fbpx

Криворазбраната либерализация на електроенергийния пазар

Анализът на Мартин Владимиров, Констанца Рангелова и Ремина Алексиева е от блога на Центъра за изследване на демокрацията…

Либерализацията на пазара на електроенергия в България и борбата с енергийната бедност са две неотложни и тясно свързани задачи. Основната политическа пречка пред премахването на регулираните цени на енергията е големият дял на уязвимите домакинства в България. Либерализацията ще направи пазара по-прозрачен и ще създаде стимули за инвестиции в енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници. Борбата с енергийната бедност, от друга страна, минава и през децентрализация на енергийното производство, основана на активното включване на гражданите в процеса на енергиен преход.

След тригодишно забавяне, България е в процес на транспониране на основните европейски директиви и регламенти за либерализация на пазара и насърчаването на сектора на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). На 27 юли 2023 г. Министерството на енергетиката предложи за обществено обсъждане законопроект за промени в Закона за енергетиката. Предложените редакции, обаче, са опит да се запази съществуващия модел на управление под друга форма. Регулираният пазар ще продължи да съществува и съответно изкуствено ниските цени на електроенергията, което би създало условия за спекула при търговията и изкривяване на стимулите за намаляване на потреблението.

По същество, предложеният механизъм се основава на договори за финансови гаранции, сключени между Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС) и търговците на електроенергия. Не се предвиждат предпазни мерки срещу порочни практики, при които търговците на електроенергия могат да закупуват електроенергия от пазара на едро (включително от свързани с тях производствени мощности) на цени много по-високи от средните на пазара и да я продават на домакинствата на регулираните цени, като разликата се покрива изцяло от ФСЕС.

Същевременно се предвижда задължение търговците на електроенергия да закупуват 60% от необходимите им количества от нискоемисионни източници (т.е., ВЕИ, ВЕЦ или АЕЦ) , което предполага, че останалите 40% ще се осигуряват най-вероятно от топлоцентрали на въглища и природен газ. Това само продължава вече съществуващия модел за отпускане на субсидии за въглищните централи чрез регулирания пазар, като вместо Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) да определя разполагаемостта  на различните мощности на регулирания пазар, производственият микс се залага пряко в Закона за енергетиката. Не е разписана и ясна процедура за определяне на цената на регулирания пазар от КЕВР, като се разчита, че енергийният регулатор ще трябва да изчислява средната себестойност на електроенергията, закупувана от търговците на ежемесечна база, изцяло на основата на финансови документи за извършени плащания.

Необходимо е пълната либерализация на електроенергийния пазар да се осъществи поетапно до 2026 г., като фокусът следва да бъде поставен върху създаването на компенсаторни механизми за потребителите, а не за търговците. ФСЕС следва да бъде използван като основен инструмент за борба с енергийната бедност, чрез отпускане на преки субсидии за уязвимите домакинства и за инвестиции в мерки, насърчаващи и подкрепящи подобряване на енергийната ефективност и използването на ВЕИ за собствено потребление. Това ще свива всяка година дела на енергийно бедните, като целта следва да бъде до 2030 г. той да достигне средните равнища за ЕС-27.

Намаляването на дела на уязвимите домакинства ще върви ръка за ръка с намаляването и на приходите в ФСЕС заради поетапното ограничаване на размера на въглеродните емисии, които България продава на европейските борси. Именно Европейската комисия в контекста на енергийната криза от 2022 г. излезе със становище, че половината от средствата, събирани от продаване на квоти следва да се заделят за борба с енергийната бедност, а другата половина за осъществяване на енергийния преход.

По-разумно е да се въведе стъпаловидно определяне на цените, като най-уязвимите да заплащат „социална тарифа” на равнища близки до тези към момента, като КЕВР определя производствен микс, който да осигурява необходимите количества на тази крайна цена, както и в настоящия режим. Останалите битови потребители следва да заплащат цената на либерализирания пазар, като в зависимост от дохода им и равнището на месечно потребление, те получават от ФСЕС различна по размер компенсация. Домакинствата с по-ниски доходи и по-ниско потребление ще получават по-голяма финансова подкрепа. Това ще стимулира домакинствата да намаляват потреблението си, а тези с по-висок доход няма да бъдат насърчавани с грешни стимули за разхитително потребление на електроенергия.

Дизайнът на новия механизъм за ценообразуване на регулирания пазар и неговото въвеждане трябва да бъдат разработени в тясно сътрудничество с КЕВР като основен компетентен орган, както и след подробен преглед на добри практики от други държави в ЕС и оценка на тяхната адекватност и приложимост в контекста на българския пазар на електроенергия. За успешната либерализация на пазара на електроенергия в България и постигане на всички потенциални ползи за потребителите следва да бъдат взети под внимание следните стъпки:

  • Плавен процес: Битовите потребители трябва да бъдат поетапно извеждани на либерализирания пазар, като уязвимите домакинства остават най-дълго на регулирани цени. Премахването на изкуствено ниските цени на енергията е ключът към стимулиране на инвестиции в енергийна ефективност и възобновяеми източници на енергия.
  • Без субсидиите за въглищните централи: Докато съществува регулиран пазар, КЕВР  следва да определя разполагаемост единствено и само на основата на най-ниска себестойност, като се прекрати практиката за изкупуване на електроенергия по дългосрочни договори от обществен доставчик. „АЕЦ Козлодуй“ може изцяло да замести въглищната електроенергия без да създаде недостиг на свободния пазар. Това ще бъде още една стъпка към премахването на порочните зависимости в енергийния сектор в България, които спъват прехода към въглеродна неутралност и поддържат изкуствено работата на въглищните електроцентрали посредством именно приходите от продажбата на квоти въглеродни емисии.
  • Прозрачност и конкуренция: Създаването на прозрачен пазар, който стимулира конкуренцията между енергийните доставчици, ще доведе до по-добри условия за потребителите.Необходимо е създаването на независима платформа, която да позволява на домакинствата лесно да сравняват наличните оферти и да изберат най-изгодната. В ранния етап на либерализация, КЕВР може да предложи набор от модели на оферти за потребителите които да послужат за еталон за търговците.
  • Социална подкрепа: ФСЕС следва да бъде използван, като инструмент за отпускане на преки компенсации за уязвимите домакинства и за инвестиции в мерки, насърчаващи и подкрепящи подобряването на енергийната ефективност и използването на ВЕИ за собствено потребление.

Необходимо е либерализацията на пазара на електроенергия да се осъществи в синхрон с преосмислянето на дългосрочните политики на България в областта на енергетиката и климата, така че те да подпомогнат цялостната, зелена трансформация на икономиката.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"