недостатъчно място за съхранение.

Costco има натрупани коледни артикули, които не са пристигнали навреме за последния празничен период и планира да ги постави на рафтовете тази година. Цените на други артикули, включително телевизорите с голям екран, популярни по време на локдауна, вероятно ще се повишат. Междувременно удобните домашни дрехи, които бяха толкова търсени в ранните етапи на пандемията, сега вероятно ще бъдат силно намалени, заедно с други дрехи за свободното време, които се търсеха по време на блокирането.

„Пандемията сложи началото на тези проблеми“, казва Лиза Елрам, професор по управление на веригата за доставки в университета в Маями, Охайо. „Търговците на дребно не знаеха какво да правят.“ Между февруари и март 2020 г. продажбите на дребно се понижиха с 9 процента в САЩ, като месец по-късно спаднаха с още 15 процента. Но до юни 2020 г. търговията на дребно се върна към нивата отпреди пандемията и оттогава продължава да нараства. „Нещата бързо се развиха – и не можеха да отговорят на търсенето, защото хората бяха спрели да купуват, а след това изведнъж започна силно търсене“, коментира Елрам. „Имаше странни и неочаквани промени в търсенето, които хванаха много фирми неподготвени.“

Тези промени съвпаднаха с някои от най-тежките прекъсвания на веригата за доставки в най-новата история. „Хората имаха покупателна способност, но не можеха да използват много от услугите, които обикновено консумират, затова започнаха да купуват стоки“, казва Марк Левинсън, автор на две книги за корабните контейнери. Левинсън е един от тях: той купува диван – след това чака девет месеца, за да бъде доставен, тъй като Covid затвори някои китайски пристанища, а Суецкият канал, през който минава 12 процента от световната търговия, беше блокиран от заседнал кораб.

След всички закъснения и смущения, компаниите се стремят да избегнат бъдещ недостиг чрез прекомерно закупуване и складиране на местно ниво, вместо да разчитат на все по-несигурната верига за доставки. Други планират да променят изцяло веригата за доставки. Intel, например, заяви, че ще изгради обект за производство на чипове на стойност 20 милиарда долара в Охайо, за да облекчи недостига, дължащ се на нарушените доставки.

Проблемите по цялата верига се задълбочават от това, което Елрам нарича фантомно търсене: Когато се сблъскат с дълги срокове за изпълнение на основните артикули, хората често поръчват прекалено много. Някой може да сложи депозити за диван при трима търговци на дребно, да купи този, който  пристигне първи, след което да отмени другите две поръчки. „Производителите получаваха фалшиви сигнали за истинското търсене“, казва тя.

Но по-същественият проблем беше, че светът се промени. Всичко това причини огромни проблеми на производителите, които са прекарали последната година, опитвайки да се подготвят за моделите на търсене, характерни за лятото на 2020 г., да избегнат катастрофите от лятото на 2021 г., като същевременно се оказва, че лятото на 2022 г. е напълно различно и от двете. „С това се опитват да се справят и търговците на дребно, и производителите“, казва Левинсън: „Много от тях се запасиха, защото не искаха да разочароват клиентите си с празни рафтове.“ Сега имат твърде много неща.“

В момента икономиката е объркана, потребителските разходи са непредвидими, а войната в Украйна доведе до нови проблеми. „Не можем да поемем толкова много нестабилност“, казва Елрам. Свръх- или недостатъчното поръчване постепенно ще се забави, тъй като компаниите смекчават свръхреакциите си към реалните икономически и обществени промени. Въпреки това, проблемите от последните две години вероятно ще продължат да дават отражение, макар и на по-ниско ниво от преди.

Бреслин изтъква, че ако затварянето на Суецкия канал и недостигът на чипове бяха една перфектна буря, ситуацията, пред която светът е изправен сега, е съвсем различна. „Цените на горивата се покачиха. Инфлацията се повиши. Хората нямат толкова възможности да купуват, което означава, че търговците на дребно трябва да започнат да правят намаления.“ Компаниите с бързо остаряващи летни запаси се сблъскват с дилемата: да харчат пари, за да ги съхраняват за следващата година, или да продават при минимални или несъществуващи маржове. Друга, също толкова неприятна алтернатива е да се насочат запасите на вторичните пазари, където големи дискаунтъри като TJ Maxx ще ги грабнат и ще ги продадат евтино.

Проблемът е особено остър за по-големите компании поради начина, по който купуват. По-малките търговци на дребно поръчват по-малко наличности при по-кратки срокове за изпълнение. Но огромният брой артикули, които продават по-големите търговци, означава, че техните поръчки към производителите се правят по-напред във времето, което ги принуждава да прогнозират търсенето въз основа на по-малко надеждна информация.

Изправени пред изобилие от наличности в складовете, търговците на дребно вероятно ще намалят поръчките – може би твърде много, което ще доведе до недостатъчно предлагане, и след това ще противодействат чрез свръхпоръчване, повтаряйки цикъла с по-малки граници на грешка. „Големите играчи са обречени да продължат да правят едно и също нещо и да очакват различни резултати“, казва Бреслин.

Материалът Светът се задръсти с планини от стока, която никой не иска да купи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Това е страхотна възможност“, казва той, цитиран в репортаж на WIRED. „За минимална сума можете да разширявате бизнеса си, без почти никаква инфраструктура.“

Уокър почти изцяло разчита на складовете и възможностите за доставка на Amazon, което му дава свободата да се занимава с продуктовия дизайн, производство и маркетинг. Той не е обмислял никакви алтернативи – „това беше планът от самото начало, защото е най-лесният“.

Но лесното не е евтино. Когато Amazon обяви, че е построил или купил за 2 милиарда долара твърде много складово пространство, Уокър и други клиенти получиха писмо,че в Обединеното кралство техните такси ще се повишат с 4,3 процента поради „надбавка за гориво и инфлация“.

Услугата FBA позволява на продавачите да съхраняват своите продукти в центровете на Amazon и да разтоварват, опаковат, изпращат и обслужват клиенти към онлайн титана за търговия на дребно, както и да се възползват от скоростта на услугата за доставка Prime на Amazon.

„Със складовете, с които Amazon разполага, това улеснява изпълнението, защото вече имат продукти навсякъде“, казва Бен Греъм, мениджър маркетингови операции в компания за хранителни добавки Toniiq, която обаче се стреми да намали зависимостта си от Amazon, отчасти защото е атакуван от конкурент, който временно го блокира от Amazon и повлия върху продажбите му. Компанията не може да изпълни поръчки, направени през собствения си уебсайт, тъй като използва FBA за процеса.

„Вие сте изцяло на милостта на Amazon“, казва Греъм. „Това прави по-трудно предлагането на каквато и да е стойност. В крайна сметка получавате значително по-ниски маржове на Amazon, отколкото бихте предлагали на собствения си уебсайт.“ „През 2022 г. очаквахме връщане към нормалността, тъй като ограниченията на Covid-19 по света се облекчиха, но цените на горивата и инфлацията ни изправиха пред допълнителни предизвикателства“, казва говорителят на Amazon Дагмар Уикъм. „Все още не е ясно дали тези инфлационни разходи ще се повишат или намалеят и колко дълго ще продължат“. Уикъм отрича да има връзка между повишаването на таксите и свободното складово пространство на Amazon.

Алтернативата е продавачите да изградят свои собствени или да наемат пространство в независими складове – достатъчно предизвикателство във всеки един момент. „Пазарът е толкова стегнат в момента, че всеки, не само Amazon, трябва да мисли стратегически за това колко пространство му трябва и от колко ще се нуждае в бъдеще“, казва Мофид.

Тези условия разколебават повечето фирми в опитите им да рискуват и вместо това преглъщат повишаването на цените. В същото време бизнесът става все по-предизвикателен за продавачите. Те са принудени да намаляват цените за клиентите в същото време, когато таксите се покачват. „Тази разлика става все по-малка“, казва Уокър. „Много хора продават бизнеса си или напълно биват елиминирани. А останалите – просто трябва да сме все по-ефективни.“

В сектор с нисък марж, фалитите на продавачите по време на пандемията засегнаха и Amazon. Компанията прекомерно се ангажира със складови площи по време на пандемията, очаквайки продължителен силен растеж на своята онлайн платформа за търговия на дребно, което не се случи. Сега трябва да плаща за празни рафтове. През 2019 г. разходите за доставка и изпълнение бяха 28% от оперативните разходи на Amazon. Сега те са 35 процента.

В разгара на пандемията гигантът на електронната търговия „буквално се ангажира с колкото може повече площи, за да се справи с обема, на който всички бяха свидетели“, коментира главният финансов директор на Amazon Брайън Олсавски при отчитане резултатите на компанията за първото тримесечие. „Излязохме от много бурни две години“, добавя той. „Радвам се, че взехме правилните решения. И сега имаме шанс да коригираме капацитета си към по-нормален модел на търсене“.

„Невъзможно е да се предвиди къде се намира неизползваното складово пространство“, казва Мофид. „Не може да се определи: „Този склад е празен, а този не е“, казва той. „По-вероятно е те просто да не работят с пълен капацитет.„

Няма как да се разбере каква част от складовото портфолио на Amazon е празно в момента. Компанията разполага с около 500 милиона квадратни фута складови площи в Съединените щати и Обединеното кралство, според Mофид – 90 процента от тях в САЩ. Този брой се е увеличил повече от два пъти по време на пандемията, тъй като физическите магазини се затварят и онлайн пазаруването става все по-доминиращо. От 2017 г. продажбите за трети страни съставляват половината или повече от всички продажби. Amazon посочват, че всяка минута 7400 продукта се доставят в САЩ за фирми от трети страни.

Въпреки това Moфид предупреждава да не се приема, че празните складове на Amazon са огромен проблем, който би довел до многократно покачване на цените. „Не мисля, че ще е толкова екстремно, колкото казват хората“, смята той. „Това ще се промени когато Amazon Prime Day настъпи през третото тримесечие и за Коледа.“

Материалът Amazon и капанът на огромните складови площи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Скорошно научно проучване на Geo Science Victoria подкрепя тази идея.

„Във Виктория е останало приблизително толкова злато, колкото някога е било добито в щата“, казва Джеймс Сорахан от Съвета по минерали на Австралия, цитиран от abc.net.

И с растящата цена на златото, която в момента е около 2600 долара за унция, добивният сектор процъфтява. Миналата година добивът на полезни изкопаеми генерира 1 милиард долара за икономиката на Виктория. Повече от половината бяха изразходвани за заплати и услуги в мините в целия щат. А рекордна сума от почти 200 милиона долара беше инвестирана в проучване на полезни изкопаеми.

Тази година се очаква тези цифри да бъдат надминати.

„Добивът на злато е по-голям, отколкото е бил от много дълго време, и ние очакваме да стане още по-голям. Хората си мислят за 1850-те, 1860-те, 1870-те, но това, което виждаме, е „нова вълна“ през 2020-те години„, изтъква Сорахан.

Това става възможно благодарение на нови технологии, като геотермално картографиране, което може да открие минерални находища от въздуха и проучвателни сондажи, които вземат проби от ядрото, на километър под земята. Тези сложни инструменти внасят нов живот и активност в отдавна изоставени златни находища, които се е смятало, че са изчерпани.

В Swift’s Creek във Виктория, австралийската компания за проучване на злато First AU е сключила концесионни договори за добив в района. Използвайки съвременните проучвателни техники, фирмата преоценява старите разработки в търсене на нови минерални източници. Първоначалните резултати показват някои висококачествени златни находища.

„Те варират, но 15 до 30 грама на тон са извадени от земята и голяма част от тях са доста на плитко“, посочва изпълнителният директор на First AU, Райън Скийн. Той вярва, че в миналото отдалечеността на региона и пресеченият терен са били пречка пред миньорите.

Златото привлича Ричард Дарби, дългогодишен миньор в района на Swift’s Creek от преди 40 години.

Дарби е търсил злато в цяла Австралия, проучвал е стари записи и е изследвал подробно потоците и деретата в региона. Но най-голямата изненада може да се окаже в собствения му заден двор, в отдавна изоставена мина на стръмен склон.

„Мината датира от около 1900 г. и старите таймери са били брилянтни, но за съжаление не са разчели тази почва толкова добре, колкото биха могли“, казва той.

Като копае в посока, обратна на старите миньори, Дарби открива широк шев от минерална руда с цвят на ръжда в края на 30-метрова шахта. Първоначалните резултати предполагат, че съдържа злато и други метали.

First AU се надява, че тази находка предвещава голямо ново златно находище за Виктория.

Геоложките доказателства сочат, че регионът е свързан с богатите златни находища на Централна Виктория, където се намира Фостървил, най-голямата златна мина в щата. Това е една от най-печелившите висококачествени златни мини в света, произвела повече от половин милион унции злато миналата година.

Ако добивът започне да се развива в хълмовете около Swift’s Creek, това ще даде икономически тласък на този отдалечен регион, който се бори да задържи младите си хора.

Внукът на Ричард Дарби, 23-годишният Том Дарби, вече е нает в First AU. Благоприятният икономически климат води до други минни дейности в региона и в цялата страна.

Но златото не е единствената цел.

„Във Виктория разполагаме с доста голям набор от минерали — минерални пясъци, редки земни елементи, неблагородни метали; провеждат се проучвания за мед, цинк — така че всъщност имаме наистина широк диапазон“, казва Сорахан. „Колкото повече мини, толкова повече минерали, толкова по-устойчива ще бъде тази индустрия и толкова повече ще добави към нашата регионална икономика.“

Swift’s Creek First AU ще донесе така необходимия капитал и опит. „Дори една средно голяма програма за добив изисква значителни инвестиции, от порядъка на стотици милиони долари“, отбелязва Скийн.

„Това изисква нови умения, изисква ново обучение, нова инфраструктура, така че ако тези проекти се осъществят, това би било наистина важно за местната общност.“

Материалът Новата треска за злато в щата Виктория в Австралия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Китайският вносител на вино Сонг Тиан, продавал 20 000 бутилки австралийско вино годишно на китайски клиенти, трябваше да се откаже изцяло от вноса от Австралия.

„Много други вносители също спряха да купуват австралийски вина“, коментира той пред ABC.„Можете да забележите, че всеки ден на рафтовете в Китай има все по-малко австралийски вина, тъй като те станаха твърде скъпи за китайските потребители.“

Тиан изтъква, че новите мита са принудили много вносители на вино като него да търсят алтернативни доставчици от Чили и САЩ.

Икономическите щети са и в двете посоки

Австралийските производители на грозде и винопроизводители също усещат ескалиращото търговско напрежение.

Според данните на Wine Australia, австралийското вино през 2020 година е имало в Китай пазар за 1,2 милиарда долара. Докато през март тази година той е едва 24,2 милиона долара, което е спад с 98%.

Миналата година австралийското правителство отнесе търговския спор с Китай пред Световната търговска организация (СТО) и беше назначена независима комисия, която да се опита да разреши проблема.

Лий Маклийн от Australian Grape and Wine, върховият орган на винената индустрия, коментира в репортажа на ABC, че митата, наложени от Китай върху австралийското вино, на практика правят пазара „нежизнеспособен“.

„Това създаде значителен дисбаланс в предлагането и търсенето както на вино, така и на винено грозде, което води до рязък спад в цените на гроздето в някои части на страната и свръхпредлагане на вино на пазара“, изтъква той.

Някои производители са взели трудното решение да не прибират реколтата през 2022 г., поради липса на договори, или предлагани ниски цени.

Други стоки – включително ечемик, говеждо месо, дървен материал, памук, омари и въглища – също бяха засегнати от смазващи мита или търговски ограничения.

Политиката на Пекин обаче има ефект и в райони на Китай, които зависят от внос от Австралия.

Неофициалната забрана на австралийските въглища доведе до спиране на електрозахранването в 18 китайски провинции миналата година поради срив, произтичащ от недостиг на въглища.

Тим Харкорт е главен икономист от Института за публична политика и управление към UTS и бивш главен икономист в Austrade.

Той коментира пред ABC, че търговската война засяга и двете страни, а тежестта я понасят собствениците на малък и среден бизнес и потребителите.

„Средностатистическите китайски бизнесмени и потребители имат добра представа за австралийското качество и репутацияна на Австралия. Мисля, че са били доста засегнати от търговския спор. Що се отнася за местните австралийски износители, по-големите компании могат да се справят, но за малките и средни предприятия беше доста трудно да оцелеят.“

Защо Китай наложи мита за Австралия?

При бившето коалиционно правителство – което забрани на китайския технологичен гигант Huawei да внедрява 5G мобилни устройства, мотивирайки се със злоупотребата с човешките права в Китай в Синдзян и Хонконг и призова за независимо разследване на произхода на COVID-19 – двустранните отношения бяха прекратени и дълбоко замразени.

Китай прекъсна контактите и наложи мита и ограничения върху австралийския износ на стойност около 20 милиарда долара.

Правителството в Пекин се насочи и към образователния сектор, като посъветва китайските студенти да не учат в австралийски университети.

Кърк Ян управлява агенция, която набира китайски студенти за австралийски университети и споделя, че е загубил клиенти заради търговския спор и негативното медийно отразяване на политическото напрежение в двете страни.

„Някои китайски родители сметнаха, че Австралия не е приятелска страна, затова изпратиха децата си в Обединеното кралство, САЩ или Канада“, казва той.

„Но така те пропуснаха наистина добра образователна дестинация и ще трябва да плащат повече такси за обучение и разходи.“

Международното образование е едно от най-големите пера в експорта на Австралия, а Китай е най-добрият източник на студенти.

Австралийският бизнесмен от китайски произход Ричард Юан също пострада от търговската война. Неговият имиграционен бизнес, който е помогнал на много заможни китайци да инвестират и да емигрират в Австралия, е намалял с до 90 процента, повлиян от търговския спор и пандемията COVID-19.

„Това имаше огромно неблагоприятно въздействие, тъй като преживях почти пълно унищожаване на моя 22-годишен бизнес“, казва Юан.

Краят на деветгодишното управление на коалицията роди нова надежда за възстановяване на търговските отношения, след като китайският премиер Ли Къцян изпрати поздравително съобщение до новия премиер Антъни Албанезе, нарушавайки дипломатическото мълчание от две години и половина.

Премиерът Ли заявява, че „китайската страна е готова да работи с австралийската страна, за да преразгледа миналото и да погледне в бъдещето“.

Жестът беше приветстван от експортните индустрии.

„Надяваме се, че това е сигнал за желание за диалог между нашите две страни на политическо ниво“, казва Маклийн от Australian Grape and Wine.

„В Китай все още има силно търсене на австралийски вина и се надяваме, че китайските потребители ще могат отново да се насладят на най-добрите австралийски вина в близко бъдеще.“

Той смята, че няма да има незабавно повторно отваряне на китайския пазар, но се надява това да бъде първа стъпка в тази посока.

За китайските бизнесмени неотдавнашната смяна на австралийското правителство е положителна новина, но всички остават „предпазливи оптимисти“. Факт е, че положителното възприемане на новото правителство е довело до скок в бизнес запитванията през последната седмица.

Финансовият министър Джим Чалмърс коментира пред ABC, че би било „страхотно начало“ за Китай да премахне настоящите мита и санкции, тъй като те „увреждат“ икономиката на Австралия.

През последните няколко години австралийските експортни индустрии полагат усилия за диверсификация, за да сведат до минимум прекъсванията на веригата за доставки и да компенсират загубата на китайския пазар.

Докато някои сектори като въглищата и ечемика се задържаха сравнително добре, благодарение на нарастването на алтернативните пазари, други като омари и вино бяха по-малко устойчиви на икономическата принуда от Пекин.

„Диверсификацията на пазара не може да се случи за една нощ и въпреки че няма единен пазар или група от пазари, които да компенсират загубата на китайския, ние работим за изграждане на други възможности“, изтъква финансистът.

Професор Харкорт отбелязва, че въпреки че диверсификацията на пазара е по-ефективна, отколкото е очаквал в краткосрочен план, от стратегическо значение е да се подобрят отношенията с Китай в дългосрочен план.

„Китайската средна класа е близо 300 милиона, тяхната покупателна способност е повече от Индонезия, Индия и САЩ взети заедно“, изтъква той.

„Винаги е важно да имаме диверсификация на търговските партньори, но Китай трябва да бъде част от историята и бъдещето на Австралия.“

По думите му голямата възможност за Китай и Австралия са иновациите в климата, като се има предвид промяната в политиката на Австралия по отношение на изменението на климата и възобновяемите източници и амбицията на Китай за намаляване на въглеродните емисии.

Премиерът Албанезе заяви амбициите си да превърне Австралия в „суперсила на възобновяема енергия“ и новото правителство се е ангажирало с нетни нулеви емисии до 2050 г. и цел за намаляване на емисиите до 2030 г. от 43 процента.

Според професор Харкорт за новото правителството ще бъде деликатна задача да проявява към Китай уважение, като същевременно защитава националния суверенитет и демократичните ценности.

„Нещо положително е, че Олбанезе няма да използва мегафон всеки вторник за остра реторика срещу Китай, както Скот Морисън“, казва той. “Това не помогна на отношенията с Китай, нито на много австралийци от китайски произход“.

Професорът изразява надеждата си, че Антъни Албанезе ще бъде министър-председател, който ще има ангажимент към Китай като важна част от глобалната икономика.

„Това, че за първи път нашият външен министър Пени Вонг е с частично китайски произход, също е предимство, защото показва модерното лице на Австралия и мисля, че Китай ще признае това“, отбелязва още Харкот.

Материалът Край на търговската война Китай – Австралия? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По думите на министъра на енергетиката Крис Боуен Австралия е на ръба на газова криза, а той е поставил на масата всички възможности за ограничаване на нарастващите цени на газа и електричеството, включително т.нар. „газов тригер“ за изкупуване на газ, предназначен за износ.

Цените на енергията вече бяха скочили поради нарастващото международно търсене, тъй като страните по света се отказват от руския газ и въглища, но силното застудяване, сривът на газовите доставки през последните дни и проблемите с някои въглищни централи в Австралия също допринесоха за увеличаване на натиска върху цените на газа на вътрешния пазар.

Джейсън Фрич, главен изпълнителен директор на най-голямата в страната компания за преработка на домати Kagome в щата Виктория, предупреждава, че трябва спешно да се направи нещо.

„Ако цените на газа останат там, където са сега – тогава всички сме мъртви“, убеден е той. „Няма да има обработка или производство в Австралия – ние просто няма да издържим на тези нива на цените. Много сме загрижени като група и това не е само Kagome, това са всички производители и преработватели и всеки, който използва газ като източник на енергия.“

Изпълнителният директор на Асоциацията на потребителите на енергия Андрю Ричардс заявява, че ценовият натиск се усеща във всички индустрии.

„Тези хора произвеждат храна, напитки, хартия, стомана и бетон. Това са неща, от които се нуждаем всеки ден. И всички те се покачват, което оказва значително влияние върху разходите за живот„, коментира той. „Това е реално – не е теоретично упражнение, нито тренировка и засяга много силно както на ниво домакинство, така и на ниво бизнес.“

През 2017 г. тогавашното правителство на Търнбул въведе промени, които биха позволили на Британската общност да принуди производителите на газ да насочват повече от доставките си към вътрешния пазар.

Но министър Боуен казва, че дори ако правителството активира незабавно така наречения „газов тригер“, допълнителните доставки няма да бъдат налични до януари.

Андрю Ричардс вярва, че правителството трябва да обмисли промяна на механизма. „Направихме много бележки, когато го разработваха. Трябва да се има предвид и цената на газа, не само доставката на газ. Трябва да е сигурно, че това може да има незабавен ефект“, отбелязва той и добавя –

„Добре дошли в правителството, момчета! Изправени сте пред най-голямата енергийна криза, която сме виждали от 50 години, така че действайте.„

Австралийският енергиен регулатор (AER) същоувеличи сериозно референтната цена на електроенергията, като тарифите, известни като пазарни оферти по подразбиране, се покачват между 8,5% и 18,3% в Нов Южен Уелс, до 12,6% в югоизточен Куинсланд и 9,5% в Южна Австралия.

Енергийната компания ReAmped изпрати необичайно предложение до своите 70 000 клиенти по повод големия скок в цените на електроенергията, който се очаква да влезе в сила следващия месец. Компанията предложи карта за подарък Woolworths от 100 долара, ако преминат към друг доставчик.

„Подчертаваме важността на преминаването към друг търговец на дребно възможно най-скоро, за да се опитаме да избегнем драстично повишени цени“, каза главният изпълнителен директор на ReAmped Люк Блинко в писмото до клиентите, в което посочва още – „Не излизаме от пазара, но ви призоваваме да действате, докато все още можете да намерите по-добра сделка с друг търговец на дребно.“

Изпълняващият длъжността главен изпълнителен директор на Австралийската асоциация за добив и проучване на нефт Деймиън Дуайър твърди, че новите доставки на газ са от съществено значение за оказване на дългосрочен натиск за намаляване на цените. „Решението е повече предлагане, а не повече регулация“, гласи негово изявление. „Инвестираме в повече газ въпреки годините на мораториуми, забрани и забавяния, но имаме нужда от сигурност за инвестициите.“

Главният изпълнителен директор на Австралийската фондация за опазване на природата Кели О’Шанаси призова новото правителство да се съсредоточи върху разработването на други видове енергийни източници, за да се справи с ценовите проблеми на пазара. „Бъдещето на енергията е възобновяемо“, казва тя и допълва – „Възобновяемата енергия се изгражда бързо, тя е много по-евтина и достъпна, много е по-добра за нашия климат“.

Част от предизборната платформа на лейбъристите бяха обещания за ускоряване на преминаването към възобновяема енергия, но Боуен признава, че повечето от тези политики няма да помогнат в краткосрочен план.

„Предишното правителство не свърши работата, необходима за увеличаване на възобновяемите източници, за увеличаване на съхранението“, изтъква министърът. „Ако имахме повече съхранение, повече възобновяеми енергийни източници и по-добро предаване, щяхме да сме в много по-добра позиция да се справим с настоящите предизвикателства.“

Министрите на енергетиката на Британската общност, щатите и териториите ще се срещнат в началото на следващата седмица, за да обсъдят други политически варианти за облекчаване на повишенията на цените тази зима.

Материалът Австралия на ръба на газова криза е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Нездравословната храна е по-евтина, казват родителите, но тя поддържа детето по-сито за по-дълго. И все пак родителите знаят, че такава диета е проблематична. „Наистина е тъжно“, казва Шах. „Храненето на детето е основен родителски инстинкт, и се вижда, че родителите наистина чувстват затлъстяването на децата си като собствен провал.”

Разходите за живот в целия свят се повишиха рязко през последната година. Цените на енергията скочиха, а храната става все по-скъпа. Покачването на цените е забележимо дори при бюджетните хранителни продукти в супермаркетите. В Обединеното кралство тези растящи разходи означават, че е по-трудно за родителите и настойниците да осигуряват редовно здравословни ястия, казва Шах. Семействата в Канада, САЩ и много други страни вероятно също чувстват подобен натиск.

За мнозина може да изглежда нелогично, че бедността или липсата на изобилие от храна може да причини затлъстяване. Но нискокачествените храни могат да увеличат теглото на човек. А затлъстяването в детска възраст значително повишава шансовете на човек да живее със затлъстяване като възрастен и е свързано със сърдечни и чернодробни заболявания и лоши резултати от психичното здраве. Затлъстяването е само един от многото дългосрочни проблеми, свързани с продоволствената несигурност.

В крайна сметка това е отражение на неравенството. Децата в бедните райони в Обединеното кралство са около два пъти по-застрашени от затлъстяване, отколкото техните връстници от по-заможни семейства. В САЩ нивата на затлъстяване при деца от домакинства с високи доходи са 50% по-ниски от тези при деца от семейства със средни и ниски доходи.

Като аналогия на тази ситуация да погледнем Sturnus vulgaris, обикновеният скорец, казва Даниел Нетъл, професор по поведенческа наука в университета в Нюкасъл. Проучвания през 90-те години на миналия век изследват как тези птици реагират на храната в експериментални условия. Скорците с лесен достъп до храна ядат това, от което се нуждаят и остават сравнително слаби. Но тези, които имат периодичен достъп до храна, са склонни да компенсират, като преяждат, когато могат. След това те плащат цената, че са по-тежки, казва Нетъл. „Това е лошо – летиш по-зле.“

Нетъл смята, че поведението на птиците отразява това, което се случва в нашето общество. „Когато представям изследването си, хората просто не вярват, че хранителната несигурност кара хората да наддават“, казва той.

Това е отчасти защото хората гравитират към евтина, богата на енергия храна и по време на криза виждаме този ефект, казва Нетъл. Това е различно от ситуацията с глад, когато човек просто няма какво да яде.

Но хората не само ядат прекомерни количества калории, когато могат, за да съхраняват мазнини като запаси за по-късен етап и да преживеят гладни периоди. Те променят поведението си и физиологичните процеси, за да намалят броя на калориите, които изгарят, изтъква Нетъл. Това обикновено се случва на подсъзнателно ниво, добавя той: „Те забавят всичко. Стават по-малко физически активни.”

С други думи, хората са принудени да изпаднат в ситуация, в която едновременно е лесно да наддават на тегло и особено трудно да го свалят отново.

За съжаление кризата с цената на живота няма да приключи скоро, прогнозира Тим Лойд, професор по икономика в университета Борнмут във Великобритания. „Сливането на фактори“, казва той, усложнява ситуацията. Виновни са нарушаването на веригите за доставки поради Covid-19, поредицата от лоши реколти и войната в Украйна. Освен това някои страни налагат забрани за износ на различни хранителни продукти в опит да защитят собствените си доставки – което може да доведе до още по-високи глобални цени. „Нещата са доста сериозни и мисля, че ще се влошават още, преди да се подобрят“, казва Лойд.

Някои изследователи твърдят, че много от настоящите ни проблеми са били предвидими. Сред тях е Тимъти Ланг, почетен професор  в Центъра за хранителна политика на City University London. Най-евтините ястия почти винаги са преработените храни, отбелязва той. Нарастващото неравенство кара все повече хора да избират тях пред домашно приготвените алтернативи, които обикновено са по-здравословни.

Потребителите променят това, което купуват в супермаркетите, според данните, събрани от маркетинговата фирма Savvy. Главният изпълнителен директор Катрин Сътълуърт казва, че проучване на фирмата сред 1000 британски купувачи показва, че хората сега не купуват протеинови продукти с висока стойност, като месо и риба. Те също така купуват по-малко маркови продукти и се отказват от някои екстри като сладкиши.

За да предотвратят насочването към преработени храни и небалансирана диета, Сътълуърт предлага търговците на дребно да популяризират идеи за здравословно хранене в магазините, като същевременно намаляват цените на плодовете и зеленчуците. „Тогава ще има много повече търсене на прясна храна“, казва тя.

Полезна стъпка е планираната от британското правителство забрана за оферти за нездравословна храна в супермаркетите „купете един, вземете едно безплатно“. Но поради кризата с цената на живота, кабинетът се въздържа от прокарването на тази политика, както и предложената  забрана за реклама на нездравословна храна преди 21:00. Въпреки това Tesco и Sainsbury’s – двете най-големи вериги супермаркети в Обединеното кралство – планират да продължат със забраната.

Но контролът върху рекламата или сделките с нездравословна храна едва ли ще има голям ефект, казва Нетъл: „Хората са доста умни“, обяснява той. „Ако знаят, че имат един паунд, за да изкарат до утре, те ще попитат: „Какво мога да имам, за да получа най-много калории?“

Това ни връща към първоначалния ни проблем. И така, какво е решението? Нетъл, Лойд и Ланг предлагат повишаване на социалноосигурителните плащания, за да се помогне на хората да имат достъп до здравословна храна. В доклад на Института за управление, независим британски мозъчен тръст, се отбелязва, че високата инфлация засяга по-силно домакинствата с ниски доходи в Обединеното кралство. Фискалните мерки за подкрепа на тези домакинства, може би за сметка на по-богатите семейства, биха могли да помогнат за облекчаване на ситуацията, намеква авторът на доклада. В края на май британското правителство обяви, че ще предостави подкрепа чрез еднократна безвъзмездна помощ на всички домакинства в Обединеното кралство, за да помогне за облекчаване на разходите за живот през тази година, като в допълнение към това ще бъдат предоставени допълнителни безвъзмездни средства за домакинства с най-ниски доходи.

Александра Джонстоун, професор в Института Роует на университета в Абърдийн, отбелязва важността на предоставянето на безплатни училищни ястия или еквивалент на тях на децата по време на предстоящите летни ваканции.

Д-р Шах отбелязва, че почивките през учебната година са особено трудни за децата от семейства с ниски доходи и съжалява, че като педиатър тя не може да направи друго, освен да провери дали родителите и настойниците са регистрирани за всички обезщетения, за които имат право. Настоящата криза, казва тя, разкрива пряката връзка между икономиката и общественото здраве. „В крайна сметка всичко се свежда до това да имате повече пари и повече ресурси за здравословен начин на живот“, изтъква Шах.

Материалът Поскъпването на храните вдига нивата на затлъстяване е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Аз съм като всички останали. Искам този изскачащ прозорец да изчезне възможно най-скоро. Идеята да питате хората за разрешения всеки път, когато отидат на уебсайт, е досадна„, заявява Лу Монтули, инженерът, изобретил бисквитките на 23-годишна възраст.

Всеки уебсайт, който посещавате, поставя бисквитки във вашия браузър. Целта на бисквитката е да позволи на уебсайта да разпознае браузъра. Ето защо нещата в пазарската ви количка са все още там на следващия ден или тази статия помни къде сте спрели да четете.

Ето някои от най-често използваните термини, за които ви питат тези досадни полета за разрешения, и какво може да искате да изберете, когато ги видите.

Какво наистина правят някои от видовете бисквитки:

• Session Cookies – те са временни и не се запазват, когато излезете от браузъра си.

• Persistent Cookies – постоянните бисквитки ще останат на вашия твърд диск, докато не ги изтриете или докато браузърът ви не го направи. Те имат дата на изтичане, заложена в техния код. Тази дата на изтичане се избира от уебсайта, който ги поставя във вашия браузър.

• First-Party Cookies  са тези, които се поставят директно от уебсайта, който посещавате.

• Third-Party Cookies  се поставят на вашето устройство от рекламодатели, партньори за данни или каквито и да било инструменти за анализ, които проследяват посетителите (обикновено по искане на тази първа страна).

• Strictly Necessary Cookies, или строго необходимите бисквитки позволяват да преглеждате съдържанието на уебсайта и да използвате неговите функции.

• Preference Cookies, aka Functionality Cookies – бисквитки за предпочитания, или функционални бисквитки, позволяват на уебсайта да запомни въведените от вас данни: например вашето потребителско име, парола, адрес за доставка, имейл, телефон и предпочитан начин на плащане.

• Statistics Cookies, aka Performance Cookies -статистически, или производителни бисквитки, записват как сте използвали уебсайта. Въпреки че те виждат връзки и посетени страници, вашата самоличност не е свързана с тези статистически данни.

Какво трябва да избера? Има ли значение?

Монтули определя изскачащото поле за разрешения като „наистина глупава идея“. Всеки път, когато щракнете върху „Приемам всички“, си мислите: Защо всеки уебсайт продължава да ми задава тези въпроси?

Много по-ефективно би било потребителят да избере предпочитанията си за бисквитки веднъж в своя браузър и всеки уебсайт, който посещава, да уважи този избор.

Това, което много хора не знаят е, че през 2018 г. Европейският съюз прие Общ регламент за защита на данните (GDPR). Именно този закон отчасти е причината полетата за разрешение за бисквитки да стават все по-разпространени.

Като част от GDPR, компаниите, базирани извън Европа, могат да бъдат наказани с огромни глоби, ако проследяват и анализират данни за посетителите от ЕС на уебсайта си, без да са получили съгласието на потребителя. Бисквитките са предназначени да осигурят на потребителите по-голям контрол върху техните данни. Това води до объркване на пазара на САЩ, защото страната няма подобни закони за защита на поверителността на своите граждани.

През февруари 2022 г. статия във Forbes поставя въпроса дали е време за американска версия на GDPR. Смисълът на такъв закон би бил „получаване на изрично съгласие за събиране на данни и изтриване на данни, ако съгласието бъде оттеглено“. Това звучи като страхотна идея, но дали е осъществима.

Дали е вярно, че всичко в интернет остава. „Не“, казва Монтули. Това е така, защото информацията в интернет е отделена от текущото ви онлайн присъствие. Бисквитката може да съдържа допълнителна информация, но основната цел е да позволи на уебсайта да знае кога същият браузър се ползва отново, да може да се види, че това е същият браузър, който е ползван преди няколко секунди или дори преди няколко месеца.“, казва той. „Но след като бисквитката бъде изчистена, вече няма свързаност с вас.„

Липсата на прозрачност относно това как работят бисквитките и кой управлява събраните от тях данни е голяма част от проблема. Когато посетите основен уебсайт, който е наел мрежа за проследяване на реклами на трета страна, вашият браузър може да получи бисквитка на трета страна без ваше знание. Липсата на прозрачност означава, че друга бисквитка от друг уебсайт е добавила вградено съдържание, без ваше знание.

Монтули казва, че ако се изчистват често бисквитките на браузъра, няма да има никакви прикачени файлове към дадения потребител личните му данни, поне за този уебсайт на първа страна. „Когато се върнете към този уебсайт, след като изчистите бисквитките си или дори ако имате нов набор от бисквитки, няма връзка между вашия браузър и браузъра, който се е свързал с този сайт преди няколко месеца.“

„За да тествам хипотезата, опитах да управлявам и блокирам бисквитки на произволни сайтове. Напълно игнорирах полето за разрешение на всеки, който ме помоли да приема бисквитки. Повечето от тези сайтове така или иначе ми позволиха достъп. Само няколко сайта ме блокираха, защото игнорирах полето за разрешения. В тези случаи единственото решение, което трябваше да взема, беше дали да се доверя на сайта. Тъй като всъщност нямах нужда да чета каквото и да било съдържание от тези сайтове, просто продължих напред. В крайна сметка не пречи да изберете бисквитките, които искате да приемете, и тези, които искате да блокирате. Просто бъдете готови да го правите всеки път, когато посещавате или всеки път, когато изчиствате бисквитките си, което трябва да свикнете да правите редовно.“

Материалът Какво означават тези досадни изскачащи прозорци с „cookies“ и как да се справим с тях е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В списание Science изследователи описват как са използвали кабел от 3600 мили, простиращ се между Халифакс, Канада и Саутпорт, в Обединеното кралство, за да открият бури, приливи и земетресения. Тъй като кабелът лежи на морското дъно, такива природни явления създават малки, но измерими смущения в оптичните влакна, променяйки скоростта на светлината през Атлантическия океан. Тези промени могат да отчитат местоположението на земетресение или друго смущение.

Техниката е подобна на друга все по-популярна система сред изследователите: разпределено акустично наблюдение или DAS. Тук учените изстрелват лазер през подземни (но неизползвани) телекомуникационни оптични кабели и анализират сигнала, който се връща. Ако автомобил или човек премине отгоре и смути кабела, тази вибрация връща малко светлина обратно към източника. Измерването на това колко време е необходимо на разсеяната светлина да пътува, дава представа за размера на преминаващия обект. Изследователите са положили кабел около връх Етна, в Италия, и са използвали DAS, за да наблюдават активността му.

Тази нова техника използва усилватели в подводните кабели. „На всеки 60 до 80 километра се нуждаем от оптичен усилвател, който приема входящата светлина и я усилва“, казва Джузепе Мара, метролог в Националната физическа лаборатория на Обединеното кралство. Всеки ретранслатор усилва сигнала, за достига местоназначението си, без да се влошава. Така Мара и колегите му можаха да изпратят собствен сигнал през кабела и да анализират как изглежда, когато достига до всеки ретранслатор.

За разлика от DAS, те не се опитват да анализират смущение, което връща малко количество светлина обратно към източника си, а честотата на светлината, която достига до ретранслаторите. „В случай на липса на смущения, получаваме стабилни сигнали: честотата, която получаваме, е същата, която сме изпратили“, обяснява Мара. Но ако е имало смущение, тази честота се променя.

Тъй като има толкова много ретранслатори по този трансатлантически кабел — и всеки друг подводен кабел — те биха могли да го разделят на секции и да следят за смущения във всяка от тях. „По време на приливи, получавате течение в една посока“, казва Мара. „Кабелът ги прихваща и произвежда сигнал.“

По подобен начин екипът засече нискочестотни сигнали по кабела, когато ураганът Лари нахлу през Атлантическия океан през лятото на 2021 г.

Учените са наблюдавали и земетресение в Атлантическия океан, както и земетресение в Перу – потвърдено със сеизмични данни, събрани от други учени.

Този вид изследвания не изискват никаква модификация на подводните кабели, което означава, че изследователите имат достъп до огромна мрежа от готови за работа сензори по целия свят, обхващащи морета и минаващи по крайбрежието. Където има кабел, има потенциални данни. „Това е наистина интересно, защото тогава можете да разучавате всяко влакно под морето, покриващо цялата Земя“, казва геологът Филип Жусет от Германския изследователски център за геонауки, направил проучването на DAS на връх Етна.

„За глобалната сеизмология и разбирането на структурата на Земята и наблюдението на големи земетресения тази техника е страхотна.“

Мара смята, че технологията може да бъде разширена още повече. „Целият смисъл на това е трансформирането на подводната инфраструктура в гигантски детектор за земетресения и други“, казва Мара. „Това се превръща в невероятно мощен инструмент.„

Ако бъдещите геофизици могат да използват подводни кабели за откриване на земетресения в реално време, те може също да са в състояние да наблюдават как налягането при цунами се движи по оптичните влакна на морското дъно и създава смущения в данните. Честотата на този сигнал би била различна от тази на земетресенията или приливите.

Този метод може да работи съвместно с DAS, но няма да го замести, добавя Жусе. DAS е изключително чувствителен. Той има много добра разделителна способност на по-къси разстояния – не повече от 60 мили, като в края сигналът става твърде слаб. Новата техника, използваща подводните кабели, покрива много по-големи разстояния.

Но и двата метода биха могли да бъдат полезни като инструменти за ранно предупреждение: за наблюдение на вулкани като Етна за ранни признаци на изригвания и за ускоряване на сигналите за евакуация, и наблюдение на дълги разстояния за откриване на цунамита и земетресенията, които ги пораждат. Ако техниката е достатъчно чувствителна, за да наблюдава океанските течения, изтъква Мара, това може да помогне на климатолозите да проучат как теченията се променят, когато планетата се затопля: „Учените говорят за забавяне на Гълфстрийм. И ако това е така, можете да си представите драматичното въздействие върху световния климат.“

Материалът Подводните кабели носят научни тайни е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Син на самотна майка, роден в обществени жилища, Антъни Албанезе постигна дългогодишната си амбиция да стане министър-председател, след като е във федералния парламент повече от 26 години. Завършил икономика в университета, но винаги се е стремял към кариера в политиката.

След автомобилна катастрофа в началото на 2021 г. Албанезе претърпя голяма трансформация. Той отслабна, обнови гардероба си и обяви, че е „гладен“ да стане премиер.

По време на пандемията, Албанезе се възползва от проблемите с внедряването на ваксината срещу COVID-19, за да повиши личния  си рейтинг и политическите предимства на лейбъристите.

Той използва нарастващите разходи за живот и намаляването на реалните заплати, за да аргументира тезата за промяна в правителството.

Антъни Албанезе поема поста министър-председател във време на растяща инфлация, ниска безработица и бюджет с дълг от 1 трилион долара. В обръщение към своите привърженици той заяви: „Ще работя всеки ден, за да обединя австралийците. И ще ръководя правителство, достойно за народа на Австралия. Мога да обещая това на всички австралийци, независимо как са гласували, правителството, което ръководя, ще уважава всеки един от вас всеки ден.“

Един от първите приоритети на Албанезе като министър-председател ще бъде възстановяването на отношенията с чуждестранните лидери, които според него Морисън е пренебрегнал през последните години. Те включват ръководители от тихоокеанските острови, включително Соломоновите острови, чийто лидер подписа пакт за сигурност с Пекин, разпалвайки опасенията, че Китай планира да построи първата си военна база в Тихия океан.

Първото му пътуване е до Токио за разговори с членове на Quad от Съединените щати, Индия и Япония, където те ще обсъдят приоритетите за гарантиране на свободното преминаване в Индо-Тихия океан.

Най-голямата изненада на тези избори обаче поднесоха избирателите от Бризбейн и околностите, където зелените спечелиха и изненадаха големите партии, тъй като избирателите отидоха до урните само три месеца след голямото наводнение, което удари града и околностите му за втори път от 11 години. Австралийските избиратели отправиха остър упрек към предишното правителство, слагайки край на деветгодишното консервативно управление, в полза на лявоцентристката опозиция, която обеща по-силни действия срещу изменението на климата.

Зелените и независимите поискаха намаляване на емисиите далеч над ангажиментите, поети от управляващата консервативна коалиция.

Аманда Маккензи, главен изпълнителен директор на изследователската група Climate Council, обяви действията за климата за победител в гласуването.

„Милиони австралийци поставиха климата на първо място. Сега е време за радикални действия срещу климатичните предизвикателства“, каза тя, допълвайки, че Австралия е изправена пред решаващ климатичен тест и резултатът ще се отрази на всички.

Климатичната криза беше една от определящите теми на изборите, и основна грижа на избирателите, според социологическите проучвания.

Мария Тафлага, преподавател по политика и международни отношения в Австралийския национален университет, коментира, че подкрепата за зелените е забележителна. „Всички бяха изненадани от тези резултати… Мисля, че това ще означава по-големи и по-бързи действия по отношение на изменението на климата в по-широк план“.

Лейбъристите обещаха да намалят емисиите с 43% до 2030 г. и да достигнат нетна нула до 2050 г. Но въпреки нетния си нулев ангажимент, те заявяват също, че ще одобрят нови проекти за въглища, ако са екологично и икономически целесъобразни.

Албанезе често се позовава на произхода си, за да демонстрира ангажимента си да направи по-добър живота на австралийците, които се борят. „Майка ми е невероятна жена и ще се гордее, защото взе смелото решение през 1963 г. да запази извънбрачното си дете“, казва той.

Майка му Мариан живее с обезщетения за инвалидност, докато го отглежда сама в общински жилища през 60-те години на миналия век.

„Това ми даде решимост всеки ден да помагам на хората като мен, за да имат по-добър живот. И мисля, че това искат австралийците“, каза той през януари.

Албанезе изразява надеждата си победата му да покаже на младите австралийци, че „вратите на възможностите са отворени за всички“.

„Всеки родител иска повече за децата си, отколкото е имал. Майка ми мечтаеше за по-добър живот за мен. И се надявам, че моето пътуване в живота ще вдъхновява австралийците да посегнат към звездите.„

Материалът В Австралия възход на зелените и нов премиер, който иска да вдъхновява хората е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Първият пътник, който ще лети на борда на Boeing Starliner, ще бъде Роузи, манекен, който излетя към Международната космическа станция. Ако пътуването премине безпроблемно, астронавтите на НАСА ще могат да изпълняват полети на новия космически кораб.

С успешна демонстрация без екипаж Boeing ще стане втората частна компания, на която е разрешено да превозва екипажи на НАСА до МКС и ще направи Starliner пълноправен конкурент на капсулата Dragon crew на SpaceX. „Starliner е страхотно превозно средство“, е убеден Стив Стич, мениджър на програмата за търговски екипажи на НАСА.

Старлайнерът на Boeing беше изстрелян на 20 май около 2 ч. българско време на върха на ракета Atlas V на United Launch Alliance от нос Канаверал във Флорида. Освен Роузи, тя транспортира около 200 кг храна, дрехи и спални чували. Ако всичко върви по план, 24 часа по-късво капсулата ще се скачи с модула Harmony на космическата станция.

Когато програмата за космически совалки приключи през 2011 г., астронавтите на НАСА трябваше да използват руски космически кораб „Союз“ за пътуване до МКС.

НАСА започна сътрудничество с частни бизнес партньори за разработване на ново поколение космически кораби за транспортиране на астронавти и товари. През май 2020 г. двама ветерани от совалките на НАСА станаха първите, които се качиха с капсулата Dragon на SpaceX до МКС и два месеца по-късно се върнаха безопасно у дома. Оттогава SpaceX редовно превозва астронавти до станцията. Northrop Grumman и Sierra Space също имат договори с НАСА за мисии за снабдяване с товари без екипаж. По-рано тази година компанията Axiom стана първата, която изпрати изцяло частна група от космически туристи на МКС.

Новият проект на Boeing, наречен Orbital Flight Test-2 (OFT-2), не е първият му опит за демонстрация на Starliner без екипаж. Мисията OFT-1 през декември 2019 г. се провали поради софтуерни проблеми. Той излезе в орбита на около 155 мили от Земята, но не достигна до МКС. Boeing реши този проблем и планира нов опит миналия август, но по време на подготовката преди старта инженерите откриха проблеми в задвижващата система на Starliner и стартирането беше отложено. Сега всички тези проблеми са отстранени.

Ако тестовата мисия тази седмица премине успешно, първият полет на Boeing с екипаж, превозващ двама или трима астронавти на НАСА, може да излети по-късно тази година. „Искаме да се уверим, че това е превозно средство, с което можем да летим следващия път“, изтъква представител на НАСА. „Това ще включва освен проверка дали Роузи се е върнал обратно без проблеми и провеждане на редица тестове, за да се уверим, че хора могат да летят на борда на космическия кораб. Искаме той да се върне, за да можем да започнем да тестваме системата за контрол на околната среда“, коментира астронавтът на НАСА Суни Уилямс.

НАСА ще вземе решения за датата на изстрелване и състава на екипажа това лято.

Тъй като Роузи няма да пилотира, по време на това демонстрационно пътуване Starliner ще използва навигационна система, наречена VESTA, чиито сензори автоматично ще го насочват за скачване с МКС. Ако по някаква причина докингът не работи правилно, екипажът на борда на МКС ще може да прекрати процедурата.

От гледна точка на НАСА, наличието на договори с Boeing, както и със SpaceX, предлага редица предимства, включително намаляване на зависимостта от сътрудничеството с руската космическа агенция. „Това е с висок приоритет, особено след всичко, което се случва с Русия и несигурността в геополитиката. Колкото повече възможности имаме да стигнем до космоса, с или без екипаж, толкова по-добре. А конкуренцията може също така да доведе до спестяване на разходи и иновации“, казва Матю Вайнзиерл, който изследва комерсиализацията на космическия сектор.

Космическите капсули и ракети за многократна употреба на SpaceX спестиха пари на НАСА, а в комбинация с Boeing, програмата за търговски екипаж може да спести на агенцията милиарди долари. НАСА избра да възложи транспорта на външни изпълнители, докато се фокусира повече върху космическите изследвания.

Двете компании в програмата за търговски екипажи на НАСА представляват интересна двойка: по-старият, утвърден Boeing и младият SpaceX. Боинг, въпреки всички критики, които получават за това, че са един от тези големи, не толкова бързо развиващи се изпълнители, от самото начало на тези търговски програми се опитват да имат бърз отговор на конкуренцията.

Lockheed Martin – който не е член на програмата – се адаптира по подобен начин, като си сътрудничи с други компании по концепции за търговски космически станции, в които НАСА инвестира за ерата след МКС. (United Launch Alliance, производителят на ракетата, която носи капсулата Starliner, е съвместно предприятие на Boeing и Lockheed.) Бъдещите планове на Boeing със Starliner включват изстрелването й върху новата, по-евтина, но по-мощна ракета Vulcan Centaur на ULA.

Но всички тези планове зависят от успеха на демонстрационния полет на Starliner. „Ние наистина очакваме с нетърпение космическият кораб да се върне у дома“, казват от НАСА. „Предстои ни много работа, преди да стигнем до полет с екипаж, но ние полагаме всички усилия да го направим.”

Материалът Boeing със Starliner хвърля ръкавицата срещу Dragon crew на SpaceX е публикуван за пръв път на Икономически живот.