Секторът на мобилността, който представлява 4000 милиарда евро, е едно ново Елдорадо. А апетитите между отделните играчите се изострят: автомобилните производители, финансовите институции и високотехнологичните компании. Това коментира колумнистът на Capital.fr* Бертран дьо ла Вилеон, съдружник в Eurogroup Consulting, автор на изследването „Бъдещият Amazon на мобилността“…
Пазарът на мобилност все още е твърде сегментиран. От една страна са историческите играчи като производителите на автомобили, компаниите за Rent-a-Car, лизинговите компании и частните и държавните компании за обществен транспорт. От друга страна са новите участници в автомобилния сектор (Tesla, Link & Co), доставчиците на услуги и решения за мобилност (Uber) и „високотехнологичните компании“ за софтуер или изкуствен интелект (Google Waymo, Microsoft). Все още всеки тича „на своя стадион“, докато не започне да се избистря концепцията за мобилността.
Тя ще трябва преди всичко да отговори на очакванията на потребителите. Придвижването е и ще остане основна човешка потребност. Поради това е вероятно всякакви ограничения в тази област да бъдат категорично отхвърлени. Развитието на така наречената „колективна“ мобилност е част от отговора на икономическите и екологични предизвикателства, но това не е достатъчно, за да се удовлетворят определени легитимни индивидуални потребности.
Кои са другите съществени въпроси в уравнението? Мобилността на бъдещето трябва да бъде масова концепция, която да осигури безопасни, индустриални, чисти, ефективни и гъвкави решения на приемлива за всички цена. Тя трябва да се освободи от принципа на собствеността, за да разработи ново разбиране за предоставянето на услуга, адаптирана както към промените в поведението при покупка, така и към оптималното използване на ресурсите.
Тя ще трябва да отговори на динамиката на световното развитие, варираща от екстремната урбанизация на големите градове до специфичните нужди на селските райони, да бъде лост за еманципиране на развиващите се страни. Тя трябва да бъде мултимодална, особено в градските райони, където, парадоксално, задръстванията се увеличават, тъй като движението на личните ватомобили се ограничава в центровете на градовете. Тази мултимодалност изисква намирането на „доверена трета страна“, способна да предложи цялостна оферта и да гарантира справедливо преразпределение на стойността между отделните оператори. Този проблем в момента не е решен.
Мобилността на бъдещето ще трябва да осигури въвеждането на множество технологични новости (автономно шофиране, водород, твърди батерии и т.н.), за да отговори на бъдещите ограничения. И накрая, тя трябва да бъде икономична по отношение на развитието на инфраструктурата. Изправен пред това многокомпонентно уравнение, нито един участник не може сам да се наложи на този пазар. Печелившите ще бъдат производителите на автомобили, които ще съчетаят дейността си с предоставянето на услуги и които ще осъществят интеграцията си с производителите на софтуер и дигитални услуги.
Финансовите услуги от своя страна трябва да станат „продавачите на лопати“ за тази нова златна треска. Те държат ключа за трансформирането на разходите от притежание на средствата за мобилност към наем за ползване или дори в абонамент за потребителите.
И накрая, доверената трета страна трябва да се превърне в територията с висока гъстота на мобилност в организиращото звено, което да осъществи връзката с предложенията на обществения транспорт. Последните операции на пазара предвещават това движение. Доказателство за това е съюзът на Stellantis с Amazon и станалото наскоро придобиване на компанията aiMotive (автономно средство за транспорт), съюзът между Renault и Google и дори този между Volkswagen и Microsoft. Лука де Мео, главен изпълнителен директор на Renault, каза, че неговата група в крайна сметка ще се превърне в „технологична компания, която интегрира превозни средства“.
В сферата на финансирането съществени действия бяха предприети между банките и производителите: от преразглеждането на партньорствата в Stellantis до Renault, което преименува своята банка на „Mobilize Financial Services“, за да я доближи до услугите за мобилност; от поглъщането на LeasePlan от ALD Automotive, дъщерно дружество на Société Générale (номер 2 и номер 3 в дългосрочния лизинг), до новите амбиции на Crédit Agricole (създаването на съвместно предприятие за дългосрочен лизинг със Stellantis, изкупуването на дяловете на Stellantis във Fiat Bank), минавайки през вълненията около офертите за абонамент (придобиване на специализирани start-up компании като Fleetpool от ALD или Bipi от Renault). И това е само началото!
*Превод Георги Саулов
