Европейски механизъм за възстановяване и устойчивост: Преповторени акценти

През 2020 г. ЕС реагира мащабно на кризата и инициира идеен и финансов стимулиращ пакет от мерки, свързан с ограничаване и предотвратяване действието на Covid-19, както и с възстановяване и преструктуриране на европейските икономики. Ядрото на стимулите и мерките се формира от заделен финансов ресурс в размер на 2018 млрд.EUR, който включва, първо, дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. (1211 млрд.EUR), и второ, допълнително целево отделени 807 млрд.EUR чрез конструиран временен инструмент за подпомагане на възстановяването, наречен „СледващоПоколениеЕС“[1].

На 28 май 2020 г. Европейската комисия (ЕК) одобри Механизъм за възстановяване и устойчивост (МВУ)[2]. След поредица от формални и неформални дискусии, корекции и уточнявания на различни равнища в ЕС се оформи окончателният текст, който беше публикуван в официалния вестник на ЕС.

1. Замисъл на Механизма за възстановяване и устойчивост

МВУ е конструиран като възлов централен инструмент в контекста на „СледващоПоколениеЕС“ (2021-2024 г.), за подпомагане на ЕС в утвърждаването му като по-силно и по-устойчиво общество, както и за по-успешното справяне с кризи, вкл. като изживяваната здравна криза от началото на 20-те години на настоящия век.

Страните-членки на ЕС се сблъскват с редица предизвикателства, които са свързани с кризата Covid-19 и които МВУ се стреми да неутрализира, предотврати и/или премахне. Предвижда се отделните страни-членки да опишат и ранжират специфичните за тях индуцирани затруднения и проблеми.

В МВУ са предвидени общо 724 млрд.EUR, от които 386 млрд.EUR във вид на заеми и 338 млрд.евро във вид на безвъзмездни грантове за подпомагане на извършването на реформи и финансиране на инвестиционни проекти в страните-членки на ЕС. Предвижда се пряко управление от ЕК на одобрените и отпускани целеви финансови ресурси, както и на безвъзмездното финансиране на грантовете (без необходимост от съфинансиране с национален ресурс). Замисълът на МВУ е да облекчи негативното социално-икономическо въздействие от Covid-19, както и особено да съдейства за изграждането на по-стабилни и по-адаптивни европейски икономики и общества, които да бъдат в състояние успешно да се справят със съвременните и бъдещи предизвикателства и възможности на т.нар. зелена икономика и на дигиталната трансформация. 

При разпределението на преобладаващата част от безвъзмездните средства (70%) между държавите-членки се отчита броят на населението, БВП на човек от населението и средното равнище на безработица през 2015-2019 г. (в сравнителен план, спрямо средното равнище за ЕС). За останалите 30 % показателят за безработицата се заменя със загубата на реален БВП през 2020 г. и с кумулативна загуба на реален БВП за 2020-2021 г.

Максималният размер на заемите за всяка държава членка е 6,8 % от нейния Брутен национален доход (БНД). По данни на Националия статистически институт (към 19.10.2020 г.) БНД на България за 2019 г. е 60,2 млрд.EUR.

МВУ предоставя възможност на България да ползва примерно до 6217 млн.EUR грантове и до 4549 млн.EUR заеми.

Всяка страна-членка на ЕС трябва да приготви свой собствен Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в който да специфицира използването на отделените в МВУ финансови ресурси.

 2. Направления за планиране на инвестиционни проекти

МВУ очертава конкретни стълбове (pillars), в рамките на които страните следва да планират своите собствени действия за възстановяване и развитие. Оформени са шест основни стълба (при спазване на очертаната последователност и ранжиране):

1. Зелен преход.

НПВУ следва да са съгласувани с приоритетите на Европейския зелен пакт[3] и да показват как те подкрепят действия, насочени пряко към изпълнение на климатичните и екологични приоритети на ЕС. Всеки НПВУ следва да задели поне 37% от общия финансов ресурс за климатични подобрения, както и да илюстрира достигането на конкретно поставените цели.

2. Дигитална трансформация.

Очаква се страните-членки да обяснят как НПВУ допринася за дигитална трансформация или за преодоляване на последствията, възникващи от нея. Всеки НПВУ следва да разпредели поне 20% от общите финансови ресурси за предприемане на дигитални мерки.  

3. Интелигентен и устойчив икономически растеж.

Необходимо е предвиденият икономически растеж да следва европейска икономическа еднопосочност, да създава работни места, да повишава производителността на труда, да осигурява социално-икономическо развитие и иновативност, както и качествено функциониращ пазар със силни малки и средни предприятия.

4. Социална и териториална кохезия.

В МВУ се изисква страните-членки да посочат в своите НПВУ начините, по които се съдейства за засилване на кохезията, отчитайки локалните, регионални и национални различия и несъответствия, вкл. в селските и слабо урбанизирани райони. Очаква се и проектирането на мерки, свързани с преодоляване на наложили се негативни демографски процеси. Местното управление ще трябва да представи национални и регионални динамични статистики за дохода, населението, здравния статус, образованието, трудовите умения, както и да ги съпоставя (задължително!) със средноевропейските равнища.  

5. Здравна, икономическа, социална и институционална адаптивност.

Кризата от началото на 20-те години на настоящия век демонстрира необходимостта от ефективно функционираща здравна и социална системи. Тя открои слабости в социалната и институционална адаптивност. Страните-членки ще трябва да представят вижданията си за заздравяване на посочените системи, за повишаване на тяхната гъвкавост и издръжливост с оглед успешно справяне с вариантни възникващи кризи. Предвижда се също обсъждане на мерки, насочени към заздравяване на публичните финанси, както и очертаване на перспективата за финансови буфери в частния сектор като индикатори за финансова устойчивост и издръжливост.

6. Политики, насочени към следващите поколения.

ЕК поставя акцент и върху грижата за следващите поколения. Трябва да се изгради определена сигурност, че бъдещите поколения няма да живеят непрекъснато от опастността Covid-19, както и че пропастта между различните генерации няма да се задълбочава. Предвидените мерки и реформи трябва да осигуряват поле за нормален живот на идващите поколения, високо качество на масовото образование, наличие на подходящи социални и жилищни условия за развитие на децата и подрастващите.

3. Общоевропейски социално-икономически предизвикателства

ЕК идентифицира определен брой общи за всички страни-членки предизвикателства, които са дефинирани и подредени в седем водещи насоки (flagships):

• Енергийно осигуряване: Строителство и въвеждане в действие на енергийни мощности, експлоатиращи възобновяеми енергийни ресурси, с разчет достигане до около 40% от 500 GW-енергийни мощности, необходими към 2030 г., подпомагане на инсталирането на 6 GW електролизаторски капацитет, производство и транспортиране на един милион тона възобновяем водород в рамките на ЕС към 2025;
• Саниране (обновяване): Подобряване и повишаване на енергийната ефективност на обществените и частните сгради, удвояване на нормата на обновени сгради към 2025 г.;
• Зареждане и презареждане: Насърчаване на ориентирани към бъдещето чисти технологии, ускоряване използването на устойчив, достъпен и интелигентен транспорт, на станции за зареждане и презареждане и разширяване на обществения транспорт. Към 2025 г. да се построят един милион от общо три милиона станции за зареждане, предвидени към 2030 г., както и половината от необходимите 1000 станции за водород;
• Свързване: Неотложно въвеждане на бързи широколентови услуги за всички региони и домакинства, вкл. влакнестооптични и 5G мрежи. Да се осигури към 2025 г. възможно най-широко 5G-покритие за цялата територия, вкл. в селските и труднодостъпни райони;
• Модернизиране: Цифровизация на публичната администрация и на услугите, вкл. на съдебната система и здравеопазването. Към 2025 г. да се осигури европейска дигитална идентичност (e-ID). Да се предприемат реформи от страна на публичната администрация за осигуряване на процеси, процедури и обществени услуги в съответствие с най-добрите практики;
• Разрастване: Увеличаване на капацитета на европейските промишлени данни в цялост и разработването на най-мощните, авангардни и устойчиви процесори;
• Преквалификация и повишаване на квалификацията: Адаптирането на образователните системи с оглед подкрепа на цифровите умения, образованието и професионалното обучение за всички възрасти. Към 2025 г. половината от възрастното население трябва да участва в преподготвителни курсове всяка година. Към 2025 г. делът на европейците на възраст 16-74 години с базисни дигитални умения трябва да достигне до 70%.

ЕК очаква страните-членки да проведат анализи на съществуващите национални предизвикателства, свързани с развитието на очертаните водещи направления. Редно е те да очертаят съответните status quo и възможностите за бъдещо развитие. Очаква се страните-членки да опишат подходящите реформи и вероятни насочени инвестиции, финансирани от МВУ. Описанието може да включва различни по характер модели за прилагане на предвидените мерки, посочвайки техния мултиплициращ ефект, както и въздействието им върху заетостта и социално-икономическия просперитет.

4. Графици и реакции

ЕК е изготвила график за утвърждаване на НПВУ и фактическо предоставяне на предвидените финансови ресурси (Таблица 1):

Към 28.09.2021 единствено България и Нидерландия не са представили своите НПВУ в ЕК, а НПВУ на пет страни остават все още неодобрени (Таблица 2).

5. Заключение

Чрез МВУ не се предоставя просто финансов ресурс, който страните-членки трябва да побързат да усвоят всяка по своему. Разполагаемият финансов ресурс следва да бъде използван за ясно посочени конкретни цели, с постигане на ясно конкретизирани резултати.

България продължава да изостава в рамките на ЕС. Формалното оправдание за доминирането на изборни процеси през годината не следва да се приема сериозно. Независимо от вида на правителството (служебно или не) всичко в страната трябва да функционира нормално, а жизнено важни национални дейности трябва своевременно да се изпълняват.

Предложеният от правителството вариант на НПВУ (версия 1.3, редактиран вариант от 20.07.2021 г.) не отговаря на изискуемите от ЕК критерии. Вероятно това е и причината, поради която внасянето на НПВУ в ЕК се забавя толкова дълго. Министър-председателят вече обяви, че правителството възнамерява да внесе българския НПВУ в ЕК до средата на м. октомври 2021 г., но най-вероятно ще са необходими допълнителни корекции и съгласувания. Всичко това забавя и без това бавния социално-икономически прогрес на нашата страна в рамките на ЕС.

Опашкарската позиция на България в ЕС продължава за неопределено време!    

[1] NextGenerationEU.
[2] Recovery and Resilience Facility (RRF).
[3] European Green Deal.

Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"