Рускияг газов монополист „Газпром“, а вероятно най-вече Кремъл, са на път да облекчат много сериозно предстоящите опити на БСП и партньорите във властта да съставят нов кабинет с кризисния трети мандат, връчен на социалистите от президента Радев. Друга тема, която заслужава коментар, е защо Радев даде папката точно на БСП, макар да му бе подсказано, че ДБ има по-голям шанс да свърши работата, но въпросът не е съвсем стопански, така че ще го оставим настрана.
Руският природен газ и болката в някои среди, че не купуваме вече от Газпром обаче е на път да стане много сериозна и трудно преодолима пречка при предстоящи преговори за съставяне на кабинет. Корнелия Нинова много ясно на няколко пъти показа, че радее за подновяване на преговорите с хората на Алексей Милер. Работодателите, от своя страна, дори и на днешната си среща с нея, са категорични, че „газът не мирише“ и няма значение откъде идва, важното е предвидимо да захранва индустрията. Това можеше да бъде използвано като натиск от страна на Нинова и компания срещу ПП, ДБ и вероятно ИТН, сядайки на масата за преговори.
Поне до днес. В писмо на руската компания до свой голям партньор в Европа, цитирано от Ройтерс, се появява черният за европйския пазар сценарий, сътворен в някой голям московски кабинет. Газпром обявява форсмажор, умивайки си старателно ръцете и заявява, че вероятно Северен поток 1 няма да пусне газ след приключване на плановия ремонт в четвъртък тази седмица. Аргументите, които сигурно ще бъдат представени (турбина от Канада и прочие) нямат никакво значение. Преди дни говорителката на руското Външно Захарова си го каза – газовите доставки са обвързани със санкциите, или изречено по-махленски – има санкции, няма газ. А вече и гаргиге узнаха, че Русия използва енергоресурсите си като малко по-меки и хуманни „зенитно ракетни комплекси“.
Всико това обаче разбива на пух и прах мита за „сигурния партньор Газпром“, на който се опират част от бизнеса и някои среди от политическия ни елит. Или по-скоро – горното в кавичките затвърждава своя митологичен произход – прекрасно видение, нямащо нищо общо с действителността.
Вероятно, ако опитаме, направим чудеса от храброст, молейки се и тръшкайки се на Москва, приемйки не 70, а 140 нови руски дипломати, газът към нас ще тръгне (по условията на Путин – еврото в рубли и чакайте). Но дори и тогава, няма абсолютно никакви гаранции, колко време ще продължи това подновяване на брака. И дали няма да получим някое писмо за форсмажор, естествено със задна дата.
Така че, предстоящите преговори между 3+1 формациите от настоящата управляваща коалиция, трябва да бъдат облекчени от темата за руския природен газ. Да, газът трябва да е приоритет на приоритетите, но изцяло в полето на алтернативата – Азербайджан и то почти задължително с разговори за над договорените 1 млрд. куб. метра годишно, втечнен през гръцките доставки, суап с някои европейски страни с пълни хранилища и възможност за приемане на големи количества втечнен газ и т.н.
Напълно нормално е бизнесът да търси устойчивост и сигурност на доставките на суровини, както и предвидимост на тяхната цена. Но става все по-ясно, че „Газпром“ не може да отговори на тези очаквания. Поне докато има война в Украйна и санкции на ЕС, САЩ и Г7.
Уви, правилата и реалностите в глобалната геополитика се промениха рязко и всички трябва да влезем в новия ритъм. Което може би е за добро, поне в дългосрочна перспектива.
