Анализът на Леа Болюз за Capital.fr е в превод на Георги Саулов…
Свързан с техническия прогрес, ръстът се определя като интензивен, когато се увеличава благодарение на по-доброто прилагане на производствените фактори.
С какво се характеризира интензивният ръст?
Икономическият ръст, често измерван чрез брутния вътрешен продукт (БВП), се определя от увеличаването на количеството стоки и услуги, произведени в една страна за даден период от време. Основният принцип е, че има ръст, когато произведените количества се увеличават по-бързо от населението, като по този начин се благоприятства увеличаването на жизненото равнище.
Икономистите различават два вида ръст:
- екстензивен ръст – пропорционален на количественото нарастване на производствените фактори и преди всичко на труда и капитала
- интензивен ръст – свързан с нарастването на производителността и/или капитала. Става дума не толкова да се увеличават средствата за производство, колкото да се използват с по-голяма ефективност наличните.
Концепцията за интензивния икономически ръст е най-пълно разработена от американския икономист от неокласическата школа Робърт Солоу, лауреат на Нобелова награда за икономика за 1987 г.
В модела на Солоу с увеличаването на производствените фактори (труда и капитала) се обяснява една част от ръста. Когато броят на работниците и инвестициите в икономиката се увеличават, това съответно води до ръст. Към тези фактори (труд и капитал) се прибавя един допълнителен фактор: техническият прогрес. Той е резултат едновременно от разходи за изследователска и развойна дейност, които увеличават технологичния капитал за инвестиции в публичния сектор (инфраструктура, транспорт и т.н.) и разходи за образование, които повишават качеството на човешкия капитал и го приспособяват към технологичните промени.
Каква е разликата с интензивиня ръст?
Екстензивният ръст има количествен характер. Според неговите теоретици, той е съчетание между труда (продължителност на работното време, брой на заетите) и капитала. Така ръстът е резултат от количественото увеличаване на производствените фактори. Например екстензивен ръст е, когато земеделец увеличава производството си, вследствие на закупуването на нови земи.
Интензивният ръст има качествен характер. Става дума за увеличаване на производството в резултат на увеличаването на производителността. В този смисъл икономическият ръст може да се осъществи, без да е необходимо да се увеличават производствените фактори, а само като се подобри тяхната призводителност и ефективност. В нашия пример земеделецът може да увеличи продукцията си благодарение на използването на по-производителни селскостопански машини, на торове и средства за фитосанитарна защита. В този случай говорим за интензивен ръст.
Повишаваето на ефективността се измерва чрез т.нар. глобална производителност на факторите (ГПФ). Например, може да се повиши производителността на фактора капитал, като се инвестира в средства за производство последно поколение или на фактора работна ръка, като се инвестира в квалификацията ѝ, което ще ѝ позволи да се приспособи към новите технологии.
За да обобщим тази теза може да се каже, че увеличаването на ГПФ означава да се прави повече (или поне толкова) с по-малко средства.
Граници на интензивния ръст
Според модела Солоу, интензивният ръст е тясно свързан с техническия прогрес. Той се изразява във въвеждането на технически иновации, които позволяват да се усъвършенства продукцията, например компютри, или производствения процес, например в случая на роботизация на производствените линии.
Без иновации в широкия смисъл на думата, без този допълнителен фактор, няма интензивен ръст, както например във Франция в края на 60-те години. Тогава ръстът е само екстензивен. Добър пример ни предоставя и екстензивния руски икономически бум от 50-те години, когато ръстът на съветската икономика се основава на демографското увеличаване на населението и съответно нарастването на фактора труд.
