- Неволята
Енергията започна да се осъзнава като проблем на човечеството през последния половин век. Енергийното потребление се увеличава чувствително, а предлагането се подтиска. Непрекъснатият прираст на енергийно потребление се отразява зле на околната среда, в т.ч. и на нашето здраве. Военните амбиции и конфликти (вкл. и разрушителната съвременна война в Украйна) наливат масло в огъня. В резултат енергийните цени стартираха буен и трудно удържим танц. Започваме критично да се оглеждаме и да търсим приемливи алтернативи. Все повече заглеждаме възпроизводимите енергийни източници, които са навсякъде около нас и в неограничено количество.
Паралелно с това се променя манталитетът на хората. Осъзнахме пестенето на енергията като съществена алтернатива на енергийното производство. Стартира съревнователен междустранов процес за повишаване на енергийната ефективност, както и за използване на алтернативни възпроизводими енергийни източници.
И тук икономическата дейност и поведенческите аспекти на населението привлича все повече вниманието и усилията.
2. Енергия и икономика
На Фигура 1 е представена динамиката на БВП (в съпоставими цени), от една страна, и на крайното енергийно потребление (измерено чрез тонове нефтен еквивалент – tons of oil equivalent, TOE), от друга, у нас.
Последните две декади илюстрират възможностите на икономиката за съществено подобряване на енергийната ефективност. По-значим в посочения контекст е първата половина на периода (2000-2008 г.), когато енергоемкостта на БВП намалява средногодишно с 4,3%! Следващата декада е време на по-сдържано снижение на енергоемкостта на БВП – средногодишно с 1,2%. Разликата е съществена (около 3,5 пъти!), но тя видимо е съпроводена с усилия за структурно преустройство след значимата финансово-икономическа криза от 2008 г.
На Фигура 2 е представена динамиката на енергоемкостта на БВП за същия период за 9-те страни, условно наречени страни СИВ-ЕС (България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия), както и средно за ЕС[1]. За всички страни СИВ-ЕС двата подпериода имат сходни характеристики. Разликата е единствено във величината на темповете на снижение на енергоемкостта. Видимо членството на тази група страни в ЕС въздейства положително за възприемане на курс към енергоспестяване.
Две особености правят впечатление на Фигура 2.
Първо, и по този показател нашата страна заема трайно опашкарската позиция в ЕС. Като цяло страните СИВ-ЕС се движат в своеобразен пакет, но ранжирането на страните се запазва.
Второ, ЕС като цяло следва определен тренд на намаление на енергоемкостта на БВП, върху който финансово-икономическата криза през 2008 г. не оказва въздействие. Кризата е шокова за страните СИВ-ЕС и променя моделът им на енергийно поведение, докато за ЕС като цяло подобно въздействие не се забелязва – то е последователно и хармонично.
Израстването на икономиките на страните СИВ-ЕС се свързва органично с повишаване на устойчивостта на макроикономическото управление, както и с утвръждаване на зрели икономически структури, които да съумяват безболезнено да асимилират непредвидени външни шокове.
3. Цени и ефективност
Подобряването на енергоемкостта на БВП корелира с динамиката на енергийните цени. На Фигура 3 е представено разположението на страните от ЕС в съответствие с енергоемкостта им, от една страна, и енергийните им цени, от друга. Точките са относително разпръснати, което е следствие както от спецификата на националните икономически структури, така и от енергийната зависимост на отделните страни. Това е и причината, поради която е предпочетено агрегиране и усредняване на информацията за последните пет години.
Три страни от ЕС се отклоняват съществено от очертаната на Фигура 3 тенденция – Дания, Литва и Словения. И при трите страни се отбелязва спад на енергийните цени за последните пет години при чувствително подобрение на енергийната ефективност. В този смисъл те са изключение от общата маса и поради тази причина не фигурират на Фигура 3.
За останалите 24 страни на ЕС се оформя видима свързаност между цени и ефективност. Коефициентът на корелация не е висок (около 55%), но все пак е показателен. Отбелязва се вградена тенденция на подобряване на енергоемкостта, която се подсилва от въздействието на цените. Като цяло всеки допълнителен процентен пункт повишаване на цените индуцира също толкова снижение на енергоемкостта на БВП.
Много по-ярка е изразената корелация при страните СИВ-ЕС. При тях коефициентът на корелация между темповете на прираст на енергийни цени, от една страна, и енергоемкост на БВП, от друга, е близо 90%, а всеки процентен пункт прираст на енергийните цени води до около три процентни пункта подобряване на енергийната ефективност.
4. Заключение
В казармените ми години беше придобила популярност следната фраза: „Въпросът с банята е решен: баня няма да има!“. Със същия успех сега мога да кажа: „Въпросът с енергийните цени е решен: цените ще растат изпреварващо и непрекъснато!“.
Прирастът на енергийните цени в бъдеще ще е резултат както от кумулативно нарастващите неблагоприятни ефекти от добива на минерални енергийни носители, така и от естествената склонност на хората да търсят начини за икономично използване на дефицитни продукти.
Данните недвусмислено показват, че населението и икономическите агенти се влияят от ценовите промени и реагират по предвидим начин на ценовите изменения. Друг е въпросът, че съизмерването на енергийните цени спрямо финансовите възможности не е в полза на България.
В икономическата теория е формулиран т.нар. Закон за единната цена (the law of one price – LOOP), според който при идеални условия (свободна конкуренция и нулеви транзакционни разходи) идентични стоки се продават на една и съща цена на регионално различни пазари при условие, че цените се изразяват в една и съща обща валута. Регионалното разпределение на доходите обаче зависи от степента на икономическо развитие, т.е. от качеството на конкретното макроикономическо управление. Неблагоприятен елемент за нашата страна е отсъствието на пазарна оценка на валутния курс.
Поставянето на изискването за „Зелена икономика“ в дневния ред на ЕС не е случайно и не е спорадично. То е трайно и е свързано с поддържането на устойчива здравословна среда за живот в дългосрочен план. Макроикономическото управление следва да си дава сметка за неотменимите реалности и да се вписва в политическите императиви. Добра новина е, че по линия на възобновяемите енергийни източници България не е на опашката в ЕС – за 2020 г. делът на енергията от възобновяеми енергийни източници у нас се оценява на 23,3% от брутното крайно енергийно потребление, докато за ЕС като цяло същият показател е 22,1% (по данни на Eurostat).
Възможностите за използване на възстановяеми енергийни източници са необятни и тепърва следва да се експлоатират. Задача на макроикономическото управление е да премахне пречките за разширяване на приноса на възобновяемата енергия най-вече чрез регулация на действието на многостранните икономически интереси.
[1] Има разлика в измерителя на енергоемкостта, показан на Фигура 1, и тази на Фигура 2. В първия случай се съпоставят темпове на физически прираст на БВП и на потребената енергия, докато при втория случай е оценена използваната енергия за единица БВП в текущи измерения, по-точно за един милион евро БВП. Така междустрановата съпоставка е по-пряка и непосредствена.
