Членовете на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) се срещат в Швейцария, за да представят обобщението на своята работа, започнала през 2015 г. Това дългоочаквано резюме за положението на планетата, което предстои да бъде публикувано трябва да послужи за основа за вземане на „правилните решения“. Междувременно, ето основните изводи от предишни публикации, обобщени от Les echos*.
„Докладът на всички доклади“ се очаква с нетърпение. Това е шестият доклад на групата и неговото обобщение трябва да отразява най-новия консенсус в научните среди по отношение на климата. Предизвикателството е, че трябва да се представи едно „достъпно за политическите лидери резюме“, което да им помогне да „вземат правилните решения“. Докато се изчакват тази официална публикация, изданието обобщава петте ключови цифри от предишните доклади.
0 съмнение: човекът е отговорен за глобалното затопляне
Петият доклад направи възможно да се установи влиянието на човека върху климатичната система. Факт, който все още се обсъжда. Публикувана през август 2021 г., първата част на шестия доклад дебело подчерта: „ролята на хората в изменението на климата не подлежи на съмнение“. Твърдо е установено, че въглеродният диоксид (CO2), ключов продукт от човешката дейност, е основната причина на изменението на климата.
+1,50С: целта се отдалечава
Страните, подписали Парижкото споразумение, се ангажираха да задържат глобалното затопляне доста под 2°C и, ако е възможно – до 1,5°C по отношение на прединдустриалната ера. Но тази цел изглежда се отдалечава. В първата част на шестия доклад на IPCC се твърди, че изменението на климата е „общо, тотално и бързо, с нарастваща интензивност“. През февруари 2022 г. втората част установява, че покачването на световната температура вече достига 1,2°C.
И все пак ползите от задържането на глобалното затопляне под границата на 1,5°C са реални и съществени, според специален доклад за ефектите от затоплянето с 1,5°C. „Всеки половин градус, всяка година, всеки избор имат значение“, казва климатологът Валери Масон Делмот и съпредседател на IPCC по време на представянето на специалния доклад.
Между 1,5°C и 2°C разликите наистина са значителни. Покачването на морското равнище ще бъде с допълнителни 10 сантиметра, кораловите рифове ще бъдат напълно унищожени при +2°C, докато при +1,50 ще изчезнат между 70% и 90% от тях… Интензивността и честотата на екстремните метеорологични явления, както и покачването на морското ниво зависят и от най-малкото повишаване на температурата.
70%: общото количество на използваните от човечеството земи
Хората използват по-голямата част от 130-те милиона км² свободна от лед земя, според специален доклад „Климат и почви“. По този начин 70% от тази земя се използва от хората за земеделие, скотовъдство и дърводобив, а една четвърт от нея се смята за неизползваема.
Това намалява способността на екосистемите да смекчават последиците от изменението на климата, застрашава продоволствената сигурност и обеднява биоразнообразието.
10%: частта от населението, заплашена от покачването на водите
Океаните, които имат най-голям капацитет да поглъщат въглерода, стават все по-горещи, кисели и солени и все по-малко наситени с кислород и населени, отбелязва специалният доклад за океана и криосферата.
Нивото на морето не спира да се покачва и това покачване може да достигне 1,10 метра до 2100 г. При това ниво местообитанията на 10% от световното население, което живее в крайбрежните райони, ще изчезнат.
2025 г.: крайният срок за обръщане на кривата на емисиите
И накрая, IPCC ни казва, че е „възможно, ако действаме сега, да запазим нашето бъдеще“. Но е необходимо да се обърне кривата на глобалните емисии преди 2025 г., за да се постигне целта от 1,5 градуса затопляне.
Решенията са известни: повече агроекология, възобновяеми енергии, икономия, по-малко изкопаеми горива… постигането им зависи от политическата воля. Оттук и значението политическите лидери, които вземат решенията, да бъдат добре информирани. „Сега политическата воля трябва да бъде засилена, за да е възможно да се промени кривата“, казва Саймън Стийл, изпълнителен секретар на ООН-Климат.
*Превод Георги Саулов
