През 2022 г. 90 % от хората в ЕС на възраст между 16 и 74 години са използвали интернет поне веднъж в рамките на трите месеца преди датата на проучването, проведено от Евростат. Четиринадесет държави членки са над тази средни стойности за ЕС. Най-високият дял на интернет потребителите е в Люксембург и Дания с 98 % от лицата, следвани от Финландия и Швеция с 97 %. През 2022 г. България (79 %), Хърватия (82 %) и Гърция (83 %) отчитат най-ниските нива на потребители на интернет в ЕС.
Делът на населението, което никога не е използвало интернет, е 7 % през 2022 г. в ЕС, но достига 14 % в Гърция и Португалия и 13 % в Хърватия и България.
През 2022 г. 84 % от жителите на ЕС са имали достъп до интернет ежедневно, а други 5 % са го използвали поне веднъж седмично (но не ежедневно). Поради това 89 % от лицата в ЕС на възраст между 16 и 74 години са били редовни потребители на интернет (поне веднъж седмично).
Норвегия отчита дял от 100 % от хората, които са използвали интернет през последните три месеца преди проучването. Делът спада до 96% за ежедневните потребители на интернет. В Черна гора делът на хората, които са използвали интернет през последните три месеца преди проучването, е 88 %, близо до средното за ЕС от 90 %. В Сърбия и Турция делът на интернет потребителите е бил съответно 84 % и 83 %, през 2022 г.
Страната ни е на опашкарска позиция и по отношение на използване на интернет от домакинствата. През 2022 г. Нидерландия, Люксембург и Финландия отчитат най-висок дял домакинства с достъп до интернет с 98 %. Следват Испания (96 %) и Дания (95 %). На опашката сме с Гърция (85 %), Хърватия (86 %) и България (87 %), които отчитат най-ниските нива на достъп до интернет на домакинствата сред държавите-членки на ЕС.
Независимо от това, докато сред някои от водещите държави членки се наблюдава насищане на домакинския достъп до интернет, между 2017 г. и 2022 г. се наблюдава наваксване с увеличения от 20 % за България, 15 % за Кипър и 13 % за Испания, Латвия, Румъния и Литва.
През 2022 г. интернет е бил използван главно за комуникация с други хора, изпращане/получаване на имейли (77%), незабавни съобщения (72%), за намиране на информация за стоки и услуги (70%), телефониране или видео разговори (66% ) и гледане на предавана по интернет телевизия или видеоклипове (65%).
Мнозинството от хората също са използвали интернет за четене на онлайн новинарски сайтове/вестници (64%), гледане на видео съдържание от търговски услуги или услуги за споделяне (61%), банкиране (60%), участие в социални мрежи (58%) и слушане на музика (54%).
52% от жителите на ЕС са използват интернет, за да търсят здравна информация, докато 33% казват, че са го използвали, за да си запишат час при практикуващ лекар чрез уебсайт, 24% са имали достъп до лични здравни досиета онлайн и други 18% са го използвали за достъп до други здравни услуги чрез уебсайт или приложение, вместо да се налага да ходят в болница или да посещават лекар.
Сред държавите-членки на ЕС Финландия регистрира най-висок дял хора, използващи интернет за дейности, свързани със здравето, като 81% използват интернет, за да търсят здравна информация, а 79% имат достъп до лични здравни досиета онлайн.
Финландия е следвана от Холандия (78%) и Кипър (73%). За разлика от тях Румъния (29%), Германия (37%) и България (39%) имат най-нисък дял на хората, използващи интернет за тази цел.
Що се отнася до използването на интернет за достъп до лични здравни досиета онлайн, Дания е на второ място по дял на хора (66%) след Финландия и е следвана от Естония (59%). Германия е държавата-членка с най-нисък дял на хората, които имат достъп до интернет за здравни досиета – само 2%, следвана от Румъния (8%) и Словакия (14%).
