1. Обща постановка

Пандемията Covid-19 продължава да върлува, а предвижданията за развитието на процеса стават все по-несигурни. Междувременно се появяват странични нежелани явления (преди всичко и най-вече ускорена динамика на цените), които предизвикват спонтанни реакции от различни обществено-икономически кръгове в страната. Оправдано или не всички погледи са насочени към държавната машина, а очакванията непрекъснато се въртят около някаква (каквато и да е) държавна помощ. Рядко се говори за източниците на подобен вид финансово-икономическа помощ, мисли се, че там отнякъде държавата ще изрови финансови средства за подпомагане и със строг поглед се попоглежда към лошия Брюксел, който от проклетѝя може и да попречи на благородната подпомагаща наша собствена държавна мисия за раздаване на хубави готови пари. Междувременно т.нар. наша държава се намира в небрано лозе, няма издържано разбиране за характера на протичащите процеси, много повече гледа да си продължава съществуването колкото се може по-безпроблемно и в крайна сметка да дойдат тези, които се пишат за много знаещи, та да ги видим как ще я подкарат.

Приказки, искания и закани много.

Междувременно инвестиционният процес като основа за цялостно технологично преструктуриране на икономиката продължава да крета и да остава извън полезрението на макроикономическото управление. Истинското решение на възникващите и застрашително набъбващи икономически проблеми не е и не може да бъде в раздаването на натрупани по някакъв начин някъде пари, а в подпомагане и активизиране на инвестиционния процес и съществено обновяване на производството.

Инвестиционният процес има различни проявления, като основата е в частната инвестиционна практика, но публичните инвестиционни проекти като предпоставка за подпомагане на икономическото възстановяване далеч не са за подценяване, нещо повече – в определени моменти те могат да функционират като движещ елемент на цялостната инвестиционно-икономическа активност.

2. Измерители на инвестиционната активност

Съществуват различни измерители на инвестиционната активност. Популярен измерител е съотношението между брутни инвестиции и БВП. Той е прието да се нарича норма на натрупване.

Процесите предполагат по-общо третиране тогава, когато дадена страна е член на (или гравитира към) монетарен съюз, какъвто е еврозоната. В такива случаи се фиксира несанкционирано преливане на ефекти толкова повече, ако се оценява научно-технологичния обмен. Съществува процес на плавна конвергенция на цените на потребителските стоки, въпреки че производството им на местна почва корелира с оценката на местния труд. Когато обаче се реализира обмен на технологично-иновативни продукти, тогава ценовите равнища в отделните страни са много по-близки. В такива случаи е логично междустрановата оценка на инвестиционната активност да се извършва на база брутни инвестиции на глава от населението, доколкото иновативните технологии са с близки пазарни ценови оценки независимо от икономическото равнище в отделните страни. 

3. Междустранова съпоставка на съвкупната инвестиционна активност

Както неведнъж е ставало дума, междустрановите сравнения за България в рамките на ЕС е редно да се извършват в групата страни, които преди 90-те години на миналия век бяха членки на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), а по-късно се включиха в ЕС. Групата е от общо 9 страни (България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия), за които е възприето условното название „страни СИВ-ЕС“.

На Фигура 1 е представено изменението на показателя „Бруто образуване на основен капитал“ (БООК, като елемент от статистиката на БВП в съответствие с разходите за крайно потребление) на човек от населението. Броят на населението е към края на отчетния период.

Фигура 1

България хронически изостава от останалите страни СИВ-ЕС по посочения показател. Изоставането е систематично, а не е свързано с някаква конкретна ситуация. При това то е чувствително и значимо. Например, за 2020 г. размерът на показателя за България е 1,7 хил.EUR, докато средната стойност на същия показател за останалите осем страни СИВ-ЕС е 3,9 хил.EUR, т.е. 2,3 пъти по-висок! Това съотношение дори нараства във времето, като през 2010 г. средната стойност на БООК на човек от населението за осемте страни е два пъти по-висок от този за България, т.е. брутните инвестиции на човек от населението в България изостават както абсолютно, така и относително спрямо останалите страни СИВ-ЕС.

Видимо става въпрос за съзнателно следвана политика, която въздейства по определен начин върху динамиката на показателя. При това показателят в България е относително стабилна величина за последната декада – няма колебания, които биха могли да бъдат свързани с някакви конюнктурни въздействия, докато ситуацията не е такава за останалите осем страни СИВ-ЕС.

За всички девет страни СИВ-ЕС се забелязва относително по-бързо нарастване на показателя за последните четири години. Груповата динамика е свързана с определено раздвижване на инвестиционния процес, но в различна степен. Влияние оказва и движението на населението. Така например за 2016-2020 г. населението в България намалява с 2,9%, докато сумарното намаление на населението в останалите осем страни СИВ-ЕС за същия период е 0,7%. Различието в намалението на населението оказва въздействие на оценката на БООК на човек от населението и то се изразява в по-висок прираст на показателя за България спрямо останалите осем страни СИВ-ЕС. Въпреки това обаче показателят в България нараства с по-сдържани темпове.

Показателна е сравнителната ситуация с нашата северна съсъдка Румъния, с която бяхме съпоставими по икономически показатели към края на миналия век. През 2020 г. БООК на човек от населението в Румъния превишава същия показател у нас с почти две трети (64%), докато преди десетина години (2010 г.) това превишение е било (само!) 43%! 

4. Междустранова съпоставка на публичните инвестиции

България изостава от останалите осем страни СИВ-ЕС и по отношение на публичните инвестиции. На Фигура 2 е представено изменението на БООК като част от държавния бюджет (държавни капиталови разходи) спрямо БВП за страните СИВ-ЕС. Показателят е съотнесен към БВП защото: (1) прието е разходните и приходни елементи на държавния бюджет да се съпоставят с БВП; (2) капиталовите разходи от държавния бюджет се заделят от приходната част, която е свързана с формирането на БВП.

Фигура 2

Като цяло се забелязва тенденция на относително нарастване на държавните капиталови разходи за страните СИВ-ЕС, но в различна степен. През последните пет години България не съумява да се откъсне от незавидната си опашкарска позиция и по този показател. Средногодишно по този показател България изостава от останалите осем страни СИВ-ЕС с около един процентен пункт, т.е. с повече от една четвърт!

5. Аналитична оценка

Стимулирането на инвестиционната активност, която е от съществено значение за конвергенцията на икономиката ни към европейски равнища и структури, както и за преодоляване на различни по характер кризисни ситуации, може да се извърши основно по две линии: (1) Създаване и поддържане на подходящ инвестиционен климат, който да благоприятства стартирането на частни инвестиционни проекти; (2) Провеждането на целенасочена правителствена инвестиционна политика главно в рамките на фискалната политика, за мобилизиране на инвестиционни ресурси и финансиране на инфраструктурни проекти от различно естество – пътна, образователна, здравеопазваща, културна, спортна, военна.

Първо, инвестиционният климат в страната не е благоприятен за поддържане на приемлива и висока частна инвестиционна активност. Основен противодействащ фактор е несигурността и непредвидимостта на управленските решения на макроикономическо равнище. Икономическото законодателство по своята същност е хаотично, в съответствие с неясно изразени лобистки въздействия, нерядко подчинени на отделни инцидентно възникнали случаи и конфигурации. Предлаганите и приемани законови промени в НС като правило остават неоценявани професионално независимо от юридически изискуемата нормативност. Важни възлови законови предпоставки се променят по силата на случая, без да са съпроводени от дългосрочно насочена аналитична оценка.

Спецификата на съдебната система също съдейства за влошаване на инвестиционния климат в страната. Критериите при приемането на конкретни съдебни решения в сферата на икономическите взаимоотношения остават размити, неспецифицирани, което поставя в безизходност частните инвеститори при решаване на частно-правни спорове.

Вина за създадаваната обстановка в дискутирания контекст носят партийните структури, чиято de facto доминираща задача е личното им и групово облагодетелстване без грижа за дългосрочните явни и неявни неблагоприятни последствия в национален план.

Второ, правителството от своя страна демонстрира практически отказ от провеждането на печеливша в икономически план фискална политика. При управлението на държавните финанси доминира стремежът за вътрешноведомствено преразпределение на финансовите ресурси при неособено ясни критериални постановки, както и изпълнението на шумни донорски финансови инжекции без оценка на дългосрочните въздействия.

Правителството не желае да отчита и не се интересува от масивното изтичане на местен капитал в чужбина. В такава ситуация именно правителството е институцията, която може и е длъжна да се ангажира с мобилизиране на част от вътрешните капиталови ресурси за инвестиране на инфраструктурни проекти с чувствителна важност за подобряване на цялостния инвестиционен и икономически климат в страната. В съвременния свят успешното функциониране на частния инвеститор е зависимо в решаваща степен от равнището и качеството на различните по характер инфраструктури в страната. Нито един инвеститор не е в състояние за изгради в дългосрочен план успешен и печеливш бизнес при незадоволително състояние на пътната инфраструктура в страната, както и на другите видове инфраструктура (особено образователна, здравеопазваща, културна, спортна).

Правителството е институцията, която носи отговорност за неблагоприятната инфраструктурна среда в най-общ план в контекста на инвестиционната, респ. икономическа активност.

6. Заключение

Макроикономическото управление продължава да робува на остарели и зомби макроикономически представи и концепции, които видимо не съдействат за ускоряване на икономическата динамика. Правителството и партийните структури са длъжни да поемат своята отговорност за трайното изоставане на страната в рамките на ЕС, без ясни изгледи за измъкване от опашкарската позиция на страната. Както правителството, така и партийните структури трябва да се ангажират с ясно изразени конкретни задължения за чувствително повишаване  на инвестиционната и икономическа активност.

В противен случай вътрешното социално-икономическо напрежение ще продължава да нараства, докато изригне в трудно контролируеми мащаби.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"