- Постановка
Миналата седмица Eurostat попълни данните за БВП и съставките му за страните от ЕС през 2023 г. Те предоставят добра информация за състоянието на икономиките на отделните страни-членки на ЕС и са повод за разностранни анализи и размисли.
Настоящата бележка е опит за оценка на степента на технологично обновление в нашата страна в контекста на общото икономическо развитие на ЕС. Проследява се информацията за производствените инвестиции в икономиката, изясняват се факторите за тяхната динамика, както и се анализират вероятните и възможни последствия. Интересът за състоянието в нашата икономика се подсилва от твърдата ни опашкарска позиция в ЕС, както и от ярко изразеното официално желание за скорошно ни включване към еврозоната.
Оценката на степента на технологично обновление се извършва въз основа на относителната величина на производствените инвестиции. По-специално, се проследява и анализира отношението между показателя, който в официалната статистика на БВП се нарича „Бруто образуване на основен капитал“ (БООК, „Gross Fixed Capital Formation”) като числител, и БВП, като знаменател. Това отношение у нас е прието да се нарича „норма на натрупване“. Тя варира в доста широки граници за различни страни и в различни времена, но в преобладаващия брой случаи се колебае между 15% и 25%. В екстремни случаи може да прехвърли 35% или да падне под 12%, но тогава действа определена специфика, която като правило е непостоянна.
- Данните
На Фигура 1 е представена динамиката на нормата на натрупване за 2010-2023 г. на: (1) България; (2) средно за страните в ЕС; (3) средно за Чехия, Унгария, Полша и Румъния и (4) средно за Естония, Латвия Литва и Словакия.
Интересува ни състоянието най-вече в България. С оглед на сравнителна междустранова съпоставка е представена и кривата за ЕС доколкото нормата на натрупване (респ. производствените инвестиции) са двигател на растежа и технологичното обновяване за всички страни.
Допълнително е представена и нормата на натрупване за страните, които преди 90-те години на миналия век бяха членки на т.нар. Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ), а по-късно се включиха в ЕС (условно наричани „страни СИВ-ЕС“). Интересът към тях се свързва с основанията за сравнимост и съпоставимост. Това са общо 9 страни: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. Четири от тези страни (Естония, Латвия, Литва и Словакия) вече са членки на еврозоната от почти десетилетие и повече, а останалите четири страни (без България, която е с фиксирана местна валута към евро) са в дерогация (Полша, Румъния, Унгария и Чехия).
Набива се на очи ярко изразената противоположна динамика на проследявания показател в България, от една страна, и в ЕС, от друга. През първите пет години на втората декада на ХХI в. у нас се поддържа норма на натрупване от около 21%, която в следващите пет години намалява с повече от два процентни пункта и продължава да спада с нови два процентни пункта в началото на третата декада. Забелязва се все пак обрат на кривата през последните две години, без да е ясно дали очертаната тенденция е трайна или дали ще бъде трайна. В същото време от 2013 г. нататък средно в ЕС се наблюдава ускоряване на инвестиционното натрупване от около 20% до над 22%! За страните СИВ-ЕС (без България) нормата на натрупване се поддържа още по-високо (средно с около 1,5 процентни пункта), като страните в дерогация съумяват да отделят и да привличат инвестиции по-интензивно в сравнение с групата страни, които са вече членки на еврозоната.
Нормата на натрупване в България към началото на третата декада на ХХI век е една от най-ниските в ЕС. Гърция е страната, която поддържа най-ниска норма на натрупване в ЕС през последните десетина години (от под 12%), което е следствие от фактори, свързани със структурните особености на гръцката икономика, както и с изживяваната кризисна ситуация в страната. България и Полша са следващите в нисходящата класация с относително сравнимо въздържано инвестиционно поведение. Високият край се води от група от 4-5 страни, в която се включват три страни СИВ-ЕС – Чехия, Унгария и Румъния. Висока инвестиционна активност систематично поддържа Ирландия, при която нормата на натрупване достига рекордни стойности от повече от 40% към края на втората декада на ХХI век.
- Аналитична оценка
България е устойчиво най-бедната страна в ЕС (измерено по БВП на човек от населението в номинални EUR), а измъкването от тази неблаговидна позиция е възможно единствено с изпреварващо социално-икономическо развитие както по динамика, така и по технологично обновление.
3.1 Причините за ниската инвестиционна активност са комплексни и не е възможно да се свържат с определящо действащ фактор. Все пак се открояват особености, които пораждат размишления.
Технологичното обновление изисква дългосрочно насочени инвестиции. Те се съчетават с по-голямата сигурност и предвидимост на проекциите. Условията се предопределят от характера на макроикономическото управление. Непрозрачното и хаотично променящо се законодателство поражда съмнения относно перспективата, които охлаждат инвестиционните инициативи. Несигурната и корумпирана правна среда поставя затруднения за развитие на производството, толкова повече с мащабен характер. То е следствие от непрецизната и променлива политическа обстановка в страната, която обърква позитивно настроеният инвеститор и предопределя проявяваното въздържание.
Не е за пренебрегване съчетанието между публични и частни инициативи. Практиката показва, че те вървят ръка за ръка, участват заедно в общо хоро (завърти ме, за да те завъртя). Частните инвестиции в съвременния свят изискват и предполагат добра инфраструктурна среда. Ако разнообразните инфраструктурни проекти изостават, то и частната инвестиционна инициатива се свива.
Данъчната система също съдейства за разгръщане на инвестиционна активност. По една или друга причина крупните инвеститори у нас се оказаха недобре икономически подготвени, поради което натрупването на свободни капитали при тях доведе до лесното решение за напускане на страната поради страх и несигурност, както и поради отсъствие на икономическа увереност. Не са редки и случаите на криминално натрупани капитали, чиято грижа е изпиране, а не инвестиционна реализация.
3.2 По темп на прираст на БВП през 2023 г. (1,8%) България е в средата на ранжирането в ЕС. Проблемно е как страната съумява да заема средна позиция в ЕС по темп на прираст на БВП при условие, че нормата на натрупване е маржинално ниска?
Видимо, че у нас се поддържат, изсмукват и възпроизвеждат амортизирани производствени структури. Показателно е възникването на всякакъв вид затруднения (най-вече социално-политически), когато се повдигне въпрос за ликвидиране на безнадеждно остарели производствени мощности (например ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД и мини Марица-изток). Икономическата логика подсказва, че подобно състояние не може да се поддържа дълго време и неизбежно ще възникне „непредвидена“ икономическа криза, която ще изисква екстремно приемане на неотложни макроикономически мерки.
3.3 Включването към еврозоната не е индифирентно спрямо достигната степен на технологично обновление. Данните от Фигура 1 показват, че по една или друга причина страните СИВ-ЕС, които са членки на еврозоната, имат по-ниска инвестиционна активност. Различно е положението при страните в дерогация, които се стремят да достигнат определена производствено-инвестиционна равнопоставеност преди акта на включване към еврозоната. Пренебрегването на възможните рискови обстоятелства може да доведе ex post до „неочаквани“ неблагоприятни изненади.
- Заключение
Съвременният бързо развиващ се свят е безжалостен. Решенията трябва добре да се обмислят и още по-добре да се изпълняват. Лесно е поставянето на ефектни приоритети и акценти в макроикономическата политика с идеята, че с времето те ще избледнеят и няма да се помнят. Отговорното управленско поведение изисква провеждането на професионално издържана преценка и добро обмислено подреждане на цели и акценти. Всичко е преходно, но никому не е безразлично какви следи ще остави в съзнанието на поколенията.
Инвестиционната активност е форма на гласуване. Тя е своеобразно социално-икономическо проучване с претенции за пълномащабен обхват. Всички инвеститори без изключение – както местни, така и чуждестранни – преценяват качеството на инвестиционния климат в страната и предприемат инвестиционни действия в зависимост от одобрение или неодобрение на макроикономическата политика.
Предстоят поредните от серията кратковременни избори у нас. Управлението на националния кораб в бурните съвременни води изисква умели, знаещи и можещи капитани. Тяхното определяне е възможно да стане успешно единствено и само чрез активното участие на хората, които имат претенциите да са над средното интелектуално равнище в страната и които имат отговорното чувство на национална принадлежност и дълг.
