Като пиар почти безупречно. Като идея обещаващо. Но ще проработи ли на практика?

„Продължаваме промяната“, политическият проект на Кирил Петков и Асен Василев, според социолози може да получи над 10 процента от вота през ноември. Петков привлече към себе си светлината на прожекторите с решителни действия като икономически министър в първото за годината служебно правителство. Но за популярността му след това определено допринесе и цветистата фраза „вярваме на десни инструменти, които да постигат леви цели“.

Като политическа риторика тези думи не отстъпват на бисери от типа на постната пица на Симеон Дянков или „аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите“ на почетния председател Доган. Но от гледна точка на икономическата теория нещата не са тъй ясни. Възможно ли е въобще такова нещо? Не е ли подобна „няма ляво, няма дясно“ позиция заявка за безпринципност? Или напротив, новите Харвардски момчета ще запретнат ръкави, без да робуват на идеологии? Струва си да поразсъждаваме върху това.

Да тръгнем оттам, че пиарът играе водеща роля в политическите действия на Петков (в което само по себе си няма нищо лошо). Ефектната формула „леви цели с десни средства“ също е пиар, и то много добър: тя казва тъкмо това, което българският избирател иска да чуе. Тя вербализира скритите политически копнежи на средния българин.

Каквито и капиталистически добродетели да са усвоили българите през последните 30 години, те продължават да търсят „леви резултати“, тоест общество без крайно бедни и безкрайно богати. За това не ни е виновен „комунизмът“, а столетията, прекарани без аристокрация, както и нуждата от базова взаимопомощ, за да оцелееш в чужда държава.

Но виж ти какъв парадокс, българите са също толкова предразположени към „десни средства“ – както в личните, така и в обществените дела. Българите по правило са скептични към общи начинания и никак не обичат да помагат на някой, който може сам да си помогне. Народопсихологът Марко Семов много добре обяснява всичко това.

В самата си народопсихолгия сме предразположени и към десни средства, и към леви резултати. Точка за отбора, който пръв каза това на всеослушание. Но както и във всяка добра сентенция, тук може да се открият още няколко пласта.

Първо, крайно дясната „икономика на процеждането“, или trickle-down economics, също иска да се дегизира като инструмент с ляв резултат. Идеята на „процеждането“ е, че ако парите останат в богатите (с по-ниски данъци и трансфери към големия бизнес), богатите ще ги инвестират и харчат и накрая ще има повече работа и доходи надолу по течението.

Историята на икономиката ясно показва, че тази теория не работи: първо, защото богатите по-често предпочитат спестяване и рентиерство вместо инвестиране и харчене; второ, защото на света има и офшорни зони, където може да си сложиш парите и капка няма да падне надолу.

Дали пък Харвардските момчета няма да се опитат да вдъхнат нов живот в зомби идеята за процеждане и да ни я продадат като хитър инструмент за повишаване на пенсиите? Те вече коментираха, че данъците в България били достатъчно високи и нямало да ги пипат. Което от своя страна означава, че преодоляването на рекордното българско неравенство за тях не е достойна лява цел.

Сега да обърнем монетата: под „леви цели“ може да се разбират толкова много неща, че фразата се изпразва от съдържание. Например за „лява цел“ – и Петков поддържа това – може да се смята запазването на работните места в държавната енергетика: десет хиляди миньори и енергетици в Маришкия басейн. Без съмнение е „ляво“ да се бориш те да имат работа, но в дългосрочен национален интерес ли е запазването на лигнитните мини и ТЕЦ в един Европейски съюз, където въглеродните емисии са все по-висок разход?

Дали всъщност не е по-ефективно да се пази не конкретното работно място, а заетостта, както е според Скандинавския модел? Вместо държавата да покрива загуби за милиарди на отживели времето си предприятия, тя би могла да инвестира смело в публично-частни партньорства за зелена енергия и в преквалификация на ценната работна сила. Ето това би могло да се нарече десен инструмент за цел не само лява, но и зелена.

Някой ще каже, че Скандинавия не може да е модел за България, тъй като условията са несъвместими. Но същото правят почти всички развити западноевропейски страни. Ако някой политик или икономист днес предложи за България политики, каквито от много десетилетия се прилагат в Западна Европа, току-виж го нарекат радикален левичар.

Преди години беше направена оценка за дела на държавните предприятия в икономиките на ЕС с данни за 2013 г. (приватизацията у нас продължи и след това). На показаната карта по-светлият цвят говори за по-малко сектори в икономиката, в които има държавни или общински дружества. Добре се вижда в какъв цвят е оцветена България.

Икономическата политика, измъкнала Западна Германия от руините на Втората световна война се нарича „социално пазарно стопанство.“ Тя е в пълна степен „десен инструмент за леви цели.“ Мнозина от германската левица, включително от победилата на последните избори Социалдемократическа партия, критикуват изкривяванията в епохата на Социално пазарно стопанство. Какво ли ще им е да научат, че дори и този десен, „ордолиберален“ подход се приема за „ляв“ от днешната българска либертарианска десница? За прогнилата социалистическа Франция дори не говорим.

Същото е отношението към противоположния подход: „леви инструменти за десни цели.“ Повечето студенти по икономика в България днес изучават, че Джон Мейнард Кейнс е нещо като опасен левичар (какво да се прави, победителите пишат учебниците). Но фактът е, че Кейнс е виден представител на естествената аристокрация на Британия и доколкото изобщо е бил „ляв“, е бил такъв в интерес на тази аристокрация.

Кейнс препоръчва „леви“ политики като големи бюджетни дефицити, субсидии на производители, публични програми за заетост, сериозни помощи за безработица и др. под. не за друго, а за да съхрани системата, сриваща се заради собствената си ефективност в изземването на добавената стойност. Ако няма купувачи, т.е. хората са бедни, икономика не може да се развива. Ако работниците са недохранени, не могат да пратят децата си на училище и умират в 30-те си години, ефективността в производството се срива.

Ето такива съображения са движели големите теоретици и практици в икономическата история. И най-лявата мярка е оправдана от дясна гледна точка, ако ще запази властовата структура в обществото (не друг, а принц Бисмарк поставя основите на социалното осигуряване). И най-дясната мярка е оправдана от лява гледна точка, ако издигне по-високо човешкото благосъстояние и достойнство.

Преди няколко месеца Кирил Петков даде добър пример за десен инструмент за лява цел. С трик, по-подходящ за агресивен бизнесмен, отколкото за министър, като принципал на Българската банка за развитие той разпореди увеличаване на броя на членовете в УС и така успя да „влезе“ в банката и да ревизира кредитната ѝ политика в полза на малкия и среден бизнес. Началото е поставено и е похвално.

Но Петков също така трябва да знае, че през годините у нас бяха пробвани наистина много десни инструменти – и резултатите далеч не са „леви“, в смисъл добри за масата хора, а рекордна бедност, рекордно обезлюдяване, монополна структура на икономиката и други подобни. Като знаме бяха издигани и куп леви цели – главно за да оправдаят „авангардни“ политики за изхарчване на публичните средства.

Все пак е ценно, че сега можем да разсъждаваме за подобни неща. Бидейки в своя стадий на какавида, политическият проект на Петков ни позволява поне да мечтаем каква би могла да бъде българската национална икономическа политика, водена в обществен интерес. Нито една от партиите на статуквото – за съжаление, същото се отнася за ДБ – не ни предлага подобен лукс. Със смазваща духа икономическа ортодоксалност и десни, и „леви“ (кавичките са си на мястото) пеят в общия прегракнал хор.

Нещо ново се вклинява в политическия ни пейзаж. Представят го за „център – ляво“, за да не отнеме гласове от перспективните коалиционни партньори, но в същността си то е съвсем дясно. И все пак левите хора няма да сгрешат, ако този път го подкрепят: Петков и Василев се разполагат много по-вляво от Българската социалистическа партия и най-важното, разместват предварително нагласените карти в колодата.

Имам само една критична забележка и тя е във връзка с пиара. Не ми допада този техен акцент върху „почтеността.“ Почтеността е хигиенен фактор в политиката и не трябва да се използва за мотивиране на гласоподаватели. Ако искаш действително да мислят за теб, че си почтен, не си закичвай сам този етикет.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"