Данъчно-осигурителната система на България е регресивна. Ето защо страната не бележи прогрес…
За какво служат данъците? „Как за какво?! – ще възкликне някой. – Да вземем от тези, които имат и да дадем на онези, които нямат.“ В играта „Стани богат“ това би бил грешен отговор. Защото в днешния свят данъците имат много функции и финансирането на дейности или прослойки в обществото е само една, и сякаш не най-важната от тях.
Това е зорко пазена тайна, но някои посветени не са си държали езика зад зъбите: суверенните държави (със самостоятелна парична политика) всъщност нямат обективна нужда от данъци. Федералният резерв или Банката на Англия могат да напечатат колкото е нужно пари и така да обезсмислят дейността на данъчните служби. Имало риск от инфлация? Не ставайте смешни. В света на фиатните пари инфлацията така или иначе е неизбежна.
В България нещата са различни, защото имаме валутен борд, тоест златен стандарт, но и за нас важи принципът, че данъците не са само за събиране на пари. Това е много важен извод на фона на битката, която финансовият министър Асен Василев води около повишението на максималните осигурителни прагове в закъснелия бюджет за 2022 г.
Като кажеш „осигурителен“ – и половината хора в стаята престават да слушат. Но нещата изобщо не са скучни. В момента тези, които печелят над 3000 лева на месец не дължат осигуровки за сумите над 3000 лева. Хората, които получават по-малко от този „праг“, плащат осигуровки в пълен размер.
Тоест, ако си работник с 1500 лева брутна заплата – около средната за страната – ще платиш за осигуровки 207 лева, или 13.8% от дохода си. Ако заплатата ти е четири пъти по-висока, т.е. двойно над „прага“, ще платиш за осигуровки само 6.9% от дохода си.
Ситуацията, при която хората с високи доходи се радват на по-ниска данъчна тежест от останалите се нарича „регресивна данъчна система“. Това е положението в България – и то не е за хвалба. Да кажеш днес, че данъчната ти система е регресивна е все едно в края на XIX век да признаеш, че още не си отменил робството. В малкото развити страни с регресивни данъчни системи (като САЩ) мъдри и богати хора (като Уорън Бъфет) настояват този дефект незабавно да се поправи.
Това е контекстът, в който министър Василев прави своето салто мортале: повишава максималния осигурителен праг от 3000 на 3400 лева, напук на опозиция и коалиционни партньори. И тук се връщаме към въпроса за какво служат данъците. За да се запомнят по-лесно функциите на данъците, някои икономисти предлагат абревиатурата „4R“, от английските думи revenues (приходи), redistribution (преразпределяне), repricing (преоценка, например акцизи за вредни стоки) и representation (представителство).
Да започнем с приходите. С повишаването на осигурителния праг до 3400 лв. в бюджета ще влязат не повече от 280 милиона лева*. Сумата на пръв поглед е солидна, но всъщност се равнява на едва 0.2% от очаквания БВП за 2022 година (143 милиарда лева). Също така, тя е под 5% от планирания бюджетен дефицит за годината.
Ако въпреки барабаните на войната правителството по някакъв начин успее да смъкне разходите за отбрана от 1.73% до 1.5% от БВП – колкото е средното ниво за страните от ЕС – ще се спестят повече пари. Допълнителните 280 милиона лева от осигуровки се равняват на точно толкова, колкото струва един от осемте изтребители F-16 Block 70, които „Борисов III“ купи от името на България.
Очевидно въпросът за повишаването на осигурителния праг не опира само, и дори не толкова до приходите. Това е по-скоро заявка за една бъдеща политика, в която данъчно-осигурителната система на България ще излезе от режим „Дивия Запад“.
По отношение на преразпределянето, една малка, но много гласовита група икономисти, често с опит като лобисти, твърди, че данъците трябва да имат единствено финансираща роля и въпросът за различното им въздействие върху различните прослойки и сектори дори не трябва да се повдига, защото е опасен и позорен.
Повечето сериозни, тоест необвързани, икономисти ценят преразпределителните възможности на данъците. Ако ви харесва днешното българско общество, рекордьор по демографски упадък и липса на щастие в живота, вие всъщност се наслаждавате на дългосрочните ефекти от регресивната данъчна система, която спира преразпределението чрез данъци. Темата развих по-подробно другаде, тук ще изтъкна само две неща:
- Според WID (авторитетна световна база данни за неравенството), бедната половина от българите днес има по-ниска средна покупателна сила, отколкото през 1988 г.;
- Според същия източник, след данъчните реформи на Тройната коалиция през 2007-8 г. делът от националния доход, който отива в Единия процент се е удвоил, достигайки 18.2% – колкото е и в Турция. По отношение на неравенството, след Тройната коалиция и ГЕРБ скъсахме с Европа и се завърнахме в Ориента.
Повишаването на максималния осигурителен праг по настояване на министър Василев е едва втората данъчно-осигурителна мярка за последните 15 години, засягаща специално богатите. При това тя не цели да вземе от тях по-голям процент, отколкото плащат по-бедните, а просто да поизравни (и то скромно) данъчната тежест. Това е твърде ниска цена за нормализиране на социалните отношения в страната. Как можем въобще да говорим колко „може“ или „не може“ България, когато богатите плащат по-ниски данъци от бедните?! Това е плутокрация, не демокрация.
Накрая да кажем нещо и за представителството като данъчна функция. Именно то е в основата на появата на най-силната днес страна в света. „Няма (да плащаме) данъци, без (да имаме) представителство (в британския парламент)!“ – викат гордите колонисти в Бостънската чаена завера през 1773 г. Без да плащаш адекватни данъци в една страна, не може да имаш адекватно отношение към нейното управление.
Хората, които плащат малко повече като данъци и осигуровки са много по-чувствителни от останалите, когато става дума за държавни политики. Следят под лупа публичните разходи и партийните назначения. Настояват за конкретни мерки в образованието, които да осигурят повече кадри за техния бизнес. Безкомпромисни са към корупцията. Предлагат на сънародниците си визия за национален материален и духовен просперитет. Ето такива трябва да са изтъкнатите, включително по-богати граждани на България.
През изминалите години на хронични протести се изляха тонове критики срещу начина, по който се управлява България. Не беше пощадено нищо: лошите пътища, липсата на детски градини, архаично образование, нехуманно здравеопазване, подкупна полиция, лошо е всичко. Днес, когато идва време да се плати, за да имаме нещо по-добро, малка група за обществен натиск, самопровъзгласила се за представител на заможните, надава вой да не се пипа изкривената данъчна система в България.
„Вземете оттам, отсам, от Хасан – не от мен, аман!“ С тази нагласа България никога няма да излезе от дупката, в която я вкараха наказателните икономически политики на идеологическата школа, възцарила се след 1997 г. Ако не скъсаме с идеологията на първоначалното натрупване на капитала, като страна винаги ще сме най-бедните, най-малко иновативните, все по-необразовани и без работни места – защото връзката между ниски данъци, лоши публични услуги и липса на чуждестранни инвестиции е доказана.
Проблемът е, че на тази малка група за натиск не ѝ пука какво се случва с България. Нямало работници в територията? – ще внесем от Лаос. Образованието било в разруха? – за какво са ни философи, за производство с ниска добавена стойност са достатъчни изпълнители. Били болни? Ами тъкмо ще ѝ олекне на пенсионната система.
Единственото важно нещо е те да изпълнят своята идеологическа мисия: богатите да плащат по-малко данъци от бедните. Накрая богатите може и да ги наградят.
Затова твърдо подкрепям първата стъпка на министър Василев към нормализиране на данъчно-осигурителната система на България (която ще вземе пари и от моя джоб). Ако искаме нещата в тази страна да се променят към по-добро, трябва да си платим – всички, бедни и богати, според възможностите си. Тоест, богатите малко повече. В противен случай ще си останем в затворения цикъл на старата социалистическа сентенция: „Аз лъжа държавата, че ѝ плащам данъци, тя ме лъже, че ми дава пенсия и публични услуги.“
* Повишаването на осигурителния доход с 400 лева на месец ще увеличи разходите за работника с 55 лева и за работодателя със 75 лева. 130 лв. х 12 месеца = 1560 лв. По данни на НОИ, в момента хората с доход над 3400 лв. са 163 хил. души. Още 54 хил. души имат доход между 3000 и 3400 лв. Приемаме, че около 180 хил. души ще понесат увеличението в пълен размер. 180 000 х 1560 = 280 800 000 лв. Не е отчетен ефектът на по-високите осигуровки върху размера на ДДФЛ, около 12 млн. лв.
