През 2021 г. малко над една четвърт (26.4%) от населението на ЕС на възраст 16–74 години има над базови общи дигитални умения. По-висок дял е регистриран за хората, живеещи в градовете (33%), докато по-ниски са показателите за тези, живеещи в малки градове или предградията (24%) и в селските райони (20%).
България е с най-слаби резултати. Средно за страната едва 7.82% са с цифрови умения над базовите, за селата делът е 2.98%, за малките градове 5.47 на сто, а за градовете 12.81%.
Индикаторът за цялостни дигитални умения е съставен индикатор, базиран на пет вида умения: за информационна грамотност, умения за комуникация и сътрудничество, умения за създаване на цифрово съдържание, умения за безопасност и умения за решаване на проблеми.
През 2021 г. повече от три четвърти (77%) от населението на ЕС на възраст 16–74 години е притежавало над базовите умения за дигитална комуникация и сътрудничество. Отново по-висок е делът на хората, живеещи в градовете (82%), докато живеещите в селските райони са с по-нисък дял (71%).
Този модел – по-висок дял на хората, живеещи в градове, притежаващи над базови цифрови умения – се повтаря за всичките пет области, обхванати от съставния индикатор, като най-голямото цифрово разделение е регистрирано за уменията за създаване на съдържание (16 процентни пункта разлика в дела на хората с над базови умения между живеещите в градовете и тези, живеещи в селските райони). За България тази разлика е още по-голяма – над 22%.
По отношение на лицата с над базови умения за информация и грамотност в работа с данни, най-висок дял има в Белгия – за хората, живеещи в градовете и предградията (71% в сравнение със 70% за селските райони и 68% за градовете).
По отношение на над базовите умения за комуникация и сътрудничество, най-високият дял в Кипър е регистриран за хората, живеещи в градовете и предградията (91% в сравнение с 88% за градовете и 81% за селските райони).
