Европейските оператори на газовите инфраструктури се подготвят за всякакви сценарии за следващата зима и включително и за сценария „въобще без руски газ“ и за преустановяване на газоснабдяването на потребителите. Това заявява Торбен Брабо, главен изпълнителен директор на компанията управляваща газопреносната мрежа на Дания и президент на Gas Infrastructure Europe (GIE), в интервю* за Euractiv.
Акцентите:
- Операторите на газовите инфраструктури се подготвят за сценарий, при който няма да има въобще руски газ през следващата зима
- Плановете на Европейската комисия за заместването на руския газ чрез по голям внос на втечнен природен газ и биометан са вероятно много оптимистични, но всеки куб. м има значение
- В случай на недостиг на газ, приоритет ще бъде даден на домакинствата, училищата и болниците, докато някои индустриални потребители ще бъдат лишени от електроенергия
- Ускоряване на изграждането на нова инфраструктура за втечнен газ и на ключови интерконекторни връзки на газопроводите с цел да се диверсифицират доставките и да се избегнат тапите по преносната мрежа
- Европа не трябва да прекратява усилията си за постигане на енергийна ефективност, което по-просто казано означава да се намали потреблението
Какви са перспективите за газовите доставки през следващата зима? Какво прави индустрията, за да осигури запълването на газовите хранилища в максимално възможна степен?
Това, което правим за следващата зима е това, което винаги сме правили. И ние го правим толкова добре, че даже не мислим за него. Сега сме в много тежка ситуация, която е предизвикана от инвазията на Русия в Украйна. И най-голямата ни несигурност е в това да знаем дали ще имаме или не руски газ през следващата зима.
Работите ли по хипотезата за пълно прекратяване на руските доставки?
От много години ние сме задължени да изследваме възможни сценарии за нарушаване на доставките през зимата и по-специално в рамките на перспективите за осъществяване на доставките посредством ENTSOG (Европейска мрежа на операторите на газопреносните мрежи). И съвсем естествено ЕК поиска да се разгледа нов сценарий при пълна липса на руски газ.
Почти половината (45%) от газа потребяван в Европа към днешна дата се внася от Русия. И е невъзможно цялото количество да бъде компенсирано в случай на спиране на руските доставки. Означава ли това, че европейските потребители трябва да се готвят за режим?
Газът представлява 25% от общото енергийно потребление в Европа. Следователно 45% от газа с източник Русия е нещо много лошо, защото той съставлява 10% от цялото енергийно потребление в Европа.
Главният извод, който се налага от последната годишна конференция на GIE е, че сметките направени в плана REPowerEU на ЕК вероятно не са съвсем коректни. Ако погледнете цифрите на руските доставки, на доставките на втечнен газ, възможностите за биометан – всички са твърде оптимистични.
Това означава, че няма да можем да закупим толкова втечнен газ, колкото се предвижда REPowerEU. И т.н.
Искате да кажете, че възможностите за диверсифициране на газовите доставки на ЕК се основават на потрешни изчисления?
Да кажем, че по-скоро те трябва да бъдат разглеждани като цел – нещо, към което трябва да се стремим.
Ако слушате внимателно хората, които работят в обектите от инфраструктурата за втечнен газ, те ще ви кажат, че пазарът има важни характеристики, които правят невъзможно достигането на тези високи цифри. Половината от целта може да бъде постигната сравнително лесно, но повече от това изглежда твърде трудно.
САЩ например, нямат необходимия капацитет за втечняване, за да могат да доставят допълнителните 15 млрд м3, за които те говорят. Що се отнася до Катар и производителите от Средния Изток, то техните производствени възможности веча са продадени на други потребители и ние трябва да ги изкупим от тях, нещо което е по-трудно.
Що се отнася до биометанът, посочените в плана REPowerEU 35 млрд. м3 изглеждат също прекалено оптимистични.
Все пак говорим за цифри за 2030 г., което дава на индустрията поне 7 години, за да ги достигне.
Разбира се, но трябва да имаме едно наум, че всички поставени цели за биометана през последните 10 години никога не бяха достигнати – било, защото просто е много трудно, било, защото отрасълът не е получил адекватна финансова помощ.
Без руския газ ние ще бъдем във възможно най-лошото положение, което някога сме имали в Европа. За щастие имаме много добър регламент за сигурността на доставките, който степенува потребителите на защитени и незащитени. И той ще бъде прилаган.
Как на практика функционира системата за защита на потребителите? Разбирам, че домакинствата са абсолютен приоритет и че някои индустрии могат да бъдат временно изключени от мрежата в даден момент, нали?
Регламентът дава рамката, в която всяка държава членка на ЕС може да вмести защитените и незащитените клиенти. Най-високото ниво на защита се отнася до отоплението на жилищата, училищата, болниците, социалните служби и т.н. и след това отоплението за промишлеността.
И освен това всяка страна може да го прилага по различен начин. Например, в някои страни млекодобивната и млекопреработвателната промишленост имат приоритет, защото имат голямо социално значение за тези страни в частност.
Много страни започнаха да осъществяват бързо тази система, като се основават на сценарий със студена зима или при хипотезата, при която можем да бъдем лишени от нашия главен доставчик в продължение на 365 дни при това в условията на сурова зима.
Сега за нас ключовият въпрос е да знаем, кога ще спре руският газ. През май, през юни или през юли? И от гледна точка на газовия сектор колкото по-късно, толкова по-добре, защото това ще ни даде време да напълним газовите хранилища във възможно най-голяма степен.
Това означава, че ще се окажем в изключително тежка ситуация, ако руските газови доставки спрат сега. Ние трябва да допуснем възможността да съкратим доставките до незащитените потребителите или дори да бъдат напълно изключени.
В някои страни дори ще е необходимо да бъдат изключени през лятото някои промишлени предприятия, за да се гарантират доставките за защитените клиенти за следващата зима. Дори на хартия да имаме достатъчно газ, ще трябва да спрем доставките за някои клиенти, за да могат защитените клиенти да бъдат гарантирани в един по-късен период.
Предвижда ли се въвеждането на режим за защитените клиенти като домакинствата например?
В някои страни операторите на преносните мрежи включват в плановете си евентуално спиране на доставките и за защитените клиенти. Ние сме се подготвили и за това, но само в краен случай, когато газът е спрян за незащитените клиенти.
Да се върнем към вноса на втечнен газ. Съществуват „тапи“ (тесни места) в европейската газопреносна мрежа. Понастоящем разполагаме с инфраструктура, изградена преди 30-40 години за внос на газ, основно от Русия и неговото доставяне от изток на запад към останалата част от ЕС. Сега сме в ситуация, в която от нас се изисква да правим обратното. Но инфраструктурата не е замислена и построена за тази цел.
Кои са другите тапи?
Главните проблеми се намират между Източна и Западна Европа и диагоналът отиващ на юг. Руският газ идва от изток и газопроводите стават все по-тесни с намаляването на потока. Освен това норвежкият и втечненият газ се доставят на място в Западна Европа. В същото време югът е мястото, където идва газът от Северна Африка и където са разположени терминалите за втечнен газ, най-вече на Иберийския полуостров.
Следователно в средата на Европа се намират някои от тапите. Страните от тази зона нямат достатъчна свързаност с пристанищата за втечнен газ.
Цифрите, с които разполагаме относно капацитета за внос могат също така да бъдат неточни, защото при тяхното изчисляване подходът е бил по-скоро предпазлив. И ако операторите на газопреносните мрежи преизчислят капацитета за внос в по-оптимистичен дух, могат да стигнат до по-високи цифри.
Например между Белгия и Германия те могат да осигурят движението на двойно по-голямо количество газ, което преди беше историческият максимум. Физиката позволява да се напрви повече от това, което вече е било направено. Вероятно ние ще трябва да преизчислим нашите възможности за максимален пренос.
И трябва да пресмятаме не само годишно, но и тримесечно, ежемесечно и ежеседмично. Защото, ако допуснем, че имаме топъл месец ноември, можем да вкараме много газ в хранилищата. Ако, например, не достигнем ниво на запълване от 80% към 1 ноември 2022 г., ние бихме могли да подобрим ситуация през декември в зависимост от метеорологичните условия.
Някои хранилища се запълват бавно, докато други имат по-бърз цикъл и могат да бъдат използвани по-гъвкаво. Те могат да бъдат запълнени много по-късно. А към момента ние нямаме общ поглед върху всичко това. Именно това трябва да направим в GIE през следващите месеци.
Кой може да даде тези данни! Дали това е ENTSOG?
Със сигурност ENTSOG ще предостави възможните сценарии за управление на газовия поток към хранилищата и за втечнения газ. Но, както вече казах, трябва да преразгледаме цифрите, които сме предоставили в миналото, защото вероятно те са малко по-предпазливи.
Изграждането на нови терминали за втечнен газ отнема поне 3 до 5 години. Това означава 5 години, през които хората могат да имат затруднения с отоплението на домовете си. Но междувременно, може би, трябва да намерим по-дълготрайни решения, като мерки за икономия на енергия и възобновяема енергия.
Съществува ли опасност да започнем да изграждаме прекалено голяма газова инфраструктура?
Не мисля, че има такава опасност. И предвид кризата, която преживяваме, мисля, че това е риск, който трябва да поемем при всички положения. Позволете ми да цитирам някои примери.
Първо: страни-членки на ЕС като Германия и Нидерландия търсят възможности да увеличат производството си на природен газ в Северно море, а Италия в Средиземно море. Второ: Германия ще изгради терминали за втечнен газ, като първият трябва да бъде готов в края на 2024 г., т.е. след по-малко от три години. Трето: производството на биометан и водород може да бъде ускорено.
С колко?
Не зная. Може би с 1 или 2 млрд. м3. Но всеки милиард кубически метра има значение.
Разбира се, вносът на ЕС на газ от Русия е 150 млрд. м3…
Да това е много. Но имаме 50 млрд. м3 от втечнен газ, идващ от Норвегия и Северна Африка. Но с прибавянето на всеки 0,5, 1 или 2 млрд. м3, общаата сума вече става значителна.
Развитието на някои инфраструктурни поректи може да стане по-бързо. Заводите за биометан, например, могат да бъдат модернизирани за една година. Плаващите терминали за втечнен газ – плаващи конструкции за складиране и регазификация – могат да бъдат инсталирани за няколко месеца. И някои от тях, в Германия и Нидерландия, ще бъдат на разположение още следващата зима.
Някои газови връзки могат да бъдат изградени много бързо, ако се ускори процесът на издаването на разрешителните, например по линията север-юг.
Могат ли тези връзки да бъдат готови за следващата зима?
Разбира се. Това е приоритетен въпрос. В Дания, Норвегия и Полша изграждаме балтийския газопровод, който ще бъде готов към 1 октомври. Става въпрос за газопровод с капацитет 10 млрд. м3, което представлява значителен принос.
Не трябва да подценяваме усилията в областта на енергийната ефективност. Най-просто казано – трябва да потребяваме по-малко. Това е от съществено значение за глобалния преход.
Но енергийната ефективност също изисква време.
Разбира се, че изисква време. Но сега повече от всеки друг път трябва да засилим мерките за икономията на енергия. Планът от 10 точки на МАЕ (Международната агенция по енергетика), който има за цел намаляването на зависимостта на ЕС от руския газ, препоръчва на потребителите временно да регулират термостатите си. Намаляването на отоплението на жилищата с 10С ще позволи спад на потреблението с около 10 млрд. м3 годишно. У дома съм нагласил котлето на 120С. Семейството ми се оплаква, но това е положението: всички ние трябва да използваме по-ефикасно енергията.
Някои страни правят планове за по-бърз енергиен преход. В Дания и Австрия властите оказват натиск върху местните органи да разработват проекти, които предвиждат ускоряване на преминаването към термопомпи и заменянето на отоплението на газ с ток. Съществуват множество различни инициативи, които могат да доведат до общо намаляване на потреблението на газ.
Планът RePowerEU на ЕК предвижда ускоряване на процеса на поставяне на фотопанели на покривите, които ще могат да произведат 15 TW/h през тази година. Това ще позволи на ЕС да икономиса допълнителон 2,5 млрд. м3 газ и да удвои темпа на въвеждане на термопомпи. Икономията от пускането в експлоатация от домакинствата на всеки 10 млн термопомпи може да достигне 12 млрд. м3 газ.
Това бързане да се построят нови газови инфраструктури вписва ли се в рамките на „Зелената сделка“ и целите за декарбонизация за 2030 година? Тези инфраструктури ще бъдат ли още нужни след 2030 година?
Не забравяйте, че новите инфраструктури, които се изграждат днес, ще бъдат готови за декарбонизация. Например биометанът използва същата мрежа, както и метанът днес. Структурите за съхранение и транспорт могат да бъдат модернизирани и пригодени за водород.
Смятаме, че след следващата зима и след още 2-3 години ще бъдем вероятно в ситуация, която ще ни позволи да констатираме, че процесът на декарбонизация се е ускорил.
Сега страните от ЕС пускат старите си ТЕЦ-ове на въглища или мазут, за да смекчат последствията от газовата криза. След 4 години те няма да работят, ако разполагаме с повече електроенергия от възобновяеми източници.
В крайна сметка тази криза е ускорител за използване на електроенергия от източници като вятъра, слънцето, биометана и водорода. И мисля, че още през 2026 и 2027 г. ще сме осъществили целите по опазване на климата, които сме си поставили за 2030 година. Тази криза е катализатор, който ще позволи на Европа да постигне климатичните си цели в дългосрочен план. Сигурен съм в това.
*Превод Георги Саулов, заглавието е на редакцията
