Преди 100 години в пиесата си „R.U.R“ чешкият писател Карел Чапек за пръв път въвежда понятието „робот“, разказвайки история за изкуствени работници във фабрика, създадени да служат на хората. В днешно време, по иронично стечение на обстоятелствата, можем да гледаме пиеса, която е написана от робот, разказва Sciencemag.org.
„Прилича на футуристичен прочит на Малкия принц‘“, казва драматургът Дейвид Коштак, който наблюдавал процеса на писане. Както и в класиката на Екзюпери, 60-минутната продукция, наречена „Изкуствен интелект: когато робот напише пиеса“, разказва за приключенията на героя (в този случай робот), който броди из света, за да научи повече за човешкото общество, емоциите, дори за смъртта.
Пиесата е създадена чрез широко разпространената платформа за изкуствен интелект, наречена GPT-2. Създаден от OpenAI, компания на Илън Мъск, този „робот“ представлява компютърен модел, който може да генерира текст като черпи информация от огромната база данни в интернет. Досега технологията е била използвана за писане на фалшиви новини, кратки истории и поеми. Пиесата е първата театрална продукция на GPT-2, твърди екипът зад създаването й.
Но как всъщност се е случило? Първо, човек захранва програмата с някакъв вид команда. В случая, учените от Университета Чарлз в Прага започнали с две изречения от диалог, в който един или двама герои обсъждат човешките емоции и преживявания. Първият входящ текст, който те въвели, е бил „Здравей, аз съм робот и за мен е чест да ви поканя да видите пиесата, която написах.“. След това софтуерът започва своята работа, генерирайки до 1000 думи допълнителен текст.
Резултатът е далеч от пиеса на Шекспир. След няколко изречения, програмата започвала да пише неща, които не винаги следват логиката на историята, или твърдения, противоречащи на останалата част от съдържанието. Например, изкуственият интелект понякога забравял, че главният герой е робот, а не човек. „Понякога сменяше пола на героите в средата на диалога“, казва лингвистът Рудолф Роза, започнал работа по проекта преди две години.
Това се случва, защото програмата не разбира значението на изреченията, казва Чад ДеЧант, експерт по изкуствен интелект от Университета Колумбия. „Тя просто свързва думи, които е вероятно да бъдат използвани заедно, една след друга, в изречение“. Това означава, че колкото по-дълго програмата е оставена да работи по текста, толкова по-вероятно е тя да напише нещо безсмислено.
За да се предотврати това, екипът не позволил на GPT-2 да напише цялата пиеса наведнъж. Вместо това, изследователите я разделили на осем сцени, всяка от които е по-кратка от 5 минути; също така, всяка сцена не съдържа диалог между повече от двама герои наведнъж. Понякога се налагало на учените да променят текста, например частите, в които изкуственият интелект сменял пола на героите или повтарял дословно входящия текст. Роза твърди, че 90% от пиесата е изцяло написана от програмата и само 10% от нея е била променяна от екипа.
Тъй като компютърът не е измислил сам цялата концепция за пиесата, ДеЧант казва, че не би определил произведението като „създадено“ от изкуствен интелект. Той вярва, че ще отнеме около 15 години, докато технологията е достатъчно добра за написването на смислен и комплексен текст, включително и цялостна театрална постановка. Той обаче смята, че експериментът е интересен начин да се покажат способностите на изкуствения интелект пред широката публика и да накара хората да очакват бъдещето му развитие.
Роза твърди, че самият факт, че програмата може сама да генерира четим и разбираем текст изречение след изречение, е страхотен напредък. „Преди 10 години такива програми можеха да пишат изречения, които бяха смислени само ако си късметлия“.
Въпреки това Коштак твърди, че крайният продукт бил труден за интерпретация за актьорите, защото изкуственият интелект не можел да опише добре действията и емоциите, необходими за изиграване на постановката. „Една от актрисите ми сподели, че това е най-трудната пиеса в цялата й кариера“, казва той.
Пиесата може да се окаже тежка и за зрителите. Томаш Студеник, чешки предприемач и фен на изкуствения интелект, който дал идеята за проекта, отбелязва конкретна сцена, в която момче моли робота да му каже виц. Роботът заявява, че след като момчето остарее и умре и след като неговите внуци и правнуци също умрат, той, роботът, още ще съществува. „Това, че парче метал се шегува за лимитите на човешкото съществуване е забавно, но същевременно те кара да изтръпнеш“, казва Студеник.
Изкуственият интелект също така бил ексцентричен – в пиесата често фигурират сцени на секс и насилие. Но затова не трябва да виним компютъра, казва Коштак. Изкуственият интелект използва теми, за които хората пишат в интернет пространството, без филтър или срам. „Той е като дете, което слуша родителите си да обсъждат нещо вкъщи, което не биха обсъждали публично“, казва той. „След това, детето отива в училище и започва да преразказва разговора открито“, без да знае какво означава той“.
