Българските домакинства ентусиазирано теглят кредити, фирмите са по-предпазливи
Докато сензационни новини за смъртоносни вируси и наказателни акции на прокуратурата примигват около нас, икономиката продължава да се развива според своите скучни, железни закони. А те гласят, че ако си теглил заем, ще трябва и да го връщаш – освен ако не си някакъв много специален случай, един на десет хиляди.
Данните от паричната статистика на БНБ показват, че през 2019 г. кредитите на домакинствата в България са нараснали с 9.5%, или с 2.08 млрд. лв. до общо 23.9 млрд. лв. Предишната година кредитите на домакинствата се повишиха още по-изразено – с 11.2%.
Общо за последните три години, в България е налице 29% увеличение на кредитите за физически лица. Този темп на прираст значително изпреварва ръста на БВП и инфлацията за периода. За последните три години, българите са поели 5.4 млрд. лв. нов банков дълг.
Проблемът не е толкова в увеличаването на общия дълг на физическите лица, а в многобройните неинформирани частни случаи. Съотношението „задлъжнялост на домакинствата / БВП“ за България е под 30% и съответно е много под френските 60%, германските 55% или 75% за САЩ.
Но независимо че в макроикономически план надали има опасност за финансовата ни система – даже напротив, тя допринесе за 1.675 млрд. лв. печалба на банките, което е почти рекорд – в микроикономически план ставаме свидетели на поредния балон.
Хората трудно могат да преценят нивото на риска, който поемат. Световната икономика изглежда в цветущо здраве: ръстът на цената на акциите е феноменален, централните банки са по-щедри от всякога. Инфлацията отново надига глава, т.е. връщането на заема ще е по-лесно. Наистина, защо хората да не се възползват от исторически евтиния кредит?
Този начин на мислене – сега, както и винаги преди, е прелюдия към провал. Когато икономиката се намира във възходяща фаза на бизнес цикъла, изглежда невероятно, че нещата може да се развалят. Сякаш заплатата безспирно ще расте, в домакинството ще влизат и повече странични доходи, а лихвите по кредитите ще остават все така ниски.
Точно в такива периоди се теглят заеми не по необходимост, а за да се наподоби консумацията на съседа, или в опит „да се надхитри системата“. Което, разбира се, е пълна заблуда.
Да погледнем към кредитното поведение на фирмите: те също се нуждаят от пари, за да развиват своята дейност, при това банките са склонни да им ги отпускат при добър бизнес план и залог. Но за разглеждания тригодишен период 2017 – 2019 г., ръстът на кредита при тях се ограничава под 13% – т.е. при фирмите е два пъти по-бавен, отколкото при домакинствата.
Като изключим кредитите за информационната индустрия, които са се удвоили за разглеждания период, както и ръстът им при туризма (за което много предприемачи вече съжаляват), работещите в България фирми напоследък са по-предпазливи кредитополучатели.
Ясно е, че има различни видове кредити. Най-голям ръст при кредитите на домакинствата имат жилищните ипотеки, които само за 2019 г. са скочили с 14.5% и към края на декември достигат 10.77 млрд. лв. Този ръст е придружен от драстично понижение на лошите и преструктурирани ипотеки (с 27%). В момента, лошите ипотеки са само 5.8% от общия размер на отпуснатите жилищни заеми.
Същият процес, макар и по-слабо изразен, се наблюдава и при потребителските кредити: ръст от близо 11% за 2019 г. и намаление на лошите и преструктурираните с 13%. От гледна точка на една банка, а и на една централна банка, какво би могло да бъде по-добро?
Може да отидем една крачка по-напред в предположенията си, като отчетем, че значителна част от новите ипотечни заеми са теглени за покупка не на основно жилище, а с инвестиционна цел. Влошената демография и общото икономическо подобрение у нас прави все по-валиден западният модел на „имотната стълба“: хората бързо се качват на първото „стъпало“ с по-малък и евтин имот и постоянно се стремят към по-добро жилище.
Но така ли ще изглеждат нещата, ако теглиш ипотечен заем, а скоро след това цените на имотите се сринат? А междувременно влошаващата се конюнктура те лиши от допълнителните доходи, които очакваш. Фалит по подобен кредит може и да не означава, че ще загубиш дома си, но ще е свързан с прахосване на значително лично богатство.
Нека не забравяме за предишния период, в който кредитите в България растяха бързо. Между 2006 и 2008 г. домакинствата добавиха кредити за над 11 млрд. лв., тоест двойно повече, отколкото в трите години между 2017 и 2019 г. На годишна база, прирастът беше от 30 до 50%.
След което дойде 2009 г. с Голямата рецесия и делът на лошите кредити в банковата ни система се изстреля в космоса. По данни на Световната банка, чак до 2017 г. делът на проблемните кредити се задържа над 10%.
Разбира се, възможно е това предупреждение за кредитно претоварване да е подранило: там, накъдето сме се запътили, нормата на задлъжнялост на домакинствата е далеч по-голяма. В САЩ поне от 1950-те се бие алармата, че „иде събирачът на дългове“ (фразата е на Джон Гълбрайт). В днешния свят, лекарството срещу големия дълг всъщност не е изплащане, а още повече дълг.
Но това са големи, системни процеси. А в чисто човешки, микроикономически план, който е подписал договор с банката, трябва да си го изпълни. Освен ако не е много специална, „голяма клечка“. Истина е, че за сегашната тенденция в българската икономика постигнатото ниво на кредитен товар за домакинствата не е високо.
Но икономическата динамика затова е и „динамика“, защото моментите на просперитет много бързо се сменят с провали. Само че банките, икономическите експерти, а и централната парична власт нямат особен интерес да внушават на домакинствата подобна предпазливост.
