На 19 май тази година се проведоха две открити заседания на Комисията за енергийно и водно регулиране, свързани с В и К отрасъла на България. На тях трябваше да бъдат обсъдени доклад за определяне на групи ВиК оператори за регулаторен период 2022-2026 г., както и анализ на отчетни данни за показателите за качество към 2019 г., определяне на индивидуални цели на показателите за качество за регулаторния период 2022-2026 г. Второто заседание бе свързано с обсъждане на доклада за утвърждаване на норма на възвръщаемост и нива на нетен цикъл на оборотния капитал за ВиК операторите за регулаторен период 2022-2026 г.

На самите заседания бяха поканени единствено представители на ВиК дружествата. Без медии, без организации, без граждани, които да вземат отношение по темите. Явно така е по закон. Явно засегнатите теми на заседанията, такива като показателите за качество и нормата на възвръщаемост на капитала, са само за богоизбрани. Колкото по-малко се говори за това – толкова по-добре. Колкото по-малко се отразяват подобни събития, на толкова по-малко въпроси от обществено значение ще трябва да отговаря КЕВР. И то по теми свързани пряко с цената на водата в България.

Никакви обсъждания обаче нямаше. Първото заседание изцяло показваше отношението както на едната, така и на другата страна по темите. Първото заседание приключи за 30 от определените 45 минути. То бе неприсъствено за ВиК дружествата. Половината от времето бе разходвано в неколкократни опити за връзка по скайп с пожелалите да вземат отношение едва 5 от близо 40-те ВиК оператора. В останалото време те изложиха в 2-3 изречения своето отношение към предложените им от страна на КЕВР нива на показателите за качество на услугата „доставка на питейна вода за населението“.

Абсолютно всички дружества без изключение отказаха да изпълнят предложените им от КЕВР индивидуални показатели за качество. Фрапантното в случая бе, че всички дружества декларираха, че ще представят на КЕВР в писмен вид определени от тях нива на показателите за качество. С две думи ВиК дружествата ясно казаха, че ще поискат и получат увеличения за цената на водата, но те ще определят колко качествена ще бъде услугата. Гледайки този 30-минутен фарс у мен се породиха редица логични въпроси, някои от които са:

1. Възможно ли е КЕВР видно да бъде  регулаторен орган без никакъв респект, след като ВиК операторите проявиха наглостта дори да не обсъдят предложените от тях нива на качество на питейната вода?

2. Фактът, че въобще има нива за постигане, поставя наболелия въпрос каква вода сме пили до сега?

3. Кой е органът в България, който може да застави ВиК дружествата да изпълнят заложените нива за качество, които явно трябва да бъдат постигнати?

4. Ако ВиК операторите отказват да подобрят качеството на услугата, която явно ще подобри положението в сектора, коя е институцията, в чиито прерогативи е подмяната на управленията на тези дружества, ако те са държавни и какви санкции търпят съответните дружества, ако те са частни концесионери?

5. Каква вода ще пием следващите 5 години?

6. До кога отговорните институции ще търпят тези дружества да се държат като недосегаеми монополисти?

Малко предистория на самата тема, която трябваше да се обсъди. Всеизвестно е, че за своята дейност водоснабдителните дружества в България всяка година искат, а и им се дава увеличение на цената на водата. Във връзка най-вече с подобряване на качеството на така наречената услуга – „доставяне на питейна вода за населението“, са заложени цели, които всяко дружество трябва да постигне. Тези цели са най-общо казано преобразувани в показатели за качество, постигането на които би гарантирало доставянето на питейна вода за населението на страната ни. Към момента има създадени 30 броя показатели за качество. За достигането на целите за необходимото качество на услугата е даден 10-годишен период на постигане, стартиращ от 2017г. и приключващ през 2026 г. Периодът е разделен на две части от по 5 години, с възможността в края на всяка “петилетка” водните дружества да представят своите последващи инвестиционни планове за развитие и постигане на целите. На базата на тези планове, КЕВР всяка година одобрява увеличението на цената на услугата, като в края на всеки 5-годишен период, са прави доклад на постигнатите резултати.

Иначе казано, в края на 5-годишния период водните дружества трябва да оправдаят исканите и дадените им увеличения на цената на водата, оценявано в случая чрез тези 30 показателя за качество.

Какво показва докладът на КЕВР след обобщаване на резултатите на дружествата?

Данни на КЕВР показват, че от заложените нива на показатели за качество в края на 2019 г. (това са последните данни), едва 7 от 30-те показателя са изпълнени. Резултатите по своята същност са ужасяващи. Изводът от цялостния анализ показва, че въпреки дадените увеличения, за качество на услугата въобще не може да се говори, поради липса на основания за това. За обикновените потребители, доставката на вода накратко се възприема като доставена вода, годна за пиене на ниска цена.

От постигнатите цели се вижда, че са изпълнени показателите за „ниво на покритие“, „качеството на вода за големи и малки зони“, „качество на отпадъчните води“, „Енергийна ефективност за дейността по пречистване на отпадъчни води“ и „активен контрол на течовете“. Това са всъщност минималните изисквания без които услугата не би могла да съществува. Всички останали компоненти, най-вече свързани с цената на водата, са неглижирани от дружествата и те не ги смятат като приоритет за изпълнение. Важни показатели като „непрекъснатост на водоснабдяването“, „загуби по водопреносната мрежа“, „аварии по водопреносната мрежа“, „ефективност на разходите по доставяне, отвеждане и пречистване на водата“, „рехабилитация на водопроводната мрежа“, „изграждане и годност на уредите за измерване“, както и много други показатели свързани с цената на самата услуга не се изпълняват.

Истината

Позицията на ВиК дружествата е ясна. Искаме увеличения – дават ни ги. Не ги харчим по предназначение – голяма работа. Наказания не са предвидени и не се носи никаква материална отговорност. Какво от това, че ще излезе доклад – ясно показващ, че не сме си свършили работата, за която са ни дали увеличенията. Всяко чудо за три дни. Ще поставим нови цели и ще искаме още пари. На всичкото отгоре нормативната база е създадена в наша полза и ни позволява да поискаме всяка година по-големи увеличения от заложените в инвестиционните планове за 5-годишния период. И ги получаваме в някаква степен. Какво най-много може да ни направи КЕВР? Може най-много да ни намали цената, което ще доведе до по-малко приходи за бъдещи периоди.

Истината е грозна, но реална, ако се погледнат данните за заложените увеличения в инвестиционните планове и реално дадените увеличения.

Анализ на данните показва няколко притеснителни факта от последните 5 години:

  • Водните дружества в България са получили повишение на цената на 1 кубик вода над 20%.
  • В номинална стойност увеличението при повечето от дружествата е около и над 0.50 лв. за всеки кубик вода.
  • Само 5 от показаните 24 големи и средни дружества в края на 5-годишния период са получили по-ниски от исканите увеличения спрямо заложените в инвестиционните им планове през 2016г. Иначе казано те не са изпълнили своите инвестиционни планове и съответно са били санкционирани от КЕВР. Въпреки това, текущите ценови нива на тези дружества са с над 25% по-високи спрямо края на 2016г.

Ако трябва да поговорим за сумите, прибирани от ВиК дружествата през последните 5 години – показателен е примерът на Софийска вода ЕАД. За последните 5 години дружеството е получило увеличение от близо 61% или 1.11 лв. Жителите на столицата консумират около средно 80 млн. кубически метра вода. Или само за 2021г. ще получи 88.80 млн. лв. повече приходи само от повишението на цената на водата спрямо началото на инвестиционния период. Годишните приходи на дружеството в края на тази година ще надхвърлят 230 млн. лв. Какво получават столичани в замяна? Вода с по-добри питейни качества? По-малко загуби по мрежата, които да доведат до рязко намаляване на цената на водата – каквато все пак е крайната цел?

Защо всъщност се учудваме, че ВиК дружествата отказват да постигнат показателите за качество? Защото когато това стане, ще бъде логичен въпросът – какво би трябвало да се случи с цената на водата след постигането на нормативно определените показатели за качество?




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"