Анализът на Адриан Николов е от бюлетина на Института за пазарна икономика
На фона на икономическия възход и рекордите на пазара на труда през последните години, остава открит въпросът дали България – една от страните с най-негативни демографски тенденции в Европа – ще успее да се справи със застаряването на населението и да трансформира икономиката си така, че тя да продължи да се развива въпреки свитата работна сила. Този въпрос намира множество отговори, тъй като демографските процеси на регионално ниво протичат с много различни темпове, дори в противоположни посоки, и в настоящия текст ще представим няколко от ключовите демографски индикатори, които описват динамиката на регионално ниво.
Едностранно негативен е естественият прираст в областите в България – в нито една от тях разликата между раждаемостта и смъртността не е положителна, въпреки това има големи разлики между тях (Графика 1). Докато през 2018 г. някои области (столицата, Сливен, Кърджали) се приближават до нулев естествен прираст, то други (Видин, Монтана, Кюстендил) демонстрират подчертано негативни тенденции. Прегледът на динамиката през последното десетилетие също не дава особени поводи за оптимизъм – за последното десетилетие нито една от областите в страната не е успяла да подобри естествения си прираст, а дори и при онези, които се представят най-добре се наблюдава влошаване от поне един процентен пункт в рамките на последните десет години. Този проблем е особено видим в столицата, която към началото на предишната икономическа криза беше успяла да достигне нулев естествен прираст, но в периода след това той постепенно се влошава (най-вече в резултат на увеличена смъртност).
Графика 1: Коефициент на естествен прираст по области, ‰, 2018 г.
На фона на отрицателния естествен прираст, миграционните процеси са основният фактор, който позволява на част от областите да увеличават населението си. Миграцията в страната (тук представена чрез механичния прираст, Графика 2) обаче е насочена едва към няколко области, докато повечето от тях остават „донори“ на население. Интересен казус в този контекст е област Кърджали, където положителният механичен прираст през 2018 г. надхвърля в пъти дори този на София, която традиционно привлича най-голям дял от вътрешната миграция. Причина за това може да се търси в няколко посоки – както в еднократни събития (избори, например, що се отнася до предишни години), така и в трайни фактори като близостта с Турция и относителното подобрение на доходите и условията на живот през последните няколко години. Важно е да отбележим и обстоятелство, че за разлика от естествения прираст при механичния няколко от областите – особено бързо индустриализиращите се Пловдив и Стара Загора например – успяват да забавят и дори да обърнат негативните миграционни процеси.
Графика 2: Коефициент на механичен прираст по области, ‰, 2018 г.
Струва си да обърнем внимание и на застаряването, тъй като то представлява значителна пречка пред възстановяването на работната сила на областите и може да служи за ориентир за бъдещия натиск върху пенсионната система. Разглеждаме застаряването чрез отношението на хората, които напускат работната сила (на възраст 60-64 години) спрямо тези, които навлизат в нея (на възраст 15-19 години). В нито една област младежите не са повече, а средно за страната през 2018 г. на всеки 100 бъдещи пенсионери се падат по 66 човека, които навлизат на пазара на труда (Графика 3). И тук обаче разликите са значителни – докато области като Сливен, Варна и столицата все още не срещат големи трудности във възстановяването на работната си сила, то за други като Смолян, Перник и Габрово застаряването ще се превръща във все по-голямо предизвикателство в бъдеще.
Графика 3: Коефициент на демографско заместване (съотношение на населението на възраст 15-19 г. към това на възраст 60-64 г.) по области, %, 2018 г.
Подчертано негативните демографски процеси и застаряването на населението несъмнено са сред най-значимите проблеми, пред които ще се изправят българските области в близко бъдеще. На този етап обаче не сме свидетели нито на значителни мерки в посока овладяването им от страна на държавата, нито на чувствителна трансформация на икономиката в техния контекст. В този смисъл, описаните тук тенденции са най-вече белег за предизвикателствата на близкото бъдеще, които ще стават все по-трудни за пренебрегване.
