Член 140(1) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) изисква Европейската комисия (ЕК), както и Европейската централна банка (ЕЦБ), да приготвят поне веднъж на две години или по молба на страна-членка с дерогация (т.е. не-членка на еврозоната) доклад за напредъка, постигнат от страните с дерогация, при изпълнение на техните задължения за присъединяване към еврозоната. ДФЕС предвижда по-нататък двата доклада да бъдат обсъдени от Европейския съвет, по-специално от икономическата комисия на Европейския съвет (ECOFIN), чийто членове са представители на всички страни-членки на ЕС на ниво министри, които следва да формират крайна оценка за готовността на дадена страна-членка на ЕС за включване в еврозоната. Решението е задължително да бъде единодушно.
В изпълнение на тези изисквания, в началото на текущия месец и двете институции (ЕЦБ и ЕК) представиха свои доклади по проблематиката. Тази година двата доклада бяха от подчертана важност за България предвид създаденото масово очакване за включване на България в еврозоната от 2024 г.
И двата доклада предоставят обилен материал за размисъл.
- За и против евро
Нерядко у нас се чуват гласове, че ЕС се тресе, че еврозоната демонстрира несигурност и това се посочва като причина за въздържане от активност в рамките на ЕС. В действителност ЕС демонстрира изключителна и завидна (дори и неочаквана) гъвкавост при приемането на (много) трудни решения. Нека да си припомним случилото се през последните десетина години: (1) Жестока финансово-икономическа криза от 2007-2008 г.; (2) Многостранна дългова криза, поставила за решаване изключително трудни проблеми на вътрешносъюзни взаимоотношения; (3) Невиждан по своите мащаби наплив на извъневропейски мигранти, трудно интегрируеми и с качествено различен житейски, трудов и културен манталитет; (4) Брекзит – безпрецедентен случай на напускане на ЕС от голяма страна с предопределяща позиция; (5) Уникална по своите мащаби и същност здравна криза Covid-19; (6) Безпрецедентната и немислима война в Украйна! При всички тези случаи ЕС успя да определи възможно оптимални решения и да ги прокара на практика. То е доказателство за силата на демократичните взаимоотношения и взаимодействия.
При всички тези неочаквани и непредвидими събития общата валута евро съхрани своята устойчивост. Тя е валута на такива водещи световни икономики като Германия, Франция, Нидерландия, Белгия, Италия, Испания и тези държави са гаранция за стабилността на евро.
Въпросът с включването на България в еврозоната не е дали, а кога? Договорът за членство в ЕС не допуска възможност за неограничена дерогация на новоприсъединилите се страни в ЕС (след 2000 г.). Включването на България в еврозоната не е пожелателно, а е въпрос на време и начин на присъединяване. То не може и не е редно да се решава с референдум. Ако трябваше да има референдум, той трябваше да бъде преди приемането ни в ЕС, т.е. преди 2007 г. и следваше да покаже дали населението одобрява включването на страната в ЕС. Тогава обаче населението приемаше безусловно и почти единодушно включването ни в ЕС без никакви условности. По същия начин сега страните от Западните Балкани са готови да приемат изискуемите им норми и задължения, които да водят до крайната цел – включването им към ЕС.
2. Какво решава България?
Къде явно – къде неявно, кога съзнателно – кога несъзнателно, както официално – така и неофициално, се нагнетяваше неясно формираното виждане у нас, че едва ли не включването на България в еврозоната от 2024 г. е следствие от правителствено решение на местна почва. Подобно очакване е напълно погрешно. Всяка страна с дерогация може единствено да изрази желанието си за включване в предверието (чакалнята) на еврозоната, т.е. да се включи към т.нар. Exchange Rate Mechanism II (ERM II). Решението за включването на дадена страна с дерогация в ERM II е на висшите институции на ЕС. Каноните на ЕС изискват дадена страна с дерогация, която вече е включена в ERM II, да бъде наблюдавана и оценявана от институции на ЕС поне две години. Максимален срок за престой в ERM II не е указан. Така например Естония, Латвия и Литва бяха включени в ЕС през 2004 г. и още тогава бяха приети в ERM II. Естония обаче беше приета в еврозоната през 2011 г., Латвия – през 2014 г., а Литва – през 2015 г. Страна с дерогация може да изрази желание за извънредна оценка на кандидатурата й за еврозоната и европейските институции са длъжни да удовлетворят молбата й. Решението обаче за включването на страна с дерогация в еврозоната е единствено и само на европейските финансово-икономически институции.
В указания контекс цялото суетене около евентуалното приемане на страната ни в еврозоната от 2024 г., свързано с някаква правителствена активност едва ли не в последния момент, както и препирнята по приемането на някакъв план за включването ни в еврозоната през 2024 г., беше напълно ненужно, неуместно и излишно. Заприличахме на мома, която се готви за сватба, поръчва си възможно най-красива сватбена рокля, която да е на разположение за определена дата, докато въпросният нарочен за жених изобщо не му е до сватба и няма никакво намерение да се жени.
3. Критериите
В доклада на ЕЦБ е записано, че при оценката на готовността на дадена страна, кандидатка за членство в еврозоната, ЕЦБ използва комплексна схема от показатели. Чл.140 (1) от ДФЕС предписва при изготвянето на докладите на ЕЦБ и на ЕК да се взимат предвид последиците от интеграцията на пазарите, състоянието и развитието на платежните баланси по текущата сметка и проучването на развитието на разходите за единица труд и останалите ценови индекси.
Най-известни и популярни са т.нар. Маастрихтски критерии – те са общо четири на брой и достатъчно популярни. В непосредственото минало имаше години, в които България изпълняваше Маастрихтските критерии, което даваше основание на редица местни наблюдатели да твърдят, че страната ни е готова за членство в еврозоната и че едва ли не ЕЦБ има специално (но неявно) изразено неблагоприятно отношение към България и поради някакви неясни причини (политически?!) не желае да ни вдигне зелен семафор по пътя към еврозоната.
В доклада си ЕЦБ посочва, че се придържа принципно и последователно към комплексна схема от показатели за оценка, която включва както проследяването на състоянието на инфлацията, фискалните баланси и дълговите съотношения, валутния обменен курс и дългосрочните лихви (т.нар. Маастрихтски критерии), но също и други допълнителни показатели и оценки, свързани със степента на икономическа интеграция и конвергенция на страната-кандидатка. Цялостната оценка на ЕЦБ е базирана на комплекс от допълнителни икономически индикатори и на проследяването на тяхното поведение в непосредственото минало, както и в перспектива. Всичко това се прави с оглед на изучаване и разкриване на устойчивостта на процеса на интеграция и конвергенция, която е от ключово значение за необратимото членство в еврозоната. Тези елементи на цялостна оценка са претърпявали определено развитие във времето.
4. Акценти
Относително високата текуща инфлация у нас е един от открояващите се неблагоприятни оценки и в двата доклада. Нещата обаче не са елементарни и прости. Проблемът е не толкова в равнището на текущата инфлация (тя все пак е следствие и от непредвидимо възникнали екзогенни причини), а във възможностите на страната да поддържа устойчиво ниски и предвидими относителни (спрямо другите страни от общността) равнища на ценови прираст.
Като негативна оценка в доклада на ЕЦБ се посочва, че процесът на изпреварващ прираст на цените (изпреварваща инфлация) у нас спрямо еврозоната вероятно ще продължи за години напред, тъй като БВП на човек от населението, както и ценовото равнище у нас, са съществено по-ниски от тези в еврозоната.
В Таблица 1 е посочено равнището на БВП на човек от населението в страните от Източна Европа спрямо средния показател за ЕС за приетите в еврозоната страни от Източна Европа, една година преди включването им в еврозоната, както и ценовото равнище на БВП спрямо средния показател за ЕС (в проценти). Преобладаващият брой страни са имали БВП на човек от населението една година преди приемането им в еврозоната в рамките на 45-50% от равнището в ЕС. По отношение на ценово равнище преобладаващият брой страни се включват в рамките на 65-70% от средния показател за ЕС. Хърватия удовлетворява и двата показателя през 2021 г. Ние обаче сме далеч назад.
Включването на България в еврозоната при посоченото чувствително изоставане в равнището на БВП на човек от населението, както и на общото ценово равнище, поставя страните в неравностойно положение. Текущото състояние на българската икономика съответства на ценово равнище от около две трети от средното равнище в ЕС. При фиксиран валутен курс начинът за подобно чувствително придвижване е единствено чрез изпреварваща инфлация. Тя ще обезцени вече натрупани стойности (депозити), което ще доведе до допълнително обедняване на населението. При отсъствието на всякакви транзакционни разходи в монетарния съюз (еврозона) ще задейства ефект на икономическа гравитация, когато богатите страни по естествен начин ще изсмукват ресурси от бедните страни. Подобен ефект ще създаде вътрешно социално напрежение, чието преодоляване не е леко. България е и ще бъде най-голямата държава от приетите в еврозоната страни от Източна Европа и това по естествен начин повишава вниманието и претенциите към всички видове аналитични оценки.
И двата доклада старателно отбягват съдържателното дискутиране на поддържането на паричния ни съвет, който се третира у нас като своеобразна „свещена крава“. И двата доклада обаче дискутират внимателно динамиката на реалния ефективен валутен курс. Той демонстрира значително реално оскъпяване на местната валута при номинално неизменен валутен курс. Експертни оценки показват, че при действието на паричния съвет се поддържа едно низходящо подценяване на местната валута, примерно в размер от около 10-15 %. При евентуалното елиминиране на този луфт показателите както за БВП, така и за ценовото равнище ще се установят на равновесните си равнища, в интерес на местната икономика и по-правдоподобната (пазарна) оценка на състоянието на местната икономика.
И двата доклада акцентират върху некачественото функциониране на редица институции в страната и най-вече – на съдебната система. Те продължават да генерират спънки към прогресивното социално-икономическо развитие на страната. Управляващият елит следва да е наясно, че при архаичното просоциалистическо действие на основни държавни институции прогресът към еврозоната е трудно постижим, дори немислим.
5. Заключение
Проблем пред нашата страна към настоящия момент не е включването към еврозоната, а достигането на приемливо равнище на вътрешносъюзна интеграция, както и на номинална и на реална конвергенция към средните европейски икономически равнища. Натрапващото се убеждение у нас, което придобива масови измерения, е, че включим ли се към локомотива, наречен еврозона, икономиката ни автоматично ще дръпне сериозно напред.
Няма автоматизъм в икономиката. Няма магическа пръчка в икономиката. Хубавите и желани неща не се постигат бързо. Всичко трябва сами да си изработим. Последователността е редно да бъде обратната – първо си решаваме вътрешните проблеми, а след това се включваме към еврозоната. В противен случай можем да се окажем в ситуация, когато бедната ни икономика подхранва с човешки и финансови ресурси богатите икономики, което в немалка степен извършваме и сега.
Макроикономическото управление има решаващи функции. Нерядко висши представители на властта в страната си позволяват недостатъчно премерени изявления. Неотдавна Президентът на Република България употреби публично съчетанието „чудовищна инфлация“, а съвсем наскоро подуправител на БНБ акцентира в Народното събрание върху опасност от възникването на „инфлационна спирала“. Подобни изказвания на висши представители на властта не остават без последствия, най-малкото от които е преждевременното и изпреварващо калкулиране на очакваните високи инфлационни равнища в цените. Можем да си представим ефекта от евентуално изказване на здравен министър, че съществува реална опасност от изчерпване на аспирин по аптеките – най-вероятно в следващите дни аспиринът действително ще се изкупи изцяло от населението.
