Само през последните две десетилетия Съединените щати увеличиха значително предлагането на долари чрез намаляване на лихвените проценти и спасяване на корпорации чрез финансово облекчаване – всичко това трябва да причини инфлация на цените. Инфлацията в САЩ обаче все още е ниска, докато много други нации по света с икономики, тясно обвързани с долара, страдат от висока или хиперинфлация в цените си. Как Съединените щати може да „изнасят“ своята инфлация в други страни, анализира коментар на What is Money?*
Когато предлагането на щатски долари се увеличи, вносът в САЩ става по-скъп. Много развиващи се икономики трябва да продават на огромния потребителски пазар в САЩ, така че тези страни трябва да обезценят собствените си валути, за да останат конкурентоспособни. Това причинява инфлация в развиващите се икономики.
Правителството на Съединените щати има много причини да увеличи предлагането на долари, включително намаляване на дълговата тежест и финансиране на нарастващия дефицит на федералното правителство. Въпреки това, зависимостта на много развиващи се нации от потребителския пазар на Съединените щати означава, че предлагането на долари в света може да има големи икономически и хуманитарни последици.
Съединените щати са в привилегирована позиция, като се има предвид, че притежават инструментите, необходими за контролиране на доставките на долари, циркулиращи в света. Те са и най-големият потребителски пазар в света, което означава, че повечето развиващи се икономики разчитат на американски купувачи, за да стимулират икономическия си растеж. Тези две условия създават опасна комбинация – САЩ могат да произвеждат долари и да ги изпращат в чужбина за стоки и услуги, като по този начин тласкат инфлацията си към други страни.
Ето как работи това, разделено на прости стъпки:
- Федералният резерв на САЩ понижава лихвените проценти или създава долари чрез финансово облекчаване – и двете целят да увеличат общото предлагане на долари в света.
- Действията на ФЕД позволяват достъп до по-евтини кредити в долари от федералното правителство на САЩ, американски компании или компании, които имат връзки с американски банки. Когато този кредит е чрез теглене на заеми, се създават нови долари.
- Тези, които получават новите долари, ги харчат – често за внос в САЩ – и допълнителните долари в крайна сметка циркулират в чужди страни.
Сега чуждите държави са наводнени с нови долари и техните правителства са изправени пред избор:
Тяхната собствена валута да поскъпне спрямо долара, което ще намали конкурентоспособността на страната на световния пазар и ще намали износа. Или да създадат повече от собствената си валута, за да стабилизират стойността й спрямо долара и да запазят конкурентоспособността си на световния пазар. Това обаче причинява инфлация на цените за техните граждани и оскъпява вноса.
Много развиващи се страни са зависими от евтин износ, за да поддържат икономиката си в растеж, така че не могат да позволят собствената им валута да поскъпне. Въпреки това, ако създадат твърде много собствена валута, те рискуват да предизвикат необуздана инфлация и повишени цени на вноса. Тези, които избират да държат щатски долари вместо местна валута по време на криза, също намаляват стойността на валутата си, причинявайки инфлация на цените.
САЩ печелят от увеличаването на предлагането на долари, защото са в състояние да купуват повече стоки от чужбина с новоотпечатани пари. Американците получават ценни стоки, докато чуждите държави получават валута, която може да бъде евтино отпечатана и разпространена от правителството и банките на САЩ.
С течение на времето това поведение на постоянно увеличаване на предлагането на долари за плащане на неща се нормализира сред американската общественост и правителство, което води до все по-ниски лихвени проценти (известни още като цена на кредита или заемите) и по-големи бюджетни дефицити от страна на федералното правителство.
Египет е един пример за страна с нарастваща инфлация след безпрецедентното създаване на нови долари и политиката на нулев лихвен процент на Федералния резерв на САЩ след финансовата криза от 2008 г. Според Световната банка годишният процент на инфлация в Египет е спадал от средата на 80-те години на миналия век, докато не е започнал да се покачва рязко в края на 2000-те, с огромно увеличение през 2008 г., когато инфлацията се удвоява спрямо предходната година.
Тази загуба на стойност н египетската лира помогна на износа да остане конкурентен на световния пазар, но направи вноса по-скъп. Това беше огромен проблем за Египет, както и за много други нации от Близкия изток, тъй като през последния половин век те станаха все по-зависими от вноса за доставка на храни. Високите цени на основните хранителни продукти като зърното доведоха до социални вълнения през 2010 и 2011 г. в много държави от Близкия изток, които мнозина нарекоха Арабска пролет.
Как вносът и износът се влияят от валутните стойности?
Валутните стойности и съотношението на вноса към износа са в постоянна връзка. Когато дадена държава внася повече стойност, отколкото изнася, това обикновено оказва натиск надолу върху стойността на валутата на тази страна. Вносителите на практика продават собствената си валута в замяна на чужди стоки. По-големи продажби на националната валута означава, че стойността ѝ намалява.
Валутата с по-ниска стойност прави стоките на тази страна по-евтини за чуждестранните купувачи, което оказва натиск върху износа да се увеличи. По този начин търговският баланс протича в цикъл – когато вносът надвишава износа, намаляването на стойността на националната валута ги тласка обратно в баланс. Същата механика действа в обратна посока, когато една страна изнася повече, отколкото внася.
Въпреки това, тъй като много централни банки имат независима парична политика, тази причинно-следствена връзка може да се случи в обратна посока – което означава, че самата валутна стойност може да промени съотношението на вноса и износа.
Да кажем, че една държава изнася повече, отколкото внася стоки, което обикновено укрепва валутата. Една по-силна валута би направила износа по-скъп за чуждестранните купувачи и по този начин би го намалила за сметка отново на вноса. Въпреки това, ако централната банка на тази страна увеличи предлагането на собствената си валута, те може да успеят да я отслабят достатъчно, за да запазят износа си евтин за чуждестранните купувачи – или „конкурентен на външния пазар“, както биха казали икономистите.
САЩ са в уникална ситуация, тъй като преобладаването на щатския долар в международната търговия го поддържа в голямо търсене. Докато доларът е в голямо търсене в международен план, САЩ могат да продължат да имат висок внос и нисък износ, без валутата да се обезценява драстично. САЩ дори могат да увеличат предлагането на долари за финансиране на социални програми, разходи за отбрана и спасяване на банки без огромен удар върху стойността на долара спрямо други валути.
Чрез международната търговия, извършвана в долари, САЩ ефективно изнасят своите долари в чужбина, което води до инфлация в чужди страни и нетен приток на стоки към САЩ. Това е добре за американския потребител, за сметка на страните, които изнасят за САЩ.
Как щатският долар стана толкова важен в международната търговия?
Няколко ключови събития през миналия век помогнаха на долара да придобие господство в международната търговия, като се започне с края на Втората световна война и новата парична система на Бретън Уудс.
Като победител във Втората световна война и една от най-големите и бързо развиващи се икономики в света, САЩ успяха да убедят много нации да обвържат своите валути с щатския долар, като след това доларът беше обвързан със златото при курс от 35 долара за една унция злато. Преди Втората световна война повечето от световните валути бяха просто изображения на злато – оскъдна стока, която е служила вместо пари в продължение на хилядолетия в човешките цивилизации.
Този ход обвърза цялата световна икономика със съдбата на долара. Съединените щати обаче не спазиха обещанието си да обвържат 35 долара за една унция злато и вместо това отпечатаха повече долари, отколкото имаха злато за покриване. Те използваха тези долари за финансиране на социални програми и военни разходи през 50-те и 60-те години. До 1971 г. доларът беше обезпечен със злато при курс, близък до 200 долара за една унция злато, а Никсън шокира света, като извади щатския долар от „златния стандарт“.
Оттогава САЩ използват своята мека сила – дипломация, сделки, преврати и вероятно дори войни, за да гарантират, че доларът е постоянно търсен в международен план, обвързвайки го с петрола, например. Нациите, които се опитват да отхвърлят господството на долара в световната търговия, са обект на санкции и мита.
*Превод Георги Бурнаски, по whatismoney.info
