Анализът на Бойко Ницов от Центъра за изследване на демокрацията задава въпроса „Може ли България да оцелее без руски петрол?“
Краткият отговор е „ДА“, убеден е авторът. Страната може да получи доставки на суров петрол и други суровини от неруски източници за бургаската рафинерия „Нефтохим“, собственост на „Лукойл“. Страната може да получава и рафинирани продукти, ако има нужда от такива. И вероятно страната може да направи това на цена, която няма да се различава много от тази, която плаща сега за петрола и за рафинираните продукти.
Предлагаме ви основните изводи на анализа, чийто пълен текст е достъпен тук:
Няма технически, логистични или икономически пречки за преминаване към преработка на неруски суров петрол в „Лукойл Нефтохим Бургас“, единствената рафинерия, която има някакво значение в България.
В настоящия дебат на европейско равнище относно евентуалното въвеждане на забрана за внос на руски петрол в Европейския съюз, позицията на България на страната на централноевропейските държави без излаз на море е ирационална. Унгария, Словакия и Чехия или нямат физическа възможност да получат алтернативни доставки на суров петрол (Унгария и Словакия), или (в случая на Чехия) нямат пълния капацитет да направят това през 2022 г. От друга страна, България може да си набави цялото необходимо количество петрол от много алтернативни източници още през 2022 г.
Пазарите на нефт и рафинирани продукти в България са монополни, както по отношение на стоките, така и по отношение на услугите. Не е направен дори опит за решаване на проблема, а през годините рискът от големи сътресения само нараства. Този риск никога няма да бъде преодолян, ако не се диверсифицират доставките на суров петрол
и не се прилагат стриктно правилата за отворен достъп до инфраструктурата, особено до складирането на рафинирани продукти и пристанищните услуги, за всички страни, участващи в търговията с рафинирани продукти.
„Лукойл Нефтохим Бургас“ е част от международна вертикално интегрирана петролна компания, която не предоставя достъп до услуги за нефтопреработка („ишлеме”) и до единственото петролно
пристанище в България на лица извън „Лукойл“. Същото се отнася и за транспортирането на петролни продукти по тръбопроводи в рамките на България. Всъщност Лукойл контролира около 90% от тези пазари в България – дял, който надхвърля пазарната доминация на Standard Oil на Рокфелер преди приемането на антимонополното законодателство в САЩ (Закон на Шърман) през 1890 г.
Диверсификацията на доставките на суров петрол от Русия ще бъде само началото на една дълга и трудна битка за България по пътя към нейната енергийна сигурност и независимост. Предприемането на грешна политическа стъпка на европейско ниво на разклона на пътя към тази сигурност и независимост едва ли е правилният избор.
