Складиране на водород, промяна в начините на селскостопанското производство, промяна в нашето потребление на хранителни продукти – това изглежда са важните решения, които могат да бъдат взети, за да се намали въздействиетго на селското стопанство върху климата. Със своите 22% емисии на парникови газове това е третият най-замърсяващ отрасъл след енергетиката и промишлеността.
„Ние сме на кръстопът“, заявява И Хю Сънг, президент на Междуправителствената експертна група по климатичните промени към ООН (Giec) по време на представянето на доклада ѝ на 4 април. Всички отрасли трябва да дадат своя принос за намаляването на газовите емисии, настоява групата експерти.
Селското стопанство ни поставя пред трудна дилема: трябва да съумеем да съвместим гарантирането на изхранването на едно непрекъснато нарастващо човечество със също така жизнената необходимост да възстановим огромните зелени пространства, за да направим от тях ефикасни депа за улавяне и съхраняване на въглерода. Очаква се към 2050 г. броят на населението в света да доближи 9,5 млрд. Това е годината, в която се предполага, че планетата ще постигне въглеродна неутралност, според амбициите по отношение на климата, декларирани от много страни по време на последната среща на Конференцията на ООН по изменението на климата.
Решаването на това уравнение е възможно, твърди в интервю за RFI Рашид Мрабет, директор научни изследвания в Националния институт за селскостопански изследвания на Мароко, координатор при съставянето на глава 7 от последния доклад на Giec посветен на селското и горското стопанство и други дейности свързани със земята.
Докладът посочва, че селското стопанство има голям потенциал за намаляването на затоплянето. Какъв е той?
Решения за намаляване съществуват във всички сектори. Но за разлика от другите, този на селското стопанство, горите и другите земни масиви (савани, прерии, блата, влажни крайбрежни зони) предлага по-голям набор от възможности: секторът като цяло може да намали емисиите; може да премахне значителни количества въглерод с минимални разходи; може да предостави суровини, които да позволят намаляването в други отрасли като промишлеността и строителството.
Икономическият потенциал на сектора за намаляване на емисиите се изчислява между 8 и 14 гигатона (или милиарда тона) еквивалент на СО2* между 2020 и 2050 г., като един тон СО2 струва по-малко от 100 долара. За сравнение можем да отбележим, че общото количество на емисиите в света през 2019 г. беше 59 Гт и само 38 Гт през 1990 година. Следователно потенциалът е значителен.
Той може да се развива в три направления. Първото и най-важното е горската система. Между 4,2 и 7,4 Гт еквивалент на СО2 годишно могат да бъдат резорбирани посредством залесяване или чрез прилагане на по-добро управление на горите. Най-голям потенциал крие в себе си ограничаването на обезлесяването в тропическите зони.
Второто направление обхваща всичко, което се отнася до трайното и по-добро управление на почвите, независимо дали става въпрос за пасища или обработваеми земи, както и до животновъдството и оризовите полета. Също така агролесовъдсдтвото, консервационното земеделие, биологичното земеделие позволяват рециклирането на органичните вещества в почвата, което от своя страна дава възможност за съхраняване на въглерод. Всички тези мерки в своята цялост ще предотвратят ежегодно емитирането на газове в атмосферата в размер на 1,8-4,1 Гт.
Последното направление засяга нашия хранителен режим и личното ни поведение. Ако те са по-здравословни, по-балансирани и по-трайни, в по-голяма степен ориентирани към потреблението на разстителна храна вместо животинска, ще доведат до допълнително намаляване на емисиите с 2,1 Гт. Това последно направление включва в себе си и намаляване на разхищението на хранителни продукти, което също е важна част в процеса на намаляването на емисиите.
Осъществяването на тези решения ще доведе до съкращаването на емисиите между 20 и 30%, което ще позволи да останем под границата от 20 на глобалното затопляне.
Залесяването и съхраняването на прериите изисква много пространство, което е за сметка на отглеждането на култури. Съвместимо ли е това с предизвикателството да се гарантира изхранването на човечеството?
Именно поради това се извежда на преден план необходимостта от по-балансиран и здравословен режим на хранене, което означава намаляване на консумацията на месо. Колкото е по-малко животновъдството, толкова повече земи могат да бъдат използвани за други култури.
В същото време трябва да се увеличи производителността на земята. Това минава през агроекологията. Вместо да вървим към увеличаване на обработваните земи, трябва да произвеждаме едновременно повече и по-добре от единица площ. Следователно необходимо е по-добро използване на водата, торовете и енергията. С една дума трябва да вървим към екологически интензивно земеделие.
Конвенционалното интензивно земеделие, каквото го практикуваме понастоящем, изтощава почвите. То има вредни последици за качеството на водата, въздуха, живота. Количеството на органични вещества в почвата е твърде малко, което води до ниска производителност и ни принуждава да използваме синтетични подобрители. Напротив, като изберем пътя към интензивната екология, възобновяващото земеделие, щадящо в по-голяма степен почвите, използването на растителна покривка и на директно засяване (вместо системното разораване преди засяване), на постепенното отстраняване на синтетичните продукти, можем едновременно да произвеждаме интензивно и да създаваме условия за съхранение на въглерода.
В областта на селското стопанство трябва да осъществим както екологичен преход, така и енергиен преход с изграждането на инфраструктури функциониращи на основата на възобновяеми източници.
Това изисква ротация на културите…
Разбира се ротацията и диверсификацията на културите е неизбежно, ако искаме да следваме пътя на намаляването на емисиите. При диверсификацията създаваме производствена система, която е устойчива на биотични (болестите) и климатични предизвикателства. Тя е по-стабилна и по-трайна. Ротацията повишава качеството както на почвите, така и на земеделските култури. С това се създават по-благоприятни условия за други екосистемни услуги като опрашването, биоразнообразието, естествените местобитания…
Конвенционалното земеделие е монокултурно, а ние трябва да поемем по пътя на агролесовъдството с разделителни култури. Също така трябва да се интегрира добитъка в този поликултурен-животновъден модел като се обръща особено внимание на това да не се изтощят прекалено много почвите. Монокултурният модел има за цел да осигури по-големи количества храна за населението, но ние сме тръгнали по лош път.
Възможно ли е да се изхранят 9,5 млрд души през 2050 г. с тази нова система на селскостопанско производство?
Да, от гледна точка на количеството хранителни продукти е възможно. Смята се, че през 2050 г. в световен мащаб поне 50% от селскостопанските земи ще бъдат обработвани по модела на агроекологията.
Но има пречки. Това изисква да се преосмисли и балансира разпределението, да се финансира получаването на материали, технологии, знания, за да може екологията да бъде равномерно разпределена в целия свят. Това изисква поемането на финансови ангажименти и на първо място от държавите. Съществува и рискът от връщане към изходната позиция, ако нововъведенията не срещнат достатъчна подкрепа от селскостопанските производители и техните асоциации. Несигурността в собствеността на земята и слабостите в мениджмънта трябва накрая да бъдат преодолени.
Координирано, бързо и подкрепено от всички заинтересовани страни (политици и инвеститори, собственици и управители на поземлените площи) усилие е предварително условие за постигане на значително намаляване на емисиите в сектора, което в същото време трябва да гарантира изхранването и постигането на другите цели за трайно развитие.
Съвместимо ли е със земеделието прибягването до улавянето и съхраняването на въглерод посредством технологии определени в доклада като „неизбежни“ за остатъчните емисии?
Поставя се въпросът за конкуренцията със земите, които се използват за производствени цели и следователно за осигуряване на изхранването. Земеделието, горите и почвите не могат да компенсират развитието в голям мащаб на този начин на изкуствено съхраняване на СО2. Техническото осъществяване на тези решения зависи от инвестициите, достъпа до напреднали биоенергетични технологии и прилагането на последователни политики. Следователно тези технологии няма да бъдат на разположение на всички страни, преди всичко от Азия и Африка. В тези райони, където има повече проблеми с изхранването и недохранване, трябва да се прилага по-скоро биологичното улавяне на въглерода, отколкото изкуственото. Ако тези техники се прилагат неправилно, могат да имат негативни последици за осигуряването на изхранването.
Усилията, независимо дали се отнася за индивидуалното поведение или за технологическия прогрес, лягат преди всичко на плещите на развитите държави. Какво може да бъде мястото на Африка в този селскостопански, енергиен и хранителен преход?
Големите градове в Африка, Азия, а и навсякъде по света са места на голямо разхищение на храни. Затлъстяването е широко разпространено в Африка, има също така много болести, дължащи се на лоша хранителна хигиена.
За да се повиши производителността е необходимо Африка да достигне едно минимално ниво на икономическо развитие. Например механизацията и използването на торове са на твърде ниско равнище и много реколти се губят поради лошо управление на земята. Механизацията е важно условие за справянето с множество предизвикателства като изхранването, вноса, използването на селската среда, намаляването на загубите и разходите. Но тя трябва да бъде добре обмислена и съпътствана от въвеждането на възобновяема енергия в инфраструктурата.
Негативното въздействие на климатичното затопляне върху жизненоважни икономически сектори като земеделието, горското стопанство и животновъдството трябва да ускори прилагането на действия за неговото намаляване, но също така за приспособяването и устойчивостта както в развитите, така и в развиващите се страни. Промените в индивидуалното поведение и тихнологическият прогрес трябва да станат приоритет и да бъдат подкрепяни навсякъде. Следователно селскостопанският, енергийният, хранителният, екологичният преход трябва да се състоят във всяко едно кътче на света.
*Еквивалентът на СО2 е мерна единица, която включва всички газове с парников ефект (метан, диазотен оксид и др.), съотнесени към топлинния ефект на въглеродния диоксид
Превод Георги Саулов
