Препубликуваме от „Дневник“ части от интервюто на доц. Красен Станечв пред БНР…
Очаква се нов ръст на инфлацията. Трудно е да се прецени колко. Вероятно хората с по-ниски доходи ще го усетят много, а тези с по-високи доходи – не толкова. Очевидно за всички ще има по-големи разходи. Що се отнася до социалните помощи, в момента схемата е такава, че те се раздават „на калпак“, поравно на всички, което в дадения случай означава неравно.
През лятото имаше обсъждане на помощите и предложение те да отиват там, където са най-нужни, и да се утроят, което не е такъв голям разход – от 90 на 270 млн. лв., но да отиват там, където са най-нужни – при онези, които са възрастни и няма кой да се грижи за тях, и тези, които имат материални затруднения. Които не са чак толкова много хора. И тогава за тях би имало ефект.
Но по неизвестни причини това обсъждане с тези добри схеми, които бяха предложени, не беше чуто даже.
От 10 години в България има недостиг на работна сила. По статистика е 30%, а по изследвания на работодателите е 40%, което означава, че при всички случаи доходите растат, което пък се доказва от статистиката – от 2004 година насам в България доходите растат най-бързо в целия ЕС. Това се запазва и в години, когато има ръст на безработица и спад на икономиката – като през 2009-а, 2010-а, 2020-а и половината от 2021 г. Тоест икономиката расте и не е този начинът да се решават проблеми с доходите. Както не е правилен подход увеличаването на минималната работна заплата.
Очевидно тази година ще растат цените. И очевидно годишният темп на нарастване на инфлацията ще се запази най-малко до края на годината 9-10%. Причините са много – част от тях не са в България. Но немалко са в България. Когато се увеличават разходите, плащанията през НОИ и се увеличават данъците върху труда през минималните осигурителни прагове – всъщност се намаляват доходите. Ако има някакво увеличение през преразпределението, то ще бъде временно, защото всяко увеличение ще отиде отново в цените. Тоест ръстът на инфлацията ще неутрализира ръста на доходите.
В бюджет 2022 прогнозата за инфлацията е подценена. Онова, което е заложено като средногодишна инфлация, е доста ниско. Има трик с ниската прогноза за инфлация – така се увеличават приходите от ДДС.
Протестите за бюджета са безкрайна оперета. Каквото поискат полицаите, после ще го поискат и другите – културни дейци, учени, хора, които работят в киното, хора, които работят в телевизията… Единствените, които не могат да се организират, са тези, които работят за себе си. А те са някъде около 1 млн. души. Така че имаме голяма несправедливост.
Индексациите са част от проблема с инфлацията. Тя е предизвикана 1/3 от цените на енергоресурсите, около 1/3 и малко повече от политиката на Европейския съюз и Европейската централна банка и 1/3 е качването на доходите 2020/2021 г. поради изборите, а 2022 г., защото има следизборна ситуация. И повече колеги обясняват, че този бюджет всъщност не стимулира растежа и оттам да има естествен ръст на доходите, а по-скоро поставя клопки за по-нататъшните развития в икономиката.
Средствата от Плана за възстановяване ще влязат в икономиката на страната в началото на 2023 година. Вече е ясно, че т.нар. възстановяване се е състояло през ноември 2021-ва. Тоест това ще са пари за нещо друго.
