Одисея дава възможност на днешната публика в киносалоните да надникне в митовете на далечното минало, но една от най-изненадващите идеи в Омировата традиция звучи забележително съвременно: пренаселването.

В гръцката митология Троянската война е кървав конфликт, който Зевс предизвиква, за да се справи с пренаселването на човечеството. Според запазен фрагмент от Киприя — предистория на Илиада и Одисея на Омир:

Имало време, когато безбройните племена на хората, макар и разпръснати нашироко, натежавали върху повърхността на плодородната земя, и Зевс видял това и се смилил. В мъдростта си той решил да облекчи земята, която храни всички, от човешкия товар, като предизвика великата Троянска война, така че смъртта да изпразни света от това бреме. И така героите били избити в Троя и замисълът на Зевс се изпълнил.

Днес мнозина биха могли да съчувстват на някои аспекти от тази логика. Неотдавна публикувано изследване в списание Sustainable Development препоръчва човечеството да се стреми да намали световното население с повече от половината — до около 4 милиарда души — за да подобри дългосрочната устойчивост. Междувременно проучване на YouGov от 2026 г. показва, че над 60 процента от американците смятат пренаселването за сериозен глобален проблем и се тревожат, че ресурсите на планетата са подложени на прекомерно натоварване. Подобни страхове от пренаселване са много по-древни, отколкото повечето хора си представят.

Вероятно Киприя е била съставена в края на VII век пр.н.е. По това време населението на Земята се оценява едва на между 50 и 100 милиона души: по-малко от една трета от сегашното население на Съединените щати, около пет до десет пъти по-малко от днешното население на Средиземноморския регион и приблизително 100 пъти по-малко от днешното световно население. Самият факт, че се е смятало, че това население изчерпва способността на света да поддържа живот, показва колко изключително нисък по съвременните стандарти е бил прагът за това какво се е считало за „пренаселване“.

Това възприятие е отразявало технологичните реалности на древния свят. Земеделските добиви били ниски, а транспортът — бавен и опасен. Преминаването през „винено-тъмното море“, както Омир нарича Средиземно море, е било страшно с основание, докато провалите на реколтата и гладът били чести и предизвиквали постоянен страх. Както отбелязва Еврихолх, вторият по ранг след Одисей: „Всяка смърт е омразна за нещастните смъртни, но да умреш от глад и така да срещнеш съдбата си е най-жалкото.“

През по-голямата част от историята повече хора са означавали повече уста за хранене, а не по-голям производствен капацитет. В това отношение светът се е променил забележително малко между епохата на Омир и началото на Индустриалната революция. Когато Томас Малтус публикува Есе върху принципа на населението през 1798 г., почти две и половина хилядолетия след създаването на Киприя, той формулира по същество същия страх, който е мотивирал Зевс в старата епическа традиция: ако не бъде ограничено, населението в крайна сметка ще надхвърли наличните ресурси за неговото изхранване. Но дори докато Малтус пише своето есе, Индустриалната революция вече променя отношенията на човечеството с природата. Механизацията, научното земеделие, усъвършенстваният транспорт, а по-късно и напредъкът в медицината и санитарните условия означават, че за първи път технологичният прогрес увеличава производствения капацитет по-бързо от растежа на населението.

Древният страх, че растежът на населението ще изпревари ресурсите, е бил разбираем в свят със застинали технологии. Той става далеч по-малко убедителен в свят, в който човешката изобретателност може непрекъснато да предефинира ограниченията, налагани от природата. За съжаление обаче този първоначален страх продължава да влияе върху разрушителни политики дълго след като технологичният прогрес подкопава предпоставките, на които те се основават. Например китайската политика за едно дете (1979–2015 г.) и за две деца (2016–2021 г.) е била обосновавана именно с този страх. Тя е довела до стотици милиони принудителни стерилизации, както и до други тежки нарушения на човешките права.

Дори днес, когато много държави са изправени пред раждаемост под равнището на заместване на поколенията, а се очаква световното население да достигне своя пик и в крайна сметка да започне да намалява, повечето американци не знаят, че глобалната раждаемост спада. Организации като Population Connection продължават да разпространяват остарелите страхове от пренаселване чрез учебни материали, които по думите на самата организация достигат до милиони ученици годишно. Междувременно в последния доклад Global Environment Outlook на Програмата на ООН за околната среда се твърди, че „повечето държави в света могат да бъдат определени като пренаселени“ и се изразява тревога от прекомерното използване на ресурсите. Споменатото по-горе изследване в Sustainable Development, което се застъпва за мащабно намаляване на населението, е просто поредната версия на отдавна дискредитирания страх.

Решението на Зевс да намали населението чрез война е представено като „мъдро“, защото увеличаването на производствения капацитет на света е било отвъд въображението на древните гърци. Живеейки в прединдустриална икономика с почти никакъв устойчив ръст на производителността, те лесно са могли да си представят, че по-малко хора ще решат проблема с недостига, но не и че разширяването на ресурсите ще позволи да бъде поддържано по-голямо население. Днес няма оправдание за подобен ограничаващ светоглед.

Глобализираните пазари и съвременните технологии постигнаха това, което дори Зевс не би могъл да си представи в най-смелите мечти на древните. Човечеството отмести ограниченията, които някога са изглеждали толкова неизменни и неизбежни, колкото съдбата на героя в Омировия епос. Днес ние без особени затруднения изхранваме население, което е може би 100 пъти по-голямо от онова, познато на древните гърци.

Ако само обществената мъдрост можеше да догони този напредък.

Материалът Паниката заради пренаселеността датира още от времето на Одисей е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Когато цените на храните се покачват, правителствата са изправени пред непосредствен натиск да действат, тъй като достъпността на храните е предимно социално-икономически проблем със значително въздействие върху неравенството в доходите и общественото здраве. В много страни закупуването на храна понякога представлява повече от половината от разходите на семейството. Но трябва ли правителствата да субсидират цените, да разпределят храна директно или да предоставят ваучери, за да помогнат за смекчаване на въздействието? Отговорът е важен, защото изборът на грешен инструмент може да доведе до разхищение на оскъдни ресурси, като същевременно не успее да защити най-уязвимите.

За политиците в някои от най-уязвимите страни в света въпросът не е дали ще настъпи сътресение в продоволствената сигурност, а кога. Ел Ниньо – метеорологичното явление, при което затоплянето на Тихия океан променя моделите на валежите в световен мащаб – се проучва задълбочено поне от 60-те години на миналия век. Последната му проява през 2015–2016 г. засегна продоволствената сигурност на около 60 милиона души по света. Рязкото покачване на цените на храните през 2022 г., предизвикано от войната на Русия в Украйна, тласна към бедност около 71 милиона души в световен мащаб само за три месеца.

Когато по-рано тази година избухна войната в Близкия изток, цените на някои торове се повишиха с близо 50 процента. Въпреки че оттогава цените са се нормализирали, това поскъпване съвпадна със сезона на сеитба в много страни. Тъй като земеделските производители са понесли по-високи разходи за ресурси, въздействието върху добивите, доходите в селското стопанство и цените на храните ще продължи да се усеща и по време на настоящата жътва.

Опростена рамка за вземане на решения

При рязък скок на цените на храните политиците трябва да си зададат четири основни въпроса, за да определят вида на необходимата помощ:

1. Налични ли са храни?
2. Проблемът в достъпността ли се състои?
3. Функционират ли правилно пазарите?
4. Възможно ли е насочване на помощта към конкретни бенефициенти?

В своята съвкупност тези въпроси очертават прост алгоритъм за вземане на решения: оценка на наличността, достъпността, функционирането на пазара и административния капацитет. Комбинацията от тези ключови аспекти често се пренебрегва на практика, особено в кризисни ситуации, когато бързината е по-важна от задълбочената подготовка на политиките. Резултатът е, че правителствата понякога прилагат скъпи и лошо насочени мерки за по-дълъг от необходимото период.

При настъпване на криза субсидирането на цените често е първата реакция. Тези субсидии могат да бъдат въведени бързо и не изискват значителен административен капацитет за насочване към конкретни групи, което ги прави привлекателни, когато скоростта е от решаващо значение. Те обаче са и скъп инструмент, от който често се възползват по-заможните домакинства, тъй като те консумират повече и са по-малко чувствителни към промените в цените.

МВФ препоръчва по възможност да се избягва субсидирането на цените, а ако все пак се прилага, то да бъде изключителна, временна, прозрачна и строго ограничена мярка. Държавите следва да позволят на вътрешните цени да отразяват международните разходи, като същевременно защитават уязвимите домакинства и жизнеспособните малки предприятия чрез временни, целенасочени и съобразени със специфичните нужди фискални мерки. Ваучерите за храна могат да бъдат по-целенасочени, стига правителствата да разполагат с достатъчен административен капацитет, за да идентифицират най-нуждаещите се, използвайки социални регистри и инфраструктура за дигитални плащания.

Субсидиите или ваучерите обаче ще бъдат неефективни, ако липсва достатъчно храна за закупуване. Смущения на пазара възникват, когато веригите за доставки и дистрибуторските мрежи се прекъснат или когато производството на храни бъде възпрепятствано. Това може да се случи (наред с други фактори) поради конфликти – когато дадена страна не може да изнася или внася стоки или логистиката е нарушена – или когато природни бедствия унищожат реколтата.

Например, явлението „Ел Ниньо“ през 2015–2016 г. доведе до сериозен спад в производството на ориз във Виетнам вследствие на суша и навлизане на солена вода. Някои земеделски стопани загубиха 90 процента от реколтата си. В Южна Африка 40 милиона души бяха засегнати от по-слабите добиви на царевица, също в резултат на суша. Същевременно проливните дъждове и наводненията причиниха загуби в селското стопанство на места, отдалечени едно от друго като Еквадор и Сомалия.

Когато храната физически липсва, преките доставки на храни в натура са от съществено значение и могат да спасят човешки живот. Тяхното прилагане обаче може да бъде скъпо. Ако се използват твърде дълго, те могат да потиснат търсенето на местно произведени храни, което води до спад на цените и отслабва стимулите за местните земеделски стопани и производители на храни да разширяват производството си.

Бюджетни ограничения

Макар че субсидиите за храни могат да осигурят жизненоважна подкрепа по време на ценови сътресения, лошо разработените програми могат да погълнат значителни бюджетни ресурси и да ограничат възможността на правителствата да инвестират в дългосрочна продоволствена сигурност чрез земеделски изследвания и инфраструктура, както и в други важни обществени услуги, включително здравеопазване и образование. Правителствата в страните с ниски доходи вече отделят значителна част от ресурсите си за общи субсидии за храни, като разходите често нарастват рязко по време на кризи.

Ето защо от решаващо значение са ясните стратегии за излизане от тези схеми. Временните антикризисни мерки лесно могат да станат постоянни, особено когато се възприемат като гарантирано право. Веднъж утвърдили се, те често се премахват трудно – дори когато са неефективни или несправедливи. За да се погрижат както за бюджетната стабилност, така и за здравето на хората, правителствата трябва да планират прехода към по-целенасочена и ефективна помощ, подкрепена от по-стабилни административни системи, след като извънредните ситуации отшумят.

Идентифициране на проблемите преди предприемане на действия

Неотдавнашните световни продоволствени кризи разкриха както силните, така и слабите страни на съществуващите системи в много държави. Докато някои страни успяха да реагират бързо, други разчитаха прекомерно на скъпи и слабо целенасочени мерки. Метеорологични явления като „Ел Ниньо“ могат бързо да предизвикат нови сътресения, като нарушат реколтата, ограничат предлагането и разрушат инфраструктурата, което допълнително повишава цените на храните.

Не съществува универсален модел за оказване на помощ с храни. За да могат да действат бързо, правителствата трябва – още преди да настъпи рязък скок в цените на храните – да направят оценка на своите системи за подпомагане (ръководейки се от четирите въпроса, споменати по-горе) и да планират мерки за подкрепа с определен срок на действие. Чрез правилна диагностика на проблема, който се опитват да решат, правителствата могат да изберат най-добрите политики за по-ефективна защита на най-уязвимите си граждани при минимални разходи.

Материалът Как трябва да реагират правителствата при рязък скок на цените на храните е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Правителството представи проект на методика за извършване на преценка за икономическа обоснованост на увеличението на цените (виж становището на ИПИ тук). Подходът залага на концептуално проблематично разбиране за начина, по който се формират и изменят цените на пазара. Принципите в документа и конкретните разпоредби противоречат на реалността на съвременното функциониране на пазарите и на икономическата логика като цяло. Ефектите ще бъдат противоположни на желаните, а именно – допълнителни разходи за стопанските агенти, ограничаване на потребителския избор, отслабване на конкуренцията и в крайна сметка, по-високи цени.

Допуснато е например пренасяне единствено на номиналния размер на покачването на доставните цени. Ефектът ще бъде системно и трайно намаляване на рентабилността на приходите и възвращаемостта на капитала, което в дългосрочен план ще отблъсне потенциални участници на българския пазар и ще отслаби конкуренцията. Поради натиска върху маржовете регулацията ще насърчи търговците да прекратят отношенията си с доставчиците с най-ниски цени и тези, които не ги повишават в период на общо покачване на цените. А това означава все по-труден достъп до търговските обекти именно на малките български производители.

Методиката също изисква от търговците да реконструират обосноваността на всяко ценово решение на ниво отделен артикул — задача, която е практически неизпълнима при хиляди продукти, смесени складови партиди и неделими непреки разходи. Но дори счетоводните отдели да се справят, това означава ли, че при всяко вдигане на разход за електроенергия или заплати предприемачът ще трябва да промени цената на кофичка мляко например с половин цент, а на кашкавала – с два цента и половина? За големи производители или търговци, които предлагат широк асортимент е логично част от стоките и услугите да са с висок марж, част с нисък, а вероятно част ще бъдат продавани и на загуба в определени моменти – един артикул може да носи нулев или отрицателен марж, ако привлича клиенти; друг може да носи по-висок марж, защото е нишов или уникален, но нискооборотен; още повече, трябва да отчиташ какво прави конкурента ти в квартала. И така нататък …

Изборът на разпределител на непреките разходи е дълбоко субективен. Дали наемът, транспортът, електроенергията или охраната да се разпределя по площ, по оборот, по брой транзакции или по тегло на продукта — всеки от тези критерии е защитим теоретично и дава различен резултат на практика. Методиката не посочва кой разпределител е „допустим“, което означава, че контролният орган ще преценява случай по случай – което е рецепта за административен произвол.

А всъщност решенията на предприятията дали, кога и с колко да изменят цените зависят едновременно от разходите, потребителските предпочитания и платежоспособното търсене, поведението на останалите участници в сектора, желаните маржове и риска, очакванията и международните тенденции и много, много други. Затова единствено конкуренцията, навлизането на нови продукти и доставчици, както и свободата за експериментиране с различни бизнес модели са механизмите, чрез които пазарът дисциплинира цените в дългосрочен план.

Материалът Поредно упражнение по регулиране на цените е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С 32 големи рафинерии и инсталиран капацитет за преработка от приблизително 6,5 милиона барела на ден (mb/d), Русия исторически е третият по големина производител на рафинирани петролни продукти в света след САЩ и Китай. Продължаващата отдавна украинска кампания за удари с дронове дълбоко в руската територия, насочени срещу рафинерии, обаче се засили значително през последните 18 месеца. През юни обемът на преработка в руските рафинерии спадна до 3,8 mb/d – най-ниското ниво от повече от 20 години насам и с около 30% под нивата от предходната година. Отчетеното производство на бензин е намаляло с 20% спрямо нивата от 2025 г., а производството на дизел се оценява като спаднало с близо 30%, което принуди правителството да ограничи износа на горива, за да защити вътрешните доставки.

Украйна атакува руската петролна инфраструктура още от 2022 г., когато започна пълномащабното руско нахлуване. Нарастващият обсег и въздействието на украинските удари с дронове през 2025 и 2026 г. обаче свидетелстват за драстично разширяване на технологичните и военните способности на Украйна. През първите осем месеца на 2026 г. руска рафинерия е била поразявана средно веднъж на всеки три дни.

Украйна все по-често използва множество вълни от дронове срещу отделни рафинерии, опитвайки се да преодолее защитните мрежи и други предимно пасивни мерки за противодействие на дронове. Възможностите ѝ за нанасяне на удари на далечни разстояния и за целеуказване също бележат бърз напредък, особено през първата половина на 2026 г. Този разширен обсег позволи на 7 юли да бъде нанесен удар по рафинерията на „Газпром нефт“ в Омск – най-голямата в Русия, с капацитет 450 хиляди барела на ден (kb/d), разположена на около 2500 километра от украинската граница.

Някои рафинерии, особено тези, намиращи се по-близо до Украйна, са били атакувани до 15 пъти от 2022 г. насам, като са докладвани значителни щети както по инсталациите за първична, така и по тези за вторична преработка на суров петрол в цялата страна. Към края на август 2026 г. само пет големи руски рафинерии са останали незасегнати от украински дронове. Всички те се намират в Източен Сибир или в Далечния изток на страната, на разстояние между 3500 и 6500 километра от украинската граница – извън обсега на най-съвременните украински дронове с голям обсег на действие.

С нарастването на ефективността на украинските удари по руски петролни рафинерии, фокусът все повече се измества към конкретни технологични инсталации с цел максимизиране на ефекта от всяка атака. Наред с нападенията срещу инсталациите за първична преработка (атмосферна дестилация), където суровият петрол се преработва на първи етап, Украйна изглежда се насочва и към съоръжения за вторична преработка, като инсталации за флуиден каталитичен крекинг (FCC), хидрокрекинг, риформинг и хидроочистване. Тези инсталации повишават добива на по-леки продукти – като бензин, авиационно гориво и дизел (последните два вида се класифицират като средни дестилати) – и подобряват тяхното качество. Повредите по тези по-сложни съоръжения могат да удължат времето за ремонт и евентуално да наложат подмяната им.

Леките повреди по инсталация за първична дестилация обикновено могат да бъдат отстранени в рамките на една или две седмици. За разлика от това, ремонтът на по-сложните инсталации за вторична преработка – особено при сериозни щети – може да отнеме средно от шест до осем месеца. Московската рафинерия с капацитет 250 000 барела на ден пострада толкова тежко при украинска атака срещу столицата през юни 2026 г., че според наличната информация тя ще остане извън експлоатация до началото на 2027 г. С увеличаването на броя на повредените инсталации нараства и времето, необходимо за тяхната подмяна, тъй като западните санкции ограничават достъпа на Русия до определени доставчици на оборудване.

Руските рафинерии се стремят да поддържат нивата на производство, доколкото е възможно, чрез отлагане на планираната поддръжка, повторно пускане в експлоатация на консервирани мощности и ускоряване на ремонтните дейности. Въпреки това, при някои рафинерии – особено тези, разположени по-близо до украинската граница, които може би се възстановяват след десетата или дори петнадесетата си атака – повтарящите се цикли на повреда и ремонт биха могли да влошат състоянието на съоръженията или да доведат до допълнителни проблеми в бъдеще.

През април Русия реагира на свиващото се предлагане на горива, като забрани износа на бензин – мярка, прилагана многократно в миналото предвид сравнително напрегнатия баланс на страната по отношение на този продукт. Въпреки това, с ескалацията на атаките през следващите седмици, в средата на юни правителството въведе първата в историята си забрана за износ на авиационно гориво. Последва я първата забрана за износ на дизел на 8 юли – значима стратегическа промяна за страна, която дотогава изнасяше близо половината от производството си на дизел и газьол.

Ограниченията подчертават нарастващия натиск върху доставките на дизел в Русия, особено с наближаването на сезона на прибиране на реколтата през 2026 г., когато селскостопанската дейност повишава търсенето на дизел до сезонния му пик. В края на юли Русия удължи забраната за износ на дизел до 31 август, а на 25 август тя бе удължена отново до 30 септември поради продължаващите украински атаки. Медийни съобщения сочат, че е вероятно забраната да бъде удължена до края на октомври.

Въпреки тези мерки, през лятото – период на сезонен ръст в търсенето на автомобилни горива – Русия се сблъска с масов недостиг на горива. Към края на юни недостиг бе отчетен в 92% от руските региони, като две трети от тях въведоха мерки за нормиране на потреблението, като например лимити за закупуване и системи с QR-кодове. Някои шофьори съобщаваха за време на чакане до 40 часа на бензиностанциите.

Макар че към края на юли ситуацията се подобри, нова вълна от атаки през втората половина на август доведе до повторен недостиг. На 26 август руската статистическа служба „Росстат“ съобщи, че средната цена на бензина се е повишила с над 19% от началото на годината, докато цените на дизела са нараснали с около 18%. Повишаващите се цени и недостигът на горива представляват шок за руските потребители, свикнали със сравнително стабилен пазар на горива със субсидирани цени.

Министерството на енергетиката на Русия въведе и мярка за временно понижаване на стандартите за качество на горивата, позволявайки производството, вноса и дистрибуцията на бензин с по-високо съдържание на сяра за първи път от 2016 г. насам. Мярката, която е в сила до 1 юли 2027 г., разрешава използването на горива, отговарящи на спецификациите Евро 2, 3 и 4 – по-стари и по-малко строги стандарти от досегашните изисквания. Това предполага, че вторичните преработвателни мощности, като инсталации за каталитичен крекинг (FCC), хидрокрекинг, хидроочистване и риформинг, са претърпели сериозни повреди. Междувременно Русия също така облекчи изискванията си за смесване на горива, позволявайки нафта, смесена с подобрители на октановото число, да се квалифицира като бензин. Въпреки че тези мерки помогнаха за стабилизирането на вътрешния пазар на Русия, те идват с компромиси. Горивата с по-високо съдържание на сяра могат да доведат до повреда на двигателя на превозните средства или до разграждане и деактивиране на катализаторите, които се използват за намаляване на емисиите от превозните средства и изискват използването на горива без сяра.

За да поддържа допълнително вътрешните доставки на гориво, Русия започна да внася и бензин. Въпреки че е получавала бензин по железопътен транспорт от Беларус и Казахстан, нито една от страните няма капацитет за рафиниране, за да покрие напълно настоящия дефицит на Русия. Руските петролни компании също прибягнаха до внос на бензин по море, като товари от Мароко, Корея, Индия и Турция пристигат през юли и август.

В края на август президентът на Русия Владимир Путин подписа указ, позволяващ на правителството да поеме временен контрол върху частни предприятия или инфраструктура, считани за „критични“, ако собствениците не предприемат адекватни мерки за сигурност или забавят възстановяването. Указът включва съоръжения в енергийния сектор и е достатъчно широк, за да позволи на държавата да поеме контрола върху независими рафинерии. Тъй като нефтените рафинерии се считат за отговорни за осигуряването на адекватна защита на рафинериите срещу продължаващи стачки, указът допълнително затруднява петролните компании с продължаващите атаки, наред с нарастващите разходи за сигурност и ремонт.

Ако не бъде постигнато трайно примирие между Украйна и Русия, атаките срещу руската петролна инфраструктура вероятно ще продължат, оказвайки допълнителен натиск върху приходите на руския петролен сектор. Според Министерството на финансите на Русия, в периода от април до август 2026 г. руските петролни компании са получили субсидии на стойност 1,5 трилиона рубли (18 милиарда щатски долара), включително чрез механизма за ценово регулиране („дампер“), който компенсира рафинериите, когато експортните цени на продуктите са по-високи от вътрешните цени на горивата. Въпреки че приходите от петрол и газ бяха подкрепени от глобалното покачване на цените на суровия петрол на фона на конфликта в Близкия изток, общите бюджетни приходи за периода януари–август остават с близо 17% под нивата от предходната година, възлизайки на 5 трилиона рубли. Същевременно общият бюджетен дефицит на Русия продължава да расте, достигайки 5,8 трилиона рубли през първите осем месеца на 2026 г. – ръст от 150% спрямо същия период на 2025 г. – и вече надхвърля дефицита от 5,6 трилиона рубли, отчетен за цялата предходна година.

Настоящата честота и интензивност на атаките предполагат, че обемите на преработка на суров петрол трудно ще се възстановят значително спрямо неотдавнашните нива. Обемът на работата, необходима за връщане на повредените съоръжения в експлоатация, нараства, докато кумулативното въздействие върху надеждността на рафинериите остава несигурно. В резултат на това в последния си месечен доклад за петролния пазар МАЕ понижи прогнозата си за обема на преработка в руските рафинерии до средно 4 милиона барела на ден за остатъка от 2026 г. и за 2027 г.

Загубата на руски обеми оказва допълнителен натиск върху световните пазари на дизелово гориво

Резкият спад в производството и износа на руско дизелово гориво допринася за сериозния натиск, пред който са изправени международните пазари на средни дестилати. Световният износ по море на газьол и дизелово гориво възлиза средно на 4,7 милиона барела на ден през първите осем месеца на 2026 г., което е с 10% по-малко спрямо нивата от предходната година, като темпът на спад се ускорява през второто и третото тримесечие. Значително намаленият износ от Близкия изток направи пазарите на дизелово гориво по-уязвими към загубата на руски доставки.

Предварителните данни показват, че общият износ на дизелово гориво от Близкия изток и Русия е спаднал до 520 хиляди барела на ден през август – ниво, което е със 75% по-ниско спрямо същия месец на предходната година. Увеличените доставки от Съединените щати и възстановяването на износа от Азия са компенсирали този спад само частично. Стесняването на глобалния пазар на дизелово гориво доведе до намаляване на запасите, особено в Съединените щати. Това напрежение на пазара повиши маржовете на рафиниране за дизел (разликата в цената между дизела и суровия петрол) до над 100 щатски долара за барел през септември – както в района на Мексиканския залив (САЩ), така и в Северозападна Европа.

С настъпването на четвъртото тримесечие, спредовете на дизела биха могли да се увеличат допълнително, тъй като сезонното търсене се засилва и рафинериите имат по-ограничени възможности да реагират на по-нататъшни атаки. В страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) производството на дизел през юни е било като цяло непроменено на годишна база, въпреки високите нива на използване, тъй като рафинериите увеличиха максимално производството на реактивно гориво, за да избегнат недостиг през пиковия летен период на търсене. Това предполага, че рафинерийната система на ОИСР е близо до практическия си лимит за производство на средни дестилати, ограничена от прекъсвания в износа на суров петрол от Близкия изток, проблеми с преработката, свързани с времето, и поддръжка на рафинериите, отложена от пролетта.

Затягането на пазара на дизел, което последва пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., беше облекчено от скок в азиатския износ, особено от Китай. Подобно облекчение обаче изглежда по-малко сигурно този път, предвид продължаващите прекъсвания в доставките на суров петрол от Близкия изток, високите нива на използване на рафинериите в ОИСР и предстоящата сезонна поддръжка. Освен ако рафинерийната активност в Русия или Близкия изток не се възстанови или търсенето не отслабне бързо, световните пазари на дизел вероятно ще останат под натиск през следващите месеци.

Материалът Как Украйна успя да „потопи“ руските рафиниращи възможности е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Съзерцанието и установяването на логически връзки и зависимости е само въ­веждащата мотивация на икономическите изследвания. Вероятно по-важната функция (втора, последваща) на икономическата наука е изработването на предписания за управление на икономическите процеси, т.е. за формиране на макроикономическа политика. Предписанията се базират на наблюдаваните реалности, но са насочени към бъдещето. В това се състои парадоксът на икономическото мислене – противоречивата същност на икономическото минало и бъдеще, от една страна, и необходимостта за управ­ляване на непознаваемото бъдеще въз основа на неповторимото минало, от друга[1]. В таки­ва случаи технически неизменно се стъпва на плавното, гладко и еволюционно изменение на конкретните процеси, което далеч не е най-правдоподобното. По думите на Ф.Хайек “…еволюционната теория никога не би могла да ни постави в състояние рационално да предсказваме и да контролираме бъдещото еволюиране”.  Изучаването на сбъдналата се действителност формира познание за миналото, докато управленските предписания третират бъдеща реалност. Но, по думите на Гьоте: “Ние живеем с миналото и умираме в миналото”. Строго логически погледнато, изучаването на миналото може да спомогне за формирането на предписания за управленски въздействия, но ex-post, имащи отношение към миналото, и то с редица условности, в смисъл на: Каква икономическа политика би следвало да се приложи в миналото за да се избегнат наблюдавани вече неблагоприятно оценявани развития. Условностите са свързани с промените в реактивните функции на обществото. Толкова повече подобен тип условности съществуват при третирането на бъдещето.

Промяната на обекта на изследване предполага съответна промяна в теорията за функциониране на обекта. Това е най-често наблюдаваната реалност в икономическата теория. От времето на А.Смит икономическата мисъл претърпява съществени корекции в стремежа си да обясни реалните факти и да изработи предписания за управление на икономическите процеси. Настройката на мисленето се адаптира към конкретните икономически реалности, но като правило след време трябва да се замества с нова теоретична подплата, в съответствие с променящите се условия.

Всъщност най-трудният елемент от икономическата теория е изграждането на фундамента за проглеждане в бъдещето с оглед на възприемане на адекватни управленски въздействия. Тук става въпрос за макроикономическо управление, който изисква и предполага уточнението, че се третират преди всичко въпроси на разпределението и преразпределението на произведения продукт и тяхното въздействие върху протичането на съвкупния икономически процес. Чисто производствените процеси се подчиняват на закономерности, кои­о са достатъчно негъвкави. Въпросът не е толкова в преодоляването на парадокса на икономическото мислене, а най-вече в отчитането на спецификата на ико­номическите процеси.

Изграждането на виждане за икономическото бъдеще и оценката на алтернативните икономически политики предполага натрупване на знание за това, как икономиката е работила до границата между минало и бъдеще. Приложението на различни видове количествени техники и математически модели подпома­га този процес на самообразование.

Независимо от това дали го осъзнава явно или не икономистът-изследовател борави с различни вероятности за сбъдването на едни или други събития при голяма степен на неопределеност. Колкото повече и по-разнородна информация се привлича и анализира, толкова по-големи са шансовете за адекватно опреде­ляне на различни по характер вероятности. При това като правило преценките е невъзможно да се околичествят, хипотезите да се свържат с конкретни числови измерители. В такива случаи качественият анализ на процесите задължително доминира, тъй като проектирането и вземането на решения е необходимо дори и при недостатъчна информация. Х.Мински определя приписването на  конкретни предпочитания за формата на едни или други зависимости и влияния при непълна информация като следствие от “субективни вероятности”. Подобен тип вероятности, формиращи предпочитанията при проектирането на икономическата динамика, са предмет на чести и съществени корекции при промяна на условията и формирането на нова информация. Именно поради тази причина макроикономическите проекции са обект на периодично преоглеждане и преосмисляне, а управленския екип следва плътно и неотклонно да следи протичането на конкретните икономически процеси и да не се притеснява да коригира управленските предписания там и тогава, когато новата информация допълва краските в картината.

Естествената човешка реакция е да стъпи на зависимости, които са доказали своята относителна устойчивост във времето. Дори и такива зависимости обаче не са гаранция за адекватна оценка на икономическата перспектива именно поради възможната поява на непознати събития. Това е смисълът на популярното мнение на Р.Лукас, че икономическите модели не са в състояние по принцип да осигурят полезна информация, свързана с оценката на действителните последствия от приложението на алтернативни икономически политики. Това е и причината, поради която популярните свръх дългосрочни проекции на последствия от управленски въздействия, в които се проследява затихването на отделни шокови ефекти в продължение на две или три десетилетия в перс­пектива, остават много повече кабинетни упражнения, отколкото резултати, имащи отношение към реалната практика. Реалистичната оценка на краткосрочните и дългосрочни проекции е проблемна, а гладките дългосрочни изменения са идеализирана абстракция.

Ситуацията не е окуражаваща за аналитично настроения икономист поради лабилността на използваните ориентири. В такива случаи опитът и изградената интуиция идват на помощ, както и погледът в страни. А.Маршал акцентира върху необходимостта икономистът да притежава достатъчно развито въображе­ние, а според Й.Шумпетер интуитивната оценка на ситуацията надхвърля видимите доказателства. Никаква политика не гарантира успех в конкретната ситуация. На пръв поглед проблемите са сходни, но условията никога не са идентични – по същество всяко успешно управление притежава елементи на уникалност. Собственият опит и опитът на другите формират основите за оценка на ситуацията, които осигуряват относително приемливото придвижване напред. Сигурното е само, че икономиката е динамична и движението напред е задължително.

Стремежът към устойчивост е присъщ на човешкото мислене и поведение. Животът обаче не обича спокойствието. Това е толкова по вярно за време на бурно развиваща се научно-технологична мисъл. Вървейки по стъпките на събитията ико­номистите все по-често трябва да преразглеждат и преосмислят наложили се парадигми. Основният цикъл на теоретическо преосмисляне с времето се съкращава. Вече може да се твърди, че през 10-15 години се ражда и оформя нова икономическа мисъл като предпоставка за формиране на макроикономическа политика. Новото идва, но старото никога не отмира напълно. Извървяният път формира своеобразен фон, който спомага за открояване на краските, а и нерядко – за спираловидно връщане назад (например нео-класицизъм и всякакви други течения с предлог нео-).

Действително, класиците на икономическата мисъл (начело с А.Смит) продължават да водят за ръка всеки, който желае да навлезе в дебрите на икономическата наука; К.Маркс впечатлява със своя оригинален материалистичен прочит на икономическата история и динамика, макар че предписанията му за макроикономическа политика вероятно ще останат завинаги загърбени; Авторитетни икономисти в света вече не се афишират като кейнсианци, но Дж.М.Кейнс и неговата мисъл продължава да владее умовете; Монетаризмът отдавна престана да доминира, но управленският елит задължително се съобразява с неговите канони; Икономиката на предлагането, която се радваше на особена популярност по времето на Р.Рей­гън, е изтласкана назад, но периодично тук и там в света неговите идеи се радват на внимание; Глобализацията настъпва безпардонно и управленският елит не може да си позволи да не наблюдава внимателно възникването на външни шокове и да бъде готова адекватно да отреагира; Неокласицизмът се възприема нерядко като своеобразна екзотика на икономическата мисъл, но никой не може да си позволи да игнорира възможните перспективни оценки на икономическите агенти, както и да не отчита влиянието им върху протичането на икономическите процеси; Идеите на Ф.Хайек са силно предизвикателство за управленския интелект и стоят перманентно в основата на формирането на макроикономически стратегии; Накрая постулатите на новата икономика владеят умовете на интелектуалци и управленци, доколкото икономическото изоставане в съвременния свят се заплаща прекалено скъпо.

В крайна сметка съвременната икономическа мисъл като основа за обяснение на икономическите реалности и проектиране на икономическата перспектива се оформя като своеобразна органична смесица от идеи и виждания, в която периодично се извисяват и надделяват отделни възгледи. Принципите остават и времето ги потвърждава, но конкретните проявления се модифицират.

[1] Минасян, Г. (2010). Проектиране на макроикономическите пропорции. Изд. “ГОРЕКС ПРЕС”, С., 2010, 220 стр., ISBN 978-954-616-208-3;

Материалът Парадоксът на икономическото мислене е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Европа изостава все повече в надпреварата в сферата на изкуствения интелект (ИИ).

Достатъчно е да погледнем разликата в мащаба. През юли Европейската комисия обяви планове за създаване на седем гигантски изчислителни центъра за ИИ. Осемнадесет от 27-те правителства в ЕС кандидатстват за поне един от тези обекти, като обещават да отделят около 3 милиарда евро (3,5 милиарда долара) за бъдещи покупки на изчислителна мощ. Междувременно се очаква общите капиталови разходи на шестте най-големи доставчици на облачни услуги (т.нар. „хиперскейлъри“), базирани предимно в САЩ, да надхвърлят 1,3 трилиона долара до 2027 г. според данни на S&P Global Ratings.

Макар тези ангажименти за разходи да не са пряко съпоставими, те подчертават огромната – и на пръв поглед непреодолима – инвестиционна пропаст.

За да започне да запълва тази празнина, ЕС трябва да се справи с проблема с разпокъсания си енергиен пазар. Енергийната преносна мрежа на блока понастоящем не разполага с капацитет да пренася електроенергия от местата, където тя е налична, до районите, в които възниква ново промишлено търсене. Слабите междусистемни връзки, големите разлики в таксите за пренос на електроенергия и сложните процедури за издаване на разрешителни разделят това, което по замисъл трябва да бъде единен пазар.

Това води до огромни икономически последици. През 2025 г. големите енергоемки промишлени потребители в ЕС са плащали средна крайна цена на електроенергията от около 107 долара за мегаватчас, сочат оценки на Международната агенция по енергетика. Това е повече от два пъти над нивото в САЩ и с около 57% над това в Китай.

Въздействието на тези високи разходи върху традиционните индустрии е опустошително. Общото промишлено производство в Европа през 2025 г. е било само с около 1% над нивото от 2021 г., показва анализ на данните на Евростат, изготвен от Мариус Кьопен, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. Още по-тревожно е, че производството на химикали е спаднало с 19% през този период, докато обемът на производството на основни метали (желязо и стомана), цимент и алуминий е намалял съответно с 16%, 14% и 11%.

Енергетиката не е единствената причина за този спад в промишленото производство. Отслабеното глобално търсене, преместването на производствени мощности от ЕС към САЩ и Китай, както и засилващата се конкуренция – особено от страна на азиатски фирми – също оказаха значително въздействие.

Но докато повечето други сектори на европейската икономика се възстановиха от пандемията от COVID-19 и енергийната криза, последвала пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, енергоемката промишлена база на Европа не успя да го направи. Скорошният нов скок на цените на енергията, последвал конфликта между САЩ и Иран, също не помага за подобряване на ситуацията.

В момент, когато Европа се стреми да се включи в новата индустриална революция, свързана с изкуствения интелект, достъпът до надеждна и достъпна енергия е по-важен от всякога.

Енергийна география

Трудностите на Европа да се възползва от бума на изкуствения интелект (ИИ) подчертават незавършените задачи по енергийната интеграция на блока.

Около 40% от електроразпределителните мрежи в ЕС са на възраст над 40 години. Европейската комисия изчислява, че до 2030 г. са необходими инвестиции в размер на 584 милиарда евро за модернизиране и разширяване на електроенергийните мрежи в целия съюз. Докато изграждането на един център за данни може да отнеме около две години, свързването му към остарялата преносна мрежа на Европа може да продължи до седем години.

В резултат на това инфраструктурата за ИИ, която се разработва в момента, е силно концентрирана. Според анализ на ЦИД, базиран на фирмени съобщения и данни от националните агенции за инвестиции, от началото на 2024 г. насам са обявени 68 мащабни проекта за центрове за данни в ЕС. Четири държави – Франция, Испания, Финландия и Швеция – са домакини на 43 от тях.

Една от основните причини за тази концентрация в посочените държави членки е достъпът им до евтина електроенергия с ниски въглеродни емисии и до надеждни мрежови връзки.

Разходите за електроенергия на център за данни с мощност 100 мегавата възлизат на приблизително 254 милиона евро годишно в Германия и 153 милиона евро в Испания, но само на 91 милиона евро във Финландия – където в енергийния микс преобладават ядрената енергия и възобновяемите източници. Тези данни се основават на оценки на ЦИД, използващи съпоставима информация за цените на електроенергията по държави.

Ограничаващ фактор

За да създаде интегриран електроенергиен пазар, Европа ще трябва да промени икономическия модел на системата.

Първата стъпка вероятно би била повишаване на гъвкавостта чрез улесняване на трансграничния пренос на енергия. Освен това разширяването на ядрената и водната енергетика би могло да намали зависимостта от скъп вносен газ, докато инвестициите в системи за съхранение на енергия (батерии) биха подобрили надеждността на захранването за промишлените потребители.

За операторите на мрежи също би било полезно да разполагат с карта на надеждното бъдещо търсене в рамките на целия съюз; така Брюксел и националните правителства биха могли съвместно да планират мрежите и да координират развитието на мощностите за възобновяема енергия с промишленото потребление. Европейските многостранни финансови институции, като Европейската инвестиционна банка, съвместно с националните правителства, биха могли също така проактивно да финансират развитието на мрежата, вместо да изчакват появата на конкретни клиенти.

Накрая, Европа би могла да въведе обща рамка за изграждане на инфраструктура за ИИ, която да ускори процесите по присъединяване към мрежата и издаване на разрешителни за строеж. Изграждането на „гигафабрика“ за изкуствен интелект във всяка държава членка не е особено икономически целесъобразно; вместо това Комисията би могла да подбере локации въз основа на реално търсене, като разположи мащабната инфраструктура там, където енергийната система е най-стабилна и надеждна. Така всички страни от ЕС биха могли да получат достъп до нея чрез взаимосвързани изчислителни възли.

Разбира се, съществуват множество пречки, включително бюрокрация, сблъсък на национални интереси и възход на политически партии, които не проявяват особен интерес към по-нататъшна интеграция в рамките на ЕС.

Освен това, дори и енергийната система да бъде оптимизирана, това няма да отстрани останалите слабости на Европа в сферата на изкуствения интелект. ЕС произвежда под 10% от световните полупроводници и не разполага с капацитет за производство от най-ново поколение. Макар Европа да е лидер в областта на усъвършенстваната литография за производство на чипове – благодарение най-вече на нидерландската компания ASML – в останалите аспекти пазарът на ЕС е силно зависим от американския дизайн на чипове, азиатското производство и облачните платформи извън Европа.

Но дори енергийната реформа сама по себе си да не е достатъчна, за да може Европа да навакса изоставането си в надпреварата при изкуствения интелект, без нея континентът няма почти никакъв шанс дори да стигне до стартовата линия.

Материалът Европа няма шанс в надпреварата за AI без единен енергиен пазар. е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Възможно е именно засиленият държавен контрол – било то под формата на собственост, регулации или ограничения – отчасти да тревожи финансовите пазари, които вече са калкулирали в цените си очакването, че грандиозният инвестиционен бум ще продължи поне до края на десетилетието.

Тези дни кулминация достигнаха поредица от апокалиптични предупреждения относно заплахата, която ИИ представлява за човешкия живот. Те бяха придружени от сигнали, че най-усъвършенстваните модели биха могли да се използват за създаване на биологични оръжия, извършване на кибератаки срещу финансовата система и дори за поемане на контрол над целия интернет.

Предупрежденията започнаха миналата седмица, когато служител на лабораторията за ИИ Anthropic, подаващ оставка, предупреди, че новата технология „може да ни убие всички“ до края на десетилетието. До неделя се оформи консенсус между ръководителя на Anthropic Дарио Амодей, Сам Алтман от OpenAI, Илон Мъск от SpaceX, Тим Кук от Apple и други относно необходимостта от забавяне на развитието, засилване на човешката намеса и контрол, както и въвеждане на ясни ограничения върху степента на автономност на ИИ агентите. Microsoft публикува собствен проект за етичен кодекс.

Съществуват две гледни точки. Първата отхвърля поредицата от плашещи твърдения за мощта на ИИ като обикновен маркетингов шум, целящ да създаде интерес около предстоящи първични публични предлагания (IPO). Според втората гледна точка развитието на ИИ вече е от такова стратегическо значение, че не може да си позволи провал, а правителствата нямат друг избор, освен да продължат напред, ако икономическата, финансовата и дори военната сигурност са застрашени.

Разбира се, възможно е истината да е комбинация и от двете.

Що се отнася до практическите последици, Алтман заяви, че дългоочакваното първично публично предлагане (IPO) на OpenAI вероятно ще бъде отложено за следващата година, докато ситуацията се изясни. Въпреки че през последните месеци се появиха съобщения за предстоящо забавяне поради други причини, новината беше достатъчна, за да доведе до спад от около 13% в акциите на акционера SoftBank в понеделник, тъй като компанията ще трябва да чака по-дълго, за да реализира възвръщаемост на инвестицията си. Междувременно изглежда, че Anthropic все пак продължава с плановете си за излизане на борсата още следващия месец.

По-същественият въпрос за инвеститорите обаче е дали призивите в технологичния сектор за забавяне на темпото са достоверни или вероятни, предвид факта, че и в миналото са били предлагани или подписвани подобни протоколи, свързани с изкуствения интелект. Въпросът е дали те пряко ще повлияят на трескавите инвестиции, търговията и строителните дейности, насочени към изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект, включваща гигантски центрове за данни и огромни изчислителни мощности.

Goldman Sachs очаква, че общите световни разходи за изкуствен интелект до края на десетилетието ще достигнат до 5% от световния брутен вътрешен продукт. Тъй като голяма част от тези разходи се финансират чрез дълг и собствен капитал, моментът на евентуалната възвръщаемост може да породи опасения, особено предвид факта, че прогнозите за внедряването на технологията в бизнеса и отражението ѝ върху печалбите остават сравнително скромни.

Ако разгледаме единствено последиците от нарастващата вътрешнополитическа съпротива срещу изграждането на центрове за данни в САЩ, стратезите на Morgan Stanley изчисляват, че проекти на стойност близо 200 милиарда долара са били отменени или отложени в периода от миналата година до края на първото тримесечие на 2026 г.

Макар и да не разглежда въпроса за преосмислянето на риска от „край на човечеството“ и свързаните с това призиви за забавяне, анализът на банката очертава залозите при евентуално спиране на капиталовите разходи, свързани с изкуствения интелект. Той показва, че капиталовите разходи ще формират приблизително една трета от целия растеж на БВП на САЩ през тази и следващата година, като този ефект вероятно ще бъде подсилен от нарастването на благосъстоянието на домакинствата вследствие на устойчивите печалби на фондовия пазар, стимулирани от инвестициите.

От Morgan Stanley отбелязват, че търсенето на изчислителна мощност все още далеч надхвърля предлагането, което означава, че всяко забавяне в изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект може да „укрепи позициите на „търговците на изчислителна мощ“ – т.нар. хиперскейлъри (hyperscalers) – като повиши стойността на съществуващата им инфраструктура поради дефицита ѝ и засили способността им да диктуват цените.“

Твърде големи, за да се провалят; твърде големи, за да забавят темпото?

Но евентуално „забавяне“ на развитието на изкуствения интелект (ИИ) би повлияло съществено върху дългосрочната посока на бума в капиталовите разходи и инфраструктурата за ИИ, само ако съществуваха индикации, че процесът може да бъде обърнат или дори спрян.

Политическият императив за продължаване напред – ясно заявен в понеделник както от Вашингтон, така и от Пекин – показва, че независимо от действията на частния сектор, правителствата ще искат да развият този капацитет до краен предел, и то именно заради рисковете, за които се алармира сега, а не въпреки тях.

Забавянето от една държава е възможност за наваксване от друга. А съгласуваните предпазни механизми, правила и дори регулации са ефективни в глобалната надпревара във въоръжаването само ако са приети на международно ниво. От завръщането си на власт администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп целенасочено и публично подкопава мултилатерализма във всичките му форми, заменяйки го със съперничество и свят на двустранни споразумения, в които Америка има надмощие.

В тази обстановка перспективата за многостранно споразумение относно строги и задължителни правила, ограничаващи възможностите на ИИ, изглежда малко вероятна, което Тръмп ясно заяви.

„Има БОЛНА конспирация срещу ИИ и центровете за данни, а единственият, който се радва на това, е Китай“, написа остро Тръмп в своята социална мрежа.

Междувременно редакционна статия в подкрепяния от китайската държава вестник Global Times определи предупрежденията относно ИИ като тактика от времето на Студената война, насочена срещу Китай.

Предвижда се следващата седмица във Вашингтон Тръмп да се срещне с китайския президент Си Дзинпин. По-рано Ройтерс съобщи, че двете страни планират отделна среща в средата на септември за обсъждане на рисковете, свързани с ИИ, с участието на правителствени представители от по-ниско ниво.

Но дори САЩ и Китай да постигнат съгласие по определени протоколи за ИИ, други групи държави или съперници не биха били обвързани непременно с тях.

Ако направим аналогия с надпреварата във въоръжаването, е достатъчно да погледнем 23-годишния период между създаването на първото ядрено оръжие и подписването на първия договор за неразпространение на ядрени оръжия през 1968 г. Оттогава насам броят на държавите, притежаващи ядрено оръжие, е нараснал от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН (всички признати съгласно договора) до девет. Изкуственият интелект не се свежда единствено до оръжия за масово унищожение и безспорно носи множество ползи – от ускоряване на търсенето на лек за болести до дори чиста ядрена енергия. Ако обаче водещ принцип стане взаимно гарантираното икономическо и финансово унищожение, правителствата ще се съпротивляват яростно срещу това да изостанат.

Материалът AI е твърде значим, за да бъде забавян в геополитическа надпревара е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Домакинствата в еврозоната разполагат със значителни спестявания, но около една трета от тях – близо 10 трилиона евро – остават под формата на пари в брой и банкови депозити с ниска доходност. Същевременно 80% от домакинствата не притежават акции или други пазарно базирани финансови инструменти. Данните от проучвания сред населението разкриват съществена разлика в участието на пазарите на капитал между домакинствата в еврозоната и тези в САЩ. Още по-впечатляващо е, че тази разлика се задълбочава при сравнение на по-заможните домакинства. Дори европейците с по-високи доходи инвестират значително по-малко на пазарите на капитал в сравнение със своите аналози в САЩ.

Това е от значение, тъй като спестяванията на домакинствата, инвестирани на пазарите на капитал, могат да изиграят важна роля за финансирането на иновациите, производителността и дългосрочния растеж, като помогнат за преодоляване на инвестиционната пропаст, посочена в доклада на Драги. Участието на пазарите на капитал може също така да помогне на домакинствата да постигнат по-висока дългосрочна възвръщаемост, подпомагайки натрупването на богатство с течение на времето.

За да бъде разбрано защо толкова голям потенциал остава неизползван, авторите на проучването излизат извън рамките на обобщените данни и определят четири различни типа домакинства въз основа на начина, по който разпределят своето богатство. Резултатите показват, че пречките пред инвестирането на пазарите на капитал варират значително при различните домакинства. Оползотворяването на по-голяма част от потенциала за спестявания в еврозоната ще изисква целенасочени политически мерки, съобразени с различните характеристики, предпочитания и ограничения на домакинствата.

Инвестиционната разлика между европейските домакинства и тези в САЩ

При сравнението между домакинствата в еврозоната и тези в САЩ се откроява съществена разлика. Първо, домакинствата в еврозоната държат средно около една трета от финансовите си активи под формата на банкови депозити, които носят минимална или никаква доходност. За сравнение, домакинствата в САЩ държат едва 11% от финансовите си активи под формата на депозити. Второ, разликата в инвестиционните навици между домакинствата в САЩ и тези в еврозоната варира в зависимост от разпределението на богатството. Сред домакинствата с най-ниски доходи тази разлика е сравнително малка: домакинствата и от двете страни на Атлантика първо заделят средства за непредвидени разходи, поради което им остават малко свободни средства за инвестиране. При по-заможните домакинства обаче разликата е значително по-голяма. Сред 20-те процента най-заможни домакинства в САЩ над 65% притежават публично търгувани акции, облигации или дялове във взаимни фондове, докато в еврозоната този дял е под 45%.

Това показва, че по-слабото участие на домакинствата от еврозоната на капиталовите пазари не може да се обясни единствено с финансовите възможности. Роля играят също така инвестиционните навици, достъпността на продуктите и различията в институционалните структури (например пенсионните системи).

Четири домакински архетипа могат да помогнат да се обясни този модел

Клъстерният анализ е един от начините за анализиране на сложни данни за богатството. Това е статистически метод, който групира домакинства с подобни финансови профили. Използвайки този метод, можем да идентифицираме четири различни типа домакинства от еврозоната, всяко с различен подход към спестяването и инвестирането.

1. Собственици на недвижими имоти: над 60% от домакинствата в еврозоната държат по-голямата част от богатството си в силно неликвидна форма на недвижими имоти, обикновено къщи или апартаменти. Тази група включва както домакинствата, които притежават основното си жилище, така и тези, които използват собствеността като инвестиция.
2. Притежатели на депозити: около 25% от домакинствата в еврозоната държат спестяванията си предимно в банкови сметки, с минимална експозиция към финансовите пазари.
3. Притежатели на пенсионни продукти: около 10 % от домакинствата в еврозоната участват непряко във финансовите пазари чрез професионални и доброволни пенсионни и застрахователни продукти.
4. Инвеститори на капиталовия пазар: само малка част (само 4%) от домакинствата в еврозоната инвестират значителен дял от богатството си директно на финансовите пазари, чрез акции, инструменти с фиксиран доход, взаимни фондове или ETF.

Тези четири групи подчертават степента, в която спестяванията в еврозоната остават концентрирани в активи, различни от пазарни инструменти.

Пречките пред участието на капиталовите пазари варират…

Типът домакинство „собственик на недвижим имот“ се среща във всички нива на разпределението на богатството. Този тип обаче е по-характерен за домакинствата със средно и високо ниво на богатство, което отразява необходимия капитал за притежаване на имот. Тази група спестява предимно от предпазливост и с цел осигуряване на средства за старини. Недвижимите имоти обаче не могат лесно да бъдат превърнати в пари в брой, поради което домакинствата, чието богатство е до голяма степен обвързано с имоти, могат да изпитат затруднения при възникване на неочаквани разходи.

Типът домакинство „притежател на депозити“ е съсредоточен в квинтилите с по-ниско ниво на богатство. Основната им причина за спестяване е осигуряването на средства за непредвидени разходи или за спешни случаи. За много домакинства с по-ниско богатство ограничените финансови ресурси изглежда ограничават възможността им за участие на капиталовите пазари.

„Притежателите на пенсионни продукти“ се групират в средата на разпределението на богатството. Основният им мотив за спестяване е осигуряването на средства за старини, което съответства на косвеното им участие на капиталовите пазари чрез пенсионни и застрахователни продукти.

За разлика от тях, „инвеститорите на капиталовия пазар“ – макар и малцинство – имат изненадващо разнообразен профил на богатството. Те също спестяват главно за старини, което отразява по-дългите инвестиционни хоризонти, често свързвани с прякото участие на пазара.

Всъщност, допълнителни данни от Проучването на очакванията на потребителите на ЕЦБ, представени в скорошен работен документ на ЕЦБ, показват, че ограниченото участие на пазара на акции се дължи далеч не само на финансови ограничения. За домакинствата, които не са финансово ограничени, възприеманият риск е основната пречка пред инвестирането в акции или във взаимни фондове, базирани на акции. Ограничените познания и ниското доверие във финансовите пазари също възпират много домакинства от инвестиране. Ето защо възприятията и финансовата грамотност на домакинствата играят важна роля. Всъщност данните може дори да подценяват значението на финансовата грамотност, тъй като недостатъчното разбиране само по себе си може да допринесе за ниското доверие във финансовите продукти и за повишеното възприемане на риска.

Защо моделите на инвестиране се различават толкова значително при отделните домакинства? Влияние оказват няколко фактора. Институционалната среда – включително данъчните стимули, пенсионните структури и наличието на достъпни и разбираеми инвестиционни продукти – може да формира инвестиционните решения на домакинствата. Доверието в пазарите, финансовата грамотност и нивото на образование също могат да повлияят на това дали домакинствата се чувстват готови да инвестират. Възрастта също играе роля: по-възрастните домакинства са склонни да инвестират в недвижими имоти, докато по-младите разпределят спестяванията си между парични средства и спестовни сметки, пенсионни планове и продукти на капиталовия пазар. Тези фактори не действат по един и същ начин и няма единна политическа мярка, която да насърчи инвестициите на капиталовия пазар сред всички домакинства.

По-добрият достъп до капиталовите пазари може да помогне на домакинствата да реализират по-висока доходност и да диверсифицират инвестициите си. Необходима е комбинация от мерки за справяне със специфичните ограничения, пред които са изправени различните групи домакинства. Няколко успешни инициативи от еврозоната могат да посочат пътя напред.

Повишаването на финансовата грамотност в целия ЕС, надграждащо вече предприетите от Европейската комисия инициативи, би могло да помогне на домакинствата да подобрят разбирането си за финансовите продукти и по-добре да преценяват свързаните с тях рискове. Стартиралата през 2010 г. Национална програма за финансово образование в Словения помогна на страната да постигне едни от най-високите показатели за финансова грамотност в ЕС.
Същевременно предлагането на прости и достъпни инвестиционни продукти може да допринесе за по-голяма прозрачност и изграждане на доверие в капиталовите пазари. Във Финландия например сметките за инвестиции в акции насърчиха по-активното участие на капиталовите пазари. В края на 2024 г. 37% от домакинствата в страната притежаваха дялове във взаимни фондове, акции, търгувани на борсата, или и двете.
И накрая, благодарение на задължителните професионални пенсионни схеми, домакинствата в Нидерландия могат да се възползват от доходността на капиталовия пазар, без да се налага да вземат активни инвестиционни решения, което подпомага дългосрочното натрупване на богатство за домакинства с ограничено време или финансови ресурси.

За да бъде ефективна, стратегията на равнище ЕС трябва да направи повече от това просто да улесни достъпа до продукти на капиталовия пазар и да повиши тяхната прозрачност. Тя трябва също така да адресира пропуските в знанията, ниското ниво на доверие и опасенията относно инвестиционния риск. Успехът ѝ ще зависи от създаването на достъпни начини за инвестиране, които отчитат разнообразните демографски характеристики, финансово състояние, цели за спестяване, възраст и образователно равнище на домакинствата в еврозоната.

Програмата за изграждане на съюз за спестявания и инвестиции ще изиграе ключова роля за разгръщането на тези усилия. Ключовите инициативи, които вече са на дневен ред, изискват своевременно изпълнение. Бързият напредък по отношение на сметките за спестявания и инвестиции (SIA) и пенсионните реформи ще бъде от съществено значение за насочването на европейските спестявания към капиталовите пазари, като по този начин се осигурят необходимите инвестиции в подкрепа на иновациите, производителността и дългосрочния икономически растеж.

Материалът Как може спестяванията на европейците да започнат да работят е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Докладът, на който фондацията е съавтор, оценява представянето на 213 области в 13 държави по редица иновационни показатели. Анализът извежда на преден план често подценяваните различия в иновационната активност на поднационално равнище, които дават ключови ориентири за институциите, отговорни за повишаване на националната конкурентоспособност и икономическия растеж.

Индексът се изчислява въз основа на 13 показателя, групирани в три категории с различна тежест: икономика на знанието (33%), глобализация (12%) и иновационен капацитет (55%)

Сред включените в индекса региони са и 28-те области на България. Страната се представя относително добре по показатели като дял на населението с висше образование и използване на широколентов интернет, а област София (столица) отчита една от най-високите стойности на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в целия индекс. Въпреки това, общото представяне на България по конкурентоспособност остава сравнително непроменено.

Докладът отдава това до голяма степен на ниската производителност на труда, която е основно предизвикателство пред местната икономика. Освен това, България е сред държавите с най-големи вътрешни различия в общите резултати по индекса – област София (столица) (69-о място) се откроява като изключение благодарение на по-високата концентрация на хора с висше образование, университети и производства с висока технологична интензивност, докато други области, като Хасково (208-о място), се нареждат значително по-назад. Десетте най-добре представили се български области в изследването от тази година са показани в Таблица 1.

Основните изводи от анализа за България включват:

• Ниска производителност на труда въпреки нарастващия обем вложени ресурси – 9 от 10-те области с най-ниска производителност в преработващата промишленост в индекса се намират в България (Силистра, Видин, Благоевград, Смолян, Кюстендил, Добрич, Хасково, Монтана и Разград).
• Високи емисии на CO2 – Сливен и Кюстендил са сред най-въглеродно интензивните области в индекса.
• Големи разлики в използването на широколентов интернет – София (столица), Русе и Благоевград се представят силно по този показател (равнище на използване над 94%), но между най-добре и най-слабо свързаните области има разлика от 28 процентни пункта, като в Ямбол свързаността е 70,5%.
• Ниска патентна активност – макар да се откроява сред балканските области , София (столица) регистрира едва 28 патента на милион жители при средни национални стойности от над 100 на милион във водещите държави.
• Значителни разлики в дела на заетите с висше образование – област София (столица) е сред водещите областив индекса по този показател, но медианата за страната остава ниска.
• Силно концентрирани входящи ПЧИ – област София отчита една от най-високите стойности на ПЧИ в индекса, докато в някои други области натрупаният обем на ПЧИ остава без промяна.
• Липса на стратегия за внедряване на ИИ – България все още няма регионална стратегия за изкуствен интелект, а националната концепция за развитие на ИИ не е съпроводена с реални мерки за прилагане.

Препоръки за политики За да се подобри иновационната конкурентоспособност, докладът формулира следните препоръки за политики, насочени към повишаване на общата производителност в промишлените области, намаляване на икономическите различия на поднационално равнище и насърчаване на внедряването и развитието на технологии с изкуствен интелект:

• Използване на присъствието на ПЧИ за развитие на местните доставчици – привличане на чуждестранни знания и капитал за преминаване към дейности с висока добавена стойност.
• Разработване на регионални планове за ИИ и за умения чрез обвързване на инициативите в областта на ИИ и STEM с нуждите на местната индустрия и чрез преодоляване на регионалните различия в цифровизацията
• Приемане на дългосрочна иновационна стратегия с цели до 2050 г., която да  повиши разходите за НИРД до над 1,5% от БВП до 2030 г., да приоритизира иновациите в бюджетите и да придвижи реформите в съдебната система и в защитата на конкуренцията.
• Подписване на Декларацията Pax Silica, за да се включи България в трансатлантическите съвместни инвестиции и във вериги на доставки между доверени партньори.
• Укрепване на университетските научни изследвания чрез конкурентно възнаграждение в научноизследователската и развойната дейност и чрез ускорени процедури за „Синя карта“ с цел привличане на висококвалифицирани специалисти от чужбина.
• Пренасочване на политиката за ПЧИ към инвестиции с по-висока добавена стойност чрез обвързване на стимулите с ползите за местните икономики, както и практическо прилагане на Концепцията за развитие на ИИ до 2030 г. като основа за национална стратегия.
• По-силен регионален подход при усвояването на европейското финансиране, за да се разпростре растежът извън София и да се изгради по-силен национален капацитет като цяло.

Материалът Глобално проучване показва ниската конкурентна способност на България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Удивителните удобства и благосъстояние на съвременната цивилизация се основават на два стълба: овладяването на енергията и неуморното ни откриване на нови знания. Само откриването на нови знания обаче не е било достатъчно за развитието на цивилизацията. За да могат откритията да се натрупват и върху тях да се гради през поколенията, човечеството е имало нужда от начин да кодира знанията върху носител извън колективната ни нервна система. От издълбаването на йероглифи в камък до цифровото управление на електрони в съвременните SSD дискове, напредъкът на човечеството в създаването на достъпни, леки и надеждни носители за съхранение на данни е удивителен.

Преди изобретяването на писмеността хората обикновено са предавали знанията устно. Басните и другите знания е трябвало да бъдат запомняни и точно възпроизвеждани, за да преминат от едно поколение към следващото. При този начин на предаване, когато информацията се съхранява единствено в човешкия ум, съществува риск от значителна загуба на данни. Когато Джо Ловецът-събирач, единственият член на племето, който е запомнил историята за Великия старейшина, е бил убит от стрела, тази история е била изгубена завинаги. Именно крехкостта на устното предаване е причината почти цялата човешка история, обхващаща стотици хиляди години, да е изгубена в ерозиращите пясъци на времето.

Изобретяването на писмеността – способността да се издълбават, изрязват или изрисуват знаци върху глинени плочки, камък и стените на пещери – за първи път е позволило на хората да съхраняват информация извън мозъка. Първите глинени надписи с четлив текст датират приблизително от 3400 г. пр.н.е. Докато друг човек е бил обучен да разчита издълбаните йероглифи, знаци или букви, това знание вече не е било зависимо от несъвършената човешка памет. Каменните надписи обаче са имали сравнително ниска информационна плътност.

За да създам формула за измерване на плътността на данните при различните носители за съхранение през времето, превръщам знаците (букви и препинателни знаци) в битове информация, а след това разделям полученото на броя грамове материя, необходими за кодирането на тази информация. Битът е единична двоична цифра – нула или единица, а приблизително осем бита образуват един знак. (Приемайте тези изчисления не като точни стойности, а като приблизителни порядъци, тъй като плътността на данните се различава значително при камъка, книгата и диска.)

Нека започнем с каменните надписи, като използваме прочутия Розетски камък като пример. Розетският камък тежи приблизително 750 кг и съдържа един и същ текст на три езика: древноегипетски йероглифи в горната част, египетско демотическо писмо в средната и старогръцки в долната. За да изчисля плътността на данните, се съсредоточих върху гръцката част на камъка, която представлява приблизително една трета от общото му тегло (около 250 кг).

Не открих източник, който да дава надежден брой на запазените гръцки знаци, затова направих изчислението по два независими начина. Първо, сравних преброяване ред по ред от публикация от XIX век с фотография с висока резолюция на камъка. Това показва, че първоначалният, неповреден текст е съдържал приблизително 7290 знака. Като се вземе предвид, че около 20% от камъка е повреден или липсва, получаваме приблизително 5832 запазени знака. Второ, използвах изкуствен интелект за оптично разпознаване на знаците директно от повредения камък, което даде резултат от около 5800 знака. Двата метода дават близки резултати, затова занапред използвам стойността от около 5800 знака.

Тъй като един текстов знак съдържа приблизително 8 бита информация, запазените 5800 знака съдържат 46 400 бита данни. Като разделим това количество на теглото от 250 кг на гръцката част, получаваме плътност на данните за Розетския камък от приблизително 0,19 бита/грам.

С откриването на земеделието и възхода на аграрните цивилизации нарастват и потребностите от носители за съхраняване и предаване на знания. Населението се увеличава, а малка, но значима част от хората започват да се събират в малки селища и градове. С нарастването на социалната и икономическата сложност се развиват и административните, търговските, данъчните и правните системи. Хората се нуждаят от лесен начин да извършват и съхраняват резултатите от математически изчисления, да записват данъци и да кодифицират правила и разпоредби, регулиращи личното и стопанското поведение.

Накратко, аграрната цивилизация изисква носител за съхранение с по-висока информационна плътност и по-висока скорост на четене и запис (пропускателна способност). На сцената се появяват папирусът, пергаментът и хартията.

Ранните форми на „хартия“ включват папируса и материалите, изработвани от животинска кожа, като пергамента и велена. Папирусът се произвеждал от растението папирус, което растяло в делтата на Нил в Древен Египет. За производството на папирус стъблата на растението се нарязвали на ивици, които се подреждали в застъпващи се слоеве, след което се пресовали и изсушавали, за да се превърнат в листове. Папирусът започнал да се използва за писане още около 2500 г. пр.н.е. и в продължение на хиляди години бил един от основните материали за писане. В сравнение с камъка папирусът бил много по-плътен от гледна точка на съхраняваната информация: върху дадена площ можели да се поберат повече знаци, самият материал бил по-лек и можел да бъде сгъван или навиван на свитък.

Пергаментът, изработен от почистена и опъната животинска кожа, се появил много след папируса и благодарение на по-голямата си издръжливост бързо се превърнал в предпочитания материал за важни документи. Великата харта на свободите (Magna Carta), изработена върху пергамент, съдържа около 3500 думи, или приблизително 25 000 знака, което се равнява на около 200 000 бита информация. Средновековният пергамент тежи около 100–180 г/м², което означава, че Magna Carta тежи приблизително 50 грама. Прилагайки нашата формула, получаваме плътност на данните за Magna Carta от около 4000 бита/грам.

Дори Magna Carta бледнее в сравнение със съвременната хартия с печатен текст. „Хартията“ – гъвкавите листове от растителни влакна, които познаваме днес – е изобретена в Китай още през II век пр.н.е. Необходими били векове, за да се разпространи извън Китай. Хартията можела да бъде изработена по-тънка и по-лека от пергамента или папируса, а печатната преса направила възможно върху един лист да се поберат повече думи.

Например Библията на крал Джеймс съдържа около 789 000 думи. Това са приблизително 4,3 милиона знака, или 34 400 000 бита данни. Стандартна Библия с твърди корици тежи около 1 кг. Дори ако консервативно включим и теглото на подвързията, информационната плътност възлиза на около 34 400 бита/грам – приблизително 8,6 пъти по-висока от тази на Magna Carta.

Зрението ни е ограничено, а текстът може да бъде смаляван само до определен размер, преди вече да не можем да различаваме знаците. Следващата революция в съхранението на данни идва под формата на по-екзотични, „машинно четими“ носители. Такива са например магнитните носители като твърдите дискове и магнитните ленти. При тях данните се кодират директно върху намагнитен материал като битове информация – единици и нули – чрез прецизен контрол върху полярността на магнитните домейни.

Тази технология е забележителен пробив и продължава да се усъвършенства. Днес срещу няколкостотин долара можете да си купите твърд диск, който съхранява десетки терабайти данни! Един 10-терабайтов твърд диск, предлаган на пазара, тежи около 1500 грама и може да съхранява приблизително 80 трилиона бита данни. Това означава информационна плътност от около 53 милиарда бита/грам – 1,54 милиона пъти по-висока от тази на Библията на крал Джеймс.

Днес обаче твърдите дискове вече започват да изглеждат остарели. Вместо тях повечето телефони, настолни компютри, таблети и външни устройства използват флаш памет (SSD). Лесно е да се разбере защо SSD дисковете придобиха толкова голямо значение през последните години – те са идеални за мобилни устройства. Нямат движещи се части, по-издръжливи са, използват по-малко енергия и същевременно имат още по-висока информационна плътност.

Твърдотелните носители съхраняват данните чрез улавяне на електрони в решетка от транзистори с плаващ затвор, които представят битовете информация. Един 4-терабайтов SSD, предлаган на пазара, съдържа около 32 трилиона бита и тежи 32 грама. Това означава информационна плътност от 1 трилион бита/грам – около 19 пъти по-висока от тази на съпоставим твърд диск и приблизително 5,3 трилиона пъти по-висока от информационната плътност на Розетския камък! Паралелно с подобряването на плътността на данните нарастват и скоростите на четене и запис, или т.нар. „пропускателна способност“ (throughput). Хората четат приблизително 4 думи в секунда, а при средна дължина на думата от около 5 знака това означава приблизително 160 бита в секунда. Един професионален каменоделец може да е способен да издълбае до 20 букви на час, или около 0,044 бита в секунда. Хартията и подобните на нея носители драматично увеличават скоростта на писане. Един човек пише приблизително 1,1 знака в секунда, или около 8,8 бита в секунда – 200 пъти по-бързо от издълбаването на текст в камък, макар че все още е по-бавно от четенето. Разбира се, печатните машини могат да отпечатват текст много по-бързо, отколкото човек може да го напише на ръка.

Но всичко това не може да се сравни с магнитните носители, като съвременните твърди дискове, при които скоростите на четене и запис (които са сходни) в момента са около 4,4 милиарда бита в секунда. SSD дисковете са още по-бързи, като достигат скорости на четене и запис до 112 милиарда бита в секунда. Това е около 700 милиона пъти по-бързо от човешкото четене и почти 13 милиарда пъти по-бързо от писането на ръка, или приблизително 2,5 трилиона пъти по-бързо от издълбаването на текст в камък!

За приблизително пет хиляди години сме увеличили плътността на носителите за съхранение на данни трилиони пъти, а тези скокове продължават да се случват все по-бързо.

Необходими са били пет хилядолетия, за да преминем от камъка към печатната страница – период, през който плътността на данните се е увеличила 180 000 пъти. За седемдесетте години от изобретяването на твърдия диск до днешните SSD дискове човечеството е увеличило тази плътност с още 29 милиона пъти.

За да добием представа за мащаба: ако текстът на Библията на крал Джеймс беше издълбан в камък, той би тежал около 185 тона – почти колкото един Boeing 747 (без гориво). Върху SSD същият текст тежи по-малко от една песъчинка.

Материалът Цивилизацията – от каменни плочи до полупроводникови дискове е публикуван за пръв път на Икономически живот.