Анализът на Зорница Славова е от бюлетина на Иститута за пазарна ищономика…
Данните за това какви кадри подготвя професионалното образование показаха (писахме за това), че през тази учебна година най-голям е приемът на автотехници и ресторантьори, а шлосерите и заварчиците са сравнително малко.
Интересно е да се види как професионалното образование съответства на търсенето на пазара на труда. Проучването на потребностите от работна сила на Агенцията по заетостта (АЗ) показва какви са краткосрочните и дългосрочните потребности от кадри, включително такива с професионална квалификация.
Работодателите заявяват, че в следващите 12 месеца планират да назначат близо 270 хиляди работника. Сред тези с професионално образование най-високи са потребностите от машинни оператори (14,8 хиляди), шивачи (8,7 хиляди), готвачи (8,6 хиляди) и строители (8,3 хиляди). Съпоставката с данните за приема в професионалното образование през 2023/2024 г. показва, че между търсенето и предлагането на труд отново ще има големи структурни разминавания. От 20-те професии с най-голям недостиг за следващата година за три изобщо няма прием в професионалното образование (водач на МПС за обществен превоз, болногледач и касиер). При други 12 професии пък (например шлосер, социален асистент, заварчик) приемът е сравнително нисък –– под 100 души в страната, или под 0,3% от общия прием. Тоест, в 15 от 20-те професии с най-висока очаквана потребност системата на професионалното образование в момента подготвя малко или никакви кадри.
Сред 20-те професии превес на дела на учащите над търсените има единствено при подготвяните готвачи и електротехници – те са съответно 3,7% и 2,4% от учащите и 3,2% и 1,1% от потребностите от кадри на пазара на труда.
Съпоставката на започналите професионалното си образование и дългосрочните потребности (в следващите 3-5 години), когато новоприетите тази година младежи ще излизат от училищната система и ще търсят работа, дава още по-добра представа са съответствието между образованието и пазара на труда. Очевидно раздут е приемът в професиите, свързани с информатиката (основно програмисти), в техниката (техници на транспортна техника и на компютърни системи, електротехници) и в услугите за личността (ресторантьори, готвачи, фризьори).
Големият прием за тези професии се дължи на различни причини. През последните години рязко се увеличават местата в информатиката, въпреки че делът на заетите с придобита професионална квалификация е сравнително нисък (под 2%), а бурното наемане на кадри в тази икономическа дейност постихна. Остава и по-широкият въпрос дали програмисти със средно образование, отказали се да продължат в университет, ще могат дългосрочно да се развиват и да добавят стойност на глобалния пазар за този тип знания и умения. Широкоразпространеният прием на ресторантьори и готвачи пък има по-скоро исторически характер, но за разлика от този в аграрните професии, който намалява през последните години, продължава да е сравнително висок.
Много по-големи от приема пък са потребностите за професионалисти в стопанското управление и администрацията (счетоводители, икономисти), в производството (техници в промишлеността, хлебари, шивачи), в здравеопазването (болногледачи, здравни асистенти, техници по оптика и по ортопедия).
Тези данни за пореден път показват, че има разминаване между професионалното образование и потребностите на пазара на труда. В същото време реализацията на завършващите не се проследява, което на практика не позволява изпълняването на основната цел на професионалното образование, а именно да бъде пряка връзка между образователната система и трудовия пазар.
Регионалното сечение също е важно, особено предвид, че мобилността на труда в България е сравнително ниска. Необходимостта от повсеместно прилагане на дуалното образование пък го прави задължително. Този аспект обаче ще бъде подробно разгледан в предстоящото редовно издание на разработвания от ИПИ Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката.
