По пътя на европейското развитие на България се търкалят 1.4 млрд. лв. допълнителни приходи от цигарени акцизи, които ще откажат 150 хил. пушачи
България има възможност да запълни съществена част от очертаващата се за 2025 г. бюджетна дупка с данъчна мярка, която ще има положителен ефект не само за фиска, но и за финансите на домакинствата, а най-вече за общественото здраве. Става дума за повишаване на акцизите върху тютюневите изделия и по-специално върху цигарите.
Калкулации, извършени с акцизен симулатор показват, че ако повишим акцизите на цигарите с три стъпки от по 71 стотинки на кутия, за периода 2025-2027 г. в бюджета ще постъпят с около 1.44 млрд. лв. повече, отколкото при сега действащия акцизен календар.
При този сценарий, една кутия евтини цигари през 2027 г. ще струва около 8.30 лв. Кутия от икономичния клас сега може да се купи за по-малко от 6 лв. и подобно предложение без съмнение ще ядоса много пушачи. Но политическата отговорност изисква да излезем извън капана на евтините цигари, дори това да не се хареса на част от населението.
България е лидер в Европейския съюз по смъртност, провокирана от тютюнопушене. Картата на Фиг. 1 демонстрира това. Според глобални изследвания на общественото здраве, тютюнопушенето (активно и пасивно) в България причинява 108 случая на преждевременна смърт на 100 000 души, докато същият показател в Западна Европа е 2-3 пъти по-нисък.
Всъщност картината е по-мрачна. Посочената смъртност е възрастово стандартизирана, за да позволи международни сравнения. Ако се отчете реалната възрастова структура на българското население, провокираната от тютюн норма на смъртност достига 208 на 100 000. Само Беларус и Черна гора са малко пред нас в тази надпревара към онзи свят.
Всяка година над 13 хиляди българи умират преждевременно заради болести, провокирани от пасивна или активна употреба на тютюн. Всяка година един град с размерите на Разлог или Попово се изтрива от картата, защото тютюнопушенето вреди на вашето здраве.
Дългогодишни изследвания показват, че високата цена е най-ефективният начин да се контролира тютюнопушенето. Може да си говорим много за възпитание и здравна просвета, но ако цигарите са евтини, няма да има голяма полза. Само ако високата цена на цигарите се съчетае със забрана на реклами, превенция в училище, ограничения за продажба и консумация на обществени места и др. под., тютюневата епидемия може да бъде овладяна.
На първо място е здравето, но парите не са без значение. Освен на всичко друго, пушенето вреди и на домакинските бюджети. Ръстът на доходите през последните години, съчетан с трайно ниските цени на цигарите, позволи на много бивши пушачи, отказали се по-рано по икономически съображения, да се върнат към навика си.
Домакинствата на пушачи с по-ниски доходи у нас дават почти 10% от бюджета си за цигари – вместо за пълноценно хранене, образование и прилични дрехи на децата или поносима температура у дома. Ако се замислим, ще видим, че оскъпяването на цигарите няма да ощети, а всъщност ще помогне на притеснените семейства, тъй като ще ги принуди да се откажат.
Цигарите и въобще тютюневите изделия пречат и на макроикономиката. Това е пазар за над 5 млрд. лв., при който похарчените пари на практика се изпаряват във въздуха (оставяйки след себе си единствено фасове и влошено здраве). Истина е, че държавата прибира по-голямата част от оборота от цигари под формата на данъци – акцизи и ДДС. Но една значителна част, примерно 1 млрд. лв., остава в тютюневата индустрия.
Почти всички тютюневи изделия, които българите пушат в момента, са с вносен произход. Единственият още работещ цигарен завод се е ориентирал към експорт. Така че освен да вредим на здравето си и да се лишаваме от парични ресурси за нещо по-съществено, също така финансираме чуждестранни корпорации, когато купуваме цигари.
Да добавим още един важен щрих: акцизите върху цигарите в България са най-ниските в ЕС. Със ставка от 99.2 евро на 1000 къса страната ни облага най-меко тютюневите изделия от всички страни-членки. Румъния например поддържа ставка над 135 евро. Втората страна с най-ниските акцизи в ЕС, Полша, е с над 17% по-високо ниво от нас (виж Фиг. 2).
Да се върнем на бюджетната дупка. Дали тя ще е 3, 5 или 8 милиарда лева е трудно да се каже. Но тези 1.4 млрд. лв., които ще съберем допълнително в срок от 3 години, щом придвижим акцизите към по-европейски нива (за това след малко), надали ще са излишни. Подобна сума няма да реши бюджетните проблеми, но съществено ще помогне на българското правителство да изпълни Маастрихтския критерий за максимум 3% дефицит.
Сякаш всички ще спечелят: повишаването на цигарените акцизи ще помогне на бюджета, докато съдейства за подобряване на здравния статус на народа, изпаднал в демографска криза. Нали в момента има изобилие от патриоти? Загрижени за рекордната смъртност в България, те би трябвало да се застъпят за по-високи акцизи върху цигарите.
Цигарените акцизи в България не подобават на развита страна. Днес, ако някой реши да купи у нас 4 стека цигари и да ги пренесе със себе си през сухопътна граница, а после да ги продаде на черно, примерно във Франция, ще спечели 295 евро. Такъв е ценовият диференциал между България и Западна Европа по отношение на цигарите.
Не е подобаващ и процентът на тютюнопушене в България. Фиг. 3, източникът на която е базата данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, показва накъде върви светът. През 1960-те над 50% от възрастното население на Великобритания и над 42% от жителите на САЩ пушат всеки ден. Днес процентите са съответно 11.2% и 8.9%. За България този дял е три-четири пъти по-висок. Заседнали сме във времето някъде преди половин век, що се касае до тютюна.
За щастие съществува инструмент, с който да променим неблагоприятната ситуация – и той се нарича по-високи акцизи. Европейската комисия отдавна обмисля повишаване на минималните акцизни ставки за тютюневите продукти. През декември 2022 г. до заинтересуваните страни, съвсем по брюкселски, „изтече“ чернови вариант на нова директива за данъчно облагане на тютюневите продукти, според който новият минимален акциз на ниво ЕС ще е 180 евро за 1000 цигари, т.е. 3.6 евро за кутия.
(През 2023 г. в България бе постигнат 88% ръст на продажбите на нагреваеми тютюневи изделия и те вече заемат над 10% дял от пазара на тютюневи продукти, но да ги оставим засега настрана).
Комисията е предвидила формула, според която за страните с по-ниско ценово ниво като България минималният акциз ще е по-нисък. При равнището на потребителските цени у нас през 2023 г., минималният акциз би бил около 154 евро за 1000 цигари, или 6.02 лв. за кутия.
Това изискване още не е официално, но активно се обсъжда и се събират мнения. Мнозина изтъкват, че в момента повечето стари членки на ЕС имат по-високи акцизи от посочените в черновата. Така че новата директива, когато бъде официално приета, ще е дори по-амбициозна от изтеклата версия. Акциз от 6 лв. за кутия е минимумът за българския случай.
Според сега действащия акцизен календар, минималният акциз за кутия цигари през 2024 г. е 3.88 лв., който ще нарасне на 4.05 лв. през 2025 г. и 4.22 лв. през 2026 г. С други думи, цигарите и сега е планирано да поскъпват, но с малко. А за да достигнем загатнатите от еврокомисията нива, трябва да повишим акцизите с 55% спрямо нивото им от 2024 г.
За да покажем какъв потенциал има по-амбициозното повишение на акцизите върху цигарите, моделирахме резултатите за бюджета и за общественото здраве, ако вместо да се придържаме към сега действащия акцизен календар, тръгнем към стойностите, посочени в черновата директива. За да смекчим въздействията – политически и други – предлагаме нивото от 6.02 лв. да бъде достигнато на три равни стъпки по 71 стотинки годишно.
Акцизният симулатор говори, че по този начин за срок от 3 години в бюджета ще влязат с 1.44 млрд. лв. повече, отколкото ако следваме сегашния календар. А ако въведем европейското ниво с една вместо с 3 стъпки, допълнителните бюджетни приходи ще са 1.9 млрд. лв.
Заедно с това, процентът на тютюнопушене в България ще спадне с два процентни пункта до 37.4% – което отново ще е най-висок дял в ЕС, но поне 150 хиляди души ще се освободят от цигарите: или защото ще се откажат, или защото няма да започнат да пушат (България е рекордьор и по детско пушене).
Вследствие на това преждевременната смърт заради тютюнопушене на 37 хил. души ще бъде предотвратена. Тъй като при сега действащия акцизен календар се очаква смъртността заради тютюнопушене да нарасне с над 11 хил. души до 2027 г. (това показват безпристрастните изчисления на модела), се оказва, че освен да донесат 1.4-1.9 млрд. лв. повече в бюджета, по-високите акцизни ставки ще спасят живота на 48 хил. души.
Впечатляващо е, че при тази операция тютюневата индустрия всъщност няма да загуби пари в номинално изражение. При отчитане на инфлацията се очаква 8% спад на реалните печалби на тютюневите компании към 2027 г., но номиналното ниво ще се запази.
От бюджетната дупка лъха хлад. Министерството на финансите, в опит да я затули, направи смело предложение: през 2025 г. акцизът върху цигарите да бъде повишен до нивото, планирано за 2026 г. – тоест, да важи ставката от 4.22 лв. на кутия.
Това е стъпка в правилната посока – но малка стъпка. Акцизният симулатор показва, че по този начин ще се съберат с около 70 млн. лв. повече приходи, отколкото ако се придържаме към вече утвърдената ставка за 2025 г. Заедно с това, около 6 хиляди българи ще откажат цигарите, или няма да ги започнат. Всеки човек и всеки лев имат значение, но възможностите са много по-големи.
От едната страна стоят допълнителни приходи от 70 млн. лв. и 6 хиляди по-малко пушачи. От другата страна стоят поне 1.3 млрд. лв. и 150 хиляди по-малко пушачи (или, казано по друг начин, 48 хиляди предотвратени смъртни случая в срок от три години).
България е страна в дълбока демографска криза. Бюджетният дефицит трябва да бъде ограничен. Европейската директива скоро ще направи повишаването на акцизите задължително. Пропуснатите ползи за тютюневата индустрия ще са малки.
Какво чакаме, за да го направим?
