Нека бъда напълно откровен: аз съм онзи човек, който дразни колегите си, занимаващи се с външна политика, като твърди, че избирателите почти никога не се интересуват от външна политика. В исторически план съм сравнявал външната политика на САЩ с поло – спорт, практикуван почти изцяло от елитите. Доколкото избирателите изобщо имат мнение по външнополитически въпроси, то обикновено е доста объркано; но по-важното е, че тази тема рядко е от първостепенно значение – дори по време на президентски избори, когато от гледна точка на външната политика залогът е голям. Като човек, занимаващ се с външна политика, не изпитвам радост от това, но фактите не се интересуват от чувствата ми.

Що се отнася до Иран и междинните избори, колежката ми Катрин Томпсън представи аргументите си много добре в статия за „Вашингтон Екзаминър“ (Washington Examiner), публикувана вчера. Томпсън посочи, че една от основните теми в кампанията на Тръмп е била прекратяването и избягването на войни, като същевременно подчерта колко непопулярна е войната с Иран още от самото ѝ начало.

Но най-същественото тук е връзката между непопулярната война и икономическите сътресения, които тя предизвика – именно това е отклонението от нормалното. Обикновено цената на войните, водени от САЩ, остава скрита за обществото благодарение на професионалната армия (съставена изцяло от доброволци) и финансирането чрез бюджетен дефицит. В случая обаче, болката, която избирателите усещаха, беше недвусмислено свързана с „цвърченето и миризмата“, идващи от котлона.

Проучване на Асошиейтед прес (AP) от края на октомври показа, че „прекратяването на войната с Иран“ е вторият най-важен приоритет за избирателите, веднага след „намаляването на разходите за живот“.

Като се има предвид, че в този конфликт няма голям брой загинали американски войници, този факт е поразителен. Той подсказва, че избирателите не одобряват войната, тъй като правилно я свързват с рязкото покачване на разходите за живот. Вчерашното проучване на AP показа, че „около 6 от всеки 10 анкетирани смятат, че по-високите от обичайното цени се дължат по-скоро на политиките на Тръмп, отколкото на фактори извън неговия контрол“. В друго проучване, проведено през септември 2026 г., 65% от избирателите също посочват „политиките на Тръмп“ като причина. Рейтингът на одобрение за президента по отношение на управлението на икономиката отбеляза рязък спад в периода между март и април. (Тръмп започна войната на 28 февруари.)

Разбира се, всичко това е по-скоро субективна преценка; освен това политиките на Тръмп по отношение на имиграцията, търговията и други сфери също предхождат сегашната ситуация и са допринесли за повишаването на цените.

Но ако разгледаме хипотетичен сценарий, при който липсва рязкото покачване на цените на енергията – както и на стоките и услугите, чиято цена зависи от енергийните разходи – породено от войната с Иран, е трудно да си представим пълно съкрушително поражение за републиканците, подобно на онова, което се случва на междинните избори през 2026 г.

*Директор на отдела за изследвания на отбраната и външната политика в Института Катон. Експерт по голямата стратегия на САЩ, теорията на международните отношения и американската външна политика

Материалът Да – беше предимно заради войната е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Предстои приемането на поредния държавен бюджет. В Закон за публичните финанси, чл. 79, ал. 4 е записано, че „В срок до 31 октомври Министерският съвет внася в Народното събрание одобрения законопроект за държавния бюджет заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, … и програмните формати на бюджети на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет, които съответстват на параметрите на законопроекта за държавния бюджет и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза“. Посоченото изискване на Закона е задължение на Министерския съвет. Министерският съвет обаче е всесилен орган, той коли и беси, кара си по своему и не се интересува от клаузите на някакъв си там Закон. Законите се пишат за простолюдието. В Закона не се предвиждат санкции за неговото неизпълнение, т.е. Законът е своеобразно пожелание за Министерският съвет. Ако незначим редовен гражданин на Република България не изпълни предписание в някакъв действащ Закон, той бива подвеждан под отговорност и минималната санкция е налагане на глоба. Но не и за членовете на Министерския съвет, те са недосегаеми.

По всеобщо професионално разбиране и тълкувание държавата и пазарът трябва да действат в симбиоза. Те задължително следва да се допълват, а не да се конкурират. Икономическите участници следват своите интереси на пазарни начала в съответствие с действащото законодателство, а държавата създава и поддържа социално-финансово-правни-икономически условия за нормално и ефективно функциониране на взаимоотношенията между пазарните участници в интерес на всеобщото благосъстояние.

Основен бюджетен показател, по който държавата може да съдейства за стимулиране на частната икономическа активностq са капиталовите разходи и публичните инвестиции. Чрез тях държавата може да допринася за стимулиране на икономическата динамика. Те следва да са предназначени за финансиране на инфраструктурни проекти от различно естество: военна, пътна, здравна, образователна, спортна, културна. Частната инвестиционна активност корелира с обема и качеството на наличната инфраструктура в най-общ план – ниското качество на наличната инфраструктура задържа и отблъсква частните инвеститори и обратно.

Традиционно у нас планираните капиталови разходи от Консолидирания държавен бюджет не се изпълняват и се пренасочват към други видове бюджетни разходи. На Фигура 1 е представена динамиката на планираните и отчетени капиталови разходи. Разривът между двете криви нараства.

Специфични са годините, в които отчетените капиталови разходи превишават планираните. Това са 2015 г., 2019 г. и 2023 г. През 2015 г. държавата трябваше да компенсира загубите от фалиралата Корпоративна търговска банка, а следващите две специфични години бяха свързани със закупуването на военни съоръжения. Този вид капиталови разходи (военни) надделяват и през изминалата 2025 г., а вероятно ще формират и чувствително перó и през текущата година.

Капиталовите разходи обхващат различни по характер инвестиции, сред които доминират тези за придобиване на дългосрочни материални активи и тези за основен ремонт. Инвестициите за дългосрочни материални активи допринасят за създаването на нова инфраструктура, но за последните пет години те са по-малко от половината от капиталовите разходи (48,3%!). Съвременните инвестиционни проекти изискват значително по-добро състояние на инфраструктурните елементи и нови такива от национално значение.

Реализацията на капиталовите разходи се свързва (също традиционно) с корупционни практики. Това е причината, която се посочва за забавяне и задържане на изпълнението на необходимите инфраструктурни проекти. Ширещата се корупция, по която ние сме рекордьори в ЕС, не трябва да е причина за ниския обем и лошото качество на инфраструктурните проекти. Корупцията следва да е обект на разследване от надлежно действащи правови организации, чието функциониране също е функция на управляващата политическа класа.

Ангажимент на правителството е и поддържането на приемлива степен на социално неравенство като следствие от доминиращите разбирания за социална справедливост. В предизборната Програма на действащото правителство се акцентира повсеместно за намаляване на социалното разслоение на обществото, но в актовете на правителството не се забелязват усилия за постигане на тази шумно поставена цел. Нещо повече – правителстовото не демонстрира виждания и позиция доколко и как подобна цел може да бъде изпълнена, както и как би могъл да се използва бюджетният инструментариум за намаляване на социалното неравенство. Възможният начин е чрез опериране със структурата на данъчното облагане. Правителството обаче демонстративно избягва подобен ангажимент и по този начин фактически поддържа олигархичната структура в страната.

При изживяваните икономически трудности се открояват мощни гласове за различни видове компенсации от страна на правителството. Управленският елит следва да бъде много внимателен при определяне на различни видове компенсаторни помощи. Индустриалният сектор следва да е в състояние да изгражда в себе си механизми за предвиждане на промени в различни по характер взаимодействия (вкл. и ценови) и своевременно да се адаптира и да бъде в състояние да се адаптира към променящите се условия. Правителството следва да възприема относително трайни жалони, свързани както с подоходни, така и с данъчни структури, които да се съобразени с необходимостта от поддържане на устойчиви социални отношения, а не да бъде обект на стохастични социално-икономически изригвания. Не и да се стреми да се харесва на определени браншови кръгове.

В състояние на членство в еврозоната правителството и най-вече БНБ притежават силно ограничени възможности за въздействие върху инфлационните процеси. Ценовата динамика притежава логика и се подчинява на действия на Европейската централна банка. При такава ситуация най-добрата макроикономическа политика е предвиждане на възможните промени и изпреварващо предприемане на съобразени действия. В противен случай се наслояват изкривени социални настроения и очаквания, които могат да причинят трудно поправими щети.

Заключение

Заживяхме в размирни и несигурни времена. Задължително набъбващите ни военни разходи неминуемо влияят негативно върху и без това опашкарското ни благосъстояние в рамките на ЕС. Толкова повече правителството е длъжно да изяснява максимално възможностите ни за социално-икономическо развитие, да откроява отговорно проблемите на страната и да предприема доминиращо консенсусни мерки. В такива случаи всякакви недоизказани, недоизяснени, предприемани на тъмно мерки са противопоказни.

Особено нежелани са дразнещите неоправдани различия в материалното благополучие на различни слоеве от населението. Правителството има лостове за въздействия, но е необходимо да си изясни безупречно какво трябва да направи и какви биха били евентуалните последствия минимум в средносрочен план при различни варианти на екзогенни и ендогенни развития.

Материалът Държава и пазарна икономика е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Рекордните горещини през това лято бяха преди всичко човешка и екологична трагедия. По време на горещите вълни в Европа бяха регистрирани над 30 000 смъртни случая над обичайните нива. Горски пожари унищожиха 400 000 хектара в Испания и Франция, а сушата доведе до спад на нивата на големи реки като Рейн и Дунав, което наруши ключови корабоплавателни маршрути и затрудни охлаждането на атомни електроцентрали.

По думите на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, това беше „лято на истината“. Европа е континентът, който се затопля най-бързо – с темпо, приблизително два пъти по-високо от средното за света, – а екстремните метеорологични явления стават все по-чести и по-тежки. Ето защо приветствам представената миналата седмица от Комисията рамка на ЕС за климатична устойчивост, която ще бъде от решаващо значение за повишаване на устойчивостта на Европа към климатичните промени.

Последиците надхвърлят преките щети

Според експерти от Европейската централна банка (ЕЦБ), екстремните метеорологични условия през това лято са оказали само слабо и временно въздействие върху икономическата активност в еврозоната. В Германия се очаква ефектът от рекордно ниските нива на река Рейн върху растежа на БВП да отшуми, след като речният отток се нормализира. В Италия производството ще пострада заради екстремните горещини и липсата на валежи, докато във Франция и Испания последиците от мащабните горски пожари до момента засягат предимно селското стопанство, горското стопанство и туризма.

Въпреки това, краткосрочната картина не отразява напълно рисковете, тъй като затоплянето на климата продължава. Еврозоната е изложена на широк спектър от рискове: близо три четвърти от предприятията в нея зависят в значителна степен от поне една услуга, предоставяна от природата, като най-уязвими са услугите, свързани с водните ресурси. Сътресенията, породени от климатичните промени, могат да оставят трайни следи в засегнатите региони, като засилят икономическата нестабилност и усилят въздействието на други сътресения.

Средно две години след гореща вълна икономическата активност в засегнатите региони е с 1,5% по-ниска, а четири години след суша – с 3% по-ниска. Това се дължи отчасти на спад в производителността и на миграция на населението. Сухите летни условия също така сериозно влошиха перспективите пред предлагането на селскостопанска продукция в Европа, което може да доведе до по-висока инфлация при хранителните продукти през следващата година.

Горещините и сушата не са единствените заплахи. Близо 12% от икономическото производство на еврозоната е изложено на рискове, свързани с недостатъчна защита от наводнения, което може да доведе до опустошителни загуби, подобни на тези, преживени в Испания и много други места в Европа през последните години. Възстановяването от подобни загуби не е лесно. В исторически план само една четвърт от загубите от катастрофи в Европа са покрити от застраховка, което означава, че домакинствата и предприятията често понасят основната тежест на разходите, освен ако фискалните власти не бъдат призовани на помощ, която вече не могат да си позволят.

Чистата енергия смекчи енергийния шок, но жегата я изпита

Енергийният шок от войната в Близкия изток съвпадна с жегата това лято и двете си взаимодействаха.

В началото на 2026 г. цените на електроенергията на едро реагираха по-слабо на покачващите се цени на газа, отколкото по време на кризата от 2021-22 г., до голяма степен защото много страни от еврозоната увеличиха производството си на нисковъглеродна електроенергия, особено чрез възобновяеми енергийни източници. Испания е забележителен пример. Делът на часовете, в които газовите централи определят цените на електроенергията, е спаднал от около 80% през 2020 г. до малко над 20% през 2026 г., въз основа на първите девет месеца на всяка година.

И все пак затоплящият се климат може да подкопае част от тази защита. Горещите вълни и сушата добавиха към ценовия натиск от конфликта. Търсенето на електроенергия се увеличи, тъй като хората и предприятията разчитаха повече на климатизация, докато ниските нива на водата намалиха водноелектрическата енергия, а ограничената охлаждаща вода ограничи ядрения капацитет. Заедно тези фактори повишиха цените на електроенергията на едро и намалиха потенциала на възобновяемата и ядрената енергия да смекчат по-високите цени на изкопаемите горива.

Жегата не засегна всички източници на енергия еднакво. По време на горещите вълни слънчевата енергия беше единственият основен източник на енергия, който се представи по-добре от обикновено. Доставките бяха най-ограничени, а цените най-високи вечер, когато производството на слънчева енергия намаля, но търсенето на охлаждаща енергия остана високо. Това показва необходимостта от по-интегрирана и гъвкава енергийна система, способна да премества евтина слънчева енергия до мястото и когато е необходима.

Три приоритета за Европа

Реакцията на Европа трябва да е насочена както към прякото попадение, така и към енергийния канал.

Първо, тъй като екстремните метеорологични условия се превръщат в редовна характеристика на летните ни месеци, Европа трябва проактивно да се подготви и да бъде по-добре защитена срещу финансовите си последици. Рамката на ЕС за устойчивост на климата на Комисията предлага системен отговор за увеличаване на защитата на климата във всички основни области на политиката, подобряване на наличността и използваемостта на данните и създава възможност за осъществяване на предложение на ЕЦБ и EIOPA за увеличаване на покритието на застраховката за климатични промени с публично-частна презастрахователна схема на ниво ЕС.

Второ, Европа се нуждае от енергийна система, която да използва максимално евтината, местно произведена чиста електроенергия. Планът за действие за електрификация на Комисията правилно цели да удвои дела на електроенергията в крайното потребление на енергия до 2040 г., но това ще се изплати само ако мрежите и съхранението на енергия поддържат темпото. Всяко евро, инвестирано в модернизирането на мрежата, спестява повече от 2 евро от други системни разходи, а съхранението на енергия би помогнало за преноса на евтина слънчева енергия до вечерните часове, когато горещите вълни натоварват най-много доставките.

Трето, тъй като изграждането на мрежата ще отнеме време, Европа трябва да улесни фирмите да се снабдяват сами междувременно. Фабриките инсталират свои собствени слънчеви панели и батерии, за да намалят разходите, а тъй като новите връзки към мрежата отнемат между две и десет години, центровете за данни въвеждат собствено производство и съхранение. Общите правила на ЕС биха могли да позволят на фирмите със собствено снабдяване „зад електромера“, генерирано и съхранявано на място, да се свързват по-рано в замяна на подкрепа на мрежата, когато тя е под напрежение.

Голяма част от тези инвестиции ще трябва да дойдат от частния сектор. Завършването на съюза на спестяванията и инвестициите и поддържането на стабилна рамка за климатичната политика, включително ценообразуването на въглеродните емисии, би направило финансирането по-евтино.

Срещата на върха COP31 в Анталия, която започва следващата седмица, е възможност да превърнем амбицията в действия в световен мащаб. Това лято няма да е последното по рода си. Екстремните горещини ще се връщат по-често и с по-голяма сила, а разходите им ще се отразят най-силно на тези, които са най-малко способни да ги понесат. Европа има средствата да ограничи щетите и ние сме длъжни на поколенията, които ще живеят с тези лета, да използват тези средства сега.

Материалът Предупреждение от горещото лято в Европа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Франция няма да възстанови военната си автономия само с приказки, програмни закони или спешни покупки. Тя ще я възстанови, ако гръбнакът на гражданската ѝ промишленост (автомобилостроене, производство на гуми, електроника, химическа промишленост, софтуер, роботика, енергетика, материали) стане способен да поддържа продължителни военни усилия. Следователно Renault и Michelin не показват целия проблем, а първите видими признаци за него. Истинският проблем е много по-голям: в свят, в който ядреното оръжие вече не възпира войните на изтощение, масираните атаки, използването на дронове, използването на други държави и удари под пояса, една свободна държава трябва да може сама да произвежда онова, от което се нуждае, за да воюва, да устоява и да попълва загубите си.

Бруталното завръщане на реалността

Ние си бяхме помислили, че сме навлезли в една чиста епоха: кратки войни, прецизни удари, минимални запаси, малко на брой, но превъзхождащи противника бойни платформи. Украйна разби тази илюзия на парчета. Съвременната война не замени масовото производство с технологиите, а прибави едното към другото. Тя използва артилерийски снаряди, дронове, превозни средства, гуми, батерии, сензори, кабели, софтуер и изисква заводи, които могат да възстановяват загубите на тези скредства по-бързо, отколкото противникът ги унищожава.

Украйна се превърна в трагичната лаборатория на тази реалност. Тя е произвела около 4 милиона дрона през 2025 г., а през 2026 г. гони 10 милиона. Нейните дронове вече нанасят удари на повече от 2000 километра, като някои системи дори имат обсег от над 3000 километра¹. Това вече не е просто тактическо допълнение, а цялостен компонент на войната: разузнаване, поразяване на цели, насищане на противниковата отбрана и дезорганизация на логистиката. Който произвежда много, бързо и на разумна цена и успява да се учи и усъвършенства в кратки срокове, налага собственото си темпо. Който чака съвършената програма, пристига след края на битката.

Възпирането вече не е достатъчно

Трябва да си го кажем направо: ядреното възпиране остава последната гаранция, но то вече не е достатъчно. То не защитава склад за боеприпаси. Не произвежда експлозиви. Не поправя бронирани машини. Не пречи на противника да действа от чуждо име, да използва масово дронове, да извършва саботажи, да разпространява дезинформация, да проверява границите на допустимото или да изчерпва конвенционалните запаси. Атомната бомба може да предотврати апокалипсиса, но не и войната на изтощение².

Това е клопката на нашето време. Ядрените държави се възпират взаимно от достигането на най-високата степен на ескалация, но не премахват войната – те я преместват в сферата на изтощението, кибератаките, подводните кабели, спътниците, пристанищата, рафинериите и веригите за доставки. Една ядрена сила без достатъчно конвенционални средства се превръща в колос на глинени крака: тя запазва ключа към крайното средство за защита, но няма достатъчно сили, за да удържи позициите си на терен. Възпирането не е заместител на промишлеността, а нейният таван. Подът обаче се намира в заводите.

Сътрудничеството не означава зависимост

Следователно зависимостта от други страни се превръща в стратегическа уязвимост. Не става дума за автаркия – Франция трябва да си сътрудничи със съюзниците. Но да си сътрудничи не означава да зависи от тях. В отбраната зависимостта започва незабележимо: компонент, за който се изисква разрешение, вносен експлозив, недостъпен микрочип, сензор, доставен твърде късно, софтуер, контролиран от друга държава. Според SIPRI европейският внос на основни оръжейни системи се е увеличил с 210% между периодите 2016–2020 г. и 2021–2025 г., като 48% от доставките идват от САЩ³. Това не е само търговски въпрос. Той е политически, времеви и оперативен.

Примерът с експлозивите е още по-показателен. В Бержерак компанията Eurenco възобновява производството във Франция с инвестиция от 100 милиона евро: първоначално 1200 тона годишно, а след това 1800 тона, което прави около 100 000 артилерийски снаряда калибър 155 мм. Reuters обаче припомня, че Русия произвежда приблизително тридесет пъти повече⁴. Автономията започва с възстановяването на изгубения производствен капацитет, но не спира дотук.

Тежката гражданска промишленост като гръбнак

Именно тук Renault и Michelin придобиват истинското си значение. Не като медийни изключения, а като доказателство, че подобен модел е възможен. Традиционната отбранителна промишленост умее да проектира, сертифицира, интегрира, осигурява и поддържа сложни системи. Тя остава незаменима. Но войните на изтощение изискват и нещо повече: производство в големи количества, намаляване на разходите, опростяване на конструкциите, организиране на доставките, ремонт, адаптиране и възможност за въпроизвеждане на целия процес. Това са силните страни на голямата гражданска промишленост.

Renault дава такъв пример с проекта Chorus, осъществяван съвместно с Turgis Gaillard под егидата на Главната дирекция по въоръженията (DGA). Заводът в Льо Ман трябва да може да изгради за по-малко от година производствен капацитет до 600 дрона месечно⁵. Самата цифра е по-маловажна от това, което демонстрира: един автомобилен завод може да осигури производствен ритъм, методология, индустриализация и постоянен стремеж към намаляване на единичната себестойност. Michelin пък напомня, че основният компонент във войната си остава мобилността. Един сухопътен робот, който затъва, умира. Конвой, който е обездвижен, забавя военните усилия. Гума, която издържа на разбит терен, тежък товар или движение при влошени условия, се превръща в оборудване от стратегическо значение за суверенитета⁶.

Но индустриалният отбор на Франция не може да се ограничи само до това. MBDA (европейска отбранителна компания, специализирана в разработването и производството на ракетни системи и управляеми боеприпаси) показва, че и високотехнологичното производство трябва да се развива с по-бързи темпове. Тя обяви, че е удвоила производството на ракети между 2023 г. и края на 2025 г., а за 2026 г. планира нов ръст с 40%⁷. Thales, Safran, Dassault Aviation, Airbus, Naval Group, KNDS, Arquus, Exail, Delair, Parrot, STMicroelectronics, Valeo и компаниите, работещи в областта на сензорите и батериите, изграждат промишлена база, с каквато малко държави разполагат. Остава тя да бъде разглеждана като потенциален боен ред.

Масово производство или високи технологии: трябва да отхвърлим този фалшив избор

Трябва да отхвърлим фалшивия избор между високотехнологичното и масовото производство. Rafale не може да замени дрона за еднократна употреба. Дронът за еднократна употреба не може да замени Rafale. Ракетата не може да замени артилерийския снаряд. Снарядът не може да замени системата за заглушаване. Необходими са както единични, така и масови системи, както изключително скъпи, така и евтини средства, както такива, които имат дълготрайно използване, така и такива, които са предназначени за бързо изразходване. Въпросът не е да избираме между високотехнологичното и масовото производство, а да произвеждаме с подходящото равнище на сложност, на подходящата цена, с подходящото темпо и с осигуряване на необходимите запаси.

Превръщане на бюджета в реална сила

Финансовата рамка вече съществува: Законът за военното програмиране за периода 2024–2030 г. (LPM) предвижда 413 милиарда евро, актуализацията му добавя още 36 милиарда евро за периода 2026–2030 г., а проектобюджетът за отбраната за 2026 г. определя плащанията по обхвата на LPM на 57,15 милиарда евро⁸. Но един бюджет може да стане реална сила едва когато се превърне в поръчки, производствени мощности, запаси, квалифицирани кадри и вериги за доставки. Необходимо е да се картографират критичните граждански производствени капацитети, да се правят поръчки с цел натрупване на опит, да се финансират малките и средните предприятия, както и да се създадат запаси от експлозиви, сензори, двигатели, батерии, електронни платки и резервни части. Необходимо е и морално да се поеме отговорност за отбраната: една демокрация не става милитаристична, защото произвежда средства за своята защита; тя става уязвима, когато забрави съотношението на силите.

Франция все още разполага с изключителни козове: ядрено възпиране, цялостна отбранителна и технологична промишлена база, около 4500 стартиращи коппании, малки и средни предприятия в отбранителния сектор, близо 220 000 души заети пряко и косвено в сферата на отбраната, значителен граждански контингент от инженери и квалифицирани работници, традиция в защитата на националния суверенитет⁹. Но тези козове имат стойност само ако бъдат свързани помежду си. Те показват какво трябва да се разшири: голямата гражданска промишленост да бъде включена в отбранителните усилия не за да се милитаризира икономиката, а за да се възстанови стратегическата дълбочина, необходима за националната свобода.

Заключение: свободата се произвежда

Силата не е колекция от стратегически скъпоценности. Тя е жива система, способна да произвежда, ремонтира, заменя, финансира, опростява и издържа във времето. Свободата не се провъзгласява. Тя се произвежда. А в деня, когато вече не я произвеждаме у дома, ще трябва да я договаряме с другите.

Източници:

[1] Reuters, The Guardian и Business Insider, юни 2026 г.: украински удари с дронове на разстояние над 2000 км; оценка за украинското производство от 4 милиона дрона през 2025 г. и цел до 10 милиона през 2026 г.

[2] Revue Défense Nationale; Fondation pour la recherche stratégique: анализи за връзката между ядреното възпиране, конвенционалните въоръжени сили, войната на изтощение и действията под прага на откритата война.

[3] SIPRI, Global arms flows, 2026 г.: увеличение с 210% на европейския внос на основни оръжейни системи между периодите 2016–2020 г. и 2021–2025 г.; 48% от доставките са от САЩ.

[4] Reuters, 21 март 2025 г.: възобновяване на производството на барут от Eurenco в Бержерак; инвестиция от 100 милиона евро; 1200, а впоследствие 1800 тона годишно.

[5] Renault Group, 10 февруари 2026 г.: проект Chorus с Turgis Gaillard; обявен капацитет до 600 дрона месечно в завода в Льо Ман.

[6] Le Figaro; GIFAS, 11 юни 2026 г.: Michelin и военните наземни дронове; изключителна мобилност и военни гуми.

[7] MBDA, 26 март 2026 г.: удвояване на производството на ракети между 2023 г. и края на 2025 г.; планирано увеличение с 40% през 2026 г.; европейски инвестиции за периода 2026–2030 г.

[8] Министерство на въоръжените сили; Vie publique; Сенат: Закон за военното програмиране за периода 2024–2030 г., неговата актуализация и проектобюджетът за отбраната за 2026 г.

[9] Френско правителство, Финансиране на отбранителната и технологична промишлена база (BITD), 2025 г.: 4500 стартиращи предприятия, малки, средни и междинни по големина компании в отбранителния сектор, от които 800 са стратегически или критични; 220 000 преки и косвени работни места.

*Алексис Шевалие е експерт по трансформация на предприятия. Ръководи сложни проекти в областта на сливанията и придобиванията (M&A), интеграцията след сливане и регулаторното съответствие в Швейцария, ЕС и Близкия изток/Северна Африка. Бивш вицепрезидент в JPMorgan Chase, днес той работи като старши изпълнителен съветник (Global PMI Partners) и управляващ партньор (Blue Reef Investment Advisors).

Материалът „Първата линия на фронта се изгражда в заводите“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Вълна на демократите

Проучванията на общественото мнение преди междинните избори предричаха успешна вечер за демократите. Мащабът на постигнатите от тях резултати обаче се оказа много по-голям, отколкото повечето анализатори прогнозираха – те надхвърлиха границите на традиционните „колебаещи се“ щати и навлязаха дълбоко в територии, смятани за републикански бастиони.

В Тексас Джеймс Таларико постигна убедителна победа над републиканеца Кен Пакстън, превръщайки се в първия демократ, избран за сенатор в щата от 38 години насам.

Партията записа исторически успех и в Южна Каролина, където спечели място в Сената. През настоящия век демократите не бяха печелили избори за Сената в този щат, а победата на Ани Андрюс над републиканския сенатор Дарлин Греъм се превърна в една от най-значимите изненади на вечерта.

В Охайо – щат, в който Тръмп е печелил три пъти – демократът Шеръд Браун излезе победител, а в Канзас демократът Адам Хамилтън лесно надделя над действащия републикански сенатор Роджър Маршал. За последен път демократите бяха печелили място в Сената от Канзас през 1932 г., по време на Голямата депресия.

Според прогнози на американските медии демократите си връщат контрола както върху Камарата на представителите, така и върху Сената.

Стратези и от двете партии отбелязват, че убедителните победи на демократите се дължат на високата избирателна активност както сред твърдите поддръжници на партията, така и сред независимите гласоподаватели – тенденция, наблюдавана както в колебаещите се щати, така и в републиканските крепости. Освен това демократите заложиха на стратегия да издигнат кандидати във всяка надпревара, дори и в онези, които само преди няколко месеца изглеждаха като безнадеждни каузи.

Тези залози се оказаха печеливши, особено на фона на факта, че републиканците издигнаха кандидати, които срещнаха сериозни трудности да преодолеят негативния имидж на Тръмп и гнева на избирателите заради високите цени.

Връщането на контрола над Конгреса обаче може да се окаже нож с две остриета за демократите.

Избирателите вероятно ще очакват от демократите да предложат решения на икономическите им проблеми, а не просто да се противопоставят на Тръмп. Възможностите им за прокарване на законодателство обаче ще бъдат ограничени, тъй като президентът запазва правото си на вето. Освен това Тръмп би могъл да заяви, че демократите вече носят поне равна отговорност за състоянието на икономиката.

Тръмп вече заяви пред медиите, че ще приеме изборните резултати и е готов да работи с демократите.

Разгневени избиратели

Тръмп призова избирателите да си представят, че той присъства в бюлетината. Те го направиха, а републиканците платиха цената за това. Първоначалните резултати и данните от екзитполовете разкриха избиратели, настроени крайно негативно – те отправиха остро послание към Тръмп и неговата програма, изразявайки дълбоко недоволство от високите цени и посоката, в която се движи страната.

Мнозина споделиха, че материалното им състояние се е влошило спрямо две години по-рано, а близо 9 от всеки 10 анкетирани посочиха разходите за живот като решаващ или основен фактор при вземането на решение за кого да гласуват. Това сочат данните от екзитполовете, проведени от агенция SSRS за консорциум от американски медии, включващ големи телевизионни мрежи и агенция „Асошиейтед прес“.

Тръмп бе избран през 2024 г. с обещанието да овладее високата инфлация, но въведените от него мита върху чуждестранни стоки, както и войната срещу Иран, влошиха икономическото положение на много американци. По време на предизборната кампания той призова американците просто да поемат по-високите разходи – и това в момент, когато популярността му спадна до рекордно ниски нива.

Близо две трети от участвалите в екзитполовете избиратели посочиха Тръмп като виновник за високите цени, а три четвърти заявиха, че са гневни или недоволни от посоката, в която върви страната. Избирателите също така изразиха сериозна загриженост относно корупцията в управлението.

Отхвърляне на избраните от Тръмп кандидати

Това не беше просто лоша нощ за републиканците; тя беше лоша и за самия Тръмп. Той претърпя поредица от поражения, след като няколко кандидати, наложени от него въпреки възраженията на местните републиканци, се представиха неуспешно в надпревари, които партията очакваше да спечели.

Лично избраните от Тръмп кандидати за Сената в Южна и Северна Каролина – Греъм и Майкъл Уотли – загубиха изборите, а Пакстън в Тексас претърпя съкрушително поражение. Кандидатурите, подкрепени от Тръмп, поставиха републиканците в отбранителна позиция в щати, където те бяха смятани за фаворити. Тези загуби вероятно отново ще повдигнат въпроси относно политическите инстинкти на Тръмп – и по-конкретно за склонността му да дава предимство на личната лоялност пред кандидати, които биха могли да привлекат по-широк кръг избиратели.

Екзитполовете показаха, че коалицията от избиратели, осигурила победата му през 2024 г., е сериозно разединена. Републиканците отбелязаха рязък спад в подкрепата сред чернокожите мъже, латиноамериканците и младите избиратели.

Икономиката надделява над страха

В последните седмици на предизборната кампания Тръмп и неговите съпартийци републиканци се опитаха да представят демократите като опасни радикали и комунисти, които ще унищожат страната, ако бъдат избрани. Тези атаки не проработиха. Избирателите бяха много по-загрижени за цените на хранителните стоки и горивата и искаха да чуят от Тръмп как точно възнамерява да намали разходите.

По време на кампанията Тръмп многократно твърдеше, че ако демократите спечелят, „това ще се превърне в комунистическа държава“. Той заяви, че структурите на Демократическата партия в различни щати са били превзети от „безумци и радикали“.

Страхът често е бил ефективна тактика на изборите в САЩ, но в крайна сметка Тръмп не успя да убеди избирателите, че демократите наистина представляват екзистенциална заплаха за Съединените щати.

Край на „медения месец“ с латиноамериканците

„Меденият месец“ на Тръмп с латиноамериканските избиратели вероятно е приключил. Това е лоша новина за републиканците, които разчитаха на тази значима група колебаещи се избиратели, за да постигнат победи – от Калифорния до Флорида.

В Тексас, където 4 от всеки 10 жители са латиноамериканци, демократите спечелиха позициите както за губернатор, така и за Сената, сочат прогнози на медиите. В югоизточна Флорида, където живеят много латиноамериканци, демократката Пиа Дандия спечели в 22-ри избирателен район за Конгреса – въпреки че границите на района наскоро бяха променени така, че да облагодетелстват републиканците.

Латиноамериканските избиратели допринесоха за победата на Тръмп през 2024 г., когато той спечели гласовете на близо половината от тази общност – ръст спрямо около една трета през 2020 г. Две години по-късно мнозина се отдръпнаха от партията му. Според данните от екзитполовете, икономическото недоволство е довело до спад в подкрепата за републиканците сред латиноамериканците – във вторник тя е била едва при един от всеки трима, в сравнение с 46% през 2024 г.

Победите на Джина Инохоса, която ще стане първият губернатор на Тексас от латиноамерикански произход, и на Хавиер Бесера, който ще бъде първият избран губернатор на Калифорния от латиноамерикански произход, подчертават значимостта на този електорат.

Материалът В САЩ икономиката надделя над страха е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Накратко, философията му е – фискална дисциплина без увеличаване на данъците. Изборът, според ИПИ е между държава, която харчи все повече и търси нови данъци, и държава, която се реформира, освобождава ресурс за частни инвестиции и създава условия за устойчив растеж.

Икономистите от ИПИ предупреждават, че България е изправена пред опасността от десетилетие на бюджетни дефицити, ускорено натрупване на дълг и все по-голям натиск за повишаване на данъците.

Проблемът според тях не е в приходите, а в разходите. През последните 25 години бюджетните приходи се движат устойчиво около 36-38% от БВП, докато публичните разходи вече надхвърлят 40%. Правителственият план предвижда дефицит от 4,3% от БВП през 2027 г. въпреки предложените нови приходни мерки, които ще натоварят икономиката с близо 2 млрд. евро.

Цената на отлаганите реформи расте. Според представените бюджетни прогнози държавният дълг ще достигне 33,3% от БВП през 2027 г., а разходите за лихви растат от 516 млн. евро през 2024 г. до близо 1,8 млрд. евро през 2028 г.

ИПИ обобщава предложенията си:

• Разходи до 38% от БВП и публичен дълг до 30% от БВП. Ясни законови ограничения вместо постоянно разширяване на държавните ангажименти.
• 100 хиляди по-малко заети в публичния сектор за три години. Правило 20/10 (до 20% от всички наети да са в публичния сектор и разходите за персонал да са до 10% от БВП), окончателно премахване на автоматичния ръст на заплатите и намаляване на разходите за персонал с 1,5-2% от БВП.
• Реформа на социалните плащания и субсидиите. Спиране на програмата за лични асистенти, като част от ресурса се използва за услуги за подкрепа, а не пари на човек. Повече подкрепа за действително нуждаещите се и прекратяване на финансирането на неефективни дейности.
• Приватизация през фондовата борса. Публично предлагане на дялове в БЕХ, ББР, „Български пощи“, ДКК и други държавни дружества, както и приватизация на „Топлофикация София“.
• Частни инвестиции в инфраструктура за поне 2% от БВП. Концесии за транспортна свързаност, железници и пристанища, с особен фокус върху Северна България. Така поне част от спестяванията ще може да финансират многогодишни провалени инициативи.
• Повече ресурси и отговорност за общините. Преотстъпване на 2 процентни пункта от подоходния данък и нов модел за финансиране на местни инвестиции за над 4 млрд. евро.

Предупреждението на ИПИ е, че икономическият растеж не може безкрайно да разчита на потребление, кредит и бюджетни дефицити. България вече отчита най-високия реален ръст на потреблението на домакинствата и най-бързото увеличение на разходите за труд в ЕС, както и най-високия ръст на банковия кредит за домакинствата в еврозоната.

„С комунистически похвати пазарна икономика не се прави“: начало на сблъсъка за бюджета

Материалът Алтернативният бюджет: не може безкрайно да се разчита на потребление, дефицити и кредити е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По думите му динамиката на инфлацията е показателен пример. През септември годишната инфлация в България е 5.6%, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени, при средно равнище от 3.8% за еврозоната. Тези стойности показват, че инфлационният натиск в България остава по-силен от средния за еврозоната.

Радев подчертава, че макар общата парична политика да осигурява рамката за ценова стабилност в еврозоната, националните икономически условия продължават да имат значение, включително вътрешното търсене, динамиката на кредитирането и условията за финансиране.

Присъединяването към еврозоната не премахва вътрешните икономически рискове за България. То прави разумните национални политики и силния банков надзор още по-важни, коментира още управителят на БНБ.

Именно тук, по думите му, националните централни банки и надзорните органи имат конкретни отговорности. Те трябва да наблюдават не само състоянието на банковата система, но и рисковете, произтичащи от промени в икономическата, правната и регулаторната среда.

Той изтъква, че банковият сектор в България остава добре капитализиран и ликвиден, а кредитирането продължава да нараства със значителни темпове, особено при жилищните кредити. Това, посова Радев, изисква превантивен подход в надзора и макропруденциалната политика. Добрите показатели на банковия сектор не са основание за облекчаване на изискванията. Те дават възможност да поддържаме адекватни буфери, преди рисковете да се материализират, заявява още гуверньорът на националната ни банка.

Материалът „Членството в еврозоната не премахва вътрешните икономически рискове за България“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Милиарди дефицит, растящи цени и пълен провал на бюджетната политика, пише Димитров:

„Ден след балотажа Министерството на финансите обяви шокиращи числа:

• 1,6 млрд. евро дефицит само за октомври!
• 5,2 млрд. евро дефицит за десет месеца – вече 4% от БВП!
• Приходите изостават с около 10% от плана, а капиталовите разходи също не се изпълняват.

После се чудим защо цените растат!

Правителството налива милиарди в икономиката, стимулира търсенето при стагниращо производство, а след това се опитва да пребори инфлацията с проверки, заплахи и глоби.

С комунистически похвати пазарна икономика не се прави. Ето я философията на управлението: харчат като луди с картечница, а после се борят с цените като партизани с мандра!“

Критики предизвиква и забавеното от правителството внасяне на държавния бюджет за 2027 година за обсъждане в парламента. Срокът 31 октомври е изпуснат, а мнозина твърдят, че това се прави с цел приключване на изборите, прогнозирайки на тази база, че подготвеното от кабината „Радев“ никак няма да е добро. Вече са ясни очакванията за планиране на по-висок дефицит от стандарта 3%, което е таван за страните от ЕС.

Материалът „С комунистически похвати пазарна икономика не се прави“: начало на сблъсъка за бюджета е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На 11 декември ще се навършат 25 години от присъединяването на Китай към Световната търговска организация през 2001 г. Вие лично ръководихте двустранните преговори между Европейския съюз и Китай през 2000 г. Променило ли се е мнението ви за този исторически момент след 25 години?
Анализът ми се промени, но не и първоначалният ми избор. Грешката не беше в присъединяването на Китай. Грешката беше, че Съединените щати, Европейският съюз и Япония не затегнаха правилата на СТО за субсидиите и държавната помощ, преди Пекин да се присъедини. Причината беше желанието им да запазят подкрепата за собствените си големи национални компании — като Boeing, Airbus и Toyota.

Струва си да отбележим един малко известен факт: в края на 1999 г., две години преди присъединяването на Китай, членовете на СТО оставиха да изтече срокът на най-строгата разпоредба в споразумението за субсидиите, без да го удължат. Според нея се нанася сериозна вреда, когато субсидиите надхвърлят 5% от стойността на производството. Китай плати висока цена за присъединяването си към СТО, като се съгласи да ограничи средната си митническа ставка до 10% — равнище значително по-ниско от това в останалите новоразвиващи се икономики. Но като отслаби политиката си по отношение на субсидиите, СТО създаде възможност да не бъде ограничен мащабът на китайската държавна подкрепа, която рязко нарасна след 2010 г. Но като оставим на страна тези исторически бележки, днес ние имаме много по-сериозен проблем с Китай.

Много по-сериозен проблем?
Търговският дефицит на Европейския съюз с Китай достигна 360 милиарда евро през 2025 г., или близо един милиард евро на ден.

Йенс Ескелунд, председател на Търговската камара на Европейския съюз в Китай, описва сегашните икономически отношения по следния начин: „Огромен контейнеровоз с дължина 400 метра, натоварен с 24 000 контейнера, пътува към Европа и се връща почти празен“. Този дисбаланс се задълбочава, защото част от китайските стоки, предназначени за американския пазар, се пренасочват към Европа. През първата половина на 2026 г. китайският износ за САЩ е намалял с 23% спрямо същия период на 2025 г., докато износът за Европейския съюз се е увеличил с 5%.

Този дисбаланс е специфичен за търговските взаимоотношения с Китай. През 2025 г. ЕС всъщност е реализирал общ излишък в търговията със стоки от 128 милиарда евро. Ако изключим Китай, европейският излишък достига близо 490 милиарда евро. Следователно Европа няма общ проблем с конкурентоспособността си в търговията със стоки. Тя има сериозен проблем във взаимоотношенията си с Китай, какъвто няма с нито един от останалите си търговски партньори.

Европейската политика по отношение на Китай не е ли в процес на промяна?
Тя се променя с много бързи темпове, макар че много хора смятат тази тенденция за нетрайна. Но начинът, по който подхождаме към този проблем, остава структурно неподходящ.

Нека вземем един съвсем скорошен пример. На 9 юли Европейската комисия започна антидъмпингово разследване на вноса на патешко месо от Китай. Буквално на следващия ден Китай обяви, че спира временно целия си износ на хелий — газ, без който производството на полупроводници е невъзможно. Пекин обоснова тази мярка с прекъсванията на доставките, причинени от войната в Иран, и това обяснение вероятно е достоверно. Но разликата в подходите е много показателна.

В какъв смисъл?
От едната страна е европейската търговска защита, която действа продукт по продукт, чрез строго регламентирани юридически процедури, контролирани от Съда на Европейския съюз и с ясно разписан календар за няколко месеца. От другата страна Китай използва произволни административни инструменти, които се въвеждат в рамките на един ден и могат да засегнат цял един отрасъл.  Следователно Европейският съюз се изправя срещу конкурент, който планира действията си по отрасли и реагира в рамките на няколко дни, използвайки инструменти, създадени за съвсем различен вид конфликт.

В Германия обаче нещата започват да се променят…
Да, и това е нещо ново. Германската асоциация на машиностроителната промишленост (VDMA) вече настоява за изравнителни мита върху групи продукти и за обръщане на тежестта на доказване. Главният изпълнителен директор на Volkswagen Оливер Блуме, чиято компания беше сред основните противници на европейските изравнителни мита през 2024 г., сега настоява за мита върху хибридните автомобили, внасяни от Китай.

На френско-германската среща на високо равнище през юли канцлерът Фридрих Мерц заяви, че „се подразбира от само себе си, че трябва да се справим с този дисбаланс, защото той е във вреда на нашата промишленост“, а президентът Макрон поиска Комисията да може да действа чрез спешни мерки, вместо да провежда продължителни разследвания. Двете правителства се ангажираха да следват общ план по отношение на Китай, а подготвителните разговори вече са в ход предвид посещението на европейския комисар по търговията Марош Шефчович в Пекин.

Какво отговаря Пекин на тези критики?
Най-общо Пекин твърди, че става дума просто за разлика в конкурентоспособността и че няма основание да се говори за свръхпроизводствен капацитет.

Но това така ли е?
И да, и не. Вярно е, че Китай разполага със законни сравнителни предимства благодарение на размера на вътрешния си пазар, на стратегически насочената и решително провеждана индустриална политика, както и на по-ниските разходи за единица продукция. Но тази констатация е непълна.
Истинският въпрос е друг. Тази икономически гигант се е изградил във взаимодействие с останалия свят по начин, който поражда структурни макроикономически дисбаланси.

Като дял от БВП китайският излишък не е безпрецедентен. Излишъкът по текущата сметка на Германия например надхвърляше 7% от БВП през по-голямата част от 2010-те години.
Но Китай е втората по големина икономика в света, а търговски излишък от 1 200 милиарда долара, какъвто страната отчете през 2025 г., няма прецедент като абсолютна стойност.
Затова дебатът за сравнителните предимства често прикрива три трудно оспорими реалности.

Кои са те?
На първо място са субсидиите, за които вече споменах. Мащабът на подкрепата, предоставяна от китайското правителство, е безпрецедентен.

Според базата данни MAGIC на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в периода 2005–2024 г. предприятията, базирани в Китай, са получавали средно между три и осем пъти повече държавна подкрепа спрямо оборота си, отколкото предприятията в страните от ОИСР.Също според ОИСР държавната подкрепа е причина за 60% от увеличението на световния пазарен дял на китайските компании след 2005 г. Международният валутен фонд смята, че бюджетните разходи на Китай за индустриалната му политика възлизат на около 4% от БВП годишно.

Производителят на автомобили BYD добре илюстрира реалните конкурентни предимства на Китай днес. И все пак според Института в Кил дори тази компания е получила директни субсидии на обща стойност 2,1 милиарда евро през 2022 г., равняващи се на 3,5% от оборота ѝ². Освен BYD има държавни предприятия или такива подкрепяни от държавата, които получават още по-големи помощи спрямо оборота си и чието съществуване не зависи от тяхната рентабилност. През август 2025 г. близо 30% от китайските промишлени предприятия са работили на загуба, в сравнение с около 20% преди пандемията.

Все повече анализатори разглеждат структурата на тези дисбаланси през призмата на паричната политика. Споделяте ли това мнение?
Отчасти да. Това е втората реалност. Валутните курсове показват, че китайската валута е подценена. Търговският излишък на Китай би трябвало да доведе до поскъпване на юана. Вместо това реалният ефективен валутен курс се е понижил с около 15% от март 2022 г. насам.

Но по-сериозните оценки за степента на подценяване на юана варират между 16% и 30%³. Този начин на действие не е тайна за никого: китайските банки отново започнаха да натрупват чуждестранни активи, за да ограничат поскъпването на националната валута. Споделям мнението на Гита Гопинат, Пиер-Оливие Гуринша и Елен Рей: няма никакво съмнение, че китайският юан е подценен⁴. Независимо дали става дума за съзнателен избор валутата да бъде подценявана, или за въздействие на китайските парични власти върху вътрешната инфлация, това подценяване осигурява значително конкурентно предимство.

Каква е третата реалност?
Слабостта на вътрешното потребление. Отдавна обещаваното пренасочване на промишленото производството към вътрешното търсене все още не се е състояло.

Още през март 2007 г. Вън Цзябао формулира прочутите си „четири не-та“: според него китайският икономически растеж е „нестабилен, небалансиран, некоординиран и нетраен“⁵. Оттогава нищо не се е променило. Делът на вътрешното потребление от БВП е бил 39,8% през 2005 г., а през 2024 г. все още е 40%. За сравнение, през 2024 г. той е бил 53% от БВП в Европейския съюз и 68% в Съединените щати. Петнадесетият петгодишен план отново засяга този въпрос, но едновременно с това се ангажира да освободи „производителните сили от ново качество“ — тоест да засили модела, основан на инвестициите и износа.

Предупреждението, отправено от Си Дзинпин през 2021 г. срещу опасността да се попадне в „капана на социалните помощи, които насърчават мързеливите“, може би илюстрира по-добре от много други официални документи положението в Китай.

Смятате ли, че това е последица от определена политика и стратегия?
Да, но не само. Спукването на имотния балон доведе до такова намаляване на богатството на домакинствата, че китайските семейства все още усещат последиците. Продажбите на автомобили на вътрешния пазар намаляват в продължение на десет последователни месеца, докато техният износ скочи с близо 90%. При обща задлъжнялост, надхвърляща 300% от БВП, Пекин изглежда се стреми преди всичко да намали дълга си.

Как обяснявате политиката на Китайската комунистическа партия?
Да се залага на потреблението предполага или увеличаване на данъците, за да се финансира социална държава, която да намали необходимостта от спестявания „за черни дни“, или поемане на допълнителен дълг. Партията отказва и двата варианта. Така нетният износ остава единственият източник на растеж, който да не увеличава задлъжнялостта. Именно тук аргументацията на Пекин се проваля, дори и според теорията на Рикардо.

Наистина ли Рикардо е сред любимите автори на Си Дзинпин? В крайна сметка, с доктрината си за индустриалния максимализъм⁷ Комунистическата партия по-скоро е напът да разруши световната търговия…
Да, Китай е напът да унищожи системата на отворената световна търговия.

В своите „Принципи“ Рикардо обяснява, че когато една страна е най-добра във всичко, тя постепенно вижда как нейните предимства се поглъщат от валутния курс и заплатите, така че в крайна сметка всяка се специалицира в това, което прави относително най-добре. Китай е блокирал този механизъм. Контролът върху капитала и държавната намеса поддържат валутата подценена, а много високото равнище на спестяванията ограничава потреблението. Ръстът на производството, който би трябвало да доведе до повишаване на заплатите и увеличаване на вноса, е насочен към износа.

Нито един от ключовите участници в международната търговска система ли не е предвидил подобен сценарий?
Не. Системата, изградена през 1947 г. и реформирана през 1995 г., се основаваше на логиката на Рикардо. Всяка държава трябваше да се специализира, да произвежда и да търгува с определени стоки, а изкривяванията постепенно трябваше да се корегират малко по малко, продукт по продукт, доставчик по доставчик.

Азиатският модел, известен като „полет на дивите гъски“⁹, сякаш потвърждаваше тази логика. Япония първо се специализира в текстилната промишленост, след което Южна Корея и Тайван поеха щафетата, преди да предадат своя опит и ноу-хау на останалите страни от Югоизточна Азия. Сравнителните предимства се променят, а държавите изоставят някои отрасли, когато преминават към по-високотехнологично производство. Никой не си беше представял, че една държава, само благодарение на размера си, може да не остави нищо за останалите. Китай обаче продължи да произвежда текстил и играчки, като същевременно развиваше производството си на стомана, химикали, слънчеви панели, батерии, автомобили, металообработващи машини, полупроводници и лекарства. Делът на Китай в добавената стойност на световното промишленото производство се увеличи от 8,5% през 2004 г. на 28% през 2024 г. За същия период делът на Европейския съюз спадна от 25% на 17%.

По-конкретно какво това означава за едно европейско прадприятие?
Че то не се конкурира с китайските си съперници при равни условия — нито на китайския пазар, нито където и да било другаде.

Европейският производител на металообработващи машини вече не се конкурира просто с китайски производител от същия отрасъл, който използва същото оборудване. Срещу него стои цяла една държава, която разполага с дългосрочен план, местна администрация, решена твърдо да поддържа дейността на предприятието, за да запази работните места, и държавна банкова система, готова да продължи да отпуска кредити за да поддържа това предприятие независимо от пазарните условия или икономическата конюнктура.

Според Шумпетер позволяването на „съзидателното разрушение“ изпраща полезен сигнал от гледна точка на ефективността: изчезването на дадено предприятие показва, че то е използвало ресурсите си по-неефективно от конкурентите си. Но когато едно предприятие оцелява преди всичко благодарение на способността си да получава държавни средства, този сигнал изчезва. Тогава икономическият аргумент в полза на свободната, а не на нелоялната конкуренция вече не е валиден.

Можете ли да дадете пример?
Най-показателен е секторът на слънчевата енергия. През 2007 г. Европа произвеждаше близо 30% от фотоволтаичните клетки в света. Днес делът ѝ е едва около 1%. Тя вече не произвежда нито една силициева платка, а са останали само няколко завода за полисилиций. Кевин Ръд описа прекрасно логиката на Пекин: тези огромни субсидии са временни и ще бъдат прекратени, след като чуждестранните конкуренти бъдат елиминирани. Тогава цените ще могат отново да се повишат до равнището, подходящо за китайските производители, тъй като вече няма да съществуват други източници на доставки¹⁰. Връщането към нормалното положение може да отнеме много време, защото възстановяването на една верига на доставки изисква години, понякога десетилетия. Междувременно капиталът се изтегля и търси по-сигурни убежища.

Защо традиционната търговска защита не е достатъчна?
Това е интересен въпрос. Бихме могли да си кажем, че проблемът е просто в скоростта на действие, но че разполагаме с достатъчно добра правна рамка за справяне с подобна извънредна ситуация. Всъщност именно това беше първоначалната реакция на Европейската комисия: да направим същото, но по-бързо.

През 2024 г. Комисията започна 33 разследвания за търговска защита, рекорд след 2006 г.  През 2025 г. те бяха 32, докато в исторически план средногодишният им брой е около 12. Само за една година броят на действащите мерки се увеличи от 199 на 232. Основният недостатък е, че разходите за обработване на досиетата нарастват с увеличаването на техния брой. Система, която изисква нови анализи, нови разследвания за нанесените вреди и нови оценки на причинно-следствената връзка за всеки отделен продукт, винаги ще бъде в неизгодно положение срещу нарушаването на цяла една верига на доставки.

Какво трябва да направи Европейската комисия в тези условия?
Да действа върху обемите. На практика тя вече разбра това: всичките 16 процедури, започнати срещу Китай през 2025 г., се основават на констатацията за значителни изкривявания в китайската икономика. Тази констатация се отнася за множество продукти.

По-общо, какво трябва да направи Европа? В наскоро публикуваното иследване за Институтите „Жак Делор“¹¹ говорите за план А и план Б: преговори или създаване на нова рамка.
Преговорите за търговията и инвестициите, започнали на 29 юни тази година, обхващат пет области: възстановяване на равновесието в търговията и инвестициите; контрол върху износа; интелектуалната собственост; реформа на Световната търговска организация и съвместен механизъм за наблюдение на търговските потоци. Първият тест беше през септември при хибридните автомобили. Месечният им внос нарасна от 3800 броя през октомври 2024 г. на 50 000 от юли 2026 г., при положение че върху тях се прилага само стандартното мито от 10%. Европейската комисия поиска от Пекин доброволно да ограничи износа им.

Според мен Европа е на повратен момент в отношенията си с Китай. Или Пекин ще приеме да възстанови равновесието в търговията, или Европейският съюз ще трябва значително да засили търговската защита, за да предпази своята промишленост. Трябва да дадем реален шанс на преговорите. Но план А има стойност само ако е подкрепен от надежден план Б, защото Китай изглежда вече залага на това, че в крайна сметка Европа ще отстъпи.

При положение че план Б вече е в процес на изготвяне, какво реално можем да очакваме от тези преговори?
Много малко. Документът, в който Пекин излага позицията си, засега не съдържа никакви съществени отстъпки. Това, което Китай може да предложи, е да купува повече стоки. Страната прояви интерес към увеличаване на вноса на оборудване за производство на полупроводници — единственият голям европейски износен продукт, който би могъл да допринесе за известно подобрение на баланса, но възможностите са ограничени по съображения за сигурност. Вероятният резултат ще бъде недостатъчно и закъсняло предложение, чието изпълнение ще отнеме една или две години.

Според мен трябва да бъдат изпълнени три условия: действително ограничаване на обемите на износа в отраслите, в които е доказана нанесена вреда; включване на въпроса за валутния курс в дневния ред на Международния валутен фонд и Г-20; поемане на ангажимент относно производствения капацитет в отраслите, набелязани от Пекин в специалната му кампания срещу „инволюцията“ (връщане към предишните обеми)¹².

Върху каква институционна рамка за възсатновяване на равновесието се основава  вашият план Б?

Върху модел, който вече съществува: регламента за стоманата, влязъл в сила на 1 юли. Той беше приет само за осем месеца — рекорд за Брюксел. Официалната му цел е да отговори на глобалния свръхкапацитет. Обемът на безмитния внос беше намален с около 47%, а за количествата над определената квота се налага мито от 50%. Точно от това се нуждае Европа във всички отрасли, изложени на подобни структурни сътресения.

Как това би функционирало на практика?
Механизмът се основава на няколко принципа. Първо, обосновката му: да се противодейства на вредните последици от структурните дисбаланси. Какво би го задействало? Разследванията ще започват въз основа на поведение, наблюдавано по цялата верига на доставки, а не отделно за всяка тарифна позиция. Съответните признаци са известни: непрекъснато нарастване на вноса; цени под установените производствени разходи; производствен капацитет, надвишаващ вътрешното търсене; високо равнище на държавните субсидии; признаци за намеса с цел поддържане на валутата на ниско равнище. След като веднъж бъде определен обемът на вноса, всичко става автоматично: когато квотата бъде изчерпана, започва да се прилага митото за количествата над нея, без да е необходимо ново решение.

Защо тарифна квота, а не обикновена количествена квота?
В крайна сметка основният въпрос действително е в количествата, но се използва тарифна квота: ниско мито до определен обем и високо мито над него. Причината е юридическа — така се спазват правилата на СТО, както винаги е настоявал Европейският съюз. Едно чисто количествено ограничение противоречи на член XI от ГАТТ, докато член XXVIII позволява предоговоряне на обвързаните митнически ставки и следователно въвеждане на тарифни квоти. Обемите се разпределят по държави въз основа на историческите търговски потоци, както беше направено при защитната мярка за стоманата през 2018–2019 г. Така се запазват пазарните дялове на доставчиците, които са спазвали правилата, а Пекин получава предварително известен лимит.

Предлагате също правилата за произход да бъдат заменени с правила за собственост. Какво би означавало това?
Ще се разшири прилагането на подхода, известен като „топене и изливане“ (melt and pour)¹³. Продукт, произведен с китайска суровина, ще си остане китайски, дори ако заводът се намира в Мароко или Унгария. Произходът ще се определя според собствеността и състава, а не според крайния етикет за произход. Правилата за етикетиране също ще бъдат затегнати. Това съответства на неофициалните предложения на пет държави членки. Целта е да се попречи на компании собственост на китайски капитали, разположени в Мароко или Унгария и използващи китайски суровини, да бъдат използвани за заобикаляне на ограниченията.

Настоявате за политическо измерение, което е поне толкова важно, колкото икономическото: фонд за солидарност срещу ответните мерки.
Защото ответни мерки ще има, ако план Б бъде задействан. Те ще бъдат насочени именно срещу държавите членки, които могат да повлияят на формирането на квалифицирано мнозинство. Преди дебата в Комисията през май китайска медия публикува списък продуктите, които могат потенциално да бъдат засегнати: козметика, алкохолни напитки, месо и луксозни стоки. Това е списък на стоки идващи от Франция, Испания и Италия. Този фонд за солидарност ще бъде неразделна част от същия регламент и ще се финансира от приходите от митата върху вноса над квотите с цел да се компенсират Средствата ще служат за компенсиране на държавите членки и уязвимите отрасли. По информация от Брюксел Комисията в момента подготвя подобен механизъм. Всъщност, ако разпределението на разходите не бъде предварително уредено, заплахата, която стои зад план А, има малки шансове да бъде възприета сериозно в Пекин.

Трябва да сме наясно какво този инструмент не може да направи: той няма да позволи да спечелим битката за критичните тесни места във веригите на доставки. Забрана за износ на хелий или ограничаване на лицензите за критични минерали може да парализира европейските производствени вериги за няколко седмици и дори промяна в търговските правила на ЕС не би променила нищо в краткосрочен план. Този инструмент е ограничен, но по-лесно реализируем. Той има за цел да даде на европейските преговарящи допълнителен лост, като им осигури резервен вариант в рамките на текущите преговори с Китай.

Пет държави членки се позовават на националната сигурност, за да обосноват тези мерки за защита. Защо отхвърляте този подход?
Защото Европейският съюз би се отрекъл от собствените си принципи, ако възприеме американско тълкуване, което сам оспорва — тълкуване, според което националната сигурност може да бъде изтъквана като основание във всяка ситуация.

Европейският съюз подаде жалба срещу Съединените щати, когато през 2018 г. Вашингтон се позова на националната сигурност, за да обоснове митата върху стоманата и алуминия. В Женева ЕС винаги е отстоявал позицията, че член XXI не може да бъде оставен единствено на преценката на всяка отделна държава. Многократно е заявявал и че този член трябва да подлежи на разглеждане от механизма за уреждане на спорове. Позоваването на това изключение за справяне със свръхпроизводствения капацитет би поставило Европа на страната на тълкуването, срещу което тя се бори от почти десетилетие.

А какво да кажем за валутата? Споменахте разминаването във валутния курс. Възможно ли е то действително да се превърне в проблем на търговска политика?
Това може да се разглежда по същия начин — като измеримо поведение, а не просто като резултат. Гопинат, Гуринша и Рей са прави, когато твърдят, че е грешка валутният курс на юана да се превръща в условие за всяко споразумение. Валутният курс отразява цялостната икономическа политика на Китай, основана върху резервите, и „когато се оказва натиск за реформа на валутния курс, се създава конфликт“¹⁴. Но намесата, насочена към предотвратяване на поскъпването на валутата, е измерима мярка, която може да бъде обект на докладване, включително когато се осъществява чрез държавните банки. Освен това Китай продължи да купува чуждестранна валута и през 2025 г. Следователно това може да се използва като основание за задействане на системата, а реалният валутен курс да служи като критерий за отмяна на мерките в следващия етап.

Откъде да се започне?
Съветът на Европейския съюз първо трябва да използва правомощията, които му предоставя член 219 от Договора за функционирането на Европейския съюз — правомощия, които никога досега не са били използвани — за да разработи общи насоки за валутната политика спрямо трети държави. След това Европа трябва да информира Международния валутен фонд и Г-20 за тази си позиция. Европа не може да иска от другите да обсъждат валутните въпроси, ако самата тя не е готова да го направи.

Последният елемент от вашето предложение, може би и най-впечатляващият, е да се определят предварително условията за отмяна на мерките. Защо това е толкова важно?
Разумен ориентир би бил връщането на китайския промишлен излишък до приблизително една десета от вноса на стоки в останалата част на света, което равнище той достигаше преди срива на имотния пазар.

Критериите за прекратяване на мерките изискват промени в данните, които могат да бъдат проверени, а не просто поредица от декларации за намерения. Предварителното им публикуване е това, което би направил един субект, спазващ правилата, когато упражнява правомощия, предоставени му именно от тези правила. Така той обяснява на партньорите си какво прави, защо го прави и кога ще спре. Регламентът за стоманата предвижда дата за преразглеждане. Предложеният тук инструмент трябва да има конкретна количествена цел.

Двадесет и пет години по-късно какви изводи можем да направим за бъдещето на самата система?
В момента Европа е най-големият единен пазар, който разполага с висока покупателна способност и който остава отворен за китайските стоки. Следователно Пекин се нуждае от достъп до този пазар и затова отговаря по-скоро със заплахи, отколкото с предложения. Европа е също така най-голямата икономика, която продължава да се придържа към една търговска система, основана на правила. Ето защо други държави, като Япония, Южна Корея и Канада, следят толкова внимателно как тя управлява тази криза и защо подходът ѝ по този въпрос е също толкова важен, колкото и целта.

Архитектите на споразумението от 1995 г. бяха убедени, че пренастойването ще се осъществява от само себе си: ако една държава произвежда прекалено много, цените, заплатите и стойността на валутата ѝ ще се повишават, докато тя не съкрати производството. Този механизъм не работи при най-голямата промишлена сила в света, защото правилата не са били създадени за участник, способен да го неутрализира. Европа трябва внимателно и прозрачно да използва съществуващите инструменти в рамките на системата и да разработва липсващите регламенти заедно с онези, които са готови да ги приемат, вместо да чака ситуацията да се промени или някой друг да формулира новите правила. Тя трябва също да подобри собствената си конкурентоспособност, като започне с бързото завършване на интеграцията на вътрешния си пазар там, където все още има пропуски — във финансите, енергетиката и свързаността.

Източници:

1. Делегация на Европейския съюз в Китай (@EUdelChina), публикация в X, 27 май 2026 г.
2. Франк Бикенбах и съавтори, Foul Play? On the Scale and Scope of Industrial Subsidies in China, аналитичен доклад на Института в Кил, април 2024 г.
3. Брад Сетсър, „Ренминби изглежда е подценен с 30%“, Съвет за международни отношения, 1 септември 2026 г.
4. Гита Гопинат, Пиер-Оливие Гуринша и Елен Рей, „Не обвинявайте подценения юан за глобалните дисбаланси“, The Economist, 28 юли 2026 г.
5. Вън Цзябао, пресконференция след петата сесия на Десетото Общокитайско събрание на народните представители, Пекин, 16 март 2007 г.
6. Си Дзинпин, „Последователно насърчаване на общия просперитет“, реч пред Централната комисия по финансови и икономически въпроси, 17 август 2021 г.
7. Лу Фън, „Индустриалният максимализъм: икономическата доктрина на китайския век“, в Le Grand Continent, 2026 г.
8. Давид Рикардо, Принципи на политическата икономия и данъчното облагане (1817).
9. Канаме Акамацу, „Исторически модел на икономическия растеж в развиващите се страни“, 1962 г.
10. Кевин Ръд, За Си Дзинпин: как марксисткият национализъм на Си оформя Китай и света, Oxford University Press, 2024 г.
11. Паскал Лами, Никола Кьолер-Сузуки и Виктор Луис до Прадо, „Нов инструмент на ЕС за структурно възстановяване на равновесието в отговор на китайския износ“, аналитичен документ на Института „Жак Делор“, 2 октомври 2026 г.
12. Инволюция (neijuan, 内卷) — в Китай терминът обозначава ожесточена и безплодна конкуренция, при която предприятията водят ценова война за сметка на маржовете си, без да постигат повишение на производителността. Явлението засяга най-вече отрасли със свръхкапацитет, като слънчевата енергия, електрическите автомобили, батериите и стоманата. През юли 2024 г. китайските власти започват да осъждат този вид „инволюционна конкуренция“, а през юли 2025 г. стартират официална кампания срещу нея.
13. „Топене и изливане“ (melt and pour) — подход за определяне на произхода на стоките въз основа на произхода на използваните материали.
14. Гита Гопинат, Пиер-Оливие Гуринша и Елен Рей, цитираният по-горе труд.

Материалът Китай е напът да убие свободната световна търговия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Енергийният преход на Европейския съюз ще доведе до обезлюдяване на българските въглищни райони – алармират защитниците на изкопаемата енергетика. Данните не подкрепят подобен извод. Нещо повече, има основания да се твърди обратното: енергийният преход може да предотврати демографския колапс в засегнатите от въглища общини.

Стряскащо висока смъртност

Въглищните райони на България са три: най-големият „Марица-изток“ край Стара Загора, най-старият Пернишки, и Кюстендилският с Бобов дол. Засегнати са над десет общини, но само в три от тях въглищата са моноиндустрия: Раднево и Гълъбово в „Марица-изток“ и Бобов дол на 45 км по права линия от София.

Географските и социално-икономическите условия в трите същински въглищни общини са различни, но те споделят обща характеристика: много висок, дори по български стандарти, коефициент на смъртност.

Коефициентите на смъртност официално се публикуват на ниво област, но те могат да се пресметнат и на ниво община като съотношение между броя на умрелите лица в рамките на календарна година и средногодишния брой на населението. И двата показателя се публикуват от Националният статистически институт.

Изчислен по посочения начин, коефициентът на смъртност в община Бобов дол през 2024 г. е 27.4‰, в община Гълъбово е 23.8‰, а в община Раднево е 20.9‰. През същата година за цяла България коефициентът на смъртност е 15.6‰ – и трябва да се подчертае, че това е най-високият национален коефициент на смъртност в ЕС.

Данните може да се интерпретират така: средната норма в ЕС е на 100 души годишно да умира един човек. В България умират около 1.5 на 100 души годишно. Във въглищните общини на България годишно умират около 2.5 на 100 души, а специално в община Бобов дол – дори повече. В българските въглищни райони смъртността е два до три пъти по-висока от средната за ЕС. Това е стряскаща констатация.

Статистическо потвърждение

Фактът, че смъртността във въглищните общини трайно надвишава и без това високото национално ниво, е неоспорим. Все пак, трябва да сме сигурни, че това различие не се дължи на случайни колебания, като приложим специални статистически инструменти.

За целта съставих панел с данни за смъртността в трите същински въглищни общини и националното ниво за 10-годишен период (2015-2024 г.). В този масив приложих панелна регресия със случайни ефекти: методът позволява да се оцени влиянието на променливи, които са фиксирани във времето, т.е. статута на въглищна община. Подходът на робустните стандартни грешки допълнително гарантира надеждността на резултатите.

Върху така калибрирания модел приложих теста на Валд, чийто резултат (χ² = 41.85, p < 0.0001) категорично показва, че въглищните общини имат статистически значимо по-високо ниво на смъртност спрямо средните за страната стойности.

Ключов резултат в изчисленията е регресионният коефициент, който показва статистическата разлика между смъртността в трите въглищни общини и средните за България стойности. Той възлиза на 6.76 – което означава, че във въглищните общини средно на година умират 6.8 на 1000 души повече от нормата за страната.

Населението на общини Бобов дол, Гълъбово и Раднево през 2024 г. е общо 32 568 души, така че статистическото очакване е там годишно да умират с 220 души повече от типичното за България.

За да изолирам възможното влияние на фактора „Ковид-19“, повторих теста на Валд за периода до 2019 г. Изчисленията отново потвърдиха статистическата значимост на разликата (χ² = 76.64, p<0.0000). Нещо повече, стойността на χ² преди 2020 г. е по-висока, което може да се разтълкува в смисъл, че пандемията е повишила смъртността навсякъде в страната и е „размила“ част от разликите, свойствени за въглищните общини – но тези разлики остават силно изразени.

Обясненията – сложни и не чак толкова 

Наличието на статистически значима свръх-смъртност във въглищните общини по-горе беше доказано, но за причините може да се спори. Без съмнение, влияние оказва специфичната демографска структура. Грубо казано, във въглищните общини живеят хора, за които е свойствен по-висок коефициент на смъртност.

По-конкретно, в тези общини от дълги години се наблюдава активно изселване на младо население (механичният прираст в Гълъбово доближава -19‰), а раждаемостта е много ниска (под 6‰ в Бобов дол). Във въглищните общини има и професионално обусловен превес на мъжкото население, което е с по-кратка продължителност на живота. Важно е също, че равнището на здравните услуги и на превенцията не е добро.

Всички тези допълнителни фактори несъмнено трябва да се отчитат, но те не обезсилват приноса на един ключов за повишената смъртност фактор: добре документираното замърсяване на въздуха във въглищните райони.

Само през 2025 г. по официални данни, обобщени от „Грийнпийс“ – България, в Голямо село до ТЕЦ „Бобов дол“ са регистрирани 55 превишения на средночасовата норма за серен диоксид. В опит да установи действителната интензивност на замърсяването край Голямо село, екип на „Грийнпийс“ монтира собствени дифузионни тръби – и с тях измери средно 10 пъти по-високи от официално отчитаните стойности. Замърсяванията на въздуха в Гълъбово от страна на „Брикел“ също са масивни и хронични.

Цялото това изсипване в атмосферата на серен диоксид, азотни оксиди и фини прахови частици не може да няма последици за човешкото здраве. Няколко международни научни изследвания дават оценки за свръх-смъртността в България, дължаща се на въглищната енергетика. Статистическият модел на Kushta et al. (2021) установява, че изгарянето на въглища в български ТЕЦ причинява 4.8% от националните случаи на преждевременна смърт от замърсяване на въздуха с фини прахови частици, което съответства на 484 души.

Друго изследване (Кели, Татари, Миливитра, 2024) изчислява 333 преждевременни смъртни случая годишно заради дейността на българските ТЕЦ [доверителен интервал 202 – 552]. Цената на повишената смъртност и нарасналата заболеваемост според тези автори се равнява на 0.9% от БВП. Очакват се общо 132 хил. случая на симптоми на астма при деца до 2038 г., ако България запази пълния капацитет на въглищния сектор дотогава.

Адвокатите на въглищата не виждат риск

Два международни научни източника и собствени изчисления на базата на официални данни достигат до сходни резултати: всяка година стотици хора в България умират заради въглищно замърсяване. Но това не впечатлява застъпниците на въглищата.

В началото на 2026 г. проведох допитване до 40 експерти (подробности в Събев, 2026, стр. 121-168) относно проблемите на въглищните райони в България. Специалистите бяха подбрани така, че броят на застъпниците и на противниците на въглищната енергетика в извадката да е сравнително равен.

Изследването даде важни насоки за бъдещето на „Марица-изток“ след въглищата, по-специално за превръщането на комплекса в модерен индустриален център, но тук ще обърна внимание на друго. Съпоставих отговорите на въпроса „Представлява ли въглищната енергетика заплаха за живота и здравето на местните хора?“ с отговорите на въпроса „Съгласни ли сте с твърдението, че българската държава трябва да направи всичко по силите си, за да отложи закриването на въглищната енергетика?“

Статистическата оценка с точния тест на Фишър показа силна статистическа връзка (Cramer’s V = 0.66): експерт, който подкрепя запазването на въглищните мощности, почти със сигурност твърди също и че въглищната енергетика не е опасна за здравето. Основателен е въпросът дали твърдението, че здравното въздействие на въглищната енергетика е ограничено, всъщност не се дължи на желание за максимално удължаване на живота на въглищните централи?

Енергиен преход за демографско възраждане?

Социално-икономическото развитие на въглищните общини в България доказва, че парите не са отговорът на всеки въпрос. През 2024 г. по среден размер на брутните заплати Раднево заема 5-то, а Гълъбово 9-то място от 265 общини на България. Въпреки това, средните резултати на учениците по математика на НВО след 7-ми клас ги поставят съответно на 193-то и 146-то място. Община Бобов дол е 30-та по средни заплати и 215-та по математически успехи на учениците.

Недостиг на образователни и здравни услуги, ускорена миграция, отрицателен естествен прираст… Въглищните общини са място за получаване на заплати, но не и за създаване на семейства и отглеждане на деца. С типична родителска саможертва, миньорите и енергетиците пренебрегват рисковете за здравето, за да могат да продължат да взимат заплатите, с които да изпратят децата си да живеят другаде. В личен план този светоглед може би е героичен, но в системен план той е рушителен и не трябва да се допуска.

В дискусиите около съдбата на въглищните райони поддръжниците на въглищата виждат в Зелената сделка „бедствие“, което ще доведе до „масова безработица и обезлюдяване“. Реалността е различна: обезлюдяването на въглищните райони е в ход много преди да се заговори за енергиен преход. Прогноза от 2023 г. на демографа проф. Надежда Илиева установи, че до 2050 г. населението на общини Раднево и Гълъбово ще се свие с над 40% – просто следвайки тогавашната траектория и без никакви допълнителни „зелени“ мерки. 

От тази гледна точка, „обезлюдяването вследствие на енергийния преход“ е същинско набеждаване: прехвърляне на причинени от въглищата щети върху общоевропейски позитивен процес. По същия начин, причинена от Зелената сделка „масова безработица“ е съмнителна: модели за огромните въглищни райони на Полша показват, че истинската заплаха е недостиг на работна ръка, а не на работни места.

Всичко това, разбира се, не означава, че преходът не носи риск за демографията и заетостта – а че при прилагане на подходящи систематични мерки е възможно този риск да се превърне в шанс за развитие. Ако засегнатите райони своевременно скъсат с въглищата и възприемат нова икономическа и индустриална политика, ще бъдат премахнати ключови фактори, обременяващи регионалната демография.

Версия на този текст беше публикувана първо в „Климатека“ и изданието „Бодил„.

С монографията на Димитър Събев от 2026 г. „Въглищни райони след края на въгледобива“ може да се запознаете тук. 

Източници:

Илиева Н., Бърдаров Г., Събев Д. (2023). Регионален демографски и социално-икономически анализ на района на „Марица-изток“. София: Фондация „Фридрих Еберт“.

Кели Д., Татари В., Миливирта Л. (2024). Въздействие на забавеното извеждане от експлоатация на въглищни електроцентрали в България върху качеството на въздуха. Център за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух (CREA).

Николаева В., Гавраилов Г. (2026). Последици от добива и изгарянето на въглища върху здравето и живота на хората в България. Кайрос, 8/2026, стр. 65-88.

Събев, Д. (2026). Въглищни райони след края на въгледобива: Нова индустриална политика на България София: Институт за икономически изследвания към БАН.

Kushta J. et al. (2021). Disease burden and excess mortality from coal-fired power plant emissions in Europe. Environment Research Letters, 16, 045010.

Martin M., Broughel A. (2025). Just energy transition: navigating Poland’s transition away from coal mining. Progress in Energy, 7 (2), 023001.

Материалът Енергийният преход като шанс за демографска стабилизация е публикуван за пръв път на Икономически живот.