Армения във фокуса на търговията с оръжие на Франция
Тези дни беше обявена поредната оръжейна сделка между Франция и Армения. На публиката беше съобщено, че на Армения ще бъдат доставени самоходни гаубици „Caesar“, като първата доставка е планирана за 2026 година.
Френският министър на отбраната Себастиен Лекорню се срещна с арменския си колега – Сурен Папикян, по време на най-голямото изложение на отбранителната индустрия в Европа – „Eurosatory“. Съобщението за срещата беше направено лично от френския министър в профила му в „Х“ и е илюстрирано със снимка, на която няколко възрастни мъже буквално си играят с модел на самоходната гаубица, която е била пазарена за нуждите на арменските въоръжени сили. Малко са мъжете, които като деца не са си играли с войничета или с макети на танкове и самолети, но зложелателите на двамата министри като нищо ще обявят поведението им за инфантилно. (https://x.com/SebLecornu/status/1802937545463918812 )
Проблемът обаче изобщо не е в това, с каква играчка са се снимали двамата държавни мъже. Проблемът е в самата сделка, която дълбоко се различава от предишната демонстрация на солидарността на Франция с Армения. Впрочем, демонстрация която съвсем не е “pro bono”, а е надлежно заплатена от арменската страна.
За кратък интервал от време Армения и „новата й по-голяма сестра“ – Франция, вдигнаха доста шум около сътрудничеството си във военната сфера. Започна се със закупуването на 20 бронирани машини „Bastion“, които Армения би трябвало да е получила вече, ако се вярва на електронното издание „ForcesOperations Blog“. Също така, това лято Армения трябва да получи още толкова бронирани машини „Bastion“. (https://blacksea-caspia.eu/bg/franciya-prodlzhava-aktivno-da-vorzhava-armeniya ).
Тази сделка можеше да бъде разгледана почти като услуга от страна на Армения за Франция, защото бронетранспортьорите „Bastion“ не блестят с някакви особени достойнства. Те са проектирани и продавани най-вече на африкански страни – бивши колонии на Франция, а също така са използвани по време на последните операции на Франция в Северозападна Африка. Най-красноречивият атестат за качеството на „Bastion“ е отказът на Украйна да ги приеме като безплатна помощ, въпреки напрегнатото положение по фронтовете с Русия.
Впрочем, първата информация относно отказа на Украйна да приеме въпросните бронетранспортьори, е от френски източник. Philippe Chapleau пише в своя статия от 13 ноември 2023 година следното:
„Bastion“-ът може да носи отделение от осем войници, като осигурява защита срещу огън с леки стрелкови оръжия и мини. Тези 12,5 тонни военнотранспортни средства първоначално бяха предназначени за Украйна, но Киев ги прецени като твърде слабо защитени срещу артилерийски огън и противотанкови ракети“. (Chapleau, Philippe, La France livre des véhicules de transport de troups Bastion à l’Arménie. Première livraison de blindés français à l’Arménie : des Bastion fabriqués par Arquus sont partis en Arménie au lieu de l’Ukraine. Ce serait la première livraison puisque la France pourrait aussi fournir 50 blindés VAB MK3, Publié le 13/11/2023 à 11h36, https://www.ouest-france.fr/europe/armenie/des-vehicules-de-transport-de-troupes-bastion-livres-a-larmenie-8121f358-81f9-11ee-a407-397218b61e71 ). Всъщност, още заглавието на статията акцентира върху промяната на крайния адрес на доставка:
„Франция доставя превозни средства „Bastion“ на Армения. Първа доставка на френски бронирани машини да Армения: „Bastion“ произведен от „Arquus“ отиде в Армения вместо в Украйна. Това ще бъде първата доставка, тъй кто Франция може да достави и 50 бронирани машини VAB MK3“.
За начало на предисторията на тази доставка може условно да посочим посещението в Ереван на 3 октомври 2024 година на министъра на външните работи на Франция – Катрин Колона. След него тя оповести, че Париж е дал съгласието си да достави военно оборудване на Армения и да сключи допълнителни договори в бъдеще за различна военна техника. (https://blacksea-caspia.eu/bg/franciya-prodlzhava-aktivno-da-vorzhava-armeniya )
На 22 и 23-ти октомври 2023 година, министърът на отбраната на Армения – Сурен Папикян, гостува в Париж, където се срещна с френския си колега – Себастиен Лекорню. Подписани са споразумения за двустранно сътрудничество и бързите доставки на военна техника започват. На същата среща са подписани меморандуми за разбирателство за продажбата на три радара “Thales Ground Master 200” (GM200) и за доставка на система за противовъздушна отбрана с малък обсег „Mistral“.
Отделен договор предвиждаше Ереван да закупи бинокли за нощно виждане, произведени от компанията “Safran”. (https://blacksea-caspia.eu/bg/franciya-prodlzhava-aktivno-da-vorzhava-armeniya ).
Така или иначе, първата осъществена доставка бяха бронетранспортьорите “Bastion”. След като Украйна е отказала да ги получи дори и безплатно, за френската страна сигурно е било удоволствие да се намери купувач, който да брои истински пари за тях.
Обявеното закупуване на самоходни гаубици „Caesar“ от арменска страна обаче е сделка от съвсем друг характер. Ако покупката на бронетранспортьорите „Bastion“ може да бъде сметната не толкова като оръжейна сделка, а по-скоро като закупуване на френско „благоволение“ към настоящето управление в Армения, то доставката на артилерийските системи „Caesar“ произвеждани от френската отбранителна индустриална компания „Nexter“, представлява придобиване на оръжие с много високо качество.
„Caesar“ е на светлинни години от “Bastion”, а Армения не е в отбора на привържениците на свободата
Идеята Армения да купува точно самоходни гаубици „Caesar“ предизвиква основателни подозрения, че става дума за купуване на въоръжение с идеята то да не попадне в други ръце, по-точно при Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).
Както ще покажем по-долу, има ясно идентифицирани случаи, когато Армения е купувала оръжие (в това число и от България) с ясната идея то да не бъде доставено в Украйна. Армения е официален съюзник на Русия във войната в Украйна и не поради проблематичното си членство в Организацията на договора за колективна безопасност (ОДКБ), а поради много по-сериозни ангажименти.
В Украйна на руска страна се сражава арменски доброволчески контингент, който е съставен от граждани на Република Армения и от арменци, живеещи в отцепената от Грузия автономна република Абхазия. Този факт е верифициран от Американския институт за изучаване на войната (Institute for the Study of War), като оценката е че на руска страна се сражава арменски „доброволчески“ батальон. Всъщност, в интернет се разпространяват фотографии от церемонията по изпращането на доброволческия батальон „Арбат“, проведено в арменската църква в Москва на 2 юли 2023 година. (Хасанов, Акпер, Русия изпраща в Украйна арменски „доброволчески“ батальон от граждани на Армения и от арменци – жители на окупираната от РФ Абхазия, 3 юли 2023, https://blacksea-caspia.eu/bg/rusiya-izprascha-v-ukrayna-armenski-dobrovolcheski-batalon-ot-grazhdani-na-armeniya-i-ot-armenci)
Действията на Русия в Украйна се подкрепят официално от министър-председателя на Армения – Никол Пашинян. Той присъства на парада на 9-ти май 2023 година (тоест в навечерието на изпращането на арменския батальон на фронта в Украйна). Когато Украйна нарече тази постъпка „аморална и неприятелска“, Пашинян заявява на заседание на партийното ръководство на управляващата формация в Армения, че е взел правилно решение, произтичащо от жизнените интереси на Армения. Министър-председателят на Армения не пропусна да напомни, че Армения получава природен газ от Русия и че Русия е стратегически партньор на Ереван.
Пашинян заявява съвсем открито, че евентуалният му отказ да участва в парада в Москва би бил „опасна авантюра“. Той стига дотам да заяви, че в случай на загуба на Русия в Украйна, „Армения я чака загуба на независимостта й“. (Хасанов, Акпер, Русия изпраща в Украйна арменски „доброволчески“ батальон от граждани на Армения и от арменци – жители на окупираната от РФ Абхазия, 3 юли 2023, https://blacksea-caspia.eu/bg/rusiya-izprascha-v-ukrayna-armenski-dobrovolcheski-batalon-ot-grazhdani-na-armeniya-i-ot-armenci).
В момента публиката е занимавана със заканите на правителството на Армения, че ще излезе от състава на ОДКБ, но фактите сочат съвсем други неща. Примерно, беше вдигнат шум до небесата за изтеглянето на руските граничари, които охраняваха международното летище „Звартноц“, но това не пречи границите на Армения с Турция и дори със съюзника на Армения – Иран, да продължават да се охраняват от руски граничари.
По същия начин, хората се вълнуват за бъдещето на Армения в ОДКБ, но никой не поставя под съмнение договора между Армения и Руската федерация за военната база в Гюмри.
Отделен въпрос е ролята на арменската диаспора в Русия, където знаменосци на анти-украинската кампания са кремълски пропагандисти точно от арменски произход като Маргарита Симонян, Тигран Кеосаян, Роман Бабаян и Семьон Багдасаров. Ръководителят на Съюза на арменците в Русия – Ара Абрамян, винаги е заемал анти-украинска позиция и последователно оправдава разпалването на войната в Украйна от страна на Руската федерация.
Арменско-руският олигарх Рубен Варданян, според признанията на прословутия полковник от ГРУ – Игор Стрелков (Гиркин), е бил един от основните спонсори на Александър Бородай – бившият лидер на така наречената „ДНР“ („Донецка народна република“), а днес депутат от Държавната Дума на Руската федерация. Бородай е лице с огромна отговорност и за анексията на Крим през 2014 година, и за разпалването на сепаратисткото движение и съответно – на войната в Донбас. (Гасанов, Акпер, Россия направляет в Украину новый батальон убийц. По данным ISW, в этом батальоне наряду с гражданами Армении находятся этнические армяне из оккупированной РФ Абхазии, 03.07.2023, https://gazeta.ua/ru/blog/59709/rosiya-napravlyaye-v-ukrayinu-novij-bataljon-ubivc ).
Факт е, че изпращането на арменския доброволчески батальон „Арбат“ на фронта в Украйна е благословено от арменската църква. В сградата на арменската църква в Москва е даден благослов арменци да убиват украинци. Арменската църква в Русия също така публично одобри и поощри агресията срещу Украйна.
За кого пазарува арменското държавно ръководство?
В този контекст, за сделката за купуване на самоходни гаубици „Caesar“ от Армения възниква основателно съмнение, че представлява операция за възпрепятстване на снабдяването на Въоръжените сили на Украйна. Не можем да сме сигурни за точния брой на гаубиците, които ще бъдат закупени, но някои издания цитират числото сто и девет (109) броя. (https://www.trend.az/scaucasus/armenia/3913649.html ). Други източници говорят за 36 броя самоходни гаубици.
Нека разгледаме общата картина, кой колко гаубици „Caesar“ притежава. Белгия е поръчала 28 броя. Чехия е поръчала 62 броя. Дания притежава 19 броя самоходни гаубици, всичките предадени вече на Украйна. Естония е поръчала 12 гаубици.
Френските въоръжени сили притежават 77 гаубици „Caesar“ и са поръчали още 139 броя. Тридесет френски гаубици са предадени на Украйна, като е потвърдена загубата на една от тях в бойните действия до сега.
Индонезия притежава 55 гаубици „Caesar“. Литва е поръчала 18 броя. Мароко притежава 36 гаубици „Caesar“. Саудитска Арабия е закупила и притежава 156 гаубици. Тайланд притежава 6 гаубици „Caesar“.
Украйна е получила като дарение 19 гаубици от Дания и 30 броя от Франция. Отделно е закупила още 6 гаубици, които са доставени и очаква доставка на още 12 броя от страна на поддържащата я коалиция. Потвърдени загуби има за една гаубица, дарена от Франция (спомената по-горе) и на още 5 броя с неустановен произход на доставка.
В заключение – смята се, че в момента на строева служба са общо 348 гаубици „Caesar“, от които 49 са в Украйна. Вижда се, че има огромно търсене на самоходните гаубици „Caesar“, образно казано държавите се редят на опашка за тях. Причината е ясна – поуките от бойните действия в Украйна потвърдиха изключителната роля на далекобойните артилерийски системи. Въпросът е кой ще ги получи навреме и кой – когато му дойде редът…?
Вижда се, че доставката дори на една гаубица „Caesar“ е от значение при така възникналата военна и пазарна ситуация. И тук се появява Република Армения, която заявява, че иска спешно да закупи не по-малко от тридесет самоходни гаубици „Caesar“. Спешната необходимост от подобна придобивка за Армения е повече от съмнителна. Държавното ръководство на страната в лицето на министър-председателя и на външния министър на страната, като и на администрацията на министър-председателя, декларират намерението си да сключат мирен договор с Азербайджан и вече водят преки преговори, включително и за започналата демаркация и делимитация на границата.
Вярно е, че древните римляни са се ръководели от формулата „ако искаш мир – готви се за война“, но в сегашния случай на Армения едва ли й е необходима точно такава подготовка. Страната има изключително тежки социални и икономически проблеми и вече е излязла от война, която е загубила на бойното поле. Едновременно с това, така нареченото тристранно изявление от 9 – 10-ти ноември 2020 година, носеше на Армения големи изгоди – отваряне на границите, отваряне на транспортната инфраструктура, включване в регионалните проекти за развитие и пр. И тогава, и сега сключването на мир е изключителен приоритет за Азербайджан и Армения би могла да се възползва максимално от тази ситуация. Колкото и противоречиви да са действията на Пашинян и правителството му, макар и лъкатушейки, те са в тази посока.
На този фон, енергичните действия за въоръжаване и за купуване на скъпо оръжие будят определено недоумение. Те обаче стават съвсем резонни и лесно обясними, ако бъдат разгледани като действия в интерес на трета страна. Третата страна разбира се е Русия.
Русия има огромен интерес, в момент когато всяка единица оръжие или боеприпас е от значение за съдбата на войната в Украйна, оръжейните промишлености на страните, които подкрепят Киев да продават продукцията си на трети страни. Всяка самоходна гаубица, която няма да бъде доставена в Украйна, а ще се окаже на друго място, примерно в Армения, е загуба за Киев и чиста печалба за Москва.
Производственият капацитет на производителя на гаубиците „Caesar“ е ограничен до определен брой единици годишно. Ако водена от Бог знае какви съображения, Франция реши да доставя скъпоценни артилерийски системи приоритетно за Армения, вместо на Украйна, ползата за руските въоръжени сили е очевидна. Мотивът на френските политици може да бъде само един – вътрешно-политически сметки, свързани с обстоятелството, че най-голямата арменска диаспора (ако не в света, то поне в Европа) е точно във Франция.
Броят на френските граждани от арменско потекло се оценява от различни френски държавни институции между 250 000 и 700 000 души. (Виж: Дечев, Теодор, Армения – мир веднага или нов скок в неизвестното?, 31.03.2024, https://news.bg/comments/armeniya-mir-vednaga-ili-nov-skok-v-neizvestnoto.html). От гледна точка на политиката на национално равнище, всеки би искал да получи гласовете им и френските управници полагат огромни усилия в тази посока. Както се казва, освен външна има и вътрешна политика…
Тук основателно би могло да се зададе въпросът: „Добре, в написаното има логика, но какви са доказателствата, че Армения помага на Русия, като изкупува оръжие, което може да попадне в Украйна?“. Отговорът на този въпрос е, че има регистрирани достатъчно случаи, в които арменската страна е правила точно това.
Прецеденти, в които Армения работи срещу Украйна на оръжейните пазари
По правило в Армения властта работи с определени лоялни играчи било в областта на контрабандата, като Давид Илоян (Виж: Арменска компания доставя за Русия стоки намиращи се под санкционен режим по маршрута Батуми – Новорусийск, 08.11.2023, https://blacksea-caspia.eu/bg/armenska-kompaniya-dostavya-za-rusiya-stoki-namiraschi-se-pod-sankcionen-rezhim-po-marshruta-batumi ), било в областта на сенчестата търговия с оръжие като Давид Галстян.
По принцип, в Армения Давид Галстян е признат „оръжеен барон“ с прякор „Патрон Даво“. Независимо от хронично избухващите му пререкания и конфронтация с централната власт, Галстян е сочен като тясно свързан със самия Никол Пашинян. Изданията в Южен Кавказ, а и на север от Главния кавказки хребет, цитират по този въпрос на първо място бившия посланик на Армения във Ватикана, зет на бившия президент на Армения Серж Саргсян – Микаел Минасян.
Според Минасян, Давид Галстян е получил пълномощия да управлява оръжейния бизнес лично от министър-председателя на Република Армения. (Виж: Evdokimova, Vera, Nikol Pashinyan’s weapons “market”. Dangerous games of the Armenian Prime Minister in the illegal international weapons trade, 20.07.2020,09:37, https://www.msk-post.com/in_world/nikol_pashinyans_weapons_market32428/).
Разбира се, Микаел Минасян има конфликт на интереси, когато коментира личността на премиера Пашинян, който дотогава вече беше успял да си събере врагове и в Русия, но не бива да се забравя, че в Армения на подобни коментатори не „цепят басма“ и за да се дават подобни оценки, трябва наистина да имаш известен набор от доказателства. Така или иначе, няма данни до момента Микаел Минасян да е подведен под отговорност за думите си, факт който би трябвало да ни навежда на мисълта за своеобразно „мълчаливо съгласие“ от страна на официален Ереван.
Отделен въпрос е, че Давид Галстян е бил видян редом с премиера Пашинян по време на тържественото откриване на завод за производство на автомати „Калашников“, чийто акционер е „Роялсис Инженеринг“ ООД – компания, контролирана от Галстян.
Действително, преди повече от година, специалните служби на Армения и съдебните власти буквално подгониха Давид Галстян за разни прегрешения, но голяма част от публиката в Армения е на мнение, че това се прави за „замитане на следите“, тоест за прикриване на връзките между Галстян и Пашинян, а също така и с известна възпитателна цел – явили са се съмнения, че „оръжейният барон“ е започнал да „мишкува“ и да взима по-голям дял от нелегалната търговия с оръжие, отколкото му се полага. (Виж: Керимов, Бабек, Армения, оружейный бизнес с Болгарией и азербайджанский газ, 20 юня 2022 г., https://caliber.az/post/88494/). Затова и Пашинян е решил да му припомни кой е министър-председател и кой – търговец на смърт в сенките.
През лятото на 2020 година, в навечерието на Втората Карабахска война, известна и като 44-дневната война, руското издание „The Moscow Post“ си позволи да удари силно Никол Пашинян, като публикува описание на схемите, по които работи Давид Галстян с одобрението на премиера. Статията отново се опира на твърденията на зетя на Серж Саргсян – Микаел Минасян, който по това време води истинска информационна война срещу Пашинян с видеопослания, които разбира се са адресирани много повече към гражданството, отколкото към самия министър-председател. (Evdokimova, Vera, Nikol Pashinyan’s weapons “market”. Dangerous games of the Armenian Prime Minister in the illegal international weapons trade, 20.07.2020,09:37, https://www.msk-post.com/in_world/nikol_pashinyans_weapons_market32428/).
Да се дава пълен кредит на доверие на руско издание не е много разумно, но работата е там, че името на Давид Галстян изскача на много по-сериозни места – примерно в доклад на Съвета за сигурност на ООН от 2011 година, в който се твърди, че една от фирмите на Галстян – „DG Arms Corporation“ е купила нелегално и е внесла също така незаконно боеприпаси в Либия в нарушение на международните санкции. (Виж: Final report of the Panel of Experts established pursuant to resolution 1973 \2011\ concerning Libya, https://www.securitycouncilreport.org/atf/cf/%7B65BFCF9B-6D27-4E9C-8CD3-CF6E4FF96FF9%7D/s_2013_99.pdf ).
От Галстян бяха недоволни както официалните власти в Армения, заради злоупотребата с оказаното му доверие и покровителство, така и в Москва, където бяха „разбили кода“ на свръхпечелившите му сделки. Те са се свеждали до препродаване на руска военна продукция на трети страни, като едновременно с това са ползвани значителните отстъпки в цените, полагащи се на Армения като съюзник на Русия в ОДКБ. (В зависимост от вида на съответното оръжие, отстъпките най-общо са варирали между 15 и 40 на сто от размера на цената на световния пазар).
Разбира се, отстъпките са били в сила при купуване на оръжието за свои нужди, но това изобщо не е притеснявало Галстян. Опирайки се на публичните данни, че по онова време Русия е била отпуснала на Армения кредити за закупуване на оръжие в размер на около 300 милиона долара, то Галстян е успял да „дръпне“ от джоба на Москва между 60 и 90 милиона долара. (Виж: Керимов, Бабек, Армения, оружейный бизнес с Болгарией и азербайджанский газ, 20. 06. 2022 г., https://caliber.az/post/88494/).
Така се стига до това, че на 30 септември 2021 година, Националната служба за сигурност на Армения задържа бившия министър на отбраната на страната – Давит Тоноян и прочутия търговец на оръжие Давид Галстян с най-общото обяснение, че двамата са замесени в доставката на негодно въоръжение за арменската армия. Общо, Тоноян и Галстян бяха обвинени, че са присвоили 2,3 милиарда драма или по-разбираемо – 4,7 милиона американски долара.
На журналистите беше обяснено, че на дъното на случая е сделка за закупуване на ракети, като не бяха оповестени нито продавачът, нито вида на ракетите, нито годината на осъществяване на сделката. Знае се само, че ракетите са били произведени някъде между 1985-та и 1991-ва година. (Mejlumyan, Ani, Armenian ex-defense minister arrested for embezzlements and faulty weapons purchases, September 30, 2021, https://eurasianet.org/armenian-ex-defense-minister-arrested-for-embezzlement-and-faulty-weapons-purchases ).
Трябва да се има предвид, че Тоноян е човек, прекарал цялата си кариера от края на 90-те години на ХХ-ия век досега във въоръжените сили и във военното министерство на Армения. Според наблюдателите, той се е радвал на „нетипично голямо“ доверие от страна на министър-председателя, като мандатът му продължил повече от две години – рядко явление за постоянно променящия се кабинет на Никол Пашинян. Тоноян подава оставка през месец ноември 2020 година, под чудовищен обществен натиск, заради понесеното поражение във Втората Карабахска война с Азербайджан.
Наблюдателите веднага свързаха арестите на Тоноян и на Галстян със случай, който вдигна шум пет дни по-рано – на 25-ти септември 2021 година, при който беше цитирано същото количество присвоени държавни средства. Тогава е арестуван друг старши офицер, ръководител на авиационния департамент във въоръжените сили на Армения. Според Националната служба за сигурност на Армения, въпросното длъжностно лице е знаело през 2011 година, че доставени ракети са дефектни и неизползваеми, но въпреки това ги е закупил. Арменските специални служби не огласиха името на въпросния офицер, но сведущите хора в Ереван веднага напомниха, че в периода 2009 – 2019 година този пост е заеман от генерал майор Аветик Мурадян.
„Част от ракетите са се оказали негодни за изстрелване скоро след доставката и са били извадени от арсенала. Останалите не са били използвани изобщо, включително и през 44-дневната война, която започна на 27-ми септември 2020 година“, се казва в комюникето на арменската Национална служба за сигурност. По случая е бил разпитван и заместник-началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на Армения. (Mejlumyan, Ani, Armenian ex-defense minister arrested for embezzlements and faulty weapons purchases, September 30, 2021, https://eurasianet.org/armenian-ex-defense-minister-arrested-for-embezzlement-and-faulty-weapons-purchases ).
По това време Давид Галстян вече е бил обвиняем по друг, подобен случай. В него, компанията на Галстян “Mosston Engineering”, която е офшорна фирма, регистрирана на Сейшелските острови, е обвинена в присвояването на един милион американски долара. Този път става дума за доставка на точно определен вид снаряди за артилерията, произведени между 1983 и 1986 година, но вместо тях, компанията на Галстян закупува чехословашки снаряди, произведени през 1977 година, които според обвинението били „в значителна степен негодни“.
С въпросните арести, прагматичният и крайно опортюнистично настроен министър-председател Пашинян е дал временно удовлетворение както на нервираните му руски партньори, така и на постоянно врящото арменско общество. На Давид Галстян също е даден урок по добро поведение, но както се казва – всичко е до време.
През месец март 2022 година, съдът в Ереван пуска Галстян под гаранция от 50 милиона драма – голяма сума за средностатистическия арменец и никакъв проблем за търговеца на оръжие. Всички свързват пускането на Галстян на свобода с ескалацията на войната в Украйна, около която се отваря меко казано голяма търговия с оръжие. Възниква ситуация при която Украйна и страните от НАТО търсят старо съветско оръжие по целия свят по понятни причини. По също толкова понятни причини, руснаците правят всичко възможно да попречат на купуването на такова оръжие от украинска страна.
В тази надпревара са хвърлени всички налични ресурси, като Република Армения застава на страната на Русия. През месец юни 2022 година, журналистът Брет Форест от “The Wall Street Journal” посвещава специално журналистическо разследване на въпроса. Той също установява несъмнения факт, че освен доставките на оръжие по натовски стандарт, не по-малко значение за украинците има снабдяването им с оръжие от съветската епоха или произведено в Русия, което е много познато на бойците от ВСУ. Но и западни търговци на оръжие, и официални лица от Украйна изразяват загрижеността си, че Русия много често успява да предложи повече в наддаването за тези оръжия.
„Ако те успеят да извадят дадени оръжия от пазара, Украйна няма как да ги закупи“, казва пред “The Wall Street Journal” някогашен деец на американската военна администрация, преминал в момента на работа в частния сектор. Интервюираният от Брет Форест експерт е представен като човек, който десетилетия наред се е занимавал с руската военна продукция. Но дори и човек без такъв опит ще съобрази ясната логика на думите му. За руснаците е най-важно оръжията и боеприпасите по съветско-руски образец да не попаднат в ръцете на украинците, които имат много по-малко военни резерви и ресурси в сравнение с Руската федерация. Дали биха могли да ги използват за свои нужди е по-малко важен въпрос. (Forrest, Brett, In Ukraine War, Global Arms Market Emerges as a New Front. Weapons brokers and government official say Moscow is intimidating sellers and outbidding Kyiv to block access to weapons, June 16, 2022, https://www.wsj.com/articles/in-ukraine-war-global-arms-market-emerges-as-a-new-front-11655389740 ).
По време на брифинг във Вашингтон през месец май 2022 година, британският министър на отбраната Бен Уолъс заявява, че Обединеното кралство и САЩ са проучвали 23-те страни, които държат запаси от руско оръжие и оборудване относно възможността за закупуване и прехвърляне на украинската армия.
„Половината от нашата помощ беше да отговорим на въпроса „Къде можем да намерим тези неща?“, е казал Уолъс. „Понякога сме се сблъсквали с руснаците, които между другото тършуват в редица страни, търсейки също на свой ред някои от запасите, защото те бързо се изчерпват“. (McBride, Courtney, U.K. Is Shopping for Old Soviet Military Gear to Give Ukraine, May 11-th, 2022, https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news-2022-05-11/card/u-k-is-shopping-for-old-soviet-military-gear-to-give-ukraine-zPJavM98kFB8kVPQmUqy?mod=article_inline ).
Пак според “The Wall Street Journal”, украински парламентарист, добре запознат с работата по търсенето на старо съветско или руско оръжие, е споделил, че чешки и полски брокери, работещи за Украйна са били договорили сделка с български доставчик за произведени в Русия бронирани машини и за артилерийски снаряди, когато се явила група арменски купувачи, които предложили 50 процента по-висока цена и успели да спечелят договора за себе си.
„Ние сме абсолютно наясно, че оръжието няма да отиде в Армения, но най-вероятно ще замине за Русия“ е казал депутатът от Върховната Рада. „Те разбират какво търсим ние. И те са наясно къде го има“. (Forrest, Brett, In Ukraine War, Global Arms Market Emerges as a New Front. Weapons brokers and government official say Moscow is intimidating sellers and outbidding Kyiv to block access to weapons, June 16, 2022, https://www.wsj.com/articles/in-ukraine-war-global-arms-market-emerges-as-a-new-front-11655389740 ).
Информацията на “The Wall Street Journal” е подхваната и на практика – потвърдена от изданието „The Moscow Times“. Там илюстрират важността на всяка сделка и за Украйна, и за Русия, като се позовават на достатъчно компетентни лица. За Украйна е цитиран съветникът на президента Зеленски – Михаил Подоляк, който споделя в профила си в „Twitter“ (днес „Х“):
„Ще го кажа направо: за да приключим войната, е необходим паритет при тежкото въоръжение“. Според Подоляк към средата на юни 2022 година, на ВСУ са били необходими 1000 гаубици, 300 реактивнисистеми за залпов огън, 500 танка, 2000 бронетранспортьора, 1000 дрона. Междувременно, по данни на украинското правителство и на блога “Oryx”, който следи загубите на воюващите и доставките на оръжие според открити източници, към същата дата западните страни са били доставили около 250 гаубици, 50 реактивни системи за залпов огън и 270 танка. По същото време, украинците изпитват голям дефицит на артилерийски снаряди.
Руската армия, успоредно на ВСУ, също е била крайно изтощена. По данни на “Bloomberg”, които са получени от западни разузнавателни служби и от администрацията на Европейската комисия, през същите дни в цяла Русия протича хайка за наборници и търсене на оръжие и муниции. Стига се до разконсервиране на стари танкове в складове в Далечния Изток. Към средата на юни 20223 година, Русия е загубила, като унищожени, повредени, изоставени и пленени, 4328 единици бойна техника, в това число 774 танка, 432 бронетранспортьора, 853 бойни машини на пехотата, 82 реактивни системи за залпов огън, 47 вертолета и други. (Мировой рынок оружия стал еще одним полем боя между Украиной и Россией, 16.06.2022, https://www.moscowtimes.ru/2022/06/16/mirovoi-rinok-oruzhiya-stal-esche-odnim-polem-boya-mezhdu-ukrainoi-i-rossiei-a21358 ).
Описаният случай с „прихващането“ на сделката за бронирани машини в България не е единственото постижение на арменските оръжейни брокери в полза на руските им съюзници. Наблюдателите са убедени, че дейността им е невъзможна без логистичната помощ и съветите на Давид Галстян, който както стана дума по-горе, „заблаговременно“ беше пуснат от ареста.
„Българската сделка“ имаше шумен отзвук и в азербайджанските медии. При тях допълнително вдигаше градуса на напрежението и обстоятелството, че винаги остава съмнение, че ако не цялото, то поне част от закупеното оръжие може да е останала в Армения, като е ясно срещу кого би било използвано. Те много бързо си спомниха изтеклата в медиите информация за значителни сделки между български производители и арменската държава през 2010 и 2018 година. Тогава по-голямата част от закупеното оръжие е било реекспортирано в трети държави, което пък беше предизвикало острата реакция лично на Кондолиза Райс през 2010 година. (Виж: Керимов, Бабек, Армения, оружейный бизнес с Болгарией и азербайджанский газ, 20 юня 2022 г., https://caliber.az/post/88494/).
Впрочем, точно продажбите на оръжие от Армения на Иран, от където то се беше озовало в ръцете на шиитските милиции в Ирак и беше използвано срещу американските въоръжени сили, доведоха до сериозно обтягане на отношенията между Вашингтон и Ереван през 2003 година, от което пък Русия се възползва в максимална степен. ((S) Писмо от Заместник [държавния] секретар Негропонте относно закупуване на арменско оръжие от Иран през 2003 година, 12.08.2019, https://svobodennarod.eu/index.php/item/s-pismo-ot-zamestnik-drzhavniya-sekretar-negroponte-otnosno-zakupuvane-na-armensko-orzhie-ot ).
Изводи и поуки
Основната поука за нас от историята с арменската активност на оръжейния пазар е, че описаните случаи показват ясно, че откритото, в това число и безвъзмездно, подпомагане на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) е много по-сигурно, точно от гледна точка на царящото наддаване, между брокерите на оръжие, работещи за Украйна и за Русия.
Когато става дума за търговия и частни интереси, възможността руската оферта (дори и когато е предложена през арменски или друг посредник) да надделее е напълно реална. За разлика от частната търговия, пряката държавна помощ не подлежи на преговори и наддаване.
Основната поука за целия Европейски съюз би трябвало да бъде ясното разбиране, че Армения играе двойна игра, в която далече не е изоставила своя стратегически съюзник – Русия.
Армения поддържа „доброволчески сили“, които се сражават на страната на Руската федерация в Украйна, в това число и прословутия батальон „Арбат“, който беше благословен от Арменската църква насред Москва.
Армения подкрепя и морално Руската федерация по отношение на войната й с Украйна, като министър-председателят Пашинян е бил категоричен относно целесъобразността на подкрепата за Русия.
Армения продължава да дава гостоприемство на руската военна база в Гюмри, а руски граничари продължават да охраняват границите й с Турция и с Иран. Впрочем, стратегическото партньорство на Армения с Иран, никога не е било поставяно под въпрос и за минута.
В добавка към всички тези безспорни факти, както се вижда от изложеното по-горе, арменски купувачи, ползващи се с пряката подкрепа и закрила на днешното арменско държавно ръководство, издирват и купуват в интерес на Русия всякакво въоръжение, което може да представлява интерес за украинската страна. Това е реална пряка помощ за руските въоръжени сили.
В същия контекст би трябвало да бъде разглеждан „неочакваният апетит“ на Армения да закупува оръжие от Франция. Тук ефектът за правителството на Пашинян е двоен.
От една страна, пред обществеността се дрънка с оръжие и се демонстрира едва ли не подготовка за реванш след поражението във Втората Карабахска война. Разбира се, вероятността Никол Пашинян да има такива намерения е твърде малка, но за сметка на това се „правят точки“ пред тази част от обществото в Армения, която стои твърдо зад „партията на войната“.
За Пашинян не е никак лесно да удържа натиска на реваншистите и националистите, още повече, че през последните няколко седмици Арменската църква излезе от сенчестото си прикритие и открито се афишира като главен поддръжник и дори мотиватор на „партията на войната“.
Един епископ на Арменската църква поведе поход срещу столицата Ереван, заради извършваните работи по делимитацията и демаркацията на границата с Азербайджан. Стигна се до сблъсъци и насилие и можем да кажем, че станахме свидетели на това как Никол Пашинян се изправи срещу „последния (за сега) кръстоносен поход“. (Темата „Никол Пашинян и последният кръстоносен поход“ е изключително актуална и можем да се надяваме, че ще бъде тема на следващ анализ).
Затова за Пашинян не са излишни внушенията и PR ефектите, които се постигат с демонстративното закупуване на френско оръжие с върхово качество. Едновременно с това обаче, опитът на Армения да се „нареди на опашката“ за самоходни гаубици преди Украйна е много важна пряка помощ за Русия в артилерийски дуел между двете страни. Всяка гаубица по-малко, която не пристигне на фронта в Украйна, е облекчение за руснаците, които все още имат превъзходство в конвенционалната далекобойна артилерия с тяхната самоходна артилерийска установка 2С7 „Пион“. (От въпросната артилерийска установка, Русия има 800 броя, Украйна – 99, а Беларус – 48).
В контекста на войната в Украйна, поведението на арменското държавно ръководство е опасно и вредно. Тук без да влизаме в подробности, е мястото да се отбележи, че Азербайджан от първия ден на ескалацията на войната в Украйна препотвърди своята подкрепа за териториалната й цялост, като оказва на украинците много голяма материална помощ, особено в сферата на доставките на оборудване за енергетиката и електропреносните мрежи, които са постоянен обект на варварски обстрел от руска страна.
Този анализ не е мястото да коментираме логиката на френското държавно ръководство, което поставя под въпрос редовността на доставките за Украйна, заради флиртът с Армения, но ясно е, че от гледна точка на официален Париж, разпространяването на посланието, че „Франция е по-голямата сестра на Армения“ е поне еднакво важно с помощта за Киев.
За сметка на това е ясно, че руската страна се гневи на арменското „дисидентство“ много повече в зрелищен план, отколкото реално. За всеки случай, беше издадено и нарочно комюнике от страна на Генералния секретариат на ОДКБ, в който изрично се подчертава, че Армения си остава пълноправен член на организацията:
„Във връзка с това [изявлението на външния министър Арарат Мирзоян, че Пашинян не е казал, че Армения излиза от ОДКБ, а че арменците ще решат кога да излязат от там, Бел. авт.], изхождаме от това, че независимо от забележимото съкращаване на участието на Република Армения в мероприятията на ОДКБ, тя си остава член на Организацията“. (Абдурахманова, Рена, В ОДКБ прокомментировали заявление Пашиняна, 13 июня 2024 г., https://www.trend.az/scaucasus/armenia/3912130.html ).
В този смисъл, всички мечти Армения да бъде отделена от Русия си остават ярки примери на пожелателно мислене (wishful thinking). Амбициите на Президента Макрон да вземе реванш в очите на обществеността, заради унизителното си изтегляне от Северозападна Африка, където за сметка на това се нанесе ЧВК „Вагнер“ и руското влияние расте, са непремерени и неразумни. Единственият резултат от тях е всяването на допълнителна дисхармония във външната политика на Европейския съюз.
В качеството си на изключително прагматичен политик и ярък опортюнист, Никол Пашинян създава най-различни очаквания, но в крайна сметка се придържа най-вече към стратегията си за оставане на власт. Пашинян отлично знае, че разделението в арменското общество е по оста „за или против сключването на мирен договор с Азербайджан“. Това е радикално и кардинално разделение, по което той ще трябва тепърва да се бори с „партията на войната“ и с излязлата на светло като главен про-военен фактор Арменска църква.
Въпросът за приятелството с Русия изобщо не стои по такъв начин. Той не формира такъв разлом, както въпросът за мирния договор с Азербайджан и настроенията, че Армения не може да гарантира националната си сигурност без помощта на Русия преобладават. Дори и след окончателното приключване на противопоставянето в Нагорни Карабах.
