1. Информационно осигуряване

В статистическата практика е възприето оценката на безработицата да се извършва по два начина: (1) Чрез доброволна регистрация на безработни лица в специализирани бюра и (2) Чрез извадкови проучвания въз основа на наблюдения на домакинствата.

Националният статистически институт (НСИ) провежда регулярно тримесечни анкетни проучвания на домакинствата. От 2010 г. насам НСИ следи 3060 домакинства, разделени в три подизвадки. Всяка подизвадка се наблюдава по един месец от всяко тримесечие по модела на ротационната извадка. По този начин всяко домакинство от извадката участва в наблюдението по четири месеца през дванадесет месечен период.

Част от въпросите, на които отговарят анкетираните домакинства, са свързани с оценката на това, което може да се нарече фактическа безработица и която не е свързана задължително с регистрираната безработица. Анкетираните оценяват по свой начин своя собствен трудов статут, без да се съобразяват с официалните постановки и стандарти.

Двата вида оценки на безработицата се различават, нерядко значително.

2. Оценки на безработицата

На Фигура 1 е представена динамиката на безработицата, оценявана по двата различни начина. Тя навява размисли, свързани със спецификата на макроикономическото управление.

Фигура 1

Открояват се подпериоди с различна наредба на двата вида криви. Тяхното разположение една спрямо друга подсказва за доминацията на различно поведение на безработните лица. Ако регистрираната безработица превишава безработицата по анкетни проучвания, тогава има регистрирани безработни лица, които в действителност са трудово ангажирани. В алтернативния случай има лица, които се чувстват и се самооценяват като безработни, но по една или друга причина не са регистрирани в специализираните бюра.

Разположението на кривите на Фигура 1 предоставя колебливи основания за установяване на закономерност на тяхното ранжиране, свързано с конюнктурата.

Трендът на безработицата за близо петилетка след кризисната 2008 г. е позитивен, но двата вида криви разменят разположението си една спрямо друга. През втората половина на подпериода фактическата безработица превишава регистрираната видимо поради липса на стимул и ефект, т.е. макроикономическото управление не съумява да компенсира затрудненията, създадени от кризата. През 2013 г. превишението на реалния БВП спрямо този през 2008 г. е едва 0,2%, т.е. прекалено дълъг срок за ориентиране в променената ситуация при поддържане на неадекватна компенсаторна политика.

След 2013 г. стартира процес на възстановяване, реалният средногодишен темп на прираст на БВП за 2014-2019 г. е 3,3%, но шест от общо девет страни СИВ-ЕС ни изпреварват по този показател. Същевременно се променя и разположението на кривите на Фигура 1. Трендът на безработицата за подпериода е низходящ, но регистрираната безработица превишава фактическата. През този период макроикономическият контрол върху нерегламентираната трудова дейност не съумява да бъде в крак с времето.

Показателно е съвместното разположение на кривите при възникването на кризата Covid-19. Регистрираната безработица рязко се повишава от 6,2% през месец февруари 2020 г. на 9% три месеца по-късно. Фактическата безработица обаче е значително по-устойчива – през първото тримесечие на 2020 г. тя е 4,6% и се повишава на 5,9% през второто тримесечие на годината. Подобна разлика подсказва, че картината на повърхността на явленията далеч не винаги съответства на реалната динамика на процесите. Макроикономическото управление следва да е наясно с подобна специфика, да се стреми да осмисля съдържателно случващото се в икономически план и да реагира адекватно. В конкретната ситуация макроикономическата реакция у нас е недобре обмислена и несъобразена с реалностите, откъдето произтича и слабата ефективност на предприетите мерки.

3. Заключение

Макроикономическото управление следва да се ръководи от оценката на протичането на дълбочинните процеси в икономиката, а не да се влияе от повърхностни ефекти. Дори и привидно високото социално напрежение не е основание за предприемането на недостатъчно добре обмислени действия. Така се създават нереални очаквания в определени слоеве на населението (държавният бюджет може всичко!?), които са склонни да очакват (а дори и да изискват) преки компенсации, чийто средносрочен ефект е единствено негативен. Относително сдържаният прираст на реалната безработица (която се демонстрира от анкетните проучвания) показва, че компенсациите във вид на подходящи инвестиционни проекти са за предпочитане пред директните компенсации.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"