- Постановка
Бюджетно време е! Гóркият министър на финансите се потѝ в търсене на безплатни финансови ресурси така, че мижевото ни агънце да бъде понахранено, но вълкът да не се мръщи. Финансовите еквилибристики са на завидно качество, но все по-трудно се получава. И от немай къде, какво да се прави, ще трябва да се погледне и в паницата на замрелите в невесело очакване банкери.
А те, банкерите, наистина си траят. Може пък бурята да ги отмине. Или пък да им се размине с малко. Че то, иначе, рахатлъкът си го бива.
В настоящата бележка се прави опит да се покаже и оцени състоянието на гóрките търговски банкери и междувременно да се хвърли камък в мръсното бюджетно блато.
Използвана е официална информация от БНБ, Министерството на финансите и НСИ.
- Банкерски печалби
На Фигура 1 е представена динамиката на нетните печалби на търговските банки (ТБ) у нас през последните десетина години паралелно с внесената в държавния бюджет лепта.
Възходът на крайните финансови резултати на ТБ през последните 3-4 години е впечатляващ. През трите години 2021-2023 г. нетната печалба на ТБ нараства средногодишно с повече от 60%!
Covid-19 безусловно нарушава това, което може да се нарече нормален ритъм на банковата дейност, но сравнението с предходните години също е стряскащо. Така например средногодишната нетна печалба на ТБ у нас за 2010-2014 г. е около 610 млн.лв., за следващите пет години (2015-2019 г.) тя се покачва с повече от два пъти (1260 млн.лв.) и достига почти три пъти по-висока стойност (3417 млн.лв.) през 2023 г.!
Що се касае до обезценяването на стойностите, средногодишната инфлация за 2015-2019 г. е само 1%, а за 2020-2023 г. е 7%!
Чувствително се подобрява ефективността на банковата дейност – възвръщаемостта на собствения капитал (ROE) е средно 7% през първия подпериод, покачва се на 10,7% през втория подпериод и превишава 17% през 2023 г.!
Същевременно средногодишните административни разходи (заплати) са 1735 млн.лв. през първия подпериод, намаляват до 1693 млн.лв. през втория подпериод и достигат 2070 млн.лв. през 2023 г., т.е. отбелязва се средногодишно увеличение от 5% на разходите за заплати за 2020-2023 г.
Посочените превъзходни финансови резултати се постигат чрез поддържане на висока цена на кредита (примерно 8% за краткосрочни кредити) при прекомерно ниски разходи за лихви по привлечени средства (около 1,5%). Може единствено да се гадае дали действа някаква конкуренция на местния банков пазар или писаните и неписани корпоративни закони и договорки действат безотказно.
Натрупаните печалби от ТБ се използват частично за стимулиране на местната икономика. Съществена част от тях напускат регулярно страната. По данни от платежния баланс на страната (стандартно представяне) средногодишното нетно изтичане на капитали от страната за 2020-2023 г. възлиза на 8,3 млрд.EUR при средногодишни инвестиции („Бруто образуване на основен капитал“) за същия период от близо 14 млрд.EUR!
През всичките тези години данъците, които ТБ внасят в държавния бюджет, се поддържат на 10% (плосък данък). Те не съдействат за повишаване на националния икономически стандарт в контекста на членството ни в ЕС.
Макроикономическото управление е длъжно да преосмисли поведението си по отношение на данъчното облагане, но не само за ТБ, а по принцип. Проблемът е не във всеобщото повишаване на данъчното бреме, а в неговото преструктуриране.
- Заключение
Страната ни изпитва крещяща нужда от изграждане на различни по характер инфраструктурни проекти. Драстично изостават доходите на домакинствата в сравнение с европейските стандарти. Същевременно социалното разслоение на обществото хронически се поддържа на неприемливо високо равнище (най-високо в ЕС).
Въвеждането на приемлив ред в посочените области е функция и задължение на правителството. Държавният бюджет е основен инструмент на правителството за оказване на необходимите въздействия.
Вече се установи като традиция правителствата у нас да се задоволяват с козметични промени на бюджетните структури. Ярко открояващият се стремеж е избягване на поемането на отговорности, поддържане на някакво установено статукво с надеждата, че за момента нещата биха могли да се натаманят, а за после – да му мислят другите. Такъв е манталитетът на политиците, но народът е редно да иска и да настоява за решително макроикономическо управление във всеобщ интерес.
Откъсването на страната ни от твърдата й опашкарска позиция в ЕС няма да стане от само себе си.
