Данните никога не са оставяли много въпроси. Отговорът е икономическият растеж. Въпреки това много икономисти в областта на развитието са прекарали десетилетия в спорове, че растежът не е достатъчен или толкова важен, колкото помощта за развитие. Френският доклад е просто радикален израз на популярно мнение. Така че си струва да се прегледат отново доказателствата.

Казано просто, всяка страна, която е станала по-богата като цяло, е намалила и бедността. По-важното е, че никоя бедна страна никога не е постигала достоен жизнен стандарт, без първо да стане наистина по-богата. Очевидно е, че богатството и основното човешко благополучие се движат заедно, но връзката е толкова надеждна, че е по-скоро като физически закон, отколкото като социално-научно откритие.

Хората в бедност имат ограничен достъп до храна, чиста вода, достоен подслон, основни медицински грижи и образование. Достатъчни количества не съществуват в природата; те трябва да бъдат произведени. С растежа на икономиката тя произвежда повече от тези неща. Това позволява по-голям растеж, който от своя страна изважда масите от бедността.

Преди два века приблизително три четвърти от света не са могли да си позволят нещо повече от малки жилищни пространства, достатъчно храна, за да избегнат недохранване, и някакъв минимален капацитет за отопление. Оттогава делът на хората в този вид бедност е спаднал драстично. Причината е експлозия в производството, която започна с Индустриалната революция и все още не е спряла.

За съжаление, убеждението, че икономическият растеж в бедните страни е от полза за по-богатите жители и заобикаля нуждаещите се, остава широко разпространено. Голяма част от икономическата литература показва, че това е безсмислица. Например, работата на икономистите от Световната банка Дейвид Долар и Арт Край и други установява, че когато средните доходи се покачват, доходите на най-бедните 20 процента от населението се увеличават по същество със същата скорост. С други думи, растежът не е систематично предубеден срещу бедните.

Освен това, дори в най-лошите случаи, когато растежът е насочен към елитите, въздействието върху благосъстоянието в бедните страни е твърде силно, за да бъде игнорирано. В скорошна публикация в Substack, икономистът Лант Притчет показа, че растежът, изкривен от елитите в Етиопия, прави четири пъти повече за подобряване на основното човешко благосъстояние – чиста вода, оцеляване на децата, образование – отколкото равномерният растеж в Дания. Дания вече е постигнала тези основни неща. Етиопия не е.

Като такива, най-важният въпрос за бедните страни не е кой печели най-много от растежа. А дали изобщо се случва растеж. Страните, в които се намират повечето от останалите крайно бедни в света – места като Мадагаскар, Демократична република Конго (ДРК), Мозамбик, Малави и Бурунди – не са имали растеж от десетилетия. Макс Розер от „Нашият свят в данните“ посочва, че брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението на Мадагаскар днес е приблизително същият, както през 1950 г.

Причината не е липсата на помощ за развитие. Това са сред най-зависимите от помощи икономики в света. ДРК е получила десетки милиарди долари чуждестранна помощ през десетилетията и 1,3 милиарда долара само през 2024 г. от САЩ. В последните години Мозамбик е получил половината от държавния си бюджет от чуждестранна помощ. Тези страни са били във фокуса на програми за развитие, дейност на неправителствени организации, проекти на Световната банка, двустранно внимание на донорите и благотворителна интервенция в продължение на поколения.

Страните не засядат в крайна бедност, защото светът ги е игнорирал. Те засядат, защото не произвеждат. А не произвеждат, защото институционалните условия, които правят производството възможно – сигурни права на собственост, върховенство на закона, отворени пазари, защита от хищническо правителство – до голяма степен липсват. Държавите, класирани на или близо до дъното на индексите за икономическа свобода, са и най-бедните. Тези, които се либерализират, изпитват всеобхватно увеличение на доходите.

Изследването на икономиста Винсент Гелосо установява, че икономическата свобода е един от най-силните предсказващи фактори за това кой ще се измъкне от постоянна бедност и кой ще остане в капан. Колин Доран и Томас Стратман са открили почти същото. Механизмът е ясен: Правата на собственост дават на хората стимул да произвеждат. По-ниските регулаторни бариери позволяват на бизнеса да се формира, а работната сила да се насочи към възможностите. Свободата от хищническото правителство насърчава дългосрочните инвестиции. Премахнете тези условия и страните ще стагнират, независимо колко помощ получават.

Растежът е едновременно необходим и достатъчен. Никоя държава не е избягала от бедността без него. Всяка държава, която е постигнала по-висок БВП на глава от населението, е постигнала и високи нива на основно човешко благосъстояние. Целенасочената помощ може да бъде полезна на границата, но не е заместител. Въпреки че много предполагаеми борци с бедността са слепи за тази реалност, сериозните политици не трябва да бъдат.

Материалът Войната срещу икономическия растеж е война срещу бедните е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Нов Глобален инструмент на МВФ за проследяване на политиките е регистрирал близо 900 политически мерки, въведени в около 170 страни от началото на войната както в развитите, така и в развиващите се икономики. Фискалните мерки доминират в отговора, като правителствата смекчават въздействието на по-високите цени на енергията, ограничавайки прехвърлянето му към потребителите и фирмите.

Инструментът за проследяване илюстрира важна закономерност. Съставът и последователността на днешните политики до голяма степен наподобяват тези, прилагани по време на енергийния шок през 2022 г. Но за много страни обстоятелствата не са същите: тежестта на обслужване на дълга се увеличава за много от тях и фискалното пространство остава ограничено на фона на засилена несигурност и повтарящи се сътресения. Също така, експозициите и смущенията от настоящия енергиен шок се различават от предишните сътресения. И двете правят разработването на политики по-значимо.

Един шок, различни реакции

Новият тракер показва, че в развитите икономики почти половината от мерките са субсидии за производителите и дистрибуторите на енергия. Друга една трета са намаления на акцизите върху горивата, насочени към ограничаване на покачването на цените на дребно. Европейските страни например са се облегнали силно на фискални и ценови мерки, за да облекчат домакинствата.

Междувременно развиващите се икономики са въвели по-разнообразен набор от политики. В допълнение към фискалните мерки, които представляват около половината от регистрираните политики, много от тях са използвали ценови контрол – като например ограничения на цените на горивата или корекции на ценовите формули – и други административни интервенции. В Близкия изток и Централна Азия паричните и финансовите инструменти играят по-голяма роля, наред с фискалната експанзия в икономиките износителки на петрол. Африканските страни разчитат повече на ценообразуване и мерки от страна на предлагането, докато части от Азия са се обърнали към управление на търсенето, включително опазване на околната среда и нормиране. Регионът на Западното полукълбо показва по-смесен подход.

Политическото пространство също е важно. Държавите с по-високи нива на дълг и повишени фискални рискове, включително икономиките с развиващи се пазари, разчитат повече на ценови мерки и потискане на търсенето, включително чрез нормиране на горивата, задължителна дистанционна работа и ограничения за пътуване.

Група държави поеха по по-фискално устойчив, но политически труден път: позволяват повишаване на административните цени, намаляват субсидиите или спират механизмите за изглаждане на цените. Тези избори запазват ценовите сигнали и ограничават фискалните разходи, но също така изискват силни предпазни мрежи (или нови интервенции, като например ограничаване на тарифите за обществен транспорт), за да се защитят уязвимите домакинства.

Благородни, но потенциално скъпи и рискови намерения

Доминирането на политиките за ограничаване на цените отразява обща цел: да се предпазят домакинствата и фирмите от рязко увеличение на разходите за енергия. И все пак голяма част от мерките, описани като временни, нямат ясни срокове на изтичане или оценки на фискалните разходи.
Ето как временната подкрепа може да стане постоянна: удължавана постепенно, трудна за отмяна и все по-скъпа, ако цените останат високи. Това е само един от няколкото риска:

• Фискалните разходи могат да ескалират бързо. Широкообхватните субсидии и данъчните облекчения са скъпи, особено когато са удължени след началната фаза на шок. Ограниченията на цените от страните вносителки на петрол рискуват да станат невъзможни за финансиране, ако световните цени на горивата се повишат допълнително.
• Разходите не изчезват, когато не са видими в стандартните държавни фискални сметки. Ценовите мерки, които компресират маржовете – особено в държавните енергийни компании – могат да генерират загуби, които по-късно се появяват като условни пасиви в публичния баланс.
• По-фино, широко разпространеното потискане на прехвърлянето на цените може да отслаби корекцията на световно ниво. Когато много страни едновременно защитават потребителите, търсенето реагира по-слабо, допринасяйки за по-строги пазари и потенциално по-високи световни цени. Индивидуално рационалните политики могат колективно да усилят шока.
• И накрая, като харчат по-свободно сега, правителствата ще ограничат обхвата си за предприемане на по-нататъшни действия, ако например видим ескалация на конфликта, повече енергийни прекъсвания или други шокове. Колкото повече фискално пространство се използва днес за широка ценова подкрепа, толкова по-малко остава налично утре, за да се отговори на новите предизвикателства.

Защита на хората, а не на цените

Енергийните шокове принуждават политиците да избират дали корекцията да се случи чрез цени или да се абсорбира от бюджетите. Ранните реакции досега показват ясно предпочитание за ограничаване на цените. Това е разбираемо. Но ако се запази, това рискува по-високи фискални разходи и изкривени стимули, особено ако цените на енергията в крайна сметка се нормализират.

Алтернативата е по-малко политически приемлива, но по-фискално отговорна и устойчива: да се позволи на цените да се коригират и да се гарантира, че фискалните интервенции са временни и целенасочени. Някои страни вече се движат в тази посока. Други би било добре да последват примера.

В един несигурен, склонен към сътресения свят, „запазването на барута сух“ е толкова важно, колкото и бързите действия. Принципът остава прост: защита на хората, а не на цените.

Материалът Енергийният шок като тест за държавните политики и бюджети е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това става окончателно ясно от няколко изявление през последните дни, сред които и днешното на премиера Румен Радев, който пътува за участие в заседанието на Европейския съвет в Брюксел, където ще се дискутира подготвяния от ЕС 21-ви санкционен пакет срещу Русия.

Правителствената пресслужба разпространи кратък негов коментар, в който той изтъква, че войната отдавна е излязла извън окопите и се е разпростряла върху икономиката, енергетиката, спорта, културата, а сега тръгва да обхваща и религията. „Мисля, че времето на кръстоносните походи приключи“, посочва Радев, конкретно коментирайки подготвяните санкции срещу руския патриарх Кирил. Премиерът ни постави въпроса какво послание се отправя, когато санкциите и войната биват разпростирани и върху религията. Странно твърдение, предвид факта, че руската църква и персонално патриархът от първите дни на войната участват активно, подкрепяйки политиката на Кремъл и убеждавайки руските мъже и младежи каква чест е да умреш, стражавайки се за родината си. Да не говорим, че премиерът ни не е много наясно с кръстоносните походи и вероятно използва израза като шаблон и идеологизъм, което си е лека излагация.

Министър-председателят отива и по-далеч, намесвайки отстояването на интересите на България, особено в енергийната сфера. „Имам днес разговори с колегите премиери. Няма да допуснем санкции, които да рефлектират негативно върху българската икономика“, категоричен е той, посочвайки, че това е 21-вият пакет санкции, като поставя въпроса по какъв начин до момента тези санкции са спрели войната и спомогнали за мира.

Това отново е „неимформирано“ изказване, тъй като множество анализи до момента през годините посочват негативните ефекти, предимно за руската икономика, от досегашните санкции.

От друга срана, специално българската икономика през годините на санкциите се развива подчертано позитивно, което се доказва и от темпа на ръст на БВП. Съществуващите проблеми са с друг източник – предимно вътрешен и системен – поне що се отнася до кризата с работната сила, намаленото привличане на чужди инвестиции и неразбориите в енергетиката ни.

В този ред на мисли е добре премиер-министърът ни да потърси и формулира други аргументи за външния си завой, а не непременно икономиката. Колкото до защитата му на патриарх Кирил (със светско име Гундяев и с добре известна биография), и там са необходими други аргументи, тъй като предлаганите санкции не се целят в руската православна църква, а именно в светската част на личността на патриарха.

Материалът Властта завива външно-политически, използвайки неясни стопански аргументи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Замразените активи на Иран се състоят до голяма степен от приходи от петрол и резерви на централните банки, блокирани в чужбина, натрупани през годините на санкции, които се намират в юрисдикции, включително Китай, Ирак, Южна Корея и държави от Персийския залив. Макар че меморандумът за разбирателство между САЩ и Техеран, договорен в понеделник, все още не е публикуван, предишни ирански искания включват прехвърляне на първоначални 12 милиарда долара в сметките му. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс, от своя страна, отрече, че меморандумът за разбирателство съдържа конкретна цифра за замразените активи.

Непосредственият въпрос е как да се съчетае подходът на Тръмп „без прах, без долари“ за ограничаване на ядрените оръжия с изискването на Иран за авансови плащания: Техеран иска доказателство преди спазване на условията, докато САЩ искат спазване на условията преди плащане. Включването на държавите от Персийския залив като посредници може да осигури заобиколно решение при всяко споразумение относно иранските средства, според Алън Еър от Института за Близкия изток. Вашингтон би могъл да насочва средствата чрез доверителни сметки в Катар, например, което би позволило парите да се използват за одобрени цели, без да се прехвърлят директно на Техеран. Като алтернатива, Тръмп би могъл да позволи на Иран да взема заеми срещу активите, които биха останали замразени, но биха служили като обезпечение за заеми.

По-голямо главоболие е как Иран би могъл на практика да получи достъп до незамразени средства. Той е изправен пред същите скептични международни банки, както когато Съвместният всеобхватен план за действие (СВПД ) беше подписан от предшественика на Тръмп Барак Обама преди десетилетие. Въпреки отмяната на санкциите след СВПД, големите западни банки стояха настрана от Иран – по разбираемата причина, поради която се страхуваха да не бъдат ударени от тежки санкции от САЩ и риска от нарушаване на оставащите ограничения. Същата „иранофобия“ може да се запази: бъдеща администрация може да има различно мнение за Иран, или самият Тръмп, може би.

Подобен облак обгръща фонда за възстановяване на стойност 300 милиарда долара. Според Ванс САЩ са отворени за инвестиции от страните от брега на Персийския залив във възстановяването на Иран. Въпреки това, Financial Times изтъква, позовавайки се на човек, запознат с разговорите, че фондът може да бъде и начин европейските и азиатските компании да инвестират в Ислямската република.

Въпреки че страните от Персийския залив наскоро бяха ударени от ирански дронове и ракети, участието им във фонда или в замразените активи не е невъзможно. Ройтерс съобщи, че ОАЕ вече са отпуснали 3 милиарда долара на Иран, въпреки че държавата отрече и остана неясно дали това са нейни собствени средства или замразени ирански активи. ОАЕ също отказаха да коментират каквото и да е участие във фонд за възстановяване. Това далеч не е единственият аспект от по-широката сделка между Тръмп и Иран, който в момента е неопределен.

Материалът Финансовите подсладители на сделката с Иран се нуждаят от щипка сол е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Истинската свобода не може да съществува без икономическа и финансова автономия. Всеки човек, независимо от произхода си, трябва да има правото да защитава богатството си. Той трябва да има правото на достъп до отворени пазари, като извършва свободни транзакции, без сянката на държавния корпоратизъм или финансовото наблюдение.

Цифровите валути на централните банки (CBDC) са пряка заплаха за тези права.

Те са пари, които могат да бъдат програмирани от правителството. Те могат да бъдат изключени напълно или само за разходи за артикули, които държавата не одобрява. Те са система за наблюдение и наказание, облечена в езика на финансовите иновации. Те не са „просто още една цифрова форма“ на пари.

Ето защо моите колеги от Cato и аз работихме толкова усилено, за да разкрием истината за CBDC. Миналата седмица моят колега Ник Антъни беше поканен в Прага, за да говори за работата си и опасността от CBDC. Ето откъс от речта, която той произнесе:

Това не е далечна заплаха. Не е история за авторитарни правителства на далечни места. Това е история за самата архитектура на парите – и кой я контролира. Това засяга всички нас.
Когато парите станат програмируеми, въпросът вече не е просто „Колко имате?“. Той става „Какво ви е позволено да правите с тях?“. Това е различно от правомощието да облагате с данъци или правомощието да инфлирате. Това е правомощието да разрешавате.

Останалото е достъпно тук и си струва да се разгледа.

Докато се подготвяме да отбележим Деня на свободата, си струва да се помни, че свободата исторически е била подкопавана не само от социални кодекси, но и от институционални бариери, които са изключвали уязвимите групи от търговията и създаването на богатство. Този вид финансови системи „отгоре надолу“ винаги са поставяли най-тежкото бреме върху тези с най-малка икономическа мощ и винаги ще го правят.

Ето защо CBDC не са съвместими със свободата.

Справедливо е редакционно да обърнем внимание, че поне в реториката на Европейската централна банка винаги е подчертаван фактът, че дигиталното евро няма да измести физическото, което остава пълноценна разплащателна единица в еврозоната.

Материалът Когато парите могат да бъдат изключвани, това се отнася и за свободата ви е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Какво се случи само през последните седмици?

Блестяща операция на Украйна направи Крим голям пасив, вместо актив на Русия. В момента сухопътната връзка на север е прекъсната чрез взривяване на всички мостове; а Керченският мост към Русия и връзките по море са под постоянния прицел на украинските дронове.

Основната цел на Украйна е същата: прекъсване на нефтените и газовите доставки, без които цялата военна машина на Путин започва да буксува.

Двата милиона жители чакат понякога с дни да могат да заредят автомобилите. Мнозина от тях, сред които видни военни пропагандисти не само започнаха да критикуват Путин, но и да напускат Крим. Там става все по-сложно да се живее, но още по-скъпо струва на Русия да поддържа своите бази там.

Прекъснатата връзка по магистралата “Новорусия” между Крим и Донбас пък има опасност да остави в “чувал” без храна и поддръжка над 100-хилядна армия в Запорожието. По самата магистрала вече не могат да минават военни части и доставки, защото веднага са ликвидирани. Кремъл стигна дотам, че да прикрива такива доставки в граждански превозни средства, често сред мирни граждани – с идеята, че Украйна няма да ги обстрелва.

И цената за Крим е само част от цената за поддръжка въобще на нормалния живот в Русия на фона на постоянния обстрел на нейните нефтопреработвателни мощности. Стигна се не само до забрана на износ на керосин, а и до публична молба от Захарова за внос (!) на нефтени продукти от приятелски страни. Същевременно, кипи бурно строителство на военни поделения и жилища по финландската чак до норвежката граница – за изненада на скандинавските държави.

Дали ще издържи бюджетът на Русия при над 40% спад на приходите и постоянни военни разходи не е ясно – но винаги лошата икономика поставя началото на края.

У нас, парадоксално, Радев и Ко. не личи да се съобразяват с развитието на събитията и сякаш оперират в парникови условия. “По-силният глас в Европа” е все повече глас на самоизолация и срещу Европа. И няма как Радев да се впише в Европа – след като цяла Европа иска да накара Русия, а той Украйна да седне на преговори.

Затова пък се предоговаря “успешния” БОТАШ, като ще дадем на Турция  безплатно, или под пазарни цени вероятно, достъп и до нашата електропреносна система и кой знае какви инфраструктурни проекти. Срещи се правят и с Китай – от чиито зависимости България се опазваше досега под руска опека.

Не знам още на кой авторитарен режим Радев не е постлал килим. Дори с Тръмп не е ясна политиката – освен на поклони неофициално (срещи с неговия доверен кръг) и перчене срещу САЩ на домашния екран.

Като добавим накрая и как държавата започна да спонсорира “ивенти” за промоция на руски пропаганден внос – отново България е на два стола. Като от здравия гледа да седне на счупения.

Колко сме се парили…

Текстът е от фейсбук профила на финансиста Евгени Канев…

Материалът Русия: лошата икономика поставя началото на края е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това изтъква дерикторът на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, която в публикация в блога на фонда дава своята гледна точка за войната и отгражението й върху световната икономика.

Ообщата устойчива глобална картина, изтъква обаче тя, прикрива значителни неравенства. Дори сред развитите икономики някои страни и общности са по-силно засегнати. А в Африка негативните последици са по-забележими. Междувременно, с продължителното затваряне на Ормузкия проток и инфраструктурата в Близкия изток, повредена от боевете, несигурността и рисковете остават високи.

Георгиева анонсира, че на 8 юли МВФ ще предостави актуализиран анализ на тази глобална картина в следващата си актуализация на Световните икономически перспективи.

Двигатели на глобалната устойчивост досега

В началото на конфликта нашата непосредствена грижа беше въздействието върху цените на енергията и последващите ефекти върху инфлацията. И те бяха значителни. Цените на петрола са с 30 процента по-високи от нивата преди войната. И все пак това е по-ниско, отколкото се наблюдаваше по-рано в конфликта, въпреки продължителното затваряне на проливите.

Някои страни, като Китай, засега успяха да смекчат смущенията, като използваха дълбоки петролни запаси. Това също помогна с натиска върху търсенето в иначе силно засегнатата Азия. Увеличеното производство и използването на рафинерии извън Персийския залив, макар и недостатъчни, за да компенсират шока, също ограничиха покачването на цените на петрола. Освен това, действията за намаляване на търсенето или ограничаване на прехвърлянето на цените смекчиха въздействието досега. Но и тук има ограничения за това колко дълго страните могат да управляват по-високите бюджетни разходи и по-високите изисквания за външно финансиране.

В много икономики по-високите цени на петрола въпреки това допринасят за повишаване на общата инфлация. Това е обезпокоително, но не е цялата история. Важно е също така да се обмисли дали хората и предприятията очакват по-трайно намаляване на покупателната им способност. И тези средносрочни очаквания като цяло остават  стабилни. Това е окуражаващ знак за доверие в ангажимента на централните банки за ценова стабилност.

Финансовите пазари също доказаха своята устойчивост. Доходността на държавните облигации се е повишила значително от началото на войната, но рисковите активи са се възстановили благодарение на силните печалби и виждаме малко доказателства за по-широко бягство към безопасността. По исторически стандарти финансовите условия остават благоприятни.

Технологията е друг ярък лъч. Силните инвестиции, свързани с технологиите – особено в изкуствения интелект и центровете за данни – са движеща сила в страните, където икономическият импулс се задържа. Съединените щати се възползват от този глобален технологичен цикъл, както и икономиките в Азия, които са отбелязали по-силен износ на технологии. Повечето страни обаче все още не са усетили въздействието на технологиите върху производителността и растежа, което води до опасения за по-нататъшно икономическо разминаване.

В обобщение, комбинацията от икономическа устойчивост и технологичен напредък е помогнала за смекчаване на въздействието на шока от енергийните доставки върху растежа на световно ниво и е имало положителни страни в рамките на регионите. Но има страни, които са по-силно засегнати, до голяма степен в зависимост от географията, степента на енергийна зависимост и наличното политическо пространство.

Най-силно засегнати

За въздействието на войната близостта е от значение. Износителите на петрол около Персийския залив, които са пряко засегнати от войната, са изправени пред стръмни корекции надолу на растежа тази година, като пет от осем страни отбелязват пълно свиване.

За Европа, която е силно зависима от вноса на петрол и газ, по-високите цени на енергията натежават върху растежа и оказват натиск върху инфлацията, като ЕЦБ наскоро повиши лихвените проценти.

Развиващите се пазарни икономики в Азия също понасят най-голямата тежест – с относително по-високата интензивност на петрола и газа на икономиките в региона. Те са изправени пред цените на дребно на бензина, които са се увеличили с 40 процента от началото на войната, докато нарастващата доходност на държавните облигации, обезценяването на валутата и натискът върху отлива на капитал увеличиха разходите от шока.

И все пак, страните, които съчетават силна зависимост от вноса на енергия с ограничено политическо пространство, са особено силно засегнати.

Напрежението е особено видимо в Африка, където много от тези фактори са в сила. За страните в региона, които силно разчитат на вноса, нарастващите разходи влошават външните баланси и увеличават бюджетния натиск – и нуждите от финансиране. Няколко африкански държави се справят с недостига на горива, включително Етиопия, Малави и Замбия, и повечето усещат болката от рязкото покачване на цените на горивата. В страни като Лесото, Руанда и Танзания цените на бензина са се увеличили с около половината от началото на войната.

Необходими: политическа дисциплина и гъвкавост

Както казахме преди, много зависи от продължителността и интензивността на шока в енергийните доставки. Колкото по-скоро бъде разрешен, толкова по-добре – особено след като ще е необходимо време за възстановяване на доставките предвид значителните щети по инфраструктурата – и обявяването на прекратяване на огъня в неделя е добре дошло. Но ако конфликтът или прекъсванията се засилят, това е ясен риск за глобалния растеж.

Тази продължаваща висока несигурност подчертава необходимостта всички политици да бъдат гъвкави и дисциплинирани. Поддържането на ценова стабилност е от съществено значение. Някои централни банки вече започнаха да затягат паричната политика, за да поддържат инфлационните очаквания стабилни.

С нарастващите разходи по заеми, фискалната дисциплина е също толкова важна. Ценовите ограничения, субсидиите и подобни интервенции може да са популярни, но са скъпи. Фискалните отговори трябва да бъдат целенасочени, временни, да запазват ценовите сигнали и добре последователни, за да защитават уязвимите, без да подкопават публичните финанси.

Това е още по-важно, като се има предвид необходимостта да се осигури място за фискалните разходи за гарантиране, че растежът, задвижван от изкуствен интелект, се превръща в споделен просперитет. Това включва както фискалните разходи за справяне с новите уязвимости, така и инвестиции в технологии и хора, за да се гарантира, че развиващите се икономики няма да бъдат изоставени.

Материалът Глобалната икономика преживява военен шок – засега е публикуван за пръв път на Икономически живот.

2.47 млрд. евро: ще видим по-добре значението на тази сума, като разберем какво може да се плати с нея. Тя е приблизително равна на годишния бюджет за отбрана. Толкова са и годишните разходи, които държавата прави за българските ученици от предучилищното ниво до края на 7-ми клас (в това число влизат безплатните учебници, поддръжката на материалната база и заплатите на учителите на близо 640 хил. деца).

През 2025 г. данъчните приходи от цигари са нараснали с нови 9.3% на годишна база. Този неспирен ръст на приходите се дължи на два фактора: покачване на акцизната ставка, респ. цената на цигарите, и покачване на количеството на обложените с акциз цигари. Ако разгледаме само втория фактор – количествата цигари, които НАП „освобождава за консумация“, за последните 10 години те са се повишили с цели 40%.

Какво се случва? В период, през който населението на България се е стопило със 730 хил. души, количествата на продаваните в България цигари са набъбнали с 40%. Българите ли са започнали да пушат повече, или има и нещо друго?

Определено има и „нещо друго“. То е свързано с факта, че акцизната ставка върху цигарите в България е най-ниската и съответно българските цигари са най-евтините в ЕС. Ако през 2025 г. средната цена на кутия цигари в България бе 3.37 евро, във Франция тя е 12.54 евро, или 3.7 пъти повече. С други думи, ако някой реши да си купи в България и да пренесе през граница позволеното му количество от 40 кутии за собствена употреба[ii], и после по някаква причина реши да ги продаде във Франция, ще спечели нетно 367 евро. След приемането на България в Шенгенската зона, експлоатирането на този фрапиращ ценови диференциал става още по-лесно.

През последните години в страни като Нидерландия и Белгия се множат публикациите за сериозни бюджетни загуби заради нерегламентирани продажби на „български“ цигари. Български в кавички, защото тези цигари не са произведени в България, а например в Полша, Румъния или Италия. В България само е платена акцизната им ставка, която по европейски стандарти е много ниска. След това по безброй канали евтините „български“ цигари плъзват на запад. Далеч не говорим за бизнес с по 40 кутии, а за цели мрежи.

Според лично съобщение на водещ изследовател в областта на акцизните стоки, 4% от цигарите в Нидерландия са „български“. Друга публикация определя „българските“ цигари на 53% от всички необложени с данък цигари в Белгия.[iii]  Важно е, че щетата за западноевропейските страни не е само бюджетна, а и за общественото здраве. Високите акцизи и цени са израз на първо място на стремежа на повечето европейски държави и на институциите на ЕС да маргинализират тютюнопушенето, тъй като е оценено, че то нанася сериозни нетни щети за икономиката и обществото.

Тъмносивата търговия с „български“ тютюневи продукти не би могла да се осъществява без мълчаливото съгласие на Министерството на финансите, което отлично знае как се формират акцизните приходи, и с активната, но предпазлива намеса на самите тютюневи компании. Най-меко казано, тази българска данъчна хитрина не създава позитивен имидж на балканската държава, която година след година затвърждава ролята си на плацдарм за полунезаконна презгранична търговия с тютюневи продукти.

Може да се направи приблизителна оценка на финансовите измерения на тази специална акцизна операция в българския бюджет. От около 925 млн. обложени с акциз кутии с цигари в България през 2025 г., националното потребление вероятно е под 600 млн. кутии: консервативни изчисления говорят за 587 млн. кутии консумация на българи. Това говори, че 337.5 млн. кутии с цигари, обложени с данък в България, не са предназначени за български пушачи.

Делът на данъчната тежест в цената на цигарите в България през 2025 г. е 81%. Средната претеглена цена на цигарите в България през същата година е 3.37 евро за кутия. На тази база е лесно да се пресметне, че приходите в бюджета от продажба на законни цигари, които обаче не се пушат от българи, надхвърлят 920 млн. евро.

Как е изчислено числото от „337.5 млн. кутии“, които се продават в България, но не се консумират от българи? Отчетени са: а) брой на населението на възраст над 15 г.; б) среден процент на пушачите сред възрастното население (периодични изследвания на т.нар. tobacco prevalence правят институции като СЗО, Европейските здравни интервюта на Евростат, НЦОЗА); в) среден брой изпушени цигари на пушач дневно по оценки на СЗО и ОИСР.

Уместността на този подход се потвърждава от Евромонитор – компания за пазарни проучвания, която поддържа близки отношения с тютюневите компании. Оценките на Евромонитор за размера на българския цигарен пазар от години са чувствително по-ниски от данните на НАП за броя на цигарите, „освободени за продажба“. Така например, според доклад на Евромонитор, през 2022 г.[iv] продажбите на цигари в България са 11.827 млрд. къса. НАП съобщава за 15.948 млрд. „освободени“ къса. Собствени изчисления, следвайки описания в горния параграф метод, достигат до сумата 11.969 млрд. къса (598 млн. кутии).

Любопитна е динамиката в потреблението и продажбите на цигари в България, видна на фигурата, която представих през март т.г. пред изследователи и политици в Брюксел на конференция, посветена на новата директива на ЕС за данъчно облагане на тютюневите изделия. На графиката се виждат две пресичащи се криви и формиращата се между тях „пропаст“. Синята крива съответства на официалните данни на НАП за броя на „освободените за потребление“ цигари. Червената крива е моя консервативна оценка за действителния брой цигари, които българите са изпушили през съответната година.

Виждаме три отчетливи фази. През първата фаза червената линия е отгоре, т.е. на вътрешния пазар се пушат повече цигари, отколкото се облагат с акциз. Това е известният период на цигарената контрабанда: оценката ми за 2011 г. говори за 26.6% дял на незаконното потребление, спадаща до 20% в следващите години (от тази гледна точка, съобщенията за „30-40% дял на контрабандните цигари“ изглеждат преувеличени).

През периода 2015-2018 г. двете линии се припокриват, т.е. контрабандата е овладяна, но голямата презгранична търговия с български цигари още не е започнала. След това синята линия минава трайно отгоре, т.е. в България започват да се продават много повече цигари, отколкото се консумират. През 2025 г. делът на цигарите, които не се консумират от българи, достига до внушителните 36.5%.

Изчисленията са ориентировъчни, защото България не е затворена система: в страната е развит международният туризъм; населението в крайграничните райони с Гърция и Румъния може свободно да пазарува в България. Но сметките показват, че всички тези „смекчаващи вината обстоятелства“ могат да обяснят най-много ¼ до 1/3 от установеното данъчно превишение.

С други думи, българският бюджет прибира минимум 600-700 млн. евро извънредни данъчни приходи, като държи акцизната си ставка прекомерно ниска – и по този начин подкопава опитите на държавите в Западна Европа да подобрят общественото здраве, като ограничат тютюнопушенето.

Решение има, и то ще бъде взето на ниво ЕС. В скоро време предстои приемане на нова директива за данъчното облагане на тютюневите изделия, която ще въведе чувствително по-високи задължителни минимални акцизни ставки – и България ще има не повече от три години да ги достигне. Така данъчният и ценовият диференциал ще се стесни и мотивът за преносна търговия ще отслабне.

Българското министерство на финансите е информирано от много време за щетите, които търпят западноевропейските страни от акцизната му схема, както и за задаващата се нова директива. Дотук то не стори нищо по темата, за да изравни акцизните ставки със Западна Европа – както например направи Румъния. Резултатите от тази данъчна хитрина включват: а) влошен имидж на България; б) най-висок в ЕС дял на тютюнопушене, включително сред младежите; в) най-висока в ЕС смъртност; г) най-кратка в ЕС продължителност на човешкия живот; д) неизбежно предстоящо ударно повишение на тютюневите акцизи, което може да дестабилизира бюджетните приходи.

*Текстът е публикуван първо в изданието „Бодил“

[i] Tе се изчисляват лесно, като знаем средната продажна цена и обложените с акциз количества.

[ii] https://commission.europa.eu/news-and-media/news/consumer-goods-you-can-carry-your-suitcase-2025-07-22_en

[iii] https://www.eureporter.co/eu-2/belgium/2026/03/23/nearly-half-of-the-cigarettes-consumed-in-belgium-escape-taxation-3-billion-euros-of-lost-revenue/

[iv] Докладите на Евромонитор са с платен достъп; това е най-новият документ на маркетинговата компания, който мога да ползвам, но по-важен от актуалността на данните е фактът, че той потвърждава приложения метод.

Материалът България в центъра на незаконна търговия със законни цигари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Нямаме нужда от нищо, което Канада има; нямаме нужда от нищо, което Мексико има, но те се нуждаят от всичко, което ние имаме, и трябва да се отнасят по-добре към нас“, каза Тръмп. „Не ни трябват техните автомобили; не ни трябва техният дървен материал; не ни трябва тяхната енергия; не ни трябва нищо, което те имат“, добавя той, цитиран от анализ, публикуван в блога на Cato Institute.

Според данните от април тази година Канада е водещият търговски партньор на САЩ по отношение на вноса и износа на стоки, с общ обем от 86 милиарда долара. Мексико е на второ място с двустранна търговия със стоки със САЩ на стойност 64,8 милиарда долара. Като цяло регионалната икономическа интеграция, създадена чрез Споразумението между САЩ, Мексико и Канада (преди известно като Северноамериканското споразумение за свободна търговия, докато Тръмп не направи няколко промени и не го преименува на USMCA по време на първия си президентски мандат), направи и трите страни по-конкурентоспособни както на вътрешния, така и на международния пазар.

Изобщо не е убедително да се твърди, че Съединените щати нямат нужда от нищо от своите двама най-големи търговски партньори, точно както не би било убедително да се твърди, че те нямат нужда от нищо от нас. Пренебрежителното отношение на Тръмп към това, което Канада и Мексико могат да предложат на американците чрез търговията, напомня за едно известно послание, изпратено до крал Джордж III от император Цянлун от китайската династия Цин през 1775 г.

Британската империя изпратила мисия до Пекин, водена от лорд Джордж Макартни, с цел да отвори Китай за британската търговия. Но китайският император не проявил интерес.В указа си до британския крал той заявил с известно презрение:

„Не виждам никаква стойност в предмети, които са странни или изобретателни, и нямам нужда от произведенията на вашата страна… Подобава ти, о, кралю, да уважаваш моите възгледи и занапред да проявяваш още по-голяма преданост и лоялност…“ (Вж. Harry G. Gelber, The Dragon and the Foreign Devil: China and the World, 1100 B.C. to the Present (Ню Йорк: Walker and Company, 2007), стр. 164.)

Пренебрегването на икономическите ползи от търговията беше една от причините династията Цин да стане последната китайска династия. Последваха още два века на икономическа стагнация и упадък в Китай, преди през 80-те години на XX век властта да бъде поета от лидер с по-благосклонно отношение към търговията — Дън Саопин.

Да се надяваме, че същото няма да се случи със Съединените щати, защото президентът Тръмп не проявява интерес към вноса на стоки от двете държави, които ни доставят най-много и по този начин допринасят значително за благосъстоянието на американския народ.

Материалът Търговската заблуда на Тръмп: отхвърлянето на Канада и Мексико ни напомня за залеза на династии е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Комисията по правосъдие на Сената одобри за по-нататъшно разглеждане законопроекта на сенатор Джош Хоули, наречен GUARD Act (Закон за насоки относно проверката на възрастта на потребителите и отговорния диалог). Законопроектът би изисквал всеки американец да потвърждава възрастта си, преди да използва генеративен AI чатбот, и би забранил на всички лица под 18 години изобщо да използват т.нар. чатботове „придружители“.

По време на обсъждането в залата присъстваха родители на деца, които са се самоубили след разговори с AI продукти. Тяхната скръб е невъобразима, а мотивите им са извън всякакво съмнение. Тревожното обаче е, че подобна политика може тихомълком да струва човешки животи, вместо да ги спасява.

Най-силният аргумент зад този законопроект е убеждението, че ограничаването на достъпа на непълнолетните до AI чатботове ще предотврати самоубийства. Според наличните доказателства това твърдение е по-скоро хипотеза, отколкото установен факт — и то хипотеза, която противоречи на данните, натрупвани в продължение на няколко десетилетия относно причините за смъртта на младите хора.

Според данни на американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) нивото на самоубийствата в САЩ започва да нараства около 2000 г. — още преди да съществуват ChatGPT, смартфоните или социалните мрежи. През 2010-те години ръстът се ускорява, а след 2018 г., противно на популярните представи, тенденцията се стабилизира и дори леко се обръща надолу, въпреки че генеративният изкуствен интелект премина от изследователските лаборатории в джоба на почти всеки тийнейджър в страната.

Ако чатботовете бяха значим фактор за увеличаването на самоубийствата сред подрастващите, двете криви би трябвало да се движат заедно. Това не се наблюдава. Освен това нивата на самоубийства сред младите американци остават най-ниски в сравнение с всички останали възрастови групи.

Макар всяка загуба на млад човешки живот чрез самоубийство да е трагедия, каквото и да убива младите американци, то предхожда технологията, която законодателите сега предлагат да им бъде забранена.

Това, което инициаторите на GUARD Act не разглеждат сериозно, е другата страна на уравнението. Съществуват случаи, в които AI може да помага на хора от всички възрасти по отношение на психичното здраве. Около половината американци с диагностицируемо психично разстройство никога не търсят професионална помощ; стигмата, разходите и страхът от принудителна намеса ги карат да мълчат.

За част от тях — особено за подрастващи в семейства, където терапията е недостъпна финансово, липсва или не може безопасно да бъде обсъждана — чатботът може да бъде най-надеждната форма на емоционална подкрепа.

В проучване сред над 1000 юноши и млади хора 13% са използвали чатбот за подкрепа на психичното си здраве, а над 90% от тях са заявили, че това им е било полезно. В друго изследване сред над 1000 потребители на Replika — популярен AI чатбот — 30 души спонтанно съобщават, че техният изкуствен спътник ги е спасил от самоубийство.

Не знаем колко човешки живота генеративният AI е спасил чрез подобряване на достъпа до грижи за психичното здраве. Но за всеки случай на психоза или самоубийство, свързан с AI, може да съществуват десетки незабелязани положителни резултати. Политика, която предполага единствено най-лошите възможни последствия, предотвратява и най-добрите.

Последиците от това предложение биха могли също така да обезкуражат инвестициите или да ограничат свободата на изразяване, необходима за създаването на по-добри решения. Изправени пред глоби от 100 000 долара за всяко нарушение, доставчиците няма да инвестират в по-добри модели за откриване на суицидни рискове. Вместо това вероятно ще премахват всякакво съдържание, което дори косвено засяга подобни теми, ограничавайки достъпа до информация за кризисни линии и помощни ресурси за хората в затруднение.

Това би ограничило и достъпа до информация за хора, които се опитват да разберат тежко травматично събитие или да помогнат на приятел, изпитващ затруднения. Клиничните специалисти от десетилетия знаят, че внезапното насочване към лечение без предварително изграждане на доверие може да засили чувството на срам и да прекрати откровения разговор. Най-добрите научни данни показват, че успешните стратегии за предотвратяване на самоубийства поставят изграждането на доверие преди предоставянето на ресурси именно защото този ред има значение. Регулаторен режим, който наказва нюансите, ще доведе до още по-малко нюанси.

Освен че е лоша политика, подобен закон почти сигурно би бил противоконституционен. Основната идея не се основава на достатъчно убедителен държавен интерес и не е формулирана достатъчно прецизно. Тя засяга свободата на словото и анонимността на всички потребители на онлайн инструменти, а не само на непълнолетните, въз основа на аргументи, които далеч не са общоприети.

Режимът за спазване на закона е толкова широк, че би обхванал помощници за домашни работи, чатботове за обслужване на клиенти и търсачки, които предоставят разговорни отговори. Това на практика въвежда принципа „документите, моля“ за все по-голяма част от интернет.

За да бъде приложен законът, всеки възрастен американец би трябвало да качи държавен документ за самоличност или да се подложи на биометрично сканиране, за да зададе въпрос, да проведе разговор с обслужване на клиенти или да упражнява чужд език.

Съществуват по-умерени и по-добри политически решения, ако законодателите действително желаят да подкрепят родители и тийнейджъри, които могат да срещнат трудности при използването на AI чатботове или генеративен AI. Сред тях са обучението и осигуряването на необходимите ресурси за правоохранителните органи, за да преследват злоумишлени лица, които използват технологиите за създаване или изискване на сексуално съдържание от непълнолетни.

Инвестициите в AI грамотност — каквато наскоро беше въведена в държавните училища на Айдахо — дават на младите хора уменията да използват тези инструменти по начина, по който неизбежно ще трябва да ги използват като възрастни, включително знания как да реагират, ако срещнат проблеми.

Вместо да бъдат проблем, правни защити по модела на Section 230, съчетани със стимули за доставчици, които инвестират в по-добро разпознаване на проблеми с психичното здраве, биха насърчили внимателното развитие на технологиите — точно онова, което настоящият законопроект наказва.

Нито една от тези мерки няма да осигури емоционалното удовлетворение, което носи една забрана, но всички те е по-вероятно да спасят човешки животи. И най-важното — те дават възможност на родителите и другите доверени възрастни, а не на политиците, да определят кое е разумно по отношение на използването на AI от деца и тийнейджъри.

Инициаторите на законопроекта не действат недобросъвестно. Случаите, които ги мотивират, са реални, а желанието да се защитят уязвимите е една от най-почтените черти на политическите ни инстинкти.

Но този модел е познат от предишни морални паники около комиксите, рок музиката и видеоигрите. Всяка от тях е била искрено преживявана. Всяка е била основана на слаби социално-научни доказателства, усилени от силни обществени емоции. И всяка е довела до политика, която впоследствие не е издържала изпитанието на времето.

GUARD Act ни предлага да заменим измерима загуба на свобода и лична неприкосновеност срещу неизмерим и вероятно дори отрицателен ефект върху безопасността. Силите, които тласкат хората към самоубийство — изолация, семейни конфликти, нелекувани заболявания, загуба на смисъл — действат в мащаби и чрез механизми, които никоя технологична политика не може да разреши.

Да се преструваме, че е обратното означава да предложим на опечалените семейства утеха, която политиката не може честно да осигури, като същевременно тихомълком затваряме врата, през която други млади хора — по-малко видими за нас — все още вървят към помощта.

Материалът Ами ако AI чатботовете спасяват животи? е публикуван за пръв път на Икономически живот.