Няколко дни след фалита на Silicon Valley Bank, лауреатът на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц приветства, в интервю за AFP, цитирано от Capital.fr* , реакцията на американските власти, но не изключи опасността и от други сривове…
След затишието, отбелязано на финансовите пазари във вторник, можем ли да кажем, че вече е изключен рискът от голяма финансова криза?
Това е едно от нещата, които не можете да предвидите. Банките са по-стабилни, отколкото в миналото, особено през 2008 г. Има напредък, но не толкова голям, колкото е необходимо. Новите технологии благоприятстват „bank run“ (банково бягство, паника). Доскоро се смяташе, че е трудно банковите сметки да бъдат преместени. Но когато всеки управлява банковата си сметка през интернет, е много по-лесно да изтеглиш всичките си пари и да ги вложиш другаде. Преди фалита на SVB имаше много малко дискусии за това как технологията влияе върху вероятността от „банковите бягства“. Стабилността на финансовата система трябва да бъде преосмислена, като се вземат предвид новите технологии.
Наскоро публикувахте много интерессен материал, в който казвате, че фалитът на SVB е бил „предсказуем“. Можем ли да кажем, че и други водещи банки ще фалират в близките дни?
Банковата система е много сложна. Винаги вървят слухове за това, че една или друга банка е уязвима, но без да познавате техния счетоводен баланс, техните експозиции и техните резултати в стрес тестовете, е трудно да знаете истината. Това, което е интересно в случая, че нямаше отрицателни коментари по повод заемите, предоставени от SVB. В миналото, при повечето „банкови бягства“, хората се оплакваха от непредпазливостта на банките, които са отпускали повече или по-малко необезпечени ипотечни заеми. Но тук проблемът не е в заемите, а по-скоро в асиметрията между активите и пасивите на банката. И това може да се случи навсякъде в нашата икономическа система.
Как оценявате реакцията на американските власти?
Имаше огромен шок между четвъртък и неделя вечерта. В крайна сметка мисля, че властите реагираха добре, но много бавно. Нещата щяха да са много по-лесни, ако бяха отговорили по-бързо, особено с гаранцията, че клиентите, които имат депозити над 250 000 долара няма да загубят парите си. На макроикономическо ниво това беше най-важното. Ако властите не бяха направили това, съществуваше голяма опасност от развихряне на огромна финансова криза или на могъщо движение на средства към най-големите банки „too big to fail“… Трябва да разберете степента на шока, който преживя технологичния сектор поради забавянето на реакцията на властите. Това е травма, която мисля, че ще има дългосрочни последици.
*Превод Георги Саулов
