Когато ситуацията с инфлацията и лихвените проценти между САЩ и Европа се сближат и стабилизират, ЕЦБ ще може отново да започне да изкупува държавни ценни книжа. На карта е поставена бъдещата стабилност на еврозоната, предупреждава Ален Льомасон в коментар за Capital.fr*.
Седем години след привеждането му в действие the quantitative easing (масираното изкупуване на държавни ценни книжа) приближава своя край. Седем години на монетарна политика с неясни цели и съдържание, но която имаше голямо въздействие върху европейското единство и икономическата мисъл. Основният елемент на тази политика засяга изкупуването на държавни ценни книжа – прост на пръв поглед механизъм, който позволи на ЕЦБ да финансира държавите, нещо, което ѝ е забрането от закона. В действителност буквално механизмът на откупуването на облигациите не влиза в противоречие със статута на ЕЦБ, защото почива на схема на непряко придобиване на олблигации, които свободно се препродават от тези, които вече са ги закупили по-рано от държавите-емитентки.
На основата на този формален анализ беше намерено базисно споразумение от гуверньорите на ЕЦБ за откупуването на облигации, посредством емитирането на пари и преодоляването на надвисналата заплаха от дезинфлация. Напразно ястребите от северните страни и най-вече от Германия се опитаха да блокират тази непоклатима юридически позиция. Съчетани с драстично спадане на лихвените проценти, тези мерки облагодетелстваха всички държави от еврозоната. Уеднаквяването на условията за получаване на заемите улесни постигнатите наскоро споразумения за обединяване на новите заеми на Европейския съюз.
Най-учудващото е, че тази политика на ЕЦБ позволи да се избегне опасността от дезинфлация, без това да отприщи трайна инфлация, което теорията свъзрзва с увеличаването на паричната маса. Върхът беше постигнат с въвеждането на отрицателни лихвени проценти – това, може да се каже, са икономически НЛО, защото са резултат на противоречието търсене-предлагане и следователно не могат да бъдат отрицателни, най-малкото поне на теория.
Мълчанието на икономистите
Икономистите реагираха по всички тези въпроси като цяло с мълчание, което беше смутено само от някои изказвания за магическите пари. По-конкретно беше обвинението за наводняването на пазара с парична маса, като по този начин се смята, че the quantitative easing е причината за повишаването на цените на акциите на Борсата и на недвижимите имоти. Това е странно обвинение, като се има предвид, че непряко предоставените от ЕЦБ пари на правителствата бяха използвани за финансиране на текущия им дефицит, а не разпределени между инвеститорите.
Също странно е мълчанието на икономистите по един изцяло нов феномен – частичното изместване на ЕЦБ от пазарите в качеството ѝ на заемодател. Този безпрецедентен статут ѝ позволи да облекчи съществено дълговото бреме на държавите чрез подновяването за двадесетгодишен или по-дълъг период на държаните акции, към което се прибавя въздействието на отрицателните лихви, истинска субсидия за кредитополучателите. Това представлява форма на бонус за банките, които по този начин са стимулирани да пуснат придобитите акции на първичния пазар. Простата сметка показва, че минимално спадане на процента на обратно изкупуване на облигациите дава на банката значителен марж, много по-голям, отколкото глобата, която може да бъде наложена за евентуалното увеличаване на разервите ѝ в централната банка.
Заплахата от продължителна инфлация и едностранните действия на Федералния резерв правят много трудно продължаването на политиката quantitative easing от ЕЦБ, още повече в условията на безпрецедентен спад на курса на еврото спрямо долара поради разликата в нивото на лихвените проценти. На теория не се вижда пречка, която да не позволи връщането към политиката на откупуване на държавни облигации, от момента в който инфлацията и лихвените проценти в САЩ и Европа се доближат и стабилизират. На карта е поставена бъдещата стабилност на еврозоната, която днес е сериозно застрашена.
*Превод Георги Саулов
