По съвпадение анализът*, публикуван от изданието The Spectator, излиза в навечерието на мащабния протест на зърнопроизводители у нас срещу вноса на украински земеделски продукти…
Спорът около украинския внос на зърно показва, че политиците в Източна Европа могат да бъдат най-големите си врагове. Пет източноевропейски държави – България, Румъния и Словакия, начело с Полша и Унгария – не успяха да убедят останалите страни-членки на ЕС, че съществуващата забрана за внос на зърно от Украйна, наложена по-рано тази година, трябва да бъде удължена след 15 септември. В резултат на това най-малко три от тях – Полша, Унгария и Словакия – сега ще приемат свои собствени ограничения, напук на ЕС.
Твърде ясно е, че страните, които искат забрана, особено Полша, са издигнали краткосрочните политически съображения над собствените си дългосрочни интереси в Украйна. Техният натиск за политика на ЕС, която активно би навредила на Украйна в най-лошия възможен момент, и едностранното преследване на същия план, вещае лошо за идеята, че центърът на политическата гравитация на Европа най-накрая се измества на изток.
Вярно е, че източноевропейските политици бяха далновидни за заплахата от Русия. Лидерството на Полша след инвазията на Русия в Украйна, включително нейното превъоръжаване, заслужава само похвала. Икономическият подем на региона след 1990 г., воден от пропазарни реформи, беше грандиозен. По един показател за потреблението на домакинствата Полша вече е изпреварила Испания и е наравно с Ирландия.
Страните в Източна Европа обаче трябва да извървят дълъг път, за да проектират своето влияние в ЕС или НАТО – или, както илюстрира въпросът със зърното, да бъдат ефективни защитници на собствените си интереси. Неотдавнашна среща на Инициативата на трите морета в Букурещ, оглавявана от източноевропейските страни, нямаше много съществен дневен ред – освен неясни жестове за по-голяма „свързаност“ в региона. В по-широк план, макар да успяха да привлекат френския президент Еманюел Макрон, източноевропейските лидери досега не успяха да убедят Съединените щати да поемат твърд ангажимент за членството на Украйна в НАТО, което би било важна стъпка към прекратяване на войната.
Европейските политици рутинно се лекуват в западните столици. „Нова Европа“ има значителна тежест в ЕС – тя притежава почти една четвърт от общото гласуване, определено от броя на населението. Добавете скандинавците към микса и съотношението нараства до над 27 процента. Въпреки това, дори по въпроси, които пряко засягат споделените интереси на Източния блок, тази власт рядко се използва разумно или ефективно. Освен Унгария на Виктор Орбан, която отдавна се разглежда като източник на търкания при въвеждането на нови пакети от санкции, дори някои от най-твърдите поддръжници на Украйна заеха недалновидни позиции, за да задоволят специални интереси у дома.
Забраната за украинско зърно отлично илюстрира това. В Полша управляващата Партия на правото и справедливостта (PiS) ще бъде преизбрана на 15 октомври и партията разчита на подкрепа в селските райони. Ниските цени на храните обикновено биха били приветствани във времена на необуздана инфлация – с изключение на това, че натискът върху цените на селскостопанските продукти вреди на местните фермери, ключовият електорален кръг на PiS.
Икономическият успех на региона воже да се квалифицира, като модел на растеж, основан на непрекъснат приток на преки чуждестранни инвестиции от Запада – ефективно превръщащ местните източноевропейски икономики в разширения на производствения сектор на Германия – който бавно, но сигурно се изчерпва. Без институции, подкрепящи човешкия капитал и иновациите (помислете за университети от световна класа или екосистеми за рисков капитал), икономиките в региона рискуват да попаднат в една версия на капана на средните доходи.
Ако нещата тръгнат икономически на юг в Германия – както все повече изглежда, че е възможно – Източна Европа ще последва примера. Междувременно Варшава и нейните партньори, толкова силно желаещи да се конфронтират с Брюксел относно неговия социален и културен либерализъм и въпросите за националния суверенитет, до голяма степен не успяха да отклонят ЕС от политики, които вероятно ще ускорят икономическия спад на континента. Те включват декарбонизация бързо и на всяка цена, дори ако това означава постепенна деиндустриализация на Европа и Германия и създаване на нови икономически зависимости от Китай в автомобилния сектор, например.
Регионът също не успя да действа като ефективна противотежест на протекционистките инстинкти на ЕС, по-специално тези на Франция, насочени към американските технологични гиганти. Какви са например общите позиции на Източна Европа относно задълбочаването на единния пазар, цифровите услуги или ИИ? Естонците или латвийците със сигурност имат свои собствени възгледи по подобни теми. Защо не чуваме повече от политици от тези страни?
Въпросът за икономическото бъдеще на Европа все повече зависи от това дали Източна Европа като блок, заедно със скандинавските страни и Нидерландия, може да ръководи широка пропазарна коалиция, за да се противопостави на някои от най-лошите идеи, произхождащи от Париж и Берлин, за разлика от Обединеното кралство направи преди Брекзит. По този въпрос, уви, от източноевропейските лидери остава още много да се желае – което е в техен ущърб и в ущърб на Европа и по-широкия западен съюз като цяло.
*Заглавието е на редакцията
