fbpx

Макар че и двете са много дълбоки рани, но, както например чумата и холерата, се пораждат от различни причини и имат различни механизми на действие. Затова е важно да се разглеждат ясно, да се използват правилните лостове, да се разграничат точно причините за появата им и ефекта от тяхното въздействие, изтъква в свой коментар за Capital.fr* Жорж Нюрден, икономист, международен консултант, есеист и писател...

Първо инфлацията

Инфлацията е постоянното и цялостно покачване на цените на всички равнища (без да има съответното реално увеличаване на богатството), което се измерва или чрез „индекса на цените“ или на макроикономическо ниво чрез „дефлатора на БВП“**. През 2022 г. вървим към инфлация в рамките на 10% на годишна база, през 2023 г. ще бъде същата, ако не и по-лоша. Какво следва? Трудно е да се предскаже. Достатъчно е да се огледаме около себе си: Шри Ланка, Турция, Аржентина, Венецуела и, ако погледнем в миналото, Германия през 30-те години, за да си дадем сметка, че веднъж пусната, машината за нещастия трудно може да бъде спряна. И когато тя спре, това е с цената на много кръв. Ето защо, това не е тема, към която можем да се отнесем „през куп за грош“ и да се справяме с нея на парче, като раздаваме малки чекове от по 100 евро тук и там. Рак не се лекува с вазелин и бебешка пудра.

Причините за инфлацията, която ни разяжда в момента, са три, като никоя от тях „не пада от небето“ като десетте божи наказания за Египет. Няма никаква фаталност или удар на съдбата, а просто поредица от политически решения с тежки последствия.

1.Политиката на „каквото и да ни струва“, изразяваща се в пускането на печатницата на пари (и на дългове) и раздаването на кило – само във Франция на близо 400 млрд. евро – в икономиката само за няколко месеца, създаде нечувано и брутално свръхизобилие на ликвидност. Голямата парична маса в обръщение механично доведе до повишаването на цените. Този механизъм е познат от памтивека и в частност е много добре описан от Милтън Фридман (Нобелова награда за икономика за 1976 г.).

Така Европейската централна банка (ЕЦБ) претърпя пълен провал в изпълнението на задълженията си. Основната причина за съществуването ѝ, когато беше създадено еврото, е именно да държи под контрол инфлацията. Това е записано с големи букви в нейния статут: „Главната цел на европейската система на централните банки е да поддържа СТАБИЛНОСТТА на цените“ (чл. 127 от Договора за функциониране на ЕС).

Тя беше създадена изключително с тази цел като същевременно лиши националните централни банки от техните прерогативи и суверенитет. Именно суверенитетът на централната банка ни спаси от девалвация през 80-те години. Този път към оцеляването днес, уви, ни е отрязан в замяна на „предимствата“ на европейския „пакт за стабилност и растеж“ – актът, с който беше създадено еврото.

2.Ответните икономически санкции, наложени на Русия – страна, с която все пак не сме във война, с цел да „се срине руската икономика“, предизвикаха дефицити, които, отново механично, доведоха до увеличаването на цените чрез играта с равновесието между предлагането (което намаля) и търсенето (което остана постоянна величина). Тези наказателни мерки доведоха само до срив на еврото, което загуби повече от 30% от стойноста си спрямо… рублата. Еврото също така спадна и спрямо долара и в момента курсът му е по-нисък дори от този на швейцарския франк. Тук също не можем да говорим за дело на някаква извънредно жестока и хитра външна „Deus ex machina“. Не, говорим за напълно логична последователност на събитията. Съвсем предвидима, впрочем… Това е още по-слабо като „стратагема“ като имаме предвид, че става дума за страна като Франция, която структурно е с отрицателен търговски баланс (110 млрд. евро в червения сектор, докато Германия е с излишък от 180 млрд). Това означава, че ще внасяме допълнителна външна инфлация, която ще се прибави към бедите ни. И това се плаща кеш, когато трябва да пълним количката или резервоара.

3.Ефектът на сръхпечалбата и спекулата. Във всеобщия хаос и объркване ключалките са разбити, решетките паднаха: атаката срещу дилижанса може да започне. Метафорично, разбира се. Във всяка война има хора, които се облагодетелстват. Излишно е да се преструваме, че това не съществува, да се учудваме и дори да се обиждаме. Това явление също е старо като света. И това правителството го разбра много добре. Поне правителството от… 1916 г. (законът от 1.07.1916 г.) и това от… 1982 г. (замразяване на цените и маржа на печалбата) имаха тази прозорливост и кураж. Що се отнася до днешното, то все още е в състояние на удивление и шок. Разбира се, ще се създадат комисии…, а защо не дори да се прибегне до сформиране на кабинети от съветници.

След това покупателната способност

Това е възможността да се купува с определено количество пари. Да започнем с един икономически факт. Франция е страна с (относително) ниска покупателна способност. В макроикономически план МВФ, в изключително авторитетното си издание „World Economic Outlook 2022“, публикува класация на страните според БВП, но не калкулиран като абсолютна стойност, а отнесен към ефективната покупателна способност (Паритет на покупателната способност, Purchasing Power Parity PPP). Трябва да отбележим, че Световната банка прави същото.

Тази класация поставя на първо място Китай с 30 трилиона долара, следван от САЩ с 24 трилиона. Франция (3,6 трилиона) заема 10-то място в света след Япония (6,1), Германия (5,2), Бразилия (3,7), Великобритания (3,8) и… Русия (4,4). Накратко казано, въпреки значителния номинален БВП, това, което могат действително да купят жителите на Франция, е скромно. Говорейки с икономически термини, можем да кажем, че, обективно погледнато, „представянето“ на страната е посредствено.

Ако погледнем отблизо характера на заплащането на труда, следният пример ще ни даде обяснение за това положение.

Като се има предвид, че вноските на работодателя са около 40%, а тези на работника – 25%, то при 100 евро разходи за труд, работникът ще получи „нетно“… 35 евро. Но това не означава, че той разполага с тази сума за извършване на покупки. Тази „нетна“ сума трябва да бъде намалена с данък общ доход, социалния принос*** и други данъци, което е средно около 15%. Така от първоначалните 100 евро остават само 30 евро. От тях, разбира се, трябва да махнем ДДС (средно 20%), който удря абсолютно всичко, което шава – стоки и услуги, което в нашия пример означава 6 евро. И разбира се, тук не броим акцизите върху петролните продукти, които съставляват около 60% от цената им. Така накрая, в най-добрия случай, остават 24 евро.

Така трудовата верига е изключително „ентропична“: при 100 единици на входа на системата, на изхода се получават едва 24. Икономически това е катастрофално, а морално – отчайващо, при това както за работодателя, така и за работника.

„Изпарилите се“ 76% между двата края на веригата на работната заплата поставят въпроса за ефективността на обществените служби и ефективното и ефикасно използване на тези огромни ресурси, погълнати от държавата, които се наричат „задължителни вноски“. Не е изненада, че тук Франция е световен шампион с повече от 18 пунтка от БВП над средното за страните от ОИСР. Още повече като знаем, че на основни сектори (отбрана, полиция, правораздаване) се падат 2,8% от БВП, общественото здравеопазване е буквално на улицата, децата ни не знаят дори да смятат – Франция е изтласкана на последното място в Европа що се отнася до образованието по математика и точните науки. А пенсионната ни система е една от най-малко щедрите в Европа. Нивото на заместване (пенсията спрямо получаваната преди пенсионирането заплата) е 52%, докато средното за ЕС е 65%, а отличниците в отношението си към възрастните хора са Австрия (80%), Испания (80%), Люксембург (90%), Италия (70%).

Незабавно сваляне със 7-8 пунтка на задължителните вноски (данъци, такси, осигуровки и др.) съчетано с повишаване на ефективността от дейността на администрацията (например чрез намаляване на броя на заетите в нея: за 23 години, между 1997 и 2020 г., служителите са се увеличили с над един милион души) би било повече от достатъчно, поне на първо време, да се овладее цунамито на инфлацията, което се стоварва върху нас. Що се отнася до другите лостове от структурен характер, те изискват желание за избор и политическа решимост.

Дали Херкулес щеше да име нужните му сила и сърце да извърши подвизите си, ако на Олимп Юпитер беще поставен в малцинство?

*Превод Георги Саулов

**Дефлатор на БВП – мярка за нивото на цените на всички нови, произведени в страната, крайни стоки и услуги в икономика за една година

*** Във Франция общият социален принос е данък, създаден на 18 декември 1990 г. за финансиране на системата за социална защита




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"