Анализът на Ралица Димитрова е от бюлетина на Института за пазарна икономика
В европейски и световен мащаб все повече компании използват платформи за свързване със специалисти, на които възлагат извършване на определена работа или разнообразни услуги. За доставчиците на услуги това е възможност да са гъвкави, да приемат и отказват работни задачи според своята натовареност, да могат да съвместяват по-добре работа с живота си, както и да избягат от други обвързващи форми на заетост. За компаниите, това е възможност лесно и бързо да намерят специалисти, които са извън тяхната обичайна сфера на дейност.
Според доклад на Европейската Комисия, все още съществуват множество предизвикателства пред предоставянето на услуги и наемането чрез платформа, като например на формата на трудово-правните и осигурителните взаимоотношения, автономността и достъпът на информация относно условия на работа. Докладът предлага да бъдат въведени регулации на европейско ниво, за да бъдат преодолени тези проблеми. Според анализ на Lithuanian Free Market Institute този подход крие значителни рискове. Икономистите в LFMI считат, че въвеждането на ново законодателство би повлияло силно негативно на този тип работа, тъй като тя възниква и процъфтява именно поради липса на стриктни закони и регулации, основавайки се на доверие, свързаност и обратна връзка. Показателно е, че все повече хора избират да използват тези платформи, като и за клиентите, и за доставчиците на услуги липсата на административна тежест и силно обвързващи договори е важен фактор. По-полезно за сектора би било да се даде възможност за сключване на доброволни споразумения между участващите страни – подход, напълно в духа на икономиката на споделянето.
Въвеждането на по-стриктни регулации може да има и много други, непредвидени ефекти. Тъй като работата, която се извършва с помощта на платформите, е изключително разнообразна, законовото ѝ дефиниране би означавало много подробно описани правила, изключения от правилата, възможност за грешна категоризация и т.н. Бъдещо законодателство в тази област би могло да повлияе на свободни професии като консултанти, брокери и адвокати, които не са засегнати от гореописаните проблеми и така да им създаде ненужна административна тежест. Също така, голяма част от коментираните в доклада проблеми не се отнасят към всички услуги, предлагани чрез платформи, а по-скоро са специфични проблеми за отделни задачи и могат да бъдат решени поотделно, без да се налага решенията да се разпрострат върху всички дейности, осъществявани с помощта на платформи.
Друг проблем, който е очертан в доклада на ЕК, е статутът на специалистите, представящи чрез платформи труд и услуги. Според критици на т.нар. „гиг икономика“ (gig economy), компаниите не класифицират хора, които извършват работа за тях, като работници, за да избегнат плащането на социални осигуровки. Ако обаче се прибегне до задължителна смяна на статута – т.е. извършващите различни услуги се приравнят на работещи по трудов договор, например – това може да доведе до различни неприятни последици. За предоставящите услугите, това би означавало загуба на независимост и дори пълна загуба на доход, ако компанията-клиент не е склонна да ги наеме като работници. За компаниите, разходите по смяната на статута на изпълнителите може да са непосилни. За крайните потребители е възможно да бъде повишена цената на продуктите или да бъде понижена тяхната достъпност.
От гледна точка на самите платформи, те не биха могли да бъдат възприемани като работодатели в традиционния смисъл на думата, тъй като доставчиците на услуги не са задължени да приемат каквато и да е работа, предоставена чрез платформата. Също така, платформите са много и разнообразни, така че може да се разчита на наличието на конкуренция като регулиращ фактор. Доставчиците на услуги са свободни да изберат тази платформа, чиито условия те намират за приемливи и не са притиснати от монопол и неблагоприятни условия на една платформа. Докладът на Комисията отбелязва, че доброволни начинания, които не са наложени със законодателство, имат положителен ефект за някои работници, използващи платформи. Пример за това е Кодекс на Поведение, който е приет от няколко немски платформи и регулира прозрачността критериите, по които се оценява работата, както и легитимността на размяната на съдържание онлайн.
Платформите, които служат като връзка между представители на услуги и компаниите, са изправени пред редица предизвикателства, но засилването на регулациите не е подходящо решение.
Както пишат в заключение експертите от LFMI: “Смятаме, че посочените предизвикателства са основно породени от прекалено стриктни регулации на трудовия пазар и следва да бъдат адресирани не с въвеждането на ново законодателство, а с разрешаването на доброволни споразумения между участващите страни. Този подход носи характеристиките на икономиката на споделянето, която разчита силно на доверие, свързаност, обратна връзка и пазарни механизми. Намеса от страна на страните членки на Европейския съюз може да има негативни ефекти и не е препоръчително.”
Вместо това, действия като по-добро разрешаване на диспути между клиенти и доставчици, повече свобода при сключването на споразумения, както и по-добра информираност на хората, които влизат в такива взаимоотношения, биха имали много позитивно отражение върху сектора.
